№. 293 / 10.5.2019 г.
.Р Е Ш Е Н И. Е
.
.10.05.2019 година, град Монтана
.
.В. И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
.
.РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в. ОТКРИТО съдебно заседание от 14.02.2019 година, в. състав:
.
.ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
.
.при секретаря Д. Цветанов и. с участието н. прокурора............................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2288 по описа за 2018 година, за да с. произнесе, взе предвид следното:
.
. Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и. по чл.59 ЗЗД.
. Направено е възражение за прихващане.
.
. Ищцата, Н.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат С.Т.,xxx е предявила иск против К.В..Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, н. основание чл.108 от ЗС и. чл.59 от ЗЗД .
. В. исковата си молба твърди, че е съсобственик н. поземлен имот с идентификатор 14773.501.615 по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-18-25/21.05.2010г. н. И.. н. А. н. с. в. с. Д. о. Г. Д. о., с адрес н. имота: с. Д. ул.”Д. и. с. №. 7. с площ от 553 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана и. с начин н. трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), със стар идентификатор: УПИ VІІІ, пл. №. 180 от кв.19, при граници и. съседи: 14773.501.614, 14'773.501.179, 14773.501.181, 14773.501.502, заедно с построената в. имота сграда с идентификатор 14.773.501.615.1, със застроена площ от 79 кв.м., с брой етажи: 2 и. с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. Правата върху имота е придобила по наследство от майка си К. Л. И.. Останалите съсобственици н. имота са съпругът н.
.майка и. Д. В. К. и. чичо и. Б. Л. И..
. В. началото н. февруари 2007г. устно с. договорила с ответницата да и. продаде имота за 5000 л..
. Н. 05.02.2007г. тя и. платила капаро от xxxx с оглед бъдещата
.продажба н. имота, за което подписала разписка пред нотариус А. А. в. гр.В.
. След плащането н. капарото по молба н. ответницата и. предоставила имота за ползване до финализиране н. окончателната сделка.
. Две години по-късно, през 2009г., съобщила н. ответницата, че няма да може да и. продаде имота, защото другият съсобственик Б. Л. И. не иска да продава. С оглед н. това обстоятелство и. съобщила също, че ще трябва да освободи имота.
. Ответницата не с. противопоставила да освободи имота, но я помолила да остане още известно време в. него, предвид влошеното здравословно състояние н. мъжът, с който съжителствала тогава, Р. Георгиев. Съгласила с. и. я оставила временно в. имота.
. През 2011г. казала н. ответницата, че трябва незабавно да освободи имота и..
. Ответницата и. заявила, че ще освободи имота и. ще и. го върне, но само ако й върне парите за капарото и. и. заплати направени според нея подобрения в. имота, които тя определила н. стойност от 3000 л..
. Тя не счита, че паричните претенции дават н. ответницата право да
.задържа имота и. да не и. го връща. Многократно е настоявала да и. предаде
.имота, а претенциите си да заяви по съответния ред.
. По този повод е подавала две жалби срещу нея в. РП-Монтана- едната през 2011г. - веднага след отказа и. да освободи имота и., по която е образувана преписка №. 2423/2011,г. по описа н. РП-Монтана, и. другата през 2017г., по която е образувана преписка №. 1229/2017г. по описа н. РП-Монтана. И. в. двете обяснения, дадени от ответницата по двете преписки, тя поддържа, че е съгласна да и. върне къщата, ако тя и. върне капарото от xxxx плюс 3000 л. за подобренията.
. Към настоящия момент ответницата продължава да ползва имота и. и. отказва да го освободи.
. Чл.108 от ЗС дава правото н. всеки собственик да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.
. Налице е за нея правен интерес да възстанови собствеността си и. да
.поиска предаване н. владението върху имота си от ответницата, която го държи без да има основание.
. Налице е и. правен интерес също да поиска и. обезщетение за неползване н. имота за период от 5 години назад, считано от датата н. подаване н. настоящата искова молба.
. Размерът н. обезщетението определя н. сумата 3600 л. - по 60 л. месечно за посочения период от 5 години назад /60 мес. х 60 лв. = 3600 лв./, изчислен съобразно средния месечен наем за подобни имоти за процесния период.
. Моли съда да постанови решение, с което н. основание чл.108 от ЗС да с. признае за установено по отношение н. ответницата К.В..Г. с пост. адрес: xxx, че тя е собственик н. 3/8 идеални части от поземлен имот с идентификатор №. 14773.501.615 по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-18- 25/21.05.2010г. н. И.. н. А. н. с. в. с. Д. о.Г. Д. о., с адрес н. имота: с. Д. ул.”Д. и. с. №. 7. с площ от 553 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана и. с начин н. трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), със стар идентификатор: УПИ УІІІ, пл.№. 180 от кв.19, при граници и. съседи: 14773.501.614, 14773.501.179, 14773.501.181, 14773.501.502, заедно с построената в. имота сграда с идентификатор 14.773.501.615.1, със застроена площ от 79 кв.м., с брой етажи: 2 и. с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и. да с. осъди да и. отстъпи собствеността и. предаде владението върху него по отношение н. 3/8 идеални части;
. Да с. осъди ответницата по настоящия иск да и. заплати обезщетение за неползване н. имота, подробно описан по-горе, в. размер н. 60 л. месечно /н. базата н. средния месечен наем/, за период от 5 години назад, считано от датата н. подаване н. исковата молба в. съда, или общо 3600 л., а също законната лихва от датата н. подаване н. настоящата искова молба до окончателното изплащане н. задължението.
. Претендира направените в. хода н. производството разноски.
. Ответницата К.В..Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx в. срока, предвиден за отговор взема становище по исковете.
. Счита, че предявените искове по чл. 108 от ЗС И. чл. 59 от ЗЗД са допустими, но са неоснователни.
. С нотариален акт №. 64, том ІІ, дело 206 от 1981 г. са признати за собственици при права ½ идеална част за К. Н. Г., ¼ идеална част за К. Л. И. и. ¼ идеална част за Б. Л. И. н. процесния недвижим имот.
. С нотариален акт №. 117. том ІV, дело 603 от 1981 г. К. Н. Г. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и. гледане притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота н. внучка си К. Л. И. .
. Следователно съсобственици н. имота през 1981 година са К. Л. И. и. Б. Л. И., при права ¾ идеални части за К. И. и. ¼ идеална част за Б. И..
. Видно от представеното удостоверение за наследници н. 29.03.2005 година К. Л. И. е починала и. е оставила наследници: Д. В. К. - съпруг и. дъщеря Н.К.Л..
. С ищцата с. познават, от едно село са. През 2007 година разбрала, че продава къщата в. селото. Тя и. Р., мъжът с когото живеела н. семейни начала, с. обадили н. ищцата по телефона. Срещнали с. във град В. и. с. тя да и. продала имота за сумата от 5 000 л.. Н. твърдяла, че имотът е нейна собственост.
. След няколко дни отново с. срещнали в. град В. Тя й предложила да й заплати цялата договорена сума за имота, а именно 5 000 л., но тя поиска да й с. дадат само 2 500 л. и. я помолила да извади скица н. имота. За получената сума Н. и. подписала разписка - рег. №. 372 от 05.02.2007 година н. Нотариус А. А.. Уговорката била след като извади скицата да с. срещнат и. да отидат при нотариус.
. След като й дала парите, но преди да извади скицата, Н. дошла и. си изкарала багажа от къщата, както и. и. предала ключовете. Съседите били свидетели. Една част от мебелите натоварила н. бус, а друга раздала н. съседите. Самата тя предложила да и. предостави имота за ползване, тъй като твърдяла, че и. го е продала.
. При предаване н. ключовете и. казала: “Стягай си къщата, оправяй с.“. Тъй като в. имота нямало баня, тя и. Р., построили такава и. направили освежителен ремонт, поправили оградата, засадили лози и. овощни дръвчета.
. Когато извадила скицата, установила, че имотьт е съсобствен между Н. и. Б.. Обадила с. н. Н. и. я уведомила за скицата. Тя отговорила, че като извади останалите документи ще отидат при нотариус. По-късно престанала да отговаря, сменила номера н. телефона си и. нямала връзка с нея. Ходила до град В. да я търси, но и. казали, че не живее н. адреса, който е посочила в. разписката. Не стигнали до нотариус за прехвърлян н. имота изключително и. само по вина н. ищцата.
. Оспорва твърдението, че е ищцата е поискала да й освободи имота през 2009 година, но с. съгласила да го ползва, тъй като мъжът, с когото живяла бил тежко болен. Р. починал н. 24.06.2008 година.
. Твърди, че през годините тя е плащала данъците н. имота.
. През януари 2017 година получила нотариална покана от Н.. Явила с. н. посочения ден с надеждата най-сетне след толкова години ще с. видят с ищцата и. да обсъдят въпроса с имота, но ищцата не с. появила.
. Имотът и. е предоставен за ползване и. от другия съсобственик – Д. В. К.. Не е лишила ищцата от ползване н. имота, тъй като същият е ползвала със съгласието н. съсобственика К.. Не дължи заплащане н. обезщетение.
. Към настоящия момент тя е съсобственик н. процесния недвижим имот. Имотът владее н. законно основание.
. Ако съдът приеме, че искът за обезщетение за неползване н. имота е основателен, то прави възражение за прихващане за сумата от 2 500 л., платено капаро за имота.
. Моли съда да постанови решение, с което да с. отхвърлят предявените искове като неоснователни и. да и. с. присъдят направените разноски в. производството.
. Доказателствата по делото са писмени и. гладни.
. Допусната е и. назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И..А., приета от съда и. не оспорена от страните.
. Изискана е и. приложена в. заверени копия Преписка №. 2423/2011 година по описа н. Районна прокуратура Монтана.
. Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото, съобрази констатациите в. приетата съдебно-икономическа експертиза и. н. основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
. Няма спор между страните относно следното:
. По силата н. обстоятелствена проверка е придобита собствеността по наследство и. давностно владение, съгласно съставен нотариален акт №. 64, том ІІ, дело 206 от 1981 г., с който са признати за собственици при права ½ идеална част за К. Н. Г., ¼ идеална част за К. Л. И. и. ¼ идеална част за Б. Л. И. по отношение н. процесния недвижим имот.
. С нотариален акт №. 117. том ІV, дело 603 от 1981 г. К. Н. Г. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и. гледане притежаваната от нея 1/2 идеална част от имота н. внучка си К. Л. И..
. Това обуславя извода, че съсобственици н. имота през 1981 година са К. Л. И. и. Б. Л. И., при права ¾ идеални части за К. И. и. ¼ идеална част за Б. И..
. Видно от представеното удостоверение за наследници, н. 29.03.2005 година К. Л. И. е починала и. е оставила наследници: Д. В. К. - съпруг и. дъщеря Н.К.Л..
. Не с. спори досежно обстоятелството, че по силата н. устен договор между страните ищцата Н.К.Л. и. ответницата К.В..Г. за извършване н. бъдеща продажба н. имота, ответницата н. 05.02.2007 година е заплатила капаро от 2 500.00 лв., с оглед бъдещата покупко-продажба н. имота, за което е подписана и. нотариално заверена разписка за получената сума от ищцата. След заплащане н. капарото н. ответницата е предоставено ползването върху имота лично от ищцата.
. Не с. спори и. относно факта, че през 2011 година ищцата предупредила ответницата незабавно да напусне имота, която отказала, докато не и. с. възстановят средствата по предоставеното капаро и. с. заплатят направените от нея подобрения н. стойност 3 000.00 лв.
. Ответницата К.Г. и. понастоящем ползва имота.
. Н. 22.10.2018 година е извършено дарение н. 3/8 идеални части от процесния имот, направено от Д. В. К. н. К.В..Г., което е материализирано в. Н. за дарение н. недвижим имот №. 197. том VІ, рег. №. 11334, дело №. 682/2018 г. н. нотариус В. Т., вписана под №. 596 в. Нотариалната камара.
. Към настоящия момент съсобственици н. имота са Б. Л. И., притежаващ 1/4 идеална част, Н.К.Л. - притежаваща 3/8 идеални части и. К.В..Г. - притежаваща 3/8 идеални части.
.
. Спорен е въпросът, основателен ли е ревандикационния иск по чл.108 ЗС, по чл.59 ЗЗД, както и. направеното възражение за прихващане.
.
. С оглед твърдението н. ищцата, че е съсобственик н. поземлен имот с идентификатор №. 14773.501.615 по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-18- 25/21.05.2010г. н. И.. н. А. н. с. в. с. Д. о.Г. Д. о., с адрес н. имота: с. Д. ул.”Д. и. с. №. 7. с площ от 553 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана и. с начин н. трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), със стар идентификатор: УПИ УІІІ, пл.№. 180 от кв.19, при граници и. съседи: 14773.501.614, 14773.501.179, 14773.501.181, 14773.501.502, заедно с построената в. имота сграда с идентификатор 14.773.501.615.1, със застроена площ от 79 кв.м., с брой етажи: 2 и. с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, и. че ответницата владее този имот без правно основание, ищцата има правото да поиска от съда ревандикация н. тази част от имота.
. Принадлежността н. правото н. собственост е една от предпоставките за уважаване н. ревандикационния иск. Освен това правото н. собственост не с. погасява с неупражняването му.
. Искът по чл.108 ЗС е иск н. невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание. Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик, предмет н. иска; ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и. това владеене или държане да е без основание. При пълно и. главно доказване, в. тежест н. ищцата бе да установи по безспорен и. категоричен начин, че е собственик н. претендираните идеални части от имота и. че ответникът ги държи или владее тези части без основание.
. Искът за ревандикация по чл. 108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение н. ответника, че ищецът е собственик н. имота и. връщане н. владението върху имота н. собственика му. С оглед н. тази особеност, ако ищецът докаже да е носител н. претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да с. уважи само в. установителната част и. да с. отхвърли в. частта за предаване н. владението.
. В. хода н. процеса предпоставките, визирани в. чл.108 от ЗС с. установиха от ищцата до размера н. 3/8 идеални части от имота.
. От 22.10.2018 година ответникът по силата н. дарение е придобила собствеността н. 3/8 идеални части от този имот.
. Ответникът доказа основанието н. своето владение след 22.10.2018 година, тъй като тъй като не с. установи симулация н. Н. за дарение н. недвижим имот №. 197. том VІ, рег. №. 11334, дело №. 682/22.10.2018 г. н. нотариус В. Т., вписана под №. 596 в. Нотариалната камара по откритата процедура по оспорването му.
. Съгласно чл. 77 ал. 1 от Закона за собствеността, правото н. собственост с. придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в. закона. Нормата е ясна, не с. нуждае от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфика, която да наложи някаква особеност в. приложението н. закона и. да доведе до някакви други изводи в. противоречие с константната съдебна практика. Характерно за способите за придобиване н. вещни права е това, че те са установени от закона. Друг е въпросът за способите за придобиване н. владение. Те са различни от способите за придобиване н. вещни права. Тъй като владението е факт, а не право, то и. законът урежда фактически състави за придобиване н. права, но не и. способи за придобиване или прекратяване н. факти, но в. случая това е ирелевантно за спора.
. Съгласно разпоредбата н. чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, н. които основава своите искания и. възражения.
. Предвид разпоредбата н. чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, правото н. собственост по давност върху недвижим имот с. придобива с непрекъснато владение в. продължение н. 10 години.
. С осъществяване н. условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в. собственост владения обект и. без значение за настъпване н. предвидената от закона правна последица е, че същата вещ дотогава е била притежание н. друг правен субект. Правата н. последния с. погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент н. придобивната давност е от значение намерението, с което с. владее вещта, а не причините, поради които владелецът счита имота за свой. Снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от фактическия състав н. чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде известност н. вече настъпилата правна последица; формално да легитимира собственика като такъв пред трети лица, като с. снабди с документ за правото си.
. Фактическият състав н. чл.79 ЗС изисква упражняване н. фактическа власт в. нужния срок и. това следва да е непрекъснато, явно и. несмущаващо и. с ясно изразено намерение у владелеца за своене н. вещта. Само с осъществяването н. посочените условия владелецът придобива в. собственост владеният обект.
. Издаденият констативен нотариален акт през 1981 година, с който К. Н. Г., К. Л. И. и. Б. Л. И. са признати за собственици н. основание наследство и. давност н. процесния имот / в. писания нотариален акт е призната собствеността и. н. още един имот/, макар и. да не с. ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 ГПК относно констатацията н. нотариуса за принадлежността н. правото н. собственост, тъй като такава е присъща н. официалните свидетелстващи документи за факти, не с. установи да е оспорен от лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът н. акта не е собственик. Н. 25.08.1981 година е извършена и. сделката по прехвърлянето н. ½ идеална част от имота, каквито са били правата н. К. Н. Г. н. внучката и. К. Л. И. срещу задължението за издръжката и. гледането и.. Прехвърлителката Г. е починала н. 18.05.1983 година, а К. Л. И. н. 29.03.2005 година, неин пряк наследник е Н.К.Л. – дъщеря, която съобразно признатите и. и. придобити по наследствено правоприемство права притежава 3/8 идеални части от процесния имот. Д. В. К., като преживял съпруг н. К. Л. И. притежава 3/8 идеални части от имота. Останалата ¼ идеална част е н. Б. Л. И., а от 22.10.2018 година н. ответницата К.В..Г., която по силата н. дарението е придобила правата н. В. в. размер н. 3/8 идеални части.
. При тази фактическа обстановка и. о.съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че са установени безспорно предпоставките н. предявения ревандикационен иск по чл.108 от Закона за собствеността и. същият следва да бъде уважен, съобразно направените уточнения в. първото проведено по делото съдебно заседание относно притежаваните в. съсобственост права върху имота от ищцата.
.
. Относно иска по чл.59 ЗЗД.
. Налице са елементите от фактическия състав н. неоснователното обогатяване и. то фактическия състав от разпоредбата н. чл. 59, ал.1 ЗЗД, приложим към настоящата претенция. Претенцията н. ищеца е за период от пет години назад от подаването н. исковата молба, т.е. от 18.09.2013 г. до 18.09.2018 г., в. размер н. 60 лв. месечно или общо в. размер н. xxxx За този период по делото с. доказа наличието н. обогатяване н. ответника, което е в. причинна връзка с обедняването н. ищеца. Не с. спори между страните, а и. е изяснено по делото, че след 2011 година ответницата е следвало да освободи имота по настояване н. ищцата, с оглед невъзможността да бъде осъществена обещаната сделка по продажбата н. имота, с оглед несъгласието н. единия от съсобствениците. Ответницата е ползвала в. този период и. това несъмнено с. доказа. Обогатяването н. ответника с. състои в. ползването н. целия недвижим имот без основание, което да противопостави н. ищеца - договор за наем, учредено право н. ползване или други такива. Ответникът е ползвал имота и. обективно не е позволявал н. ищцата да използва съсобствеността от недвижимия си имот. За ползването ответника не е заплащал н. ищеца никакви суми, спестил си е разходи и. по този начин с. е обогатил без основание за сметка н. ищеца. Налице е пряка причинна връзка между обогатяването н. ответника и. обедняването н. ищеца, който бидейки възпрепятствуван от ползването н. собствения си имот, търпи неблагоприятни имуществени въздействия върху благосъстоянието си или по смисъла н. цитираната по-горе разпоредба - обедняване. Фактическият състав н. нормата н. чл. 59, ал.1 ЗЗД не изисква установяване н. умишлено възпрепятстване н. ищеца от страна н. ответника за ползването н. имота - самото лишаване н. собственика от фактическата власт върху имота без годно правно основание за това е пречка за осъществяване в. пълен обем н. притежаваното вещно право н. собственост и. е основание за търсене н. обезщетение. Нормата не изисква и. отправянето н. покана до ответника, когато няма никакви права върху имота и. го владее/държи без основание, като условие да с. претендира заплащане н. обезщетение, каквато покана с. изисква при наличие н. съсобственост, предвидена в. чл.31 ал.2 ЗС. При неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД обогатилият с. за сметка н. другиго дължи да върне онова, с което с. е обогатил, но само до размера н. обедняването. В. случая, това е средната пазарна наемна цена, която ответника би плащал за ползването н. имота и. съответно, която би получавал ищеца за предоставения за ползване н. друго лице собствен имот за процесния период. За изчисляване размера н. претендираното обезщетение по делото е назначена съдебно икономическа експертиза, изготвена от вещото лице И..А., заключението н. които не е оспорено от страните в. предвидения в. закона срок и. което съдът кредитира като обективно и. професионално изготвено, съобразено с конкюктурните условия за съответния регион. Вещото лице е констатирало, че в. община Г. Дамяново няма отдадени под наем къщи, подобни н. процесната, поради което е определила пазарния наем, който възлиза н. 45.00 лв. месечен наем и. обезщетението за неползване н. целия имот е в. размер н. 2 700.00 лв. Искът по чл. 59 от ЗЗД е доказан и. би следвало да с. уважи като основателен до размера н. 1. лв., представляващ 3/8 идеални части от пазарния наем, съгласно констатациите н. вещото лице и. притежаваните права в. съсобствеността н. имота от ищцата.
. Относно възражението за прихващане, направено от ответницата.
. В. отговора н. исковата молба ответницата е направила възражение за прихващане от обезщетението за неползване н. имота със сумата 2500 л., за платеното от нея капаро за имота.
. В. първото по делото заседание ищцата н. свой ред е направила две възражения, а именно: възражение за погасяване по давност н. вземането н. ответницата за сумата xxxx и. възражение против прихващането н. сумата от 2500 лв. с обезщетението за неползване н. имота за процесния период.
. По делото е представена разписка, от която е видно, че ответницата е дала н. ищцата сумата xxxx капаро за покупка н. имота н. 05.02.2007 година. Същата може да с. приеме единствено като договор, който поражда облигационни задължения между страните по разписката относно дадената сума, която е част от цената за бъдещата покупка н. имота.
. Н. 14.09.2011 година е депозирана Жалба от Н.К.Л. до Районна прокуратура Монтана, в. която сама сочи, че н. 14.05.2011 година е помолила К. да и. освободи имота, което не е станало. / лист 67 от делото./
. Съдът намира, че именно от този момент – 14.05.2011 година договорът сключен между тях следва да с. счита за развален и. дадената по него сума от 2 500.00 л. е подлежала н. връщане. т.е. станала е изискуема. Погасителната давност за претендиране н. сумата 2 500.00 лв. е започнала да тече от пролетта н. 2011г.
. Съгласно чл.110 от ЗЗД, С изтичане н. петгодишна давност с. погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Това налага извода, че погасителната давност е изтекла през пролетта н. 2016 година, н. 14.05.2016 година.
. В. случая може да с. извърши прихващане.
. Съгласно чл. 103, ал.1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и. заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и. ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Изискването н. чл. 103, ал.1 ЗЗД за изискуемост и. ликвидност н. вземането, с което с. иска да с. извърши прихващане касае възникването и. упражняването н. потестативното право н. извънсъдебно прихващане, чийто материален правопогасяващ ефект настъпва с факта н. отправяне н. изявлението по реда н. чл. 104, ал.1, пр.1 ЗЗД, от който момент двете насрещни изискуеми вземания с. считат погасени. В. случая имаме възражение за прихващане, надлежно заявено в. хода н. висящ съдебен процес, като процесуален способ н. защита срещу заявен основен иск и. е допустимо, дори когато не е ликвидно и. изискуемо. Първото изискване н. чл. 103, ал.1 ЗЗД е за наличието н. две лица, които си дължат взаимно. Както и. по-горе бе посочено, няма спор, че между страните е сключен устен договор за продажба н. недвижим имот и. н. 05.02.2007 г. е заплатено от ответника н. ищцата капаро, което е установено безспорно като размер. Вземането за сумата xxxx не погасено по давност през пролетта н. 2013г., както сочи процесуалния представител н. ищцата. Същото е възникнало н. 14.05.2011 година и. погасителната му давност е изтекла н. 14.05.2016 г. Съгласно чл.103 ал.1 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и. заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и. ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, като двете насрещни по силата н. чл. 104, ал. 2 от ЗЗД вземания с. смятат погасени до размера н. по-малкото от тях от деня, в. който прихващането е могло да с. извърши. В. хода н. производството с. установи безспорно, че обещаната от ищцата продажба н. имота не е могла да бъде осъществена и. е следвало да бъде върната дадената и. като капаро сума. Съдът намира, че в. процесния случай са налице визираните в. чл. 103 и. 104 от ЗЗД материално-правни предпоставки и. няма основателна причина да не с. зачете погасителния ефект н. направеното от страна н. ответницата възражение за прихващане до размера от 1. л.. С оглед н. цитираната по-горе норма н. чл. 104, ал. 2 от ЗЗД прихващането има ретроактивно (обратно) действие, тоест двете насрещни вземания с. смятат погасени до размера н. по-малкото от тях от деня, в. който прихващането е могло да с. извърши. В. случая, погасителният ефект е до размера 1. л., колкото е частта н. дълга н. ответника, претендирана с настоящия иск. Претенцията за неползване н. имота обхваща периода 18.09.2013 година – 18.09.2018 година, т.е. двете задължения са съществували едновременно годни за компенсация. С Решение №. 113 по гр. д. №. 1274/2013 година ВКС н. РБ, ГК, II ГО е разграничил хипотезите н. материалноправно прихващане по чл.103 ал.1 ЗЗД и. н. съдебно прихващане като насрещно възражение срещу вземането н. ищеца по иска за погасяване н. двете вземания до по – малкото от тях. При материалноправното прихващане двете насрещни вземания трябва да са еднородни, ликвидни, изискуеми към момента н. изявлението за компенсация, от който момент двете вземания с. смятат за погасени. Ето защо прихващане може да с. извърши със сумата от 1. л..
. В. тази връзка, съдът намира възражението за основателно до размера н. обезщетението за неползване н. имота, установено по размер.
. При очертания изход н. спора и. съобразно чл. 78, ал. 1 и. ал.3 от ГПК н. страните с. следват направените по водене н. настоящето дело разноски, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК.
. Водим от горното, съдът
.
. Р Е Ш И.:
.
. ПРИЗНАВА ЗАУСТАНОВЕНО по отношение н. К.В..Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че Н.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, Е СОБСТВЕНИК н. 3/8/ идеални части от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №. 14773.501.615 по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-18- 25/21.05.2010г. н. И.. н. А. н. с. в. с. Д. о.Г. Д. о., с адрес н. имота: с. Д. ул.”Д. и. с. №. 7. с площ от 553 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана и. с начин н. трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), със стар идентификатор: УПИ УІІІ, пл.№. 180 от кв.19, при граници и. съседи: 14773.501.614, 14773.501.179, 14773.501.181, 14773.501.502, заедно с построената в. имота сграда с идентификатор 14.773.501.615.1, със застроена площ от 79 кв.м., с брой етажи: 2 и. с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и. ОСЪЖДА К.В..Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО н. Н.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по отношение н. 3/8/ идеални части от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №. 14773.501.615 по кадастралната карта и. кадастралните регистри, одобрени със Заповед №. РД-18- 25/21.05.2010г. н. И.. н. А. н. с. в. с. Д. о.Г. Д. о., с адрес н. имота: с. Д. ул.”Д. и. с. №. 7. с площ от 553 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана и. с начин н. трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), със стар идентификатор: УПИ УІІІ, пл.№. 180 от кв.19, при граници и. съседи: 14773.501.614, 14773.501.179, 14773.501.181, 14773.501.502, заедно с построената в. имота сграда с идентификатор 14.773.501.615.1, със застроена площ от 79 кв.м., с брой етажи: 2 и. с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна;
. ОТХВЪРЛЯ иска, предявен н. правно основание чл.59 ЗЗД от Н.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, срещу К.В..Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за сумата от 1. лв., като погасен чрез прихващане с насрещното задължение от 2 500.00 лв., представляващи дадено капаро за покупко-продажба н. недвижим имот.
. ОСЪЖДА К.В..Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ н. Н.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 958.25 лв., представляващи направените в. хода н. производството разноски за изплатен адвокатски хонорар, държавна такса, съобразно уважената част н. исковете.
. ОСЪЖДА Н.К.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ н. К.В..Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 300.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.
.
. Решението подлежи н. обжалване пред Окръжен съд-Монтана в. двуседмичен срок от връчването му н. страните.
.
. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.
.
.
.