Определение по адм. дело №2362/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от К. С. С., чрез адв. К. К., против ЗППАМ № GPAM-1346272/07.10.2025г. по чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор при Пето РУ на ОД на МВР – Варна, с която временно е отнето СУМПС на С., който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата е отправено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта /уточнено в допълнителна молба с.д.№ 16342/09.10.2025г./, т.е. такова с правно основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК.

В случая, в искането се посочва, че предварителното изпълнение ще причини на С. значителна и труднопоправима вреда, тъй като няма да може да изпълнява трудовите си задължения като шофьор, поради липсата на СУМПС. В уточнителна молба с.д.№ 16342/09.10.2025г допълнително се подчертава, че след като няма да може да изпълнява трудовите си задължения, трудовият му договор ще бъде прекратен, т.е. С. ще остане без работа и без доходи. Твърди се, че до решаване на делото с влязъл в сила съдебен акт, срокът, за който е наложена мярката ще изтече и ще се обезсмисли обжалването.

Съдът намира, че отправеното искане за спиране е от страна, която има правен интерес, депозирано е в срок и при наличие на висящо производство по оспорване на заповедта, поради което същото е допустимо.

Като съобрази доводите и твърденията в жалбата, както и приложените към нея доказателства, както и материалите по административната преписка, настоящият състав преценява искането за спиране на изпълнението на ЗППАМ № GPAM-1346272/07.10.2025г. като основателно по следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Доказателствената тежест за настъпването на неблагоприятните последици от предварителното изпълнение е за адресата на ПАМ. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или труднопоправими. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и висока степен на вероятност за тяхното настъпване в патримониума на жалбоподателя.

Целта на допуснатото по силата на специална норма предварително изпълнение е да защити презумирани от законодателя като такива важни държавни или обществени интереси. Независимо от това, следва да е налице съразмерност и пропорционалност между тях и засегнатите интереси на адресата на акта. В конкретния случай съдът намира, че е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, предвид обстоятелството, че жалбоподателят с висока степен на сигурност установява настъпването на невъзможност да упражнява трудовите си функции на професионален шофьор, респективно – да загуби работата си като източник на доходи. Визираните последици безспорно по своето материално изражение представляват значителни вреди, а като ограничение на основни конституционни права като правото на труд – трудно поправими такива. По делото са представени трудов договор и съответна длъжностна характеристика за длъжността “шофьор лекотоварен автомобил”, които логично предполагат настъпването на посочените неблагоприятни последици при лишаване от правоуправление за 6 месеца /т.VII.1.2 от длъжностната характеристика/. Приложените доказателства за специфичната длъжност на жалбоподателя, респективно – за трудовите му функции и задължения, по категоричен начин установяват необходимост от притежание на СУМПС за изпълнение на длъжността. Т.е., очертаната от жалбоподателя верига от причинно следствени връзки, водеща до загуба на препитание и доходи, разумно и с висока степен на вероятност би могла да бъде предизвикана от отнемането на СУМПС. В случая не се касае за обичайно предполагаемо неудобство при лишаването на правоспособен водач от възможност да управлява автомобил. В съчетание с качеството на професионален шофьор предварителното изпълнение на заповедта кумулира като резултат засягането на особено значим интерес на жалбоподателя, при това в степен, която се противопоставя в настоящия случай на презюмирания от закона обществен интерес. Видно от приложената по преписката справка – история на регистрации на л.а. “БМВ 330Д” с рег.№ [рег. номер], искането за спиране на предварителното изпълнение е подкрепено и с доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изр.2 АПК, а именно – служебно възстановяване на регистрацията по чл.143, ал.10 ЗДвП още на 07.10.2025г., след уведомление от гаранционния фонд за валидна „Гражданска отговорност“.

Във връзка с изложеното, съдът намира, че е налице и нарушаване на разпоредбата на чл. 6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ по временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя би изпълнила типичните за всяка ПАМ превантивни или преустановителни цели и функции /яснота в тази насока не внася и т.10 от мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Вх. №: 51-402-01-25/17.12.2024г., с който е приета новата разпоредба на чл.171, т.1, б.“з“ от ЗДвП/. Граматическото и систематично тълкуване на нормата сочи, че същата се налага поради извършено административно нарушение /в случая по чл.175, ал.3 ЗДвП/ , за което се предвижда административното наказание “лишаване от право да управлява МПС”. Процесното нарушение, обаче, е незабавно отстранено ex lege, с оглед нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”, което допълнително сочи на необоснованост на предварителното изпълнение. Съгласно императивните тълкувателни постановки на практиката на СЕС, доколкото прилагането на принудителните административни мерки предшества налагането на административни наказания, то не следва да бъде позволено и да се допуска тяхното предварително изпълнение.

По изложените съображения, искането съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, на основание чл. 166,ал.4 вр. ал. 2 от АПК следва да се уважи.

Водим от горното, Административен съд-Варна, IХ състав,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № GPAM-1346272/07.10.2025г. по чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП, издадена от мл. автоконтрольор при Пето РУ на ОД на МВР – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.