РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 05.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на девети май през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 73
по описа за 2018 година на
Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.232, ал.2 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба
с правно основание чл.79 вр. с чл.232 и чл.86 от ЗЗД и чл.108 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати дължими
суми по сключен между страните договор за наем на недвижим имот от П.Х.П., с
ЕГН ********** *** срещу П.В.Н., с ЕГН **********,*** по която е образувано гр.д.№ 73 по описа за 2017 г. на
съда. Претендира се
заплащане на наем за 3 месеца в размер на 300 лв., консумативи, необходими
разноски и се иска предаване на владението на имота, поради прекратяване на
договора за наем.
С исковата молба са представени:
договор за наем на недвижим имот, адв. пълномощно и документ за внесена държавна
такса. В исковата молба се твърди, че на 01.07.2017 г. с ответницата е сключен
договор за наем на недвижим имот, представляващ – Поземлен имот с №
80501.801.232, целия от 400 кв.м., заедно с построената в него Масивна жилищна
сграда с № 80501.801.232.2, с площ 62 кв.м., находящи се в ***, ул. ***по
силата на който последната е задължена да заплаща месечна наемна цена в размер
на 100 лв. и консумативите ел. енергия и ВиК услуги. Твърди се, че ответницата
не е плащала определената в чл. 3 от договора наемна цена за ползване на имота
за три месеца – 10.11 и 12.2017 г., който е в размер на 300.00 лв. /триста лева/.
Твърди се още, че по силата на договора за наем в задължение на наемателя е и
погасяването на дължимите суми за ползвана ел. енергия и ВиК услуги,
ответницата обаче е преустановила плащане на ел. енергия вследствие на което е
било прекъснато ел.захранването на имота, като към датата на подаване на
исковата молба цялото задължение възлиза на 190,00 лв., представляващи 117.00
лв. неплатена, но използвана ел.енергия, 19.00 лв. за възстановяване на
прекъснатото поради неплащане ел.захранване на имота и 54.00 лв. неплатени ВиК
услуги. Моли съда да постанови решение, с което да осъди да осъди ответницата,
да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска – 16.01.2018 г. до окончателното й изплащане,
както и направените съдебно-деловодни разноски.
ИЩЕЦА редовно призован. Не се явява, за него адв. Н.Н.от
ПлАК, който от името на доверителя си поддържа иска, като го намира за
основателен и доказан в пълен размер.
ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована не се явява лично, не изпраща
представител и не релевира становище по иска.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
Условие
за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес
от воденето му. Процесуална легитимация страните притежават от приложения договор
за наем. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е
подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг поради което съдът счита, че искът се
явява допустим.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД –
наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползуването на вещта. В настоящето производство
предмет на спора на първо място е дали между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за заем, както се твърди в исковата молба,
и ако е така, дължима ли е сумата по исковата претенция и в какъв размер.
От приложения по делото договор за наем на недвижим
имот от 01.07.2017 г. се установява, че между страните е сключен договор за
наем /лист 3 от делото/, т.е възникнало е валидно облигационно правоотношение.
По делото не беше оспорено от ответницата твърдението в исковата молба, че
претендираните суми не са платени. От страна на ищеца, чрез разпита на водения
от него свидетел Х.П.П.– баща, се установява че в края на 2017-а година
ответницата е напуснала имота, заминала го е отворен и от средата на м. януари
ищеца е във владение на същия.
При така
установената от съда фактическа обстановка, за съда се налага извод, че
предявените искове са основателни.
По иска с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД:
За
уважаване на осъдителния иск по чл.232, ал.2 ЗЗД е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: валидно възникнало наемно правоотношение
между страните и неизпълнение на задължението за заплащане на наемната цена.
По делото се доказа, че на 01.07.2017 г. между страните е сключен
валиден договор за наем на недвижим имот по правилата на чл.228 и следващите от ЗЗД. Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен заплаща наемната цена за
наетата от него вещ. По делото не се установи изпълнение на това задължение от
страна на наемателя за процесния период – 01.10.2017 г. – 31.12.2017 г. При
това положение за съда се налага извод, че при наличието на валидно наемно
правоотношение за имота и неоспорено от ответницата, то последната дължи
наемната цена за ползването на имота. В производството по делото същата не е
ангажирала никакви доказателства, свързани с валидността на договора,
предоставянето на вещта или плащане на задълженията й, поради което за съда се
налага извод, че иска е доказан по основание и по размер за очертания с
исковата молба период.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Предвид
уважаването на главния иск, основателен се явява и иска с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. По делото се установи, че са налице предпоставките за уважаването на
този иск. Установи се неизпълнение от страна на ответницата на парично
задължение по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД, което обосновава основателност на
претенцията за осъждане на ответницата да заплати законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.01.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По изложените съображения съдът намира, че така
предявените обективно съединени искове от ищеца, с правно основание чл.232, ал.2 и чл.86 от ЗЗД се явяват основателни и доказани в пълен размер и като такива следва да се уважат,
като ответницата бъде осъдена да им заплати претендираните суми.
По разноските:
Съгласно
чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по
искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна да
иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е винаги с акцесорен
характер и макар да зависи от изхода на
делото, тя възниква при кумулативното наличие на
няколко предпоставки: 1./искане, 2./размерът
на разноските да е определен и 3./разноските да са действително направени.
В конкретния
случай искът е уважен изцяло и по тази причина и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските се дължат на ищеца в пълен
размер, доколкото са
налице доказателства, че те са действително
направени. По делото
ищеца е направил разноски в общ размер на 341.02 лв., от които 25 лв. държавна
такса за образуване на делото, 16.02 лв. държавна такса за частна жалба до ПлОС
и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.232, ал.2 и чл.86 от ЗЗД П.В.Н., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.П.,
с ЕГН ********** *** сумата от 490,00 лв. /четиристотин и деветдесет лева/ дължими по договор за
наем от 01.07.2017 г., представляващи вземания за наем, неплатена ел.енергия,
такса за включване и незаплатени ВиК услуги за периода 01.10.2017 г. – 31.12.2017
г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 16.01.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.В.Н., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.П.,
с ЕГН ********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 341.02 /триста четиридесет и един лева и две стотинки/.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: