№ 5231
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110209329 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Г. Ч., ЕГН **********, чрез адв.Г. Т., срещу
Eлектронен фиш, Серия К, № ....., издаден от СДВР, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ й
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 (петдесет)
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да
бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е
издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП
и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че в процесния електронен
фиш не е посочено достатъчно изчерпателно мястото на извършване на
нарушението, доколкото се сочи единствено, че е било извършено на
бул.“Петър Дертлиев“ без изрично посочване на конкретен номер или
конкретно разстояние до най – близката пресечка. Отделно от това се
навеждат доводи, че в случая не са посочените в нужната пълнота
конкретните правни разпоредби, които са нарушени и които водят до
1
определяне на наложената глоба, а схематичното цитирането на законовата
разпоредба по никакъв начин не отговаря на повелителните разпоредби за
ЗАНН и ЗДвП и води до съществена неяснота и до съществен порок в ЕФ. На
последно място се сочи, че в атакувания електронен фиш не са изрично
посочени срокът и органите, чрез които е възможно да бъде обжалван, което
се счита също за съществено нарушение на императивните норми на ЗАНН.
По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да
бъде отменен изцяло.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от
адв. Т. с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
В дадения ход по същество процесуалният представител изразява становище
за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ поради наличие на нарушения на
процесуалните и материалноправните норми. Счита се, че представената
памет от автоматизираното техническото средство не дава достатъчно яснота
за идентификация на автомобила, съответно за нарушителя, че в протокола за
използване на автоматизирано техническо средство няма посочена дата и
определено място на контрол и контролиращ орган, които са задължителни
реквизити съгласно Наредбата, а номерата на първото и последното
изображение са нанесени допълнително с молив, което обуславя
нередовността на този протокол. Поддържа се, че представена по делото
снимка за разположението на техническото средство е без изрично
обозначение на нея, което да потвърждава, че тази снимка е направена
съответния ден, място и час, когато се твърди, че е извършено нарушението,
като същевременно липсва и нарочен протокол за разположение на това
техническо средство. Моли се атакуваният електронен фиш да бъде отменен,
като се претендират сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, за които се представя списък.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не се представлява. В
ангажирани по делото писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна, с доказателства за надлежно учредена представителна
власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли
атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
2
възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение
претенцията за разноски на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 08.07.2021 г. в 13:55 ч. в гр. София, по бул.“Петър Дертлиев“ до
бензиностанция ...., с посока на движение от бул.“Царица Йоанна“ към
бул.“Сливница“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” с № 11743f0, била засечена скорост на движение на МПС –
„ххххх” с рег. № ХХХХХХХХХХ от 69 км./ч., при разрешена такава – 50
км./ч. в населено място, т.е. превишение на скоростта от 19 км./ч.
Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят С. Г.
Ч..
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К,
№ ..... срещу жалбоподателя Ч., с който последната е санкционирана с
налагане на глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
Фишът бил връчен на нарушителя на 09.06.2023 г., видно от справка от
информационната система на МВР – АИС – АНД.
От приложения към делото снимков материал – снимка, заснета с
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0, който е
веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15
ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 08.07.2021 г., в 13:55:41.4 ч., в
район в гр. София, с локация на бул.“Петър Дертлиев“ до бензиностанция ....,
с GPS координати 42.714500,23.276200, е измерена скорост на движение от 72
км/ч, като са записани датата, часът (включително и секундите), посоката на
движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на
автомобила, който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя. Всички
тези обстоятелства са отразени и автоматично на гърба на вещественото
доказателствено средство, поради което и доводите на процесуалния
представител на въззивника за липса на достатъчна яснота относно
идентификацията на процесния автомобил са изцяло неоснователни и
некореспондиращи със събрания доказателствен материал.
3
От събрания по делото доказателствен материал се установява също
така, че на посочения пътен участък е действащо общото ограничение за
скорост на движение в населено място, а именно - 50 км/ч.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 08.07.2021 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП –
СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0 е била поставена и
експлоатирана съобразно изискванията за това.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM
S1” с № 11743f0 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г.
със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0 е преминала
последваща периодична проверка на 08.03.2021 г. От приложения по делото
протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по метеорология
е видно, че мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0
отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при
измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като
измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; протокол за използване на АТСС от 08.07.2021 г., Протокол №
10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по метеорология,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, касаещо мобилна
система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1” с № 11743f0, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, копие на Заповед № 8121-з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване
на образец на електронен фиш, копие на образец на електронен фиш, справка
за собствеността на автомобила, ежедневна форма от отчет, справка картон на
4
водача, сертификат за преминато обучение за работа с преносима система за
контрол на скоростта модел „ARH CAM S1” на М.П.П. – младши
автоконтрольор при ОПП – СДВР.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на
това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в
жалбата, инициирала настоящото производство, са неоснователни.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец.
Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
5
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, а именно – гр. София, бул.“Петър
Дертлиев“ до бензиностанция ...., с посока на движение от бул.“Царица
Йоанна“ към бул.“Сливница“, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС, посочени са конкретно
нарушените разпоредби, респективно и доводите на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата за
липсата на данни за срока и органите, пред които е възможно електронния
фиш да бъде обжалван, което да съставлява съществено процесуално
нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, както
беше посочено по – горе, като соченото от жалбоподателя основание не
фигурира сред тях.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява
не изявление на определен административен орган, а електронно такова,
записано върху съответния носител от определено лице, но на база
административно-информационна система, поради което за формалната му
законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния
ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство
в случая не се формира спор.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
6
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
релевира извод, че към датата на извършване на нарушението - 08.07.2021 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган - освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
„ARH CAM S1” с № 11743f0, представляваща одобрен тип средство за
измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията
се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на
оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го
насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
7
ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от приложената към материалите на делото снимка, заснета с
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0, измерената
скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 72 км/ч., в който
случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 69 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
69 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 19 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил
санкциониран.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата-
контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото
протокол Протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по
метеорология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1”.
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал
към нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
08.07.2021 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, както и снимков
8
материал на разположението му, с който е документирано използването му,
поради което и възраженията на въззивника в противоположния аспект са
изцяло неоснователни и не намират подкрепа в събрания по делото
доказателствен материал.
От протокола за използване на АТСС, ведно със снимка, е видно, че
същото се е намирало на пътното платно, че се е извършвал контрол на
бул.“Петър Дертлиев“ до бензиностанция ...., с посока на движение от
бул.“Царица Йоанна“ към бул.“Сливница“, че режимът на измерване е бил
стационарен, а посоката на задействане - приближаващи автомобили, като
точните GPS координати на мястото са посочени в приложената по делото
дигитална снимка, посочени са също датата, както и началният и крайният
час на осъществяване на контрола, респективно и възраженията на
процесуалния представител не могат да бъдат споделени.
С оглед изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на
08.07.2021 г. в 13:55 ч. е правилно експлоатирано, поради което и
производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя чрез издаването на електронен фиш, се е развило
при спазване на установените процесуални правила.
Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата,
при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова
разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от
значение за реализиране правото му на защита срещу
административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и
осъществил.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Законната процедура
предвижда възможности за възражения във връзка с фиша, респективно
анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства,
включително и посочването на друг извършител на нарушението, какъвто
обаче в случая не е посочен от страна на жалбоподателя - не е подадена
9
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, не е
представено и копие на свидетелството му за управление на МПС, като това
не е сторено не само в рамките на предвидения 14-дневен срок, но и към
датата на приключване на въззивното съдебно следствие.
Видно от съдържанието на електронния фиш е, че с него се налага
санкция на въззивника С. Г. Ч., именно в качеството й на собственик на лекия
автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят С. Г. Ч. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят С. Ч., като правоспособен водач, е следвало
да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч. за населено място, като по този начин е
подценила настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на
безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да
управлява своето МПС с избраната от нея скорост, независимо от наличното
ограничение на скоростта за населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
10
от ЗАНН.
Макар, че не са наведени такива твърдения от страна на жалбоподателя,
съдът приема, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е в рамките
на населено място, което от своя страна повишава опасността от реализиране
на ПТП. Ето защо, обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че
деянието представлява маловажен случай, като в този смисъл следва да се
съобрази и императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП.
С оглед изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не констатира основания
за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият следва да бъде
потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт, който е ангажирал
по делото писмено становище, но доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съгласно чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение
от 80,00 (осемдесет) лева за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № ....., издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на С. Г. Ч. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 (петдесет)
лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
11
жалбоподателя С. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес в гХХХХХХХХХХХХХ, да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес в гр. София, ул.
"Антим I" № 5, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12