Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 07.06.2019                      Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                   Първи  граждански състав

На двадесет и втори май                                       Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 5680 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че на името на ответника има открита партида във "В и К" ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с номер 20670 за имот, находящ се в гр. .... Партидата се откривала по заявено желание от абоната. С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възниквали договорни отношения, по силата на които "В и К" ЕООД се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред както от длъжностните лица на дружеството, така и задължени с чл. 33, ал. 2 от общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40. ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За периода 18.04.2017 год. до 26.03.2018 год. ответникът дължал на дружеството сума в размер на 365.03 лева, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време. За закъснялото плащане за периода от 01.06.2017 год. до 09.05.2018 г. ответникът дължал и лихва в размер на 12.38 лева. Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуга на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не заплатил задълженията си, подал до PC - Стара Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 2506/ 2018 год. но описа на PC - Стара Загора и издадена заповед № 1381 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 17.05.2018 г. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът му указал, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си. Моли съда да постанови решение, с което: да признае за установено, че А.К.М. му дължи сума в размер на 365.03 лева, представляваща цената па незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 20670 за имот, находящ се в гр. ... за периода от 18.04.2017 г. до 26.03.2018 г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 15.05.2018 год. - до окончателното й изплащане; да признае за установено, че А.К.М. му дължи сума в размер на 12.38 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 01.06.2017 год. до 09.05.2018 год. Моли да му бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и направените разноски в заповедното производство.

Ответникът А.К.М., чрез назначения му особен представител адв. Д.П., моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове. Оспорва фактите, на които ищеца основава тези искове. Сочи, че към исковата молба не са приложени договор за предоставяне на ВиК услуги, сключен между ищеца и ответника по делото, нито документи установяващи по безспорен начин за кой имот се отнася партида 20670 във ВиК ЕООД Стара Загора и кой е титуляр на същата в периода 18.04.2017г. - 26.03.2018г. В този смисъл твърденията на ищеца за наличие на основание за плащане на суми за ВиК услуги били изцяло недоказани. Към исковата молба нямало доказателства, които да доказват твърдението, че ответникът е потребил ВиК услуги в периода 18.04.2017г.-26.03.2018г. и че техният размер е бил установен по реда, предвиден в закона. Към исковата молба нямало доказателства, които да доказват твърдението, че е бил уведомен за задължение към ВиК. Не били представени и доказателства, доказващи че приложените към исковата молба квитанции са осчетоводени от ищеца, нито че по същите има неплатени задължения. В този смисъл твърденията на ищеца за наличие на задължение за плащане стойност на потребени услуги в размер на 365,03лв. били изцяло неоснователни недоказани. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан и предявения иск за установяване съществуването на изискуемо вземане в размер на общо 12,38лв. - лихва за закъсняло плащане. Към исковата молба не били приложени общи условия за предоставяне на ВиК услуги, действали към процесния период, на които ищецът основавал претенцията си за лихви за забава.  

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 2506/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1381/17.05.2018 г. за сумата 365,03 лева за главница за незаплатени количества доставена питейна и отведена канална вода за периода от 18.04.2017 г. до 26.03.2018 г., с 12,38 лева лихва за забава от 01.06.2017 г. до 09.05.2018 г. и  законна лихва от 15.05.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 18.04.2017 г. до 26.03.2018 г. По делото е представен лихвен лист за имот в гр. ..., партида 020670 с описани 11 бр. квитанции, в който лист като титуляр на партидата е посочен ответникът А.К.М.. Представени са и отделните квитанции, издадени на абоната А.К.М. за горепосочения период. С оглед на това съдът приема, че между страните в настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца съществуват данни за партида 20670 на името на  А.К.М. от 1998 г. За периода 18.04.2017 г. - 26.03.2018 г. ищцовото дружество е издало 11 квитанции на името на ответника, общото задължение по които е в размер на 365,03 лв. В счетоводството на ищеца липсват осчетоводени плащания, извършени от ответника по процесните фактури/квитанции.  Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите доказателства по делото.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 365,03 лева. Експертното заключение по делото не е установило нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответника суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 18.04.2017 г. - 26.03.2018 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че дължимата лихва, начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от Общите условия от датата на фактуриране по всяка една фактура до 09.05.2019 г. е в размер на 12,38 лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер.

Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумата 365,03 лева за главница за незаплатени количества доставена питейна и отведена канална вода за периода от 18.04.2017 г. до 26.03.2018 г., с 12,38 лева лихва за забава от 01.06.2017 г. до 09.05.2018 г. и законна лихва от 15.05.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1381/17.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 2506/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 325 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство - в размер на 915 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особен представител.

Мотивиран от горното, съдът

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.М. *** съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 365,03 лева за главница за незаплатени количества доставена питейна и отведена канална вода за периода от 18.04.2017 г. до 26.03.2018 г., с 12,38 лева лихва за забава от 01.06.2017 г. до 09.05.2018 г. и законна лихва от 15.05.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1381/17.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 2506/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА А.К.М. *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 325 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 915 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :