Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260833
гр.Бургас, 11.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 4911 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „**** с ЕИК ****,
чрез пълномощник – адв. М.Г. – БАК, с адрес *** против наказателно постановление № 105/09.11.2020г., издадено от Директор
на Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ), с което за нарушение
на чл. 71, ал. 3, т. 13 вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) на основание чл. 136,
ал. 2, т. 4 от ЗУО на „**** е наложено административно наказание
глоба в размер на 10000 лева.
С жалбата се иска отмяна на НП. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата
излага съображения, че АУАН е съставен от лице без материална компетентност.
АУАН и НП не отговаряли на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, намира, че е нарушено правото на защита поради липса на ясно описание на
нарушенията. Не били доказани нарушенията, които били описани като излага
подробни съображения. Не била спазена и разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Сочи се за нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН,
както и за нарушение при определяне на наказанието. В случай, че се приеме
нарушение, то счита, че е налице разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на
НП и за присъждане на разноски.
АНО оспорва жалбата.
В съдебно заседание се представлява от юрк. Ковачева. Излага повторно
съображения, че жалбата е недопустима. Моли за потвърждаване на НП. Намира, че
е налице описание на нарушението и са посочени нарушените норми. Не били допуснати нарушения на процесуалните
правила. Акцентира на изготвените констативни протоколи и констатирани
нарушения, които не били оспорени от представител на дружеството. Излага
съображения, че въпреки, че са нарушени множество условия по издаденото разрешение
се касаело за едно нарушение. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от отбелязване на наказателно постановление е връчено на 10.11.2020г. жалбата е подадена на 17.11.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт. Съдебният състав продължава да счита, че жалбата е процесуално допустима. Действително при насрочване на заседанието съдът е констатирал, че липсва надлежно упълномощаване и затова даде указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовности. С молба от 04.01.2021г. дружеството е представило подписана от управителя жалба и пълномощно за адв. Г. – БАК като изрично е посочено, че всички извършени до момента действия от името на дружеството-жалбоподател се потвърждават. Този състав не възприема становището на АНО за недопустимост на жалбата. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – дружеството „****, което е адресат на санкционния акт и въпреки, че в момента на подаването й жалбата не е била надлежно подписана от представител на дружеството, а от лице, което не е имало надлежна представителна власт, то този порок е констатиран от съда и с допълнителна молба от 04.01.2021г. е отстранен. Със същата молба управителят е представил пълномощно от 16.12.2020г., с което учредява представителна власт на адв. Г.-БАК да представлява дружеството пред съда и именно по силата на това пълномощно адв. Г. – БАК е участвала в производството. За този състав жалбата изхожда от лице, на което законът признава правен интерес да обжалва акта, но не е била надлежно подписана от това лице, който порок е своевременно отстранен и жалбата е подписана от законния представител на дружеството, потвърдени са всички действия на лице без представителна власт, поради което съдът приема жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона намира за установено следното:
На 09.09.2020 г. и 10.09.2020 г. по Заповед на Министъра на околната среда и водите № РД-731/08.09.2020г., експерти от МОСВ и експерти от РИОСВ – Бургас, сред които и св. К. извършили проверка на площадката на „****, находяща се в гр. Бургас, кв. „****“ по условията на издаденото Разрешение за дейности за отпадъци по потоци излезли от употреба МПС, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване и негодни за употреба батерии и акумулатори. На проверката присъствала и свидетелката З.Я., която подписала изготвените от проверката констативни протоколи. В резултат от констатациите, на 23.09.2020г. св. К.К. съставила АУАН срещу за „**** за това, че в периода 09.09.2020 г.- 10.09.2020 г. не е изпълнило условия поставени в разрешителното с Решение № 02-ДО-454-03 от 24.10.2019 г. на „****, издадено от директора на РИОСВ - Бургас. При проверка на 09.09.2020 г. и 10.09.2020 г. с Констативни протоколи 018244/К-13- 119/ и 018245/К-13-120/ било установено, че дружеството не спазва условия на Решение № 02- ДО-454-О3 от 24.10.2019 г. В гр. Бургас, кв. „****“, УПИ I-2 поземлен имот е идентификатор 07079.827.49 по КК на гр. Бургас е извършило дейност по оползотворяване на отпадъци при неизпълнение на условия от издаденото решение, а именно:
1. Разглобяването на двигателите на излезли от употреба моторни превозни средства/ ИУМПС/ се извършва на открита площадка, а не в закрито хале, съгласно условие 9.13;
2. Разглобяването на двигателите на излезли от употреба моторни превозни средства се извършва без използването на наличните на площадката абсорбенти, което води до омасляване на последната съгласно условие 3.2.9;
3. Не се спазва последователността на разкомплектоването. Посредством мотокар ИУМПС се транспортира до системата за източване на течности. За период от 10 минути са отстранени флуиди, гуми, и предно стъкло. Отделените отпадъци с кодове 13 02 08*, 16 01 14*, 16 01 13* и 13.07.02* се съхраняват в метални варели, обозначени с надпис за кода и наименованието на съхранявания отпадък. Металните варели са разположени на определено място в работното хале, в близост до системата. Освободеното ИУМПС от описаните отпадъци с мотокар се транспортира на открита бетонирана площадка, където с помощта на тежко товарна техника, снабдена с щипка се отстранява двигателя. Окончателното деформиране на ИУМПС е извършено за още пет минути.
4. Направен е тест за определяне времето на разкомплектоване на едно ИУМПС, като разкомплектоването не се извърши според изискванията и последователността в издаденото разрешително, според т. II. Методи и технологии за третиране на отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията- съгласно условие 9.13. Не се доказва капацитет;
5. В близост до контейнера с газови бутилки се констатира смесване на отпадъци от електроника и кабели, в нарушение на условие 9;
6. Автомобилната електронна везна не е била калибрирана през периода месец април 2020 г. до септември 2020 г. -нарушено условие 4.1;
7. Установено е, че на обозначителната табела за предназначението на площадката липсва телефон за контакти, съгласно условия 3.1.2 и 3.2.2;
8. Няма обозначителни табели с код и наименование на отпадъка по Наредба 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, на местата за предварително съхраняване на отпадъците, получени в резултат на разкомплектоването на излезли от употреба моторни превозни средства/ИУМПС/ и местата за съхраняване на отпадъци, съгласно условия 3.2.6 и 3.1.7.
С АУАН е
прието, че е извършено нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 13 вр. чл. 35, ал. 1, т.
1 от ЗУО.
АУАН е връчен
на представител на жалбоподателя на 23.09.2020 г. като е постъпило в срок
писмено възражение като счита, че дружеството не би могло да осъществи
нарушението в АУАН.
АНО възприел
описаното в АУАН и е издал наказателното постановление като е приел и правната
квалификация на нарушението и на основание чл. 136, ал. 2, т. 4 ЗУО му е наложил административно наказание
имуществена санкция в размер на 10000 лева.
Представено е
Решение № 02-ДО-494-03/24.10.2019г. за изменение/допълване на Решение №
02-ДО-494-02/01.04.2019г. (с размени номера на страница 15,16 и 17,18).
Съдът счита, че наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът обаче
намира, че при издаване на НП и на АУАН са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал.
1, т. 4, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 ЗАНН.
На първо място
според съдебния състав липсва яснота коя разпоредба на закона е нарушена, което
е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН и чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
В АУАН и НП е
посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 71, ал. 3, т. 13 вр. чл. 35, ал. 1,
т. 1 ЗУО. Съгласно чл. 71, ал. 3, т. 13 ЗУО в разрешението по ал.
1 се посочват условия за извършване на дейностите по отпадъците, а чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗУО предвижда, че за извършване на
дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на
кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение,
издадено по реда на глава
пета, раздел
I. Посочената като нарушена правна норма не съдържа правило за
поведение, а урежда предпоставките при които се извършва дейност по третиране
на отпадъците и предвижда, че лицето трябва да притежава разрешение. В АУАН липсва
яснота коя норма твърди АНО, че е нарушена, кое е онова правило за поведение,
което е дължал правния субект. Всъщност разпоредбата на чл.136,
ал.2, т.4 от ЗУО съдържа
както описание на нарушението, така и санкцията, която се налага за нарушението.
Тази разпоредба обаче е посочена като основание за налагане на санкцията едва в
НП, а не в АУАН, с което на практика санкционираното лице е лишено от
възможността в първия възможен момент да се защити.
Този порок се
задълбочава от липсата на яснота за датата на всяко от описаните нарушения,
пълно описание на нарушенията и начина на тяхното извършване, използват се
множество различни термини, с които борави ЗУО без да може да разбере лицето за
какво точно се обвинява.
Съдът счита,
че с изброяването на множество нарушения на разрешението като се използват
различни форми на изпълнително деяние в случая съществено се нарушава правото
на защита на санкционираното лице. Действително съгласно чл. 136, ал. 2, т. 4
ЗУО наказание е предвидено за неизпълнение на условията, определени в
разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1
ЗУО. От употребеното множествено число може
да се приеме, че дали ще се наруши едно или множество условия по издаденото
разрешително, ще е налице един състав на нарушение, а не няколко нарушения като
в този смисъл съдът е запознат с практиката, сочена от АНО - Решение № 92 от
26.01.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2245/2016 г.; Решение № 948 от
5.06.2014 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2932/2013 г., но е налице и
съдебна практика в обратен смисъл – така Решение № 730 от 13.04.2020 г. по к.
адм. н. д. № 248 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В
случая съдебният състав обаче намира, че АНО е използвал различни правни
термини, вменил е като нарушения както действия, така и бездействия, не е
описал подробно всяко нарушение, поради което с множеството изброявания се е
стигнало до невъзможност на санкционираното дружество да се защити и е
съществено нарушено правото му на защита.
В АУАН и НП се
сочи, че е извършвана дейност по оползотворяване на отпадъци без да се спазва Решение
№ 02-ДО-494-03/24.10.2019г. за изменение/допълване на Решение №
02-ДО-494-02/01.04.2019г. В представеното разрешение се използва понятието
„третиране“ на отпадъци. Дейността по третиране на отпадъците е уредено в ДР на
ЗУО, параграф 1, т.44, където е посочено, че това са дейностите по оползотворяване
или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или
обезвреждане. В т.13 на същия параграф е посочено, че „оползотворяването“ е
всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за
полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за
изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява
тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло.
Така от АУАН и
НП не може да се направи извод при осъществяването на коя дейност е допуснал
нарушение – „третиране” или „оползотворяване”. В т. 3 от изброените нарушения, пък
се говори за съхранение като съгласно §1 т.42 от
ДР на ЗУО „съхраняването”
е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното
третиране, за срок, не по-дълъг от: три години- при последващо предаване за
оползотворяване или една година- при последяващо предаване за обезвреждане.
Отделно в НП,
а и в АУАН липсва ясно описание на нарушенията, които се твърди, че са
осъществени.
По посоченото
нарушение по т. 1 от НП съдът констатира, че в т.9.13 от разрешението е
предвидено, че третирането на отпадъците се извършва по методите, описани в т.
II на решението. В разрешението са предвидени два пункта II като в първата част са посочени площадките, на които
се разрешава третиране на отпадъците, а именно –на площадка № 1, гр. Бургас,
местност Черна Яна с идентификатор на имота 07079.827.49 като се изброяват
отпадъците по третиране, за които се кандидатства и е посочена площадка № 2,
което е извън предмета на проверката, предмет на делото. В другата част
на пункт II са предвидени методи и
технологии за третиране на отпадъци по видове дейности, вид и капацитет на
съоръженията. На първо място следва да се отбележи, че площадката е посочено,
че попада в имот с идентификатор, различен от посочения по-горе. Предвидено е,
че ИУМПС се съхраняват на открито място бетонна площадка, а предварителното
третиране на ИУМПС да се извършва в обособена територия за разкомплектоване на
ИУМПС - работно хале. В разрешението
липсва посочване, че работното хале е закрито, поради което така описаното
нарушение е неясно както дали става въпрос за третиране на отпадък, така и защо
счита, че трябва да е в закрито хале.
По нарушението
посочено в т. 2 от НП - в условие т. 3.2.9 е предвидено, че площадката за
разкомплектоване на ИУМПС трябва да е в съответствие с изискванията на чл. 21 от Наредбата за излезлите от
употреба МПС, приета с ПМС № 11/15.01.2013г. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от посочената Наредба се предвижда, че площадките
за събиране и съхраняване и центровете за разкомплектуване на ИУМПС трябва да
отговарят на изискванията на ЗУО,
на подзаконовите нормативни актове по прилагането му и на минималните
технически изисквания съответно по т.
I и II от
приложение № 3. Не е ясно дали АНО, счита, че е нарушена посочената Наредба
или, че се касае за друго по вид нарушение. Ако се сочи нарушение на посочената
Наредба, то липсва ясно описание на нарушението и коя именно разпоредба е
нарушена. Ако се твърди липса на абсорбент на площадката, то не се установява
какъв абсорбент счита АНО, че трябва да има на площадката, защото от разпита на
свидетелите се установи, че реално на площадката имало стърготина, която е била
използвана като абсорбент, а даденото
разрешение не изброява изчерпателно видовете абсорбент.
По т. 3 от
нарушението описано в НП - че не се спазва последователността на
разкомплектоването липсва яснота коя последователност е била нарушена, дали АНО
твърди, че има някакво време, което трябва да се спазва за разкомплектоването и
как точно е нарушена последователността. Според съдебния състав съществено е нарушено
правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно се обвинява
като са описани няколко изпълнителни деяния – 1) отделените отпадъци с кодове
13 02 08*, 16 01 14*, 16 01 13* и 13.07.02* се съхраняват в метални варели,
обозначени с надпис за кода и наименованието на съхранявания отпадък. 2) Металните
варели са разположени на определено място в работното хале, в близост до
системата. 3) Освободеното ИУМПС от описаните отпадъци с мотокар се
транспортира на открита бетонирана площадка, където с помощта на тежко товарна
техника, снабдена с щипка се отстранява двигателя. 4) Окончателното деформиране
на ИУМПС е извършено за още пет минути.
По т. 4 отново
се препраща към т. 9.13 от разрешението като по същество се касае за нарушение,
което е посочено и в т. 3 тъй като отново се твърди, че не се спазва
последователността за разкомплектоване като липсва яснота с кое точно действие
е нарушена последователността и какво е времето, за което е трябвало да се
извърши разкомплектоването. Общото препращане
води до невъзможност да се разбере нарушението и да се осъществи правото
на защита на жалбоподателя. Такова
препращане е направено и в т. 5 от НП, без да се описва конкретното правило за
поведение, което се твърди да е нарушено от страна на лицето, привлечено към административно
наказателна отговорност.
Неясни са
нарушенията и по следващите т. 6, 7 и 8 от НП.
Съгласно
условие от разрешителното 4.1 измерването и контролирането на количествата на
постъпващите/образуваните/предаваните отпадъци се извършва тегловно чрез:
кантари, калибрирани с точност за измерванията, като данните се документират в
отчетните книги, съгласно изискванията на Наредба № 1/04.06.2014г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както
и реда за водене на публични регистри. Липсва информация по какъв начин е
установено, че автомобилната електронна везна не е калибрована, а в същото
време съгласно констативен протокол от 09.09.2020г. е установено, че има механичен
кантар със стикер 05.2021г. Не става ясно дали автомобилната електронна везна е
била използвана или се е използвал механичен кантар.
Изобщо не е ясно
по т. 7 къде е била установена липсваща табела
и дали се касае изобщо за липса на такава или само за липса на телефон
за контакт. Липсва яснота къде е липсвала табела с телефонни номера – на
площадката за съхранение на отпадъци съгласно условия 3.1.2 или за третиране на
отпадъци съгласно условие 3.2.2 или и на двете. По т. 8 също е неясно описано мястото,
на което се твърди да е установено нарушението, а свидетелят – актосъставител
посочи, че всъщност за някои отпадъци имало табели.
За съдебния
състав липсва ясно описание на всяко конкретно нарушение и обстоятелствата, при
които се сочи то се твърди да е извършено и по изложените съображения отменя НП като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1
от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.
144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор
за правна защита като е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лв., поради което същото следва да се присъди в
полза на жалбоподателя. Липсва възражение за прекомерност на възнаграждението.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 105/09.11.2020г., издадено от Директор на Регионална инспекция
по околна среда и водите - Бургас, с което за нарушение на чл. 71, ал. 3, т. 13
вр. чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на основание чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО на „**** е наложено административно наказание глоба в размер на 10000 лева.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и водите - гр. Бургас да заплати на „****, ЕИК ****, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 830 (осемстотин и тридесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на
посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.