Р Е Ш Е Н И
Е
№ /26.07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 535 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4092/18.01.2019г. на
Р.Д.Н., с ЕГН ********** и адрес ***;
К.Д.К., с ЕГН **********,***; Ж.И.К., с ЕГН ********** и адрес *** П.п.,
бл. № …,вх. ., ап. …; С.Д.Д., с ЕГН **********
и адрес ***; Д.И.Г., с ЕГН **********
и адрес *** Н., № …; Б.П.Ф., с ЕГН **********
и адрес ***; Д.Д.Н., с ЕГН **********
и адрес ***; Я.Н.А., с ЕГН **********
и адрес ***; А.Н.Б., с ЕГН **********
и адрес ***; К.М.Х., с ЕГН **********
и адрес ***; М.П.Д., с ЕГН **********
и адрес ***; Т.С.Р., с ЕГН ********** и адрес ***; Л.С.И., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.С.К., с ЕГН ********** и адрес ***; А.Б.В., с ЕГН ********** и адрес ***; И.М.Л., с ЕГН ********** и адрес ***-р Ж., бл. № .., вх. ., ап. ..;
Л.А.Д., с ЕГН ********** и адрес ***;
В.Г.В., с ЕГН ********** и адрес ***;
К.И.К., с ЕГН ********** и адрес ***;
К.И.М., с ЕГН ********** и адрес ***;
Ц.П.П., с ЕГН ********** и адрес ***;
П.А.К., с ЕГН ********** и адрес ***;
К.А.А., с ЕГН ********** и адрес ***;
М.П.Х., с ЕГН ********** и адрес ***;
Н.Й.А., с ЕГН ********** и адрес ***;
С.Й.А., с ЕГН **********,***; Д.К.Н., с ЕГН ********** и адрес ***; Н.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес ***; Б.Г.К., с ЕГН ********** и адрес ***; Т.Н.К., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.Х.Н., с ЕГН********** и адрес ***; И.Й.И., с ЕГН ********** и адрес ***; Р.Д.Д., с ЕГН *********** и адрес ***; К.Б.М., с ЕГН ********** и адрес ***. В.,
бл. № …, вх. ., ет. .,ап. ..; Л.Н.В.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, Н.Й.Г.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес ***; П.Й.В.,
с ЕГН ********** и постоянен адрес ***; Л.С.Т.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Х.Д.Д.,
с ЕГН ********** и адрес *** и К.И.Д.,
с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощниците адв. П.В. и адв. А.А., срещу решение № 5387 от
27.12.2018г., постановено по гр.дело № 18524/2017г. на ВРС, ХLІ-ви състав, с което е отхвърлен
предявеният от въззивниците иск срещу „ТАУРОН"
ЕООД, ЕИК ……….., със седалище и адрес на управление гр. В. ул. Р.Д. № .,
ет. ., представлявано от Д.В.С., за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 54145.501.12 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Осеново, община Аксаково,
област Варна, одобрени със Заповед № РД -18-03-1/12.02.2014 г. на Началник
СГКК-Варна, с административен адрес: с Осеново, п.к. 9194, с площ от 8868 кв.
метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за санаториум, балнеосанаториум, профилакториум, с номер по предходен
план: 3.11 /три точка единадесет/, при граници и съседи: 54145.100.302,
54145.501.21, 54145.501.14, 54145.501.11, 54145.501.10, 54145.501.9, придобит по давност и за осъждане ответното
дружество да предаде на ищците владението върху имота, на основание чл.108
ЗС.
В жалбата е изразено становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивниците
изразяват несъгласие с правния извод на съда, че упражняваното от тях владение
не е такова по см. на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като са упражвяли фактическа власт
върху имота като държатели и без да го считат за свой. Не отричат, че в
началния период са считали, че имотът е държавна собственост. Излагат, че
умисълът за своене е възникнал от момента на реституцията и е манифестиран пред
трети лица и държавни и общински органи. Не споделят и извода на съда за
извършване на фактически действия в процесния имот от въззиваемото дружество,
изразяващи се в трасиране, проучване, откриване на строителна площадка, които
са смутили владението им. Сочат, че действително е имало подобни действия, но
те са били извън имота, били са в кратък срок и епизодични, извършвани по
административен ред от съответната администрация, поради което не са смутили
упражняваното от тях владение. Намират, че само предявяването на иск за
собственост и действия по принудително изпълнение срещу владелеца смущават
владението и прекъсват придобивната давност. Молят за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
Претендират и направените съдебни разноски пред двете инстанции.
По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба от Д.К.Н.,
което е депозирано след изтичане на срока по чл.259 от ГПК, поради което не
следва да се обсъжда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Образувано е и по частна
жалба вх. № 16025/01.03.2019г. от „ТАУРОН" ЕООД, чрез пълномощника
адв. М.П. от ВАК, със съдебен адрес ***, офис 1, срещу определение № 2430 от
19.02.2019г., постановено по гр.дело № 18524/2017г. на ВРС, ХLІ-ви състав, с което е
оставено без уважение молбата на частния въззивник за допълване на
постановеното по делото решение, в частта му за разноските.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение. Излага се, че на 08.03.2018г. по делото са
представени договор за правна помощ, ведно с фактура и документ за плащане,
доказващи извършеното плащане на адвокатско възнаграждение. Моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт и за постановяване на друго, с което да се уважи
искането за присъждане на разноски.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна със становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се,
че по делото не е представен банков документ, удостоверяващ плащането на
адвокатско възнаграждение от частния въззивник.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.108 от ЗС, предявени от Р.Д.Н., К.Д.К., Ж.И.К., С.Д.Д., Д.И.Г., Б.П.Ф., Й.П.В. /починал в хода на производството и заместен от законните си
наследници Л.Н.В., Н.Й.Г. и П.Й.В./, К.М.Х., М.П.Д., Т.С.Р., Л.С.И., Д.С.К., А.Б.В.,
И.М.Л., Л.А.Д., В.Г.В., К.И.К., К.И.М.,
Ц.П.П., чрез пълномощника им адв.П.В.
*** и П.А.К., К.А.А., М.П.Х.,
Н.Й.А., С.Й.А., Д.К.Н., Н.Г.Н., Б.Г.К., Т.Н.К., Д.Х.Н.,
И.Й.И., Р.Д.Д., К.Б.М., Н.А.Н. /починал в хода на
производството и заместен от законните си наследници Д.Д.Н.,
Я.Н.А. и А.Н.Б./, Л.С.Т., Х.Д.Д. и К.И.Д., чрез
пълномощника им адв. А.А. ***
срещу „ТАУРОН" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В. ул. Р. Д. №
., ет. ., ЕИК ………., представлявано от Д.В.С., за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици при равни квоти по 1/36 ид.ч. за всеки от ищците на поземлен имот с идентификатор
54145.501.12 по КККР на с. Осеново, общ. Аксаково, обл.
Варна, одобрени със заповед № РД -18-03-1/12.02.2014г. на началника на
СГКК-Варна, с адм. адрес: с Осеново, п.к. 9194, с
площ от 8868 кв. метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за санаториум, балнеосанаториум, профилакториум,
с номер по предходен план: 3.11, при граници и съседи: 54145.100.302,
54145.501.21, 54145.501.14, 54145.501.11, 54145.501.10, 54145.501.9, придобит
по давност на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността и за осъждане
ответното дружество да предаде на ищците владението върху имота.
Ищците твърдят да са придобили собствеността
върху процесния имот по силата на съвместно
осъществявано от тях явно, трайно, непрекъснато и несмущавано владение в
периода от 22.11.1997г. до датата на предявяване на исковете – 06.12.2017г.
Излагат, че до 30.07.1981г. местоположението на лодкостоянка
„Френклиман“ е било в м. „Кокодива“,
района пред днешния хотел „Ной“, к.к. „Св.св. Константин и Елена“, след което на основание заповеди №
820 от 15.05.1981г. и № 521 от 02.04.1987г. на Председателя на изпълнителния
комитет на Окръжен народен съвет Варна лодкостоянката
е била преместена в района на старата пречиствателна станция на к.к. „Златни пясъци“, в местност „Кокар
пунар“ („Френклиман“)
където се намирала и до момента. С първата посочена заповед е било възложено на
техническите служби при Общински народен съвет Варна да оборудват лодкостоянка Френклиман съобразно
изискванията на т.6 от съществуващата до него момент Заповед № 886 от 1980г., а
с втората заповед са били определени местата за лодкостоянки
на лични плавателни средства в селищата и местностите, упоменати в приложен към
заповедта списък, в който под т.6 било вписано: Аксаково, местност „Френклиман“, което е представлявало база на ПС на
СТФ-Варна. Ищците твърдят, че с течение на времето изградили със собствени сили
и средства път, ограда, водопровод, електропровод, стационарни хелинги за изтегляне и домуване
на лодките, бунгала и леки постройки за съхраняване на рибарски инвентар. Също
така укрепили терена с подпорни стени и стъпала, благоустроили го засаждайки
множество дървета, храсти и цветя, пазили и се грижили за природата в него с
грижата на добри стопани. Стопанисваният от ищците терен е бил с площ от около
20 декара, като във връзка с необходимостта от брегоукрепителни
мероприятия и благоустрояване ищците търсили съдействие и подавали множество
молби, становища и различни документи до различни отговорни институции.
По действащия кадастрален план към
80-те години на ХХ-ти век ползвания от ищците терен е попадал в местност
„Старите лозя“ и фар Кранево. След влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил изработен план
за земеразделяне на землището на с.Осеново, като по този план владения от
ищците имот обхващал имоти с №№ 3003, 3004 и 3005 в местност „Кокар пунар“, землище на
с.Осеново.
С решение № 9358/12.06.1996г. на ПК
Аксаково е било възстановено правото на собственост на наследниците на Н.Ц.М.
върху лозе в съществуващи стари реални граници с площ от 5239 кв.м.,
представляващо парцел 36, масив 100 в местност „Кокар
пунар“, в землището на с.Осеново, който имот по плана
за земеразделяне бил с №3003. С нотариален акт от 1996г. К.Н.С. и Ц.Н.С. били
признати за собственици на имота. Ищците оспорили собствеността им, което
довело до предявяване на иск по чл.108 ЗС от Ц.Н.С. и Н.А.С. и К.Ц.Т., като
наследници на К.Н.С. срещу ищците. С влязло в сила на 29.09.2004г. съдебно
решение наследниците на Н.Ц.М. били признати за собственици на имота и Р.С.Р., С.Й.А.,
Н.Й.А., П.Д. Ф., К.И.М., В.И. Ж., Т.К.Г. и К.И.К. били осъдени да им предадат
владението на имот № 003003 /стар №3003/. С протокол за принудително изземване
от 29.03.2005г. имотът е бил иззет от посочените лица от съдебен изпълнител.
Ищците твърдят, че въпреки съставеният протокол за принудително изземване, те
не били реално отстранявани от имота и продължили да го владеят със съзнанието,
че имотът е частна собственост и намерение да го придобият по давност. Ищците
поддържат, че считано от 30.03.2005г. до предявяване на иска са упражнявали
явно, трайно, непрекъснато и несмущавано владение и са придобили по давност
собствеността върху имот № 3003 по плана за земеразделяне землището на
с.Осеново, местност „Кокар пунар“,
който имот съставлявал южната част на процесния имот
с идентификатор № 54145.501.12.
С решение № 11725/04.03.1996г. на ПК
Аксаково е било възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Т.П.
/П./ върху изоставена нива в съществуващи стари реални граници с площ от 1744
кв.м., представляваща парцел 7, масив 100, в местност „Кокар
пунар“ в землището на с.Осеново, който имот по плана
за земеразделяне бил с № 3004. С нотариален акт от 1996г. А.Н. П., Т.Г. П. и Д.Г.
К. са били признати за собственици на посочения имот, а на 14.06.1996г. е бил
съставен протокол за въвод във владение на
възстановите собственици в имота. Ищците твърдят, че не са предавали владението
върху имота и са отблъсквали претенциите за собственост и след постановяване на
решението на ПК Аксаково и са продължили да владеят имота със съзнанието, че е
частна собственост и намерението да го придобият по давност. Имот № 3004
съставлявал средната част от процесния имот с
идентификатор № 54145.501.12.
С решение № 11726/04.03.1996г. на ПК
Аксаково е било възстановено правото на собственост на Н.Т.П. /П./ върху изоставена
нива в съществуващи стари реални граници с площ от 1669 кв.м., представляваща
парцел 6, масив 100, в местност „Кокар пунар“ в землището на с.Осеново, който имот по плана за
земеразделяне бил с № 3005. С нотариален акт от 1996г. Н.Т.П. /П./ е бил
признат за собственик на посочения имот. Ищците твърдят, че не са предавали
владението върху имота и са отблъсквали претенциите за собственост и след
постановяване на решението на ПК Аксаково продължили да владеят имота със
съзнанието, че е частна собственост и намерението да го придобият по давност. Имот
№ 3005 съставлявал северната част от процесния имот с
идентификатор № 54145.501.12. По отношение на частта от имот с идентификатор №
54145.501.12, която е образувана от имоти
с номера №№ 3004 и 3005г. ищците твърдят, че са придобили собствеността въз
основа на осъществено давностно владение върху него в
периода след 22.11.1997г., с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, според
която до влизането и в сила придобивната давност не
се зачита.
В последствие ищците узнали, че процесния имот е бил предмет на следните разпоредителни
сделки, сключени в изискуемата от закона форма: С договор от 02.03.2006г. Н.А.С.
и К.Ц.Т. продали на „РВБ“ ЕООД поземлен имот № 3003. На 28.02.2006г. „РВБ“ ЕООД
закупило от Д.Г. К. и Т.Г. П. поземлен имот № 3004. В същия ден дружеството
придобило собствеността и върху имот №3005, като го закупило от Д.Н. А. и Т.Н.Г..
След справка в Търговски регистър
ищците установили, че „РВБ“ ЕООД е едноличен собственик на капитала на
ответното дружество „Таурон“ ЕООД, като капитала на
ответното дружество представлявал апортна вноска на процесния имот с идентификатор № 41145.501.12.
В хода на производството е извършен въвод във владение от съдебен изпълнител и владението на
имота е предадено на ответното дружество, а ищците отстранени от имота, което е
породило правен интерес от направеното искане за изменение на исковата претенция
и преминаване от установителен иск в иск с правно
основание чл.108 ЗС.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответното дружество, с който оспорва предявените искове като недопустими и
недоказани. Намират за недоказан правния интерес от търсената защита от всеки
от ищците, които не са изложели твърдения всеки един от тях да е владял
конкретна реална част от процесния имот. Излага се,
че процесния имот с идентификатор № 54145.501.12 е
придобит от ответното дружество чрез внасянето му под формата на непарична
вноска от „РВБ“ ЕООД. Последното дружество е придобило собствеността върху
имота по силата на договори за покупко-продажба, обективирани
в съставени през 2006г. нотариални актове. Ответникът твърди, че от момента на
придобиване на имота от „РВБ“ ЕООД, търговското дружество е упражнявало всички
законови правомощия като негов собственик. Предприети били действия по промяна
на предназначението на имота, тъй като целта на дружеството била да укрепи
брега и да го облагороди. Действително на място в имота са били намерени
рибарски колиби, но част от тях били изоставени, а в другите където били
намерени хора, същите били запознати с обстоятелствата, че новият собственик на
имоти с №№ 3003, 3004 и 3005 е „РВБ“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че за дружеството
предстояло да бъдат извършени редица правни и фактически действия, за да бъде
променено предназначението на имота, е било договорено, намерените в имота лица
да останат да ползват същия до започване на строителните работи. Предвид тази
уговорка бил спрени действията по образувани изпълнителни дела по издадени
изпълнителни лист за предаване на владение.
Сочи се, че с постановяване на
съдебните решения по адм.д. №2023/2004г. по описа на
Варненски административен съд, влязло в законна сила на 20.07.2009г. и адм. дело № 1474/2004г. по описа на същия съд, влязло в
законна сила на 22.12.2008г., са били отхвърлени жалбите на лицата, ползващи
към този момент имотите, срещу Заповед на кмета на община Аксаково за изземване
на имотите, като при това положение те са били наясно, че трябва да освободят
имотите и че собственик на същите е търговското дружество „РВБ“ ЕООД.
В периода от 2006 до 2007г. „РВБ“
ЕООД е извършило редица действия, свързани с предприетата от дружеството
инвестиция за облагородяване на района, в която се намира процесния
имот. Предвид естеството на проекта за облагородяване на района във връзка с
изготвените проекти и урегулиране на имота нееднократно е било извършвано
трасиране на имота, за което били съставени протоколи на 21.12.2009г., 08.06.2011г.
и на 21.06.2013г. На 17.11.2014г. е било издадено разрешение за строеж от
главния архитект на община Аксаково и на 26.11.2014г. е бил съставен протокол
за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво,
като на същата дата на място на имота е била окачена информационна табела,
съобразно изискванията на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове. При всяко
посещение на имота от трети лица в изпълнение на съответни проучвателни
дейности е бил съставян протокол, в който е било описано и състоянието на
имота, като в част от съставените протоколи е било отразено, че на място са
намерени изоставени рибарски бунгала. Още в решение по в.гр.д.№ 1014/2002г. по
описа на ВОС изрично е посочено, че в имота се намират полуразрушени постройки,
които са в това състояние още от 1989г.
Ответникът излага, че след
придобиване на имота „РВБ“ ЕООД е извършило разходи за целия инвестиционен
проект в размер на 3048703.48 лв., от които пряко за процесния
имот са били вложени 234733.21 лв. и са били заплатени всички дължими данъци за
имота през годините. В периода от 2006г. до 2017г. ищците нито веднъж не се
били противопоставили на действията, извършвани от собственика на имота, „РВБ“
ЕООД, за което дружество били наясно, че е собственик. Едва след налични
проекти и възможност за започване на строителни работи в имота възникнали
проблемите за ответното дружество и негови представители пуснали редица жалби
за съдействие и отстраняване на
незаконните бараки към Районна прокуратура гр.Варна, община Аксаково, Областна
администрация Варна. За претенциите относно собствеността върху имота ответното
дружество е научило едва с получаване на исковата молба, като до него момент
ищците не били афиширали пред ответника и неговия праводател,
че са владелци на имота, а още по-малко да са собственици и да са упражнявали в
пълен обем правата на собственик.
Ответникът поддържа, че не са налице
законовите материално-правни предпоставки за придобиване собствеността върху
имота по давност от ищците. Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищците
са били във владение на процесния имот, както и да са
упражнявали фактическа власт върху имота при равни права. При всяко от
многократните посещения в имота не били срещани повече от 4-5 човека, при
разговор, с които се установявало, че се възприемат като държатели на имота. В
редица документи включително заповеди за изземване на имотите, образували процесния имот, и в съдебни решения фигурирали имена на
лица, различни от ищците. Невярно било и твърдението на ищците, че още владеят имота.
Към момента на подаване на отговора на исковата молба имота е бил ограден и
достъпа до него ограничен, а пазенето му възложено на трето за спора лице,
намиращо се в договорни отношения с ответното дружество. При възобновените
изпълнителни производства през пролетта на 2017г. формално намерените в имота
лица били изведени, тъй като така и не се легитимирали пред съдебния
изпълнител, като ответното дружество твърди, че изведените от съдебния
изпълнител лица не са сред ищците. Ответникът оспорва да е налице и намерение
за своене на имота от ищците. В исковата молба се
сочело, че ищците са получили право на ползване върху имота на основание
заповед от 15.05.1981г., според която имота безвъзмездно им е предоставен за
временно ползване. След като имали ясното съзнание да са държатели на имота, то
било невъзможно едновременно с това да са имали или да имат намерение да своят
имота. След реституирането на имотите, възстановените собственици провели срещу
намерените в тях лица съдебни и административни процедури за изваждането им от
имота, при което ясно е било демонстрирано на ищците и всички ползващи имота
лица, че той има собственици.
С обжалваното решение предявените искове
са отхвърлени, като неоснователни.
Решението на първоинстанционния
съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето
съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради
което производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед № 820/15.05.1981г. на ИК
на ОНС – Варна е наредено да се впише за разрешени за лични плавателни средства
нова лодкостоянка в местността „Френк-лиман“
– северно от старата пречиствателна станция на КК „Златни пясъци“, както и ОНС
на Варна и Аксаково и Ловно-рибарско дружество да окажат съдействие и
подпомогнат гражданите, собственици на плавателни съдове за оборудване на лодкостоянката и нейното благоустрояване /л.21/.
От писмо на директора на Държавно
ловно стопанство – Варна от 10.07.1989г. се установява, че последното е
съгласувало изграждането на временни бараки за рибарите в лодкостоянка
„Френклиман“ Зл.Пясъци през 1983г. /л.32/.
Местата за лодкостоянки
на лични плавателни средства са определени със заповед № 521/02.04.1987г. на председателя
на ИК на ОНС–Варна, като в т.6 от приложения към заповедта списък №1 е посочено
място с.Аксаково, местност „Френклиман“, База ПС на
СТФ – Варна /л.22-25/.
В писмо от 13.06.1989г., подписано
от председател и от секретар на Водна база „Френклиман“
се посочва, че към този момент в базата домуват 40
плавателни съда и членуват 60 риболовци. Стопанисван е терен от около 10
декара, отреден от Ловно стопанство – Варна, в който са построени хелинги и скари за изтегляне на лодките. Водната база е
електрифицирана и водоснабдена, като са изградени и 30 дървени бараки за
нуждите на риболовците. С писмото е направено искане за включване на Водна база
„Френклиман“ в проектирането на брегоукрепителни
съоръжения в районна на местността „Френклиман“
/л.26/.
Според представен от ищците списък
на лодките на лодкостоянка „Френклиман“
за 1992г., към 08.03.1992г. лодките са 67 /л.540-541/.
С решение №9358/12.06.1996г. на ПК-Аксаково
е възстановено правото на собственост на наследниците на Н.Ц.С. в съществуващи
реални граници на имот, представляващ лозе с площ от 5.239 дка, седма
категория, съставляващо парцел №36 от масив №100 по съществуващи стари реални
граници на землище Осеново, общ. Аксаково, местност „Кокар
пунар“. На 14.06.1996г. е съставен протокол за
въвеждане на Ц.Н.С. във владение на имота, описан в цитираното решение. С
нотариален акт № 133, том VI, дело №
6915/31.07.1996г. К.Н.С. и Ц.Н.С., като наследници на Н.Ц.С., са признати за
собственици на горния имот. С решение от 24.01.2003г. по в.гр.д.№ 1014/2002г.
по описа на Варненски окръжен съд Р.С.Р., С.Й.А., Н.Й.А., П.Д. Ф., К.И.М., В.И.
Ж., Т.К.Г. и К.И.К. са осъдени да предадат на Н.А.С. и К.Ц.Т., като наследници
на К.С. и Ц.С., владението върху собствения им недвижим имот, находящ се в землището на с.Осеново, обл.Варна,
местност „Кокар пунар“,
представляващ лозе с площ от 5.239 дка, заснето с пл.№ 003003 по плана на
землището на с.Осеново, което решение е влязло в законна сила на 29.09.2004г.
/л.40-43/. На 29.03.2005г. по изпълнително дело № 2069/2003г. по описа на СИС
при ВРС е съставен протокол за принудително отнемане и предаване на вещи.
Според съдържанието на протокола, съдебният изпълнител е отнел от С.Й.А., Н.Й.А.,
Р.С.Р., П.Д. Ф., К.Й.М., Т.К.Г. и К.И. (Ц.) К. и въвел във фактическо владение
Н.А.С. и К.Ц.Т. в недвижим имот, находящ се в
землището на с.Осеново, местност „Кокар пунар“, лозе с площ от 5.239 дка, представляващо имот с
пл.№ 003003 по плана на землището на с.Осеново. В протокола е отразено
възражение на пълномощник на длъжниците по
изпълнителното дело, че част от техните бунгала се намират в имот с пл.№
003004, а в имот с пл.№ 003003 има бунгала, които не са на длъжниците
по изпълнителния лист. Определен е срок от 20 дни за собствениците на бунгала
да ги демонтират и отстранят от имота /л.45/.
С решение № 11726/04.03.1996г. на ПК-Аксаково
е възстановено правото на собственост на Н.Т.П. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на нива от 1.669 дка, седма категория, находяща
се в землището на с.Осеново, местност „Кокар бунар“.
Според скица № 6331/03.06.1996г. имотът съставлява парцел №6 от масив №100 по
съществуващи стари реални граници на землище на с.Осеново, общ.Аксаково
/л.49-50/. На 14.06.1996г. е съставен протокол за въвеждането на Н.Т.П. във
владение на имота описан в цитираното решение /л.51/. С НА № 24, том IX, дело №
7401/14.08.1996г. Н.Т.П. е признат за собственик на гореописания имот /л.52/.
С НА № 20, том IX, дело №
7389/14.08.1996г. А.Н. П., Т.Г. П. и Д.Г. К., като наследници на Г.Т.П., са
признати за собственици на нива с площ от 1.744 дка, седма категория, находяща се в землището на с.Осеново, обл.Варна,
местност „Кокар пунар“,
съставляваща парцел 7 в масив 100 по плана на съществуващи стари реални
граници. При съставяне на акта са представени решение № 11725/04.03.1996г. на
ПК Аксаково, скица № 6332/14.06.1996г., протокол за въвод
във владение № В5279/14.06.1996г. и удостоверение за наследници /л.48/.
С договори за покупко-продажба
сключени в изискуемата от закона нотариална форма „РВБ“ ЕООД е закупило
собствеността върху имоти, част от процесния в
настоящето производство имот, както следва: На 28.02.2006г. е закупило от Д.Н.
А. и Т.Н.Г. изоставена нива в землището на с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна, местност „Кокар пунар“, с площ от 1.669 кв.м., съставляваща ПИ № 003005 по
плана за земеразделяне /л.58-59/; на 28.02.2006г. е закупило от Д.Г. К. и Т.Г.
П. собствеността върху изоставена нива в землището на с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна, местност „Кокар пунар“, с площ от 1.976 кв.м., съставляваща ПИ № 003004 по
плана за земеразделяне /л.56-57/; На 02.03.2006г. е закупило от Н.А.С. и К.Ц.Т.
изоставена нива в землището на с.Осеново, общ.Аксаково, обл.Варна,
местност „Кокар пунар“, с
площ от 5.237 кв.м., съставляваща ПИ № 003003 по плана за земеразделяне
/л.54-55/. Едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Таурон“ ЕООД е „РВБ“ ЕООД. На 21.12.2016г. е изменен
учредителния акт на дружеството „Таурон“ ЕООД, като
част от капитала на дружеството е апортна вноска на
обособено предприятие „Център за комплексна рехабилитация и хидротерапевтично
лечение – с.Осеново, част от търговското предприятие на „РВБ“ ЕООД, която апортна вноска включва и собствеността върху ПИ с
идентификатор №54145.501.12 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-03-1/12.02.2014г.
на Началник на СГКК – Варна, с адрес на поземления имот с.Осеново,
общ.Аксаково, обл.Варна, местност „Кокар пунар“, с площ съгласно
скица 8868 кв.м., и съгласно документи за собственост 8882 кв.м.
/л.60-85/.
На 16.10.2017г. е подписано споразумение
между „РВБ“ ЕООД и „Таурон“ ЕООД, двете дружества
представлявани от управителя им Д.В.С., с което „РВБ“ ЕООД се задължава в срок
до 01.11.2017г. да предаден на „Таурон“ ЕООД
владението на 5237 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор
№54145.501.12 и съставляващи бивш ПИ № 003003 по плана за земеразделяне на
с.Осеново. Споразумението е сключен в писмена форма с нотариална заверка на
подписите /л.190-191/. Споразумението е послужило за образуване на ч.гр.д.№
17592/2017г. по описа на ВРС и издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 10.01.2018г., с който „РВБ“ ЕООД е
осъдено да предаде владението на имота, описан в споразумението на „Таурон“ ЕООД /л.186-189 и 192/. По молба от 10.01.2018г. на
пълномощника на представляващия „Таурон“ ЕООД е
образувано изпълнително дело при ЧСИ №719 С.Я. срещу длъжника „РВБ“ ЕООД за
предаване на недвижимия имот, описан в изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№
17592/2017г. по описа на ВРС /л.193/. Въвод във
владение е извършен на 06.02.2018г. Според съставения от съдебния изпълнител
протокол имотът е идентифициран с помощта на вещото лице Я.Д.. В имота са
заварени преместваеми обекти, както и двама души,
които не желаят да се представят, да се запознаят със съдържанието на протокола
и да подпишат същия. Имотът се огражда с мрежа и се създава портал, пред който
оставени към момента на въвода вещи в имота да могат
да се изнасят. Назначен е пазач на имота /л.622-624/.
В периода от 13.06.1998г. до
20.09.2003г. членовете на лодкостоянка „Френклиман“ са събирали общи средства, разходвани за
нуждите на лодкостоянката, видно от представени от
ищците ревизионни актове, протоколи и
фактури от посочения период /л.542-561/. Съобразно констативен протокол от 28.04.1998г.,
съставен от комисия определена със заповед № 1000/21.04.1998г. на Областен
управител – гр.Варна, при извършена проверка в общ.Аксаково, местност „Кокар пунар“ е установено, че
терена на лодкостоянка „Френклиман“
е застроен с рибарски бараки, нестационарни и лесно демонтируеми.
Част от бараките са подвижно закрепени на релси върху масивни останки от
основите на съществувалата пречиствателна станция, а друга част са върху
бившите емширови кладенци на пречиствателната станция.
Има изграден път, направен от ползвателите. Изградена е също инфраструктура:
електрификация от собствено изграден трафопост, водопровод, изградени от
рибарите самостоятелни хелинги за изтегляне на
плавателни съдове и 47м. естакада в морето за пристан на същите /л.88/. На 02.11.2001г.
и на 28.05.2003г. ръководството на лодкостоянка „Френклиман“ е взело решение да върне част от средствата на
членовете, които са финансирали водопровода, като според представените
протоколи са върнали средства на 8 физически лица, сред които ищците К.М., Р.Д.,
К.И. и Д.Х. /л.492-493/. На 07.04.2003г. е открита партида за ВиК услуги с МОЛ Б.Г.. Всички домакинства в създадената
кооперация се водоснабдяват от уличен тръбопровод Ф90, изграден със собствени
средства от членовете на кооперацията, видно от представено писмо от „ВиК – Златни пясъци“ ООД /л.578/. На 12.07.2004г. са
издадени заповеди №№ 297 и 298 на Кмета на община Аксаково, с които имоти №№
003004 и 003005, находящи се в землището на
с.Осеново, местност „Кокар пунар“
са иззети от М.П.Д., А.Х.Д., А.Г.П., Б.Д.И., В.М.П., В.Д.Д.,
Д. Д.Г., Е.Я.В., Ф.И.А., И.И.
А., И.М.Л., М.Н. Д., Д.Н. С., Н.Н.
С., Н.П.П., С.Д.К., Л.С.И., Д.Д.П.,
Д.С. П., С.Г.Г., Б.П.Ф., Х.П. Ц., К.И.М. и К.И.К..
Незабавното изпълнение на заповедите е възложено на началника на РПУ – Аксаково
и Г.Й. – ст.експерт „Земеделие и устройство на територията“ при Община Аксаково
/л.222-223/. Постъпилите жалби срещу заповедите са отхвърлени с влезли в
законна сила съдебни решения, постановени и влезли в сила през 2008г. и 2009г.
Видно от мотивите на решенията, жалбите са подадени с твърдения, че имотите са
държавна собственост и като такава са предоставени за ползване на собствениците
на плавателни средства, които са членове на лодкостоянка
„Френклиман“ /л.224-237/. Няма данни дали заповедите
са изпълнени.
В писмо от ИА „Пристанищна
администрация“, ТЗ-Варна от 19.07.2004г. се твърди, че на лодкостоянка
„Френклиман“ съществува създадена от самите рибари
инфраструктура, необходима за безопасно домуване на
плавателните съдове и съхраняване на риболовен инвентар. Инфраструктурата
включвала път, ограда, водопровод, електропровод, стационарни хелинги за домуване с рудани за изтегляне от водата, за поддръжка и ремонт на
около 40 рибарски съда. На територията на лодкостоянката
имало изградени леки постройки – бунгала в един ред по протежение на брега, за
подслон и съхраняване на рибарски инвентар. Територията била благоустроена и
естетически оформена и терена бил допълнително укрепен с подпорни стени и
стъпала. Лицето за кореспонденция, което представлявало колектива от рибари
пред различните институции бил М.П.Д. /л.29/. На 19.07.2004г. е учредено ДЗЗД „Лодкостоянка – Френклиман“, с
което шест физически лица се съгласили да обединят своята дейност, създавайки
дружество с цел експлоатация, поддържане и развитие на Лодкостоянка
„Френклиман“, изградена съгласно Заповед
№820/15.05.1981г. на ИК на ОС – Варна и осигуряване на доходи за съдружниците и работещите в дружеството лица /л.494-498/. На
същата дата е проведено общо събрание на съдружниците
и в съответствие с договора за учредяване на ДЗЗД за съдружник е приет К.И.М.
/л.499/. На 21.08.2004г. е проведено ново ОС на съдружниците
и 39 физически лица са приети за нови членове на ДЗЗД „Лодкостоянка
– Френклиман“ /л.500-502/. На 10.07.2005г. е взето
решение за заличаване на К.Г. от списъците на дружеството и да бъде
преустановено подаването на ток и вода за бараката му /л.503/. На 09.12.2005г.
е взето решение за отпускане на средства в размер на 2000 лева за заснемане на
района и уточняване границите на имотите, на които е разположена лодкостоянката /л.504/.
Представени са писмени доказателства
за извършвани след 2006г. от „РВБ“ ЕООД и ответното дружество действия за
облагородяване на района, представляващи посещения на имота от трети лица, геодезическо заснемане, извършване на укрепителни
мероприятия и други дейности, които са били известни на ищците и последните не
са се противопоставили на извършването им. Представените писмени доказателства
се отнасят за собствени на ответното дружество 28 недвижими имота с обща площ
от 139.98 декара, сред които е и процесния имот с
площ от 8.868 дка /л.246-404/.
От заключението на вещото лице по
проведената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото, се посочва, че първия изработен план
за процесния имот е КП-1956г. До влизане в сила на
ЗСПЗЗ няма изработени кадастрални планове. За местността има изготвен план на
старите граници във връзка с възстановяване на земите на бившите собственици.
За територията е изработена карта на възстановената собственост /КВС/ на
землище с.Осеново, общ.Аксаково. Процесният имот с идентификатор
№ 54145.501.12 по КВС на землище на с.Осеново е представлявал три отделни имота
с номера – 003003, 003004 и 003005. След закупуване на част от имотите със
заявления към ОСЗ-Аксаково са отразени изменения, като от имоти 3 и 4 е
обособен имот 10, а след закупуване на имот 003005 от собствениците на имот 10
се е формирал имот 003011 по КВС. При извършени на 25.05.2018г. и 13.06.2018г.
огледи на имота е констатирано, че имотът е с материализирани на терен граници
– ограда от телена мрежа, закрепена на метални колове, с изключение на част от
северозападната и северната граница (тъй като имотите граничещи с процесния също били собственост на ответника). От юг, там
където е влизането в имота е поставена голяма двойна врата – рамкирана метална
част с мрежа, както има и от страна на пътя от западната страна на имота.
Ползваните от рибарското дружество бараки са съборени и терена се е разчиствал,
а на изток имало рибарски лодки на изградените лодкостоянки.
Към заключението на вещото лице са представени комбинирани скици и снимков
материал /л.450-456/.
По делото са събрани и гласни
доказателства, посредством разпит на водените от страните свидетели:
Св. Р.М. М. заявява, че от
присъстващите на заседанието ищци познава М.Д., К.А., Д.Н., Ж.К., В.В., К.М. и Д.Н.. Свидетелят описва местонахождението на лодкостоянка „Френклиман“ след
преместването ѝ през 1981г. След преместването на лодкостоянката
от местност „Кокодива“ в местност „Френклиман“ рибарите, сред които и свидетеля, започнали да
се оборудват с бараки, винчове, скари за да им е
удобно за влизане в морето и обикновено за живеене през лятото и за риболов.
Посочените от свидетеля ищци били в лодкостоянка „Френклиман“ от първите години, преди 1990г., до когато
свидетеля също бил там. Площта на имота била доста голяма, може би около 10
декара. Свидетеля описва границите на имота ползван за лодкостоянка
„Френклиман“. Свидетелят бил в имота до 90-та година,
а след това прекъснал за 10 години, а след прекъсването посещавал имота заедно
с приятели два-три пъти месечно от пролетта до есента. След 1990г. всеки, който
идвал започвал да си прави постройки, започнали да се правят градинки и да се
отглеждат зеленчуци. В имота нямало хора, които да не са рибари. Всички, които
отивали там използвали имота за риболов и нямало външни хора. Имало няколко
човека, които живеели целогодишно в имота. Вода в имота имало още от 1981г., но
през 1994-5 година свлачище прекъснало водопровода и
после била прекарана вода от пречиствателната станция. Всички постройки били
електрифицирани. Всяка постройка имала кухня, хладилник, а някои имали фризери, беседки. Теренът бил облагороден. За всяка лодка
имало хелинг. В началото имотът бил гора, а след
устройването на лодкостоянката се разчистило за да се
направят бараки, засадени били дръвчета, цветя. Свидетелят твърди, че не е
чувал да има реституционни претенции за имота, а за сегашното състояние знаел
от репортажите за изгорените бараки по телевизията. Свидетелят не е бил член на
сдружението, а е бил съдружник с друг човек, който е членувал там. В имота
имало ниски ограждения покрай някои от градинките.
През 2006г. свидетелят посещавал имота и се говорело, че имотът е закупен от
някакъв руснак. Имотът не бил ограден, а постройките били разположени по целия
терен.
Св. Г.Д. С. твърди, че познава лодкостоянка „Френклиман“ от
2000г. и описва местонахождението на имота. Имотът бил с площ над 10 декара,
като в него имало може би над 40-50 постройки. Освен постройките имало винчове, скари за лодките, бараки за мрежи, фургони. Имало
4-5-6 семейства, които живеели постоянно в имота. Когато свидетелят отишъл в
имота направили водопровод. Електромерите били изнесени на общо табло и почти
всички постройки били електрифицирани. Имотът бил поддържан. Всеки имал асмичка, градинки, цветя, общо била закупена косачка.
Свидетелят посочва, че от присъстващите на заседанието ищци познава Р.Д., М.Д.,
К.М., Д.Н., Ж.К., К.Д., Г.Х. /съпруга на К.Х./, В.В., Н.А., Д.Н., И.И., Д.Н.
/съпруга на Н.А.Н./ и Л.И.. От както ищецът отишъл на лодкостоянката
през 2000г., 5-6 човека починали, а всички посочени от него ищци вече били
членове на лодкостоянката. Освен присъстващите на
заседанието, свидетелят посочва като членове на лодкостоянката
Б. капитана и К.К.. Освен рибарите и техни гости,
свидетелят не е виждал други хора в имота. Свидетелят посещавал имота 4-5 пъти
в годината. В имота повечето били фургони с веранди, имали си мивки, хладилници,
телевизори, маси и били оборудвани с почти всичко за нормално живеене. Имотът
се ползвал от рибарите до 27-28 декември 2017г., след което всичко било сринато
с багер. Свидетелят твърди, че си е закупил барака за ползване на мрежи и
принадлежности, която се намирала в горски фонд извън процесния
имот. Свидетелят бил член на лодкостоянката в периода
от 2000г. до 2017г. и плащал членски внос. Земята не се продавала, като
свидетелят знаел, че са настанени там от кметството или общината. Всички от лодкостоянката имали електромери, които се засичали от
касиера. Инкасатор от Енергото засичал само главния
електромер. В имота имало питейна вода, която се отчитала също само на главен
водомер. Нямало канализация, а имало септични ями. Повечето постройки имали бани.
Свидетелят заявява, че не му е известно имотът да е закупен през 2006г. от
трето лице и не е виждал строителна техника в имота. В имота имало хора, които
живеели там целогодишно.
Св. Й.Д. К. в показанията си твърди,
че живее в гр.София и от 2000г. е преподавател във Варненски свободен
университет и почти всеки месец е във Варна. Познава лодкостоянка
„Френклиман“ и е бил много пъти там, тъй като бил
приятел с Д.Н., който имал постройка на брега на морето. Първите впечатления на
свидетеля от процесния имот били от 2003г. При
първите му посещения постройката на Д.Н. била в имота, той имал лодка и
съоръжение за спускане на лодката в морето. От присъстващите на заседанието
ищци, свидетелят посочва, че познава К.А., Н.Н., В.В., К.М., Д.Н., И.Т. и Д.Н.. Това били хората, които
най-често виждал при събиранията в постройката на Д.Н.. Посочените от свидетеля
ищци се устроили на лодкостоянката преди Д.Н., може
би преди 2000г. Свидетелят твърди, че е посещавал лодкостоянката
20-30 пъти годишно и описва местоположението и границите на имота. Територията
на лодкостоянката била около 8-10 декара, като в нея
имало изградени множество постройки на рибари. Всеки от тях си устроил място за
живеене и за място за инвентар. Лятото било много оживено, особено събота и
неделя цялата лодкостоянка била пълна с хора. Имало
хора, които живеели там постоянно. Всяка постройка си имала дворче, имало
зеленчуци, цветя, лози, всеки, който имал постройка се грижел за нея и за
мястото пред нея. Имотът се поддържал и имало път, който бил достъпен за всеки.
Самите обитатели на лодкостоянката имали вътрешен
ред, правила, имали председател и касиер, както и и общи сметки за ток и за
вода. Всеки собственик на лодка си имал собствено съоръжение за влизане на
лодката в морето. В постройките посетени от свидетеля имало ток и вода, а вечер
лодкостоянката светела, което показвало, че в
постройките имало ток и осветление. В постройката на Д.Н. имало всичко
необходимо за живеене – хладилник, печка, мивка, легла, телевизор, риболовен
инвентар, баня и тоалетна. На свидетеля било известно, че е имало спорове за
собствеността, но от рибарите знаел, че никой не е въвеждан във владение и
никой не е извършвал дейности като собственик на имота. След Коледа 2017г.
имота бил заключен и имало охранителна фирма, а през м.март 2018г. имотът на Д.Н.
още не бил съборен, но имало много други съборени постройки. Постройката на К.А.
била изгорена, той с общи усилия я възстановил и след това постройката отново
била разрушена. Постройката на Д.Н. се намирала на 10-тина метра в дясно след
портала, буквално над водата. Свидетелят посещавал имота от април-май до
октомври, а през зимата само за да видят какво е състоянието на постройката на Д.Н..
Укрепването на брега се правело от самите рибари, като свидетелят лично
участвал в укрепването на брега около постройката на Д.Н.. В проведени много
по-късно от времето, когато започнал да посещава лодкостоянката,
се говорело, че земята била реституирана и след това продадена на руснак. Всяка
постройка имала електромер и водомер и касиера на лодкостоянката
ги засичал и събирал парите. Според свидетеля всеки от рибарите в лодкостоянката бил собственик на постройката, която е
изградил. Те владеели мястото и се чувствали като собственици на съответното
място и в същото време това пространство, което всеки ползвал било обособено и
никой друг освен собственика не го ползвал. Свидетелят заявява, че не му е
известно дали е имало съответните разрешения за постройките, доколкото му е
известно имало общо разрешение за лодкостоянка, което
предполага изграждане на помещения за инвентар и преспиване. Цялата
документация на лодкостоянката се намирала при Д.Н. и
с унищожаването на лодкостоянката документацията била
унищожена. Всеки ползвал площ според особеностите на терена и потребностите си,
като не била еднаква площта на всеки.
Св. Д.П.П.
описва местонахождението на лодкостоянка „Френклиман“ и твърди, че я посещава отпреди 1989г. когато
започнала да ходи на гости на семейство Х., които били колеги на майка ѝ.
Лодкостоянката представлявала един ред бунгала и скари,
от които се спускат лодките. М., приятел на мъжа на свидетелката, купил бунгало
през 2004г. и с неговия съсед Р. често ходели там. Около бунгалото на М. имало
други постройки, имало градинка, която поддържал. Целия терен бил с площ от над
5 декара, не бил ограден, имало метална портичка,
която свидетелката не е виждала затворена. Свидетелката посещавала имота често
през летния период заедно с мъжа си. В имота били само рибари, едни и същи
физиономии. В имота имало улично осветление. Преди 1989г. в имота имало един
ред бунгала, а след 2004г. имало много повече бунгала и повече хора. От
присъствалите на заседанието ищци свидетелката посочва да познава К.М., В.В., Д.Н., К.А., Г.Х., М.Х., Н.А. и К. К.. Пред бунгалата
имало дворчета, които като пространство били горе долу еднакви и били много
добре направени. Всеки се грижел за двора си, а покрай някои от бунгалата имало
огради. В бунгалата имало ток и вода, а зимата някои от рибарите спирали водата
за да не замръзват тръбите. Свидетелката разбрала, че има проблем с
пребиваването на рибарите в имота когато жената на М.Х. и се обадила и казала,
че сложили пазач и им дали 10 дни или седмица да се изнесат. На свидетелката не
ѝ е известно през годините да са се водили дела за собствеността на
имота.
Св. Г.П. Й. твърди, че познава лодкостоянка „Френклиман“, защото
вилата му се намира над лодкостоянката и много добре
познава терена. Познавал мястото от 1993г., като бил приятел с К.Х., който имал
постройка на лодкостоянката. От 1993г. свидетелят
често посещавал лодкостоянката. В мястото имало ток и
вода. Имало доста постройки, някои от които масивни, а други леки. Свидетелят
виждал в мястото 10-15 човека, които били на риболов, минавали пред терасата и
излизали с лодки, а след това се връщали към техните помещения. Терена бил
около 10-12 декара. Влизало се през портал, но свидетелят не е забелязал терена
да е ограден с постоянна ограда. В началото нямало асфалт, но теренът бил
сравнително добре поддържан. Впоследствие рибарите се организирали и настлали
пътя с чакъл. Около всички постройки хората се стремели да бъде чисто и да си
засадят цветя, за да бъде по-приятно за почивка. Отнасяли се с имота като със
собствен и смятали, че в перспектива това нещо може да бъде тяхно. Проблеми
започнали да съществуват в последните две години. От присъстващите в залата
ищци свидетелят посочва да познава М.Д..
Св. Д.Я.Н. заявява, че знае къде се
намира лодкостоянка „Френклиман“
и за първи път я посетила през 1986г., когато започнала да посещава баба Н. и
дядо С.. Те живеели в имота целогодишно, а свидетелката била приятелка с дъщеря
им Л.. През лятото било пълно с хора, а някои живеели там целогодишно. Теренът
бил голям и имало много хора. Свидетелката описва хора, които и е известно да
са имали постройки в имота: Н., който бил касиер, В., М. полицая, Ж., Л.И..
След 1986г. свидетелката всяко лято ходела поне по една седмица на почивка в
имота, но и през останалото време ходела периодично. В постройката на Л.И.
имало ток, вода, телевизор, фризер. Имотите били
поддържани и имало живот. Като се погледнело как всичко било подредено се
виждало, че рибарите се отнасят към имота като към свой имот. През годините
свидетелката не е виждала в имота други хора освен рибарите и тях възприемала
като собственици. Лодкостоянката имала касиер,
председател, устав. Според свидетелката прилежащите площи към постройките били
различни по големина. Свидетелката не е виждала строителство в големия имот и
не ѝ е известно да е имало реституционни претенции за имота.
Св. Т.Р.П. твърди, че познава
рибарското селище още от 1985-6-7г. когато било застроено. Впоследствие ходил в
имота към 2000г. и участвал в строителството на някои бунгала. Теренът бил
доста голям като площ и достъпа до него бил свободен. Пътят до имота бил правен
от хората от лодкостоянката. Свидетелят твърди още,
че познава всички рибари по физиономии, но по имена не ги знае. Познава по
имена Т.К., Н.К., Д.Н., К.К., Р.Д.. Т.К. имал голямо
бунгало от тухли, като свидетелят участвал в строежа на бетонните стени. Вътре
било добре обзаведено: маси, столове, телевизор, хладилник, печка, ставало за
живеене. Теренът бил добре поддържан, имало други бунгала, които също били
поддържани. В постройките имало ток и вода. Укрепителни мероприятия били
извършвани от собствениците, които живеят там. При посещенията на свидетеля в
имота имало доста хора. Хората вложили доста средства за имота. На свидетеля не
е известно да е имало спорове с трети лица по отношение на имотите и да е имало
дела с трети лица или с общината. Хората, които посочил, били членове на лодкостоянката. Общо се събирали хората и правели укрепване
на брега, скари за лодките.
Св. В.С.П. описва местоположението и
площта на имота. Заявява, че познава лодкостоянка „Френклиман“ от 1986г. от картите, с които е работил, а на
место от 1995г., когато станал член на лодкостоянката.
Теренът бил с площ от около 10 декара, върху който били разположени предимно
бунгала, леки дървени постройки. Теренът не бил ограден. Имало път, който е
правен и поддържан от членовете на лодкостоянката.
Преди свидетеля да стане член на лодкостоянката бил
прекаран ток, а след това прекарали вода в имота. Теренът се поддържал от
рибарите, нямало огради между бунгалата, а просто разни камъчета за да изглежда
красиво. Поименно познавал малко от рибарите, но по физиономия познавал всички
от присъстващите на заседанието. Присъстващите на заседанието ищци били в имота
от 1995г. Свидетелят посещавал имота всяка година в сезона за риболов. След
края на сезона спирали водата и се зазимявало. Свидетелят не е виждал трети
лица, които не са рибари, да правят проучвания, сондажи, укрепителни
мероприятия в имота. Всеки от рибарите се грижел добре за имота, да го направел
уютно и удобно място. Свидетелят имал бунгало, което не попадало в процесния имот, било на границата на имота, но единствения
му път за достъп до бунгалото му било през процесния
имот. Свидетелят посещавал имота от 1995г. до 2017г. всяка година, а когато
ходел имало едни и същи хора, които периодично били там. Всеки си ходел на
бунгалото и се грижел за него и за прилежащата му част. Нямало масивни
постройки. От 1981г. била основана лодкостоянката и
била отразена в картите. Всеки можел да влезе в лодкостоянката,
тъй като не била оградена. През последната година свидетелят разбрал, че там ще
се строи. Свидетелят бил член на лодкостоянката.
Имало организация, управителен съвет и всеки можел да кандидатства. Бараката,
която ползвал свидетеля не била построена от него, но била поизгнила и той я
оформил наново. Не можело да се изгражда самоволно където си решат. Имало
барака, която била напусната, имало свободно място и така свидетелят станал
член на лодкостоянката. Управителния съвет на лодкостоянката посочил на свидетеля къде има свободно
място. През зимния период се спирала водата за да не замръзнат тръбите.
Плащането на тока и водата ставало от касиера на лодкостоянката,
като рибарите нямали отделни партиди за ток и вода, а имали отделни контролни
електромери и водомери, по чиито показания разпределяли разходите за ток и
вода.
Св. Х. В.К. в показанията си твърди,
че посещава лодкостоянка „Френклиман“
от повече от 20 години и описва къде се намира същата. Свидетелят имал съсед Л.Д.,
който живеел там можи би повече от 20 години, а последните 4-5 години целогодишно
живеел там, защото банка му взела вилата. Лодкостоянката
представлявала площ, на която имало лодки, скари за теглене на лодките и бараки
от началото до края. Бараките били много, а последната била на Ф., когото
свидетелят познавал от 50 години, защото правел преглед на лодките. До лодкостоянката имало черен път, който после бил възстановен
от хората от лодкостоянката и посипан с изронен
асфалт. Теренът бил ограден от рибарите. Свидетелят заявява, че от рибарите
познава Б.Ф., В.Г., К.. Хората, при които ходел и те се отнасяли с имота, като
със свой собствен имот и възприемали постройките като частна собственост. В
постройките имало ток и вода. Всеки се грижел за бунгалото си и за почистването
на района. Имало хора, които живеят целогодишно и други, които ходели сезонно
там. Свидетелят не е виждал да се правят укрепителни мероприятия и не му е
известно други хора да са имали претенции за собствеността на имота.
Св. М.Г. Ш. заявява, че познава лодкостоянка „Френклиман от
началото на 1980-те години, тъй като има приятел там. Описва къде се намира
терена, като твърди, че теренът бил ограден, влизало се през портал и имало
пазач. В края на 1990-те години свидетелят ходил в имота да помага на ищеца Д.А.Г..
От тогава свидетеля посещавал имота до преди 5-6 години поне по два пъти в
годината. Свидетелят познавал още Т.Р., В. и Р.. Когато се влезело в имота
първо имало пазач, а след това се минавало покрай къщурките, които били
40-50-60. В. бил в имота повече от 20 години, а Т. вече 15-20 години. Хората
имали лодки, бунгала, хелинги. Правили си градинки
около къщите. В началото пътят бил раздрънкан, после хората събрали пари,
поизравнили пътя и го посипали с разтрошен асфалт. Свидетеля не знае за
реституционни претенции към имота, разбрал за тях от една година от вестници и
телевизия.
Св. В.С.И. твърди, че познава лодкостоянка „Френклиман“ от
1981-2 година. П.А.К. и Ц., имали съседни бунгала в лодкостоянката.
Свидетелят правил осветлението в бунгалата им преди 10-15 години. В имота били
направени вътрешни пътеки, било осветено вечер с ниски лампи, а покрай морето
имало асфалтиран участък. Свидетелят не е виждал други хора със строителна
техника в имота и не е чувал за спорове за собственост.
Св. Г.Т. П. описва къде се намира лодкостоянка „Френклиман“ и
твърди, че я познава много добре и е ходил много пъти след 1982-3 година. По
принцип имал приятели там и ходел 10-15 пъти в годината докато заградили имота
и ограничили достъпа. От рибарите свидетелят познавал от повече от 10 години
братята С.Й.А. и Н.Й.А., Н.А., племенника му Л., който имал бунгало до него, К.,
М.Г. доктора, Б. К.К., М.. Те имали лодки, постройки,
ловели риба. Братята имали слепени една до друга постройки, които били
пригодени за живеене и обзаведени. Свидетелят твърди, че е виждал и други хора
в имота, имало много постройки, но хората не били всички постоянно в имота. Не
е виждал хора в имота, които да се занимават с друга дейност освен с риболов и
не е виждал строителна техника в имота. Теренът на рибарското селище бил
поддържан. Пътят се насипвал няколко пъти. Събирали се пари, имали касиер и
преди да се огради имота били дали няколко хиляди и наново посипали пътя с
чакъл. В имота имало ток, трифазен и монофазен, и
вода. Имало трафопост на рибарското селище. Ток имало до всички бунгала и до
лодките имало трифазен ток, защото повечето хелинги
ги дърпали с трифазен ток редукторите. Имотът бил добре поддържан, имало
градинки, цветя около бунгалата. Рибарите поддържали имота като за постоянно.
Свидетелят заявява, че не прави разлика между лодкостоянката
и имота, защото това било на самия бряг на морето, там нямало пясък, а било
разположено върху камъните и в самата крайбрежна част. Около бунгалата имота
нямал ограда и всеки можел да стигне до бунгалата, до лодките, до лодкостоянката. Имотът се поддържал от хората от лодкостоянката – те поддържали пътя, оправяли токовете,
тръбите за водата, които се пукали зимата, правели бригади и възстановявали.
Имало хора, които обитават бунгалата целогодишно. Свидетелят заявява, че преди
може би 5-6 години е чувал от рибарите някакъв руснак да е купил мястото, за да
прави нещо, но това било абсолютно нелегално. Казвали, че е незаконно това
притежание на рибарското селище, което се намирало в сервитутна
зона и няма как тези земи да се притежават от някого, а документите за
притежание на мястото били фалшиви. Под сервитутна
зона свидетелят разбира зона, в която няма право да се правят трайни сгради.
Св. В.Н. С. твърди, че познава лодкостоянка „Френклиман“ от
2000-та година. Когато отишъл за първи път имотът представлявал рибарско селище,
всеки от рибарите си направил барака и имал лодка. Впоследствие се увеличили
хората, но тогава били около 30. Терена на лодкостоянката
бил между 8 и 10 декара. Достъпа до селището бил свободен и се стигало по път,
който бил донякъде асфалтиран. В началото на селището имало врата, която
постоянно била отворена и нямало ограда. Хората поддържали мястото идеално. От
рибарите свидетелят познава Х.Д., Б., М., В.. Рибарите се отнасяли към имота
като към собствен и го поддържали на ниво. Между бунгалата нямало огради, а
някои дворчета имали ниски дървени огради. Ток и вода имало в имота. Поддържали
се не само дворчетата пред постройките, а целият имот.
Св. Б.А.Г. твърди, че познава
управителя на ответното дружество и е в работни отношения с него от 2013г. до
2018г. На свидетеля били възлагани задачи от ответното дружество. Известно му
е, че дружеството е собственик на имот в землището на с.Осеново и е виждал
документи за собственост на имота. Имотът бил с площ от около 8 декара по документ
за собственост и се намирал след Златни пясъци посока към Албена първокласния
път, вдясно отдолу 400-500 метра посока морето. Свидетелят посещавал имота
няколко пъти в различните периоди на годината, основно за да се запознае с
терена и е прилагал снимков материал към проектната документация. По проект в
имота трябвало да се изгради рехабилитационен център.
На свидетеля било възложено да изготви проектната документация, която била
внесена в Агенцията по инвестиции към Министерство на икономиката. Свидетелят
описва границите на имота и твърди, че е ходил там през лятото и през
есенно-зимния сезон. През светлата част на денонощието не бил виждал хора в
имота. В имота имало стопански постройки, които най-вероятно служели за
прибиране на риболовните принадлежности във връзка с дейността на хората, които
ги ползват.В най-долната част посока Златни пясъци имало няколко лодки. По
време на посещенията си свидетелят не бил обезпокояван от никой и не е чувал от
служители на ответното дружество, че някой има претенции към собствеността на
имота. Свидетелят заявява, че не е виждал ограда на имота. Постройките били
стопански от преместваем тип. През периода от 2013г.
до 2018г. свидетелят посещавал имота всяка година, многократно били правени
огледи и били водени представители на различни институции. Работата на място
представлявала оглед, снимков материал и оглед от служители на съответните
органи. При посещенията свидетелят не видял хора в имота. Постройките били
около 20-25, като част от тях може да са попадали и извън процесния
имот.
Св. Я.Д.Д.
твърди, че като геодезист през 2006г. му било възложено от „РВБ“ ЕООД да
изработи геодезическа снимка на имотите им в местност
„Кокар пунар“, която да
послужи за нуждите на инвестиционно проектиране, архитектурно и брегоукрепително. Възлагането било за всички имоти, които
обхващали територия от приблизително 100 декара. Свидетелят твърди, че е ходил
много пъти в процесния имот и е запознат със същият.
Лично свидетелят заснемал постройките в имота. Постройките и съоръженията за
лодките били съсредоточени в имот с идентификатор 54145.501.12 с приблизителна
площ от 10 декара. Заснемането на имот с площ от почти 10 дка като времетраене
за група от трима човека отнемала почти два работни дни. Заснемането било извършено
с теодолит и принципно било възможно да остане незабелязано от присъстващи на
терена хора, но в дадения случай свидетелят срещал обитатели на имота. Водени
били кратки разговори, в които свидетелят казвал, че заснемането се прави за
нуждите на проектиране на собственика, а през 2013г. за целите на брегоукрепването. След 2006г. възлаганията
били повече от 4. През 2006г. заснемане за нуждите на проектирането, през
2013г. за нуждите на брегоукрепването, включително
било извършено облитане с дрон,
след това през 2013г. било извършено трасиране на имотните граници,
обозначаване във връзка с обявена процедура по изработване на кадастрална карта
на имотите в зона А по ЗУЧК, трасиране на временни пътища, по които сондажната
техника да извърши геоложки проучвания и през 2017г. трасиране за целите на въвода от съдебен изпълнител. Сондажната техника била
камион със сонда 3м.,тежка техника, която трябвало да достигне и до част от
имота с идентификатор 54145.501.12. Преди да влезе техниката се обособявала
просека и се отнемала част от земния пласт за да бъде наклона преодолим за
техниката. Временните пътища за преминаване на тежката техника не минавали през
постройките, а били в съседен имот западно от процесния.
От 2006г. до 2017г. свидетелят бил не по-малко от 10 пъти в имота, като
последно бил в края на 2017г. при въвода извършен от
съдебния изпълнител. При въводите в края на 2017г. и
при повторния въвод имало повече от 10 обитатели,
които съпроводили свидетеля, но не попречили на действията, за които бил
отишъл. Свидетелят определя обитателите като рибари, тъй като виждал лодки и ги
заварвал в имота. Събиране на повече от 10 човека имало само при действията на
съдебния изпълнител, а преди това свидетелят е виждал към 5 човека. Заснети
били всички постройки в имота независимо от конструкцията им. Постройките били
между 20 и 30 с предназначение сезонно обитаване, като било трудно да се
направи разграничение между сезонно и постоянно обитаване. Постройките били
изградени от всевъзможни материали. Във връзка със съдебното изпълнение имало
изготвена от свидетеля скица с постройките към 06.02.2016г., като скицата била
изготвена по измерванията от 2006г.
Св. Г.Р.Ж., технически ръководител в
„РВБ“ ЕООД, а след това и в ответното „Таурон“ ЕООД,
заявява, че „РВБ“ ЕООД закупило през 2007г. имоти в местността „Кокар пунар“ с обща площ от около
140 дка. Инвестиционните намерения на „РВБ“ ЕООД, а след това и на „Таурон“ ЕООД били на тази територия да се изгради рехабилитационно-ваканционен комплекс. Свидетелката твърди,
че многократно е ходила в имотите и до предявяване на иска не ѝ било
известно да има претенции за собствеността на имота. Процесният
имот бил с площ от над 8 дка, на юг граничел с морския бряг, на север с
общински път, а другите две граници на имота били други имоти на „Таурон“ ЕООД. В имота имало през годините обекти изграждани
с подръчни средства и материали. През годините свидетелката срещала единични
лица, на които обяснявала, че е представител на собственика на терена, но не
ѝ било известно до завеждане на делото да е имало претенции за
собствеността. Ползвайки записки свидетелката дава показания за извършваните
през годините дейности във връзка с реализиране на инвестиционните намерения на
собственика на имотите. Твърди, че не е възпрепятствана да влиза в имота, а при
посещенията в имота е срещала по един, по двама-трима човека в имотите, които
са питали какво правят и на които било обяснявано, че собственикът на имота
реализира инвестиционното си намерение във връзка с проучвания за укрепване на
терена. Никой не се представил поименно и свидетелката не се запознала поименно
със срещнатите в имота хора, но логично се разбирало това да са хора, които
ползват тези временни преместваеми обекти, бараки
по-скоро. С предишния управител на „РВБ“ ЕООД преди 2012г. свидетелката ходила
в имота и лично възприела той да казва много пъти, че няма проблем хората да
останат и да си ползват бараките и терена до реализиране на инвестиционните
намерения. Проблемите започнали през 2017г. когато ответното дружество решило да
огради терените, тъй като от една страна това било активно свлачище
и представлявало опасност за пребиваващите на терена хора и от друга страна
имало издадено строително разрешение и открита строителна площадка за
извършване на укрепителни работи, а по ЗУТ пребиваването на външни лица на
строителна площадка е строго забранено. Към момента на откриване на
строителната площадка били поставени информационни табели на трите подхода към
имотите. През пролетта на 2017г. била поставена табела, че пребиваващите в процесния имот лица трябва да изнесат вещите си в рамките
на един месец. Тогава имало сериозен отпор и сериозно струпване на хора. При
поставяне на табелата имало един-двама човека, а при следващите опити реално да
започне да се строи оградата имало отпор. Строителната фирма през деня слагала
коловете и мрежата, а през вечерта коловете били събаряни от неизвестни лица.
Свидетелката заявява, че в имота не се сади, не се копае, а просто са събирани
от всякакви материали различни по вид, форма и големина различни преместваеми обекти. Свидетелката не е забелязала да се
обработва земята, възможно било да има плодни дръвчета. Инвестицията била една
в рамките на всичките 140 дка, но тя включвала и дейности извършвани в процесния имот.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Основателното провеждане на ревандикационния
иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на
елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а
именно: право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене, както и липса на правно основание за това.
Наведените твърдения за това, че ищците са съсобственици на имота, който се
владее без правно основание от ответника, обуславят извод за допустимост на
предявения осъдителен иск за собственост.
Между страните липсва спор, че към датата на приключване на
съдебното дирене процесният недвижим имот се владее
от ответника.
Ищците, сега въззивници, твърдят собственически
права върху процесния имот по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна давност през периода от
22.11.1997г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2017г.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл.
79, ал. 1 от ЗС е изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и
явно владение на имота. По делото не са наведени фактически твърдения в
персонален аспект за принадлежността на правото на собственост върху имота, към
момента на установеното от ищците и техните наследодатели владение върху същия,
като съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. Въпросът относно
принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на
установяване на владение от ищеца е релевантен за повдигнатия спор. Последното
произтича от нормата на чл. 68 от ЗС, съобразно която, установилият владение,
за да е то явно, трайно, несъмнено, следва да отблъсне владението на
действителния собственик на имота, спрямо който го свои. В случая въззивниците не отричат, че първоначално не са своили процесния имот, тъй като
същият е бил държавна собственост. Твърдят да са владели и своили
имота едва след реституцията на имотите. Следователно, в тежест на ищците е да
установят, че имотът е бил частна собственост, а съответно и възможен обект на придобивна давност. При наведени твърдения, че имота не е
държавен, респ. общински, следва да се ангажират доказателства, че е
принадлежал на друг субект на правото – физическо или юридическо лице и че са своили имота именно спрямо това лице. Доказателства в този
смисъл не са ангажирани по делото. Установено по делото е, че имотите, включени
впоследствие в процесния имот, са реституирани през
1996г. Установено е, че с влязло в сила на 29.09.2004г. съдебно решение част от
ищците по настоящото дело са били осъдени да предадат владението на имот №
003003 на реститутите, а след това е проведено и
изпълнително производство за принудително изземване на имота на 29.03.2005г. Тоест,
дори и хипотетично да се приеме, че въззивниците са своили имота, то с образуваните дела е прекъсната
започналата да тече давност. Липсват каквито и данни по делото след
приключването на посочените дела въззивниците да са демонстрирал
по отношение на невладеещите собственици на имотите поведение на пълноправни
собственици. Такова поведение, което безсъмнено да сочи, че упражняват
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си не се установява
и по отношение на следващите собственици на имота - „РВБ“ ЕООД и ответното
дружество. Доказателства, от които да е видно, че въззивниците
са владели вещта с намерение да я своят за себе си и това да е изразено явно,
така че да се разбере от действителния собственик на имота, не са ангажирани.
Установяване на намерението за своене е необходимо и
предвид обстоятелството, че факта на грижа за имота не може да обоснове извод
за това, че е налице владение на имота като свой, тъй като посочените действия
са действия на обикновено управление, а намерението за своене
трябва да е изразено по ясен и несъмнен начин като се отрича чуждата власт
върху вещта и се декларира, че същата се владее като собствена.
Доколкото не са ангажирани достатъчно доказателства за установяване
наличието на субективния елемент на владението, осъществявано от въззивниците, то съдът прави извода за недоказаност на
всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на придобивната давност, поради което и въззивниците
не могат да се легитимират като собственици на имота на твърдяното придобивно основание.
Липсата на активна материална легитимация у въззивниците, прави безпредметно изследването и обсъждането
на другите две предпоставки за уважаване на предявения иск - дали въззиваемото дружество осъществява фактическа власт върху
имота /който факт е безспорен между страните/ и дали има правно основание да го
прави, противопоставимо на въззивниците.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде изцяло потвърдено.
На осн.
чл.78, ал.3 от ГПК и предвид изхода на въззивното
обжалване, въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна направените разноски в размер на 7800
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По частна жалба вх. №
16025/01.03.2019г.:
Предмет на жалбата е определение №
2430 от 19.02.2019г., постановено по гр.дело № 18524/2017г. на ВРС, ХLІ-ви
състав, с което е оставено без уважение молбата на частния въззивник
за допълване на постановеното по делото решение, в частта му за разноските.
Частната жалба е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
Отговорността за разноските е
уредена в Общите правила на ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 и ал.3
от ГПК заплатените от ищеца/ответника такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако са имали такъв, се заплащат от насрещната
страна съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска.
В конкретния случай предявените от
ищците искове са отхвърлени, поради което същите дължат на ответното дружество
направените разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Съобразно
задължителните указания, дадени в т.1 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС,
ОСГТК на репарирани подлежат само доказаните разноски. В случаите, при които е
договорено заплащането на адвокатско възнаграждение да стане по банков път, то факта
на плащане се установява със съответните банкови документи. По първоинстанционното дело е представена фактура, издадена по
договор за правна помощ № 82/25.01.2018г. от „Таурон“
ЕООД за 9500 лв., както и извлечение от банкова сметка *** „***и М.П.“, от
което е видно извършен превод на 29.01.2018г. на същата сума от наредител „Таурон“ ЕООД /л.411/.
Плащането е доказано и предвид изхода на делото пред първата инстанция, то
сумата се дължи от ищците на ответното дружество.
По изложените съображения,
обжалваното определение следва да бъде отменено и постановено друго с което да
се уважи искането за изменение на решението в частта за разноските.
Воден от горното, съставът на
Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 5387 от 27.12.2018г., постановено по гр.дело №
18524/2017г. на ВРС, ХLІ-ви състав.
ОСЪЖДА Р.Д.Н., с
ЕГН ********** и адрес ***; К.Д.К., с ЕГН **********,***; Ж.И.К., с ЕГН **********
и адрес *** П.п., бл. № …,вх. ., ап….; С.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.И.Г., с ЕГН **********
и адрес *** Н., № …; Б.П.Ф., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.Д.Н., с ЕГН ********** и адрес ***; Я.Н.А., с ЕГН **********
и адрес ***; А.Н.Б., с ЕГН ********** и адрес ***; К.М.Х., с ЕГН ********** и
адрес ***; М.П.Д., с ЕГН ********** и адрес ***; Т.С.Р., с ЕГН ********** и адрес ***; Л.С.И., с ЕГН ********** и адрес
***; Д.С.К., с ЕГН ********** и адрес ***; А.Б.В., с ЕГН ********** и адрес ***;
И.М.Л., с ЕГН ********** и адрес ***-р Ж., бл. № .., вх. ., ап…; Л.А.Д., с ЕГН **********
и адрес ***; В.Г.В., с ЕГН ********** и адрес ***; К.И.К., с ЕГН ********** и
адрес ***; К.И.М., с ЕГН ********** и адрес ***; Ц.П.П.,
с ЕГН ********** и адрес ***; П.А.К., с ЕГН ********** и адрес ***; К.А.А., с ЕГН ********** и адрес ***; М.П.Х., с ЕГН **********
и адрес ***; Н.Й.А., с ЕГН ********** и адрес ***; С.Й.А., с ЕГН **********,***;
Д.К.Н., с ЕГН ********** и адрес ***; Н.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес ***; Б.Г.К.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Т.Н.К., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.Х.Н., с
ЕГН********** и адрес ***; И.Й.И., с ЕГН ********** и адрес ***; Р.Д.Д., с ЕГН *********** и адрес ***; К.Б.М., с ЕГН **********
и адрес ***. В., бл. № …, вх. ., ет..,ап. ..; Л.Н.В., с ЕГН ********** и
постоянен адрес ***, Н.Й.Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***; П.Й.В., с
ЕГН ********** и постоянен адрес ***; Л.С.Т., с ЕГН ********** и адрес ***; Х.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и К.И.Д., с ЕГН **********
и адрес *** да заплатят при условията на разделност
на „ТАУРОН" ЕООД, ЕИК …….., със седалище и адрес на
управление гр. В. ул. Р.Д. № ., ет. ., представлявано от Д.В.С. сумата от
7800 лв. /седем хиляди и осемстотин лева/, представляваща направените
съдебно деловодни разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение
№ 2430 от 19.02.2019г., постановено по гр.дело № 18524/2017г. на ВРС, ХLІ-ви
състав, с което е оставено без уважение молбата на частния въззивник
за допълване на постановеното по делото решение, в частта му за разноските и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение №
5387 от 27.12.2018г., постановено по гр.дело № 18524/2017г. на ВРС, ХLІ-ви
състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Р.Д.Н., с ЕГН ********** и
адрес ***; К.Д.К., с ЕГН **********,***; Ж.И.К., с ЕГН ********** и адрес *** П.п., бл. № …,вх. ., ап….; С.Д.Д.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Д.И.Г., с ЕГН ********** и адрес *** Н., № …; Б.П.Ф.,
с ЕГН ********** и адрес ***; Д.Д.Н., с ЕГН **********
и адрес ***; Я.Н.А., с ЕГН ********** и адрес ***; А.Н.Б., с ЕГН ********** и
адрес ***; К.М.Х., с ЕГН ********** и адрес ***; М.П.Д., с ЕГН ********** и
адрес ***; Т.С.Р., с ЕГН ********** и
адрес ***; Л.С.И., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.С.К., с ЕГН ********** и
адрес ***; А.Б.В., с ЕГН ********** и адрес ***; И.М.Л., с ЕГН ********** и
адрес ***-р Ж., бл. № .., вх. ., ап…; Л.А.Д., с ЕГН ********** и адрес ***; В.Г.В.,
с ЕГН ********** и адрес ***; К.И.К., с ЕГН ********** и адрес ***; К.И.М., с
ЕГН ********** и адрес ***; Ц.П.П., с ЕГН **********
и адрес ***; П.А.К., с ЕГН ********** и адрес ***; К.А.А.,
с ЕГН ********** и адрес ***; М.П.Х., с ЕГН ********** и адрес ***; Н.Й.А., с
ЕГН ********** и адрес ***; С.Й.А., с ЕГН **********,***; Д.К.Н., с ЕГН **********
и адрес ***; Н.Г.Н., с ЕГН ********** и адрес ***; Б.Г.К., с ЕГН ********** и
адрес ***; Т.Н.К., с ЕГН ********** и адрес ***; Д.Х.Н., с ЕГН********** и
адрес ***; И.Й.И., с ЕГН ********** и адрес ***; Р.Д.Д.,
с ЕГН *********** и адрес ***; К.Б.М., с ЕГН ********** и адрес ***. В., бл. № …,
вх. ., ет. .,ап. ..; Л.Н.В., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, Н.Й.Г., с
ЕГН ********** и постоянен адрес ***; П.Й.В., с ЕГН ********** и постоянен
адрес ***; Л.С.Т., с ЕГН ********** и адрес ***; Х.Д.Д.,
с ЕГН ********** и адрес *** и К.И.Д., с ЕГН ********** и адрес *** да заплатят
при условията на разделност на „ТАУРОН" ЕООД,
ЕИК ………., със седалище и адрес на управление гр. В. ул. Р.Д. № ., ет. .,
представлявано от Д.В.С. сумата от 9500 лв. /девет хиляди и петстотин лева/,
представляваща направените съдебно деловодни разноски пред първонстанционния
съд за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: