РЕШЕНИЕ
№318
гр. Враца, 19.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 11.09.2023г. /единадесети септември, две хиляди двадесет и трета година/, в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Даниела
МОНОВА, без участието на прокурор, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм.
дело № 323 по описа на АдмС – Враца за
2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс/ АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по ЖАЛБА от Б.И.М. ***, чрез * К.Т. ***,
против Заповед за прилагане на ПАМ /принудителна административна мярка/ №
23-1795-000142/05.05.2023 г., издадена от Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-***,
с която е наложена ПАМ на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водача Б.М., до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се отмяна на оспорения
административен акт, като незаконосъобразен.
Излагат се съображения в
жалбата, че оспорения акт е немотивиран и непълен. Сочат се доводи, че липсва
точно определен срок на ПАМ. Твърди се, че проверката е извършена на ** в ***,
а не на посоченото в обжалваната заповед място. Сочи се, че е налице несъответствие
с целта на закона. Пред съда се представя писмено становище от процесуалния
представител в подкрепа на жалбата. Сочат се допуснати съществени процесуални
нарушения – некомпетентност на актосъставителя Ф.Ф. и липса на доказателства,
че дрегера е минал първоначална и последваща проверка. Представя се списък на
разноски – д.т. 10 лв. и адвокатки хонорар от 1 000 лв., или общо 1 010
лв. /хиляда и десет лева/.
Ответникът е
ангажирал становище по делото, в съпроводителното писмо на административната
преписка до съда, с едно изречение – „Предлагам заповедта да бъде потвърдена“.
Прави възражение в писмото за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени.
Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената заповед.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със
Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1795-000142/05.05.2023г.
по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП на Началник Група към ОДМВР-Враца, РУ-*** /на л.7
и л.13 от делото/, на жалбоподателя Б.И.М. *** е наложена ПАМ – „Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. В мотивите на издадената
ПАМ е прието, че на 05.05.2023г. около 02.20 часа в ***, ул. *** с/у *** с посока на движение от ул. ***
,управлява собствения си лек автомобил “БМВ
Х5“ с рег. № **, след употреба на алкохол, преди да е преминало въздействието
му. Употребата на алкохол е установена на 05.05.2023г. в 02ч и 26 мин. с
техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер АRВВ 0005, което отчело 1.20
промила алкохол в издишания въздух. Пробата била показана и видяна от водача.
Издаден Талон за мед. изследване номер 095633. Виновно е нарушил чл. 5 ал. 3 т.
1 от ЗДв.П. Отнети са СУМПС и контр. талон.
Заповедта е получена от жалбоподателя Б.И.М.
на 10.05.2022г. /л.8 и л.13/, като е обжалвана на 23.05.2023г. /л.5/.
От приложената в заверено копие
административната преписка, се установява, че на лицето Б.И.М.
*** е съставен АУАН № 201/2023г. бл. № 420211 от 05.05.2023г. /л.15/, от Ф.П.Ф.,
**, за същите обстоятелства - затова, че на 05.05.2023г. около 02.20 часа в ***, ул. *** с/у *** с посока на движение от
ул.***, управлява собствения си лек автомобил “БМВ Х5“ с рег. № **, след употреба на алкохол, преди да
е преминало въздействието му. Употребата на алкохол е установена на
05.05.2023г. в 02ч и 26 мин. с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен
номер АRВВ 0005, което отчело 1.20 промила алкохол в издишания въздух. Пробата
била показана и видяна от водача. Издаден Талон за медицинско изследване номер
095633. Нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.Акта
е подписан без възражения от водача - „НЕ“.
От
заповед № 369з-199/26.01.2022г. на Директора на ОДМВР-Враца /л.16-17/ е
видно, че са упълномощени началниците на група, в РУ към ОДМВР-Враца да издават
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП.
Приложена е и Заповед №
369з-307/07.02.2023г. /л.18-22/ на Директора на ОДМВР-Враца, със списък, от
която е видно, кои длъжностни лица са оправомощени да издават фишове и АУАН по ЗДвП
и КЗ. Под № ** в списъка е посочен актосъставителя Ф.Ф..
Приложени са към адм. преписка и
разпечатка от дрегера /л.22/, талон за изследване /л.23/ и докладна записка
/л.24/.
При
така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на
чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес
от оспорване съгласно чл. 147, ал. 1 АПК, в законоустановения срок по чл.149,
ал.1 АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспорената заповед за
налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган
по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност съгласно
заповед № 369з-307/07.02.2023г. на Директора на
ОДМВР-Враца, с която са упълномощени началниците на група, в РУ към ОДМВР-Враца
да издават заповеди от вида на оспорената. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с
установена по делото компетентност и не е нищожна.
Оспорената
заповед е издадена и при спазване на изискването за форма на административния
акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма,
съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК, включително
правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния
издател. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически
основания, за осъществено от лицето – водач на МПС нарушение по ЗДвП, като изложените обстоятелства в
оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията
на административния орган за издаване на наложената му ПАМ, изписана словесно в
разпоредителната част на оспорената заповед „Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“. Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 3 АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1,
б."б“ ЗДвП, временно се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда установено с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта,
чрез измерването му в издишания въздух – до решаване на отговорността му, но за
не повече от 18 месеца.
Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП е извършено от водача на моторното
превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В случая административният орган
правилно е приел, че са налице посочените по-горе предпоставки на чл.171, т.1,
б.“б“ ЗДвП, тъй като от доказателствата
по делото - адм.преписка е установено, че по времето и мястото, посочени в оспорената
заповед водача е управлявал собствено МПС, след употреба на алкохол, преди да е
преминало въздействието му, с концентрация от 1.20 промила алкохол в издишания
въздух.
Налице е и съставен АУАН № 201/2023г. бл. № 420211 от 05.05.2023г.
Разпоредбата на чл.171 ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изброени в чл.171, т.1
б.“б“ ЗДвП, адм. орган е длъжен да наложи ПАМ – прекратяване на регистрацията
на МПС. Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед са били
налице материалните предпоставки на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП за нейното издаване и не е налице
нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1
предл. първо АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани, поради
което са налице предпоставките за налагане на принудителна административна
мярка. При издаване на заповед от вида на
оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и при установяване наличието на предпоставките
по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП административният орган е задължен да издаде
административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по
чл.172, ал.1 ЗДвП. В конкретния случай същите са безспорно установени, видно от
доказателствата по делото.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
като се осуети възможността на дееца или други лица да извършат други нарушения
на правилата за движение по пътищата.
Неоснователни се явяват възраженията
на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана и непълна. Точно и ясно е посочен
законовия срок за периода на ПАМ – „до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца“. От данните в административната преписка, не се
установява проверката да е направена на **, както се твърди в жалбата. Няма допуснати
съществени процесуални нарушения. Приложен е документ - Заповед № 369з-307/07.02.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца,
със списък, от която е видно, кои длъжностни лица са оправомощени да издават АУАН по ЗДвП, като
под № ** в списъка е посочен актосъставителя Ф. Ф.. Относно възражението, че не
е представен документ, че
техническото средство – алкотест дрегера, е минало първоначална и последваща
проверка, действително не е представен, но такъв не е и поискан да се представи
с жалбата. При издаване на ПАМ и в настоящето административно производство по
оспорвана на ПАМ, това обстоятелство не се явява съществено процесуално нарушение.
Дали техническото средство е минало първоначална и последваща проверка ще се
провери при решаване случая по същество – в административно-наказателното
производство, при евентуално издаване на НП, който акт по същество също може да
бъде оспорен пред съд. Против АУАН няма вписано или подадено възражение, като
няма данни по делото водача да е дал кръвна проба за изследване, за да се
установи по безспорен начин точното съдържанието на алкохол в кръвта. При липса
на кръвна проба се зачитат показанията на техническото средство.
По изложените съображения, съдът приема, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл. 146, т.
1-5 вкл. АПК, а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. Възраженията на оспорващия са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Наложена е и
законоустановена по размер ПАМ, а именно - до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
С оглед изхода на
спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е неоснователна.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл.2 АПК, Административен съд Враца, втори състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.М. ***, против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № 23-1795-000142/05.05.2023
г., издадена от Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-***, с която е наложена ПАМ
на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач - до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл.
чл.172, ал. 5 ЗДвП, като на осн. чл. 138, ал.1 АПК препис да се изпрати на
страните.
АДМ. СЪДИЯ: