РЕШЕНИЕ
№ 1255
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110202437 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба подадена от „Авантаж маркет“
ЕООД, против НП № 03-2500048/04.04.2025г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - В., с което на основание чл.414, ал.1 от КТ е
наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 152 от КТ.
В подадената до съда жалба се оспорва посочената в НП фактическа
обстановка. Иска се НП да бъде отменено, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, се представлява от
редовно упълномощен процесуален представител. В заседание по същество
пледира НП да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който
оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
1
Служителите на Дирекция Инспекция на труда/ДИТ/ гр.Варна, между
които свид. М.-Ж. извършили проверка на въззивното дружество по спазване
на трудовото законодателство. В хода на проверката били изискани и
представените в ДИТ-гр.В. документи от управителя на дружеството, относно
графиците за разпределение на работното време. При проверката било
установено, че въззивното дружество като работодател не е осигурило
междудневна почивка в размер не по-малък от 12 часа на работника В. Т. на
длъжност продавач-консултант, тъй като на 05.01.2025 г. същата е работила на
смяна от 16.00 часа до 00.00 часа, а на 06.01.2025 г. е започнала изпълнение на
трудовите си задължения първа смяна от 08:30 часа. Към преписката е
приложено заверено копие от поименна таблица за отчитане явяването на
работа във въззивното дружество за месец януари 2025 г. в обект стопанисван
от възз.дружество.
След преглед на представените документи, актосъставителят свид.
актосъставителят установил, че съобразно тях работника Т. е полагала труд от
05.01.2025 г. същата е работила на смяна от 16.00 часа до 00,00 часа, а на
06.01.2025 г. е започнала изпълнение на трудовите си задължения първа смяна
от 08:30 часа съгласно графици за работа въз основа на които е установено, че
въззивника в качеството на работадетел не е осигурил междудневна почивка в
размер не по-малко от 12 часа на работника на длъжност „продавач
консултант“ в обекта.
За установеното нарушение бил издаден АУАН.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В., съгласно чл.15, ал.3, т.2 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда”.
2
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по
делото доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото лице
– жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като не е
осигурило на свой служител - Т., непрекъсната междудневна почивка не по-
малко от 12 часа между работното време на същата на 05.01.2025г. и
06.01.2025г.. Посоченото обстоятелство се установява безспорно от
свидетелските показания на актосъставителя и приобщения с АНП график за
работа за месец януари 2025г., представен в хода на проверката.
По искане на възз.дружество съдът допусна до разпит работника Т., но
видно от показанията и дадени в с.з. тя нямаше конкретен спомен кога е
полагала труд. Сочи, че е било практика след втора смяна на следващия ден да
е първа смяна.
С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и
служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия времеви
интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната
трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят
неблагоприятно върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът счита,
че нарушението не се характеризира с липса на вредни последици, доколкото
същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не на
увреждащите такива. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
С оглед на изложеното, съдът счита, че АНО правилно е
законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл.
414, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел свидетелят
по акта М.-Ж., която потвърждава констатациите от констативния протокол и
АУАН. Съдът кредитира свидетелските и показания, като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира поименната таблица за отчитане явяването на работа
във въззивното дружество за януари 2025 г. в обект стопанисван от
въззивното дружество, представен при документалната проверка, в който за Т.
за 05.01.2025 г. същата е работила на смяна от 16 часа до 00 часа, а на
06.01.2025 г. е записано, че е започнала изпълнение на трудовите си
3
задължения първа смяна от 08:30 часа, тъй като е представен от самото
дружеството и според съда отразява обективно положения труд от
работниците и служителите.
Съдът намира, че не са били налице спорни обстоятелства по фактите,
които да са налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като
доказателства относно обстоятелството колко часа е работило лицето през
сочения в НП период са се съдържали в представените пред наказващият
орган писмени доказателства- отчетни форми. Въпросът, който се поставя
пред настоящият състав не е спор по фактите, а по правото, който правилно
наказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл.152 от КТ.
Приложените график за работа, на който дружеството приема за присъствена
форма за м. 01.2025г., на които се позова наказващият орган в настоящото
производство, представляват частен писмен документ, съставен и утвърден
от управителя, представен е от него на проверяващите служители на
Дирекция “Инспекция по труда” и удостоверява фактиу относно
действително отработеното от работника време през периода за месец
01.2025г. Тъй като отчетните форми удостоверяват неизгодни факти за
страната, която ги е съставила и представила по време на извършване на
проверката, то същите се ползват с материална доказателствена сила в
административно-наказателното производство, още повече, че тези
доказателства са представни от управителя на обекта, ведно с негово
становище, че отразяват реално отработеното време от лицата заети в
дружеството. Управителят на въззивното дружество при представяне на
доказателствата в хода на адм.проверка изрично е отбелязал, че представя
отчетни присъствени форми. Те отчитат явяването на лицата на работа.
Представения график за работните смени не променя факта на
извършеното нарушение и следва да се отбележи, че тя е съставена за нуждите
на настоящото производство, като не отразява действително положения труд
от лицето.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание е
взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да
се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая е наложено наказание над минималния размер предвиден в закона, за
4
нарушение което е извършено за първи път.
Предвид горното съдът намира, че въззивното дружество е осъществил
вмененото му административно нарушение от обективна и субективна страна.
Същият е бил санкциониран по чл.414ал.1 от КТ в качеството му на
работодател. Съгласно разпоредбата на чл.414ал.1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП е нарушена
процедурата по връчване на АУАН, поради което е ограничено правото на
защита на въз.дружество. АУАН е съставен на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН в
отсъствието на нарушителя. Поканата за съставяне на АУАН е връчена на
упълномощено да представлява дружеството лице, то не е била нарушена
процедурата по съставяне на акта в отсъствието на нарушителя на осн.чл.40,
ал.2 от ЗАНН. След съставянето му обаче, АУАН е връчен по реда на чл. 416,
ал.3 от КТ. Разпоредбата предвижда, че актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а
при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо
с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на
постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез
поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на
таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399,
400 и 401. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ сочи,
5
че връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и
единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу
подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и
ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес
или по местоработавръчването се извършва чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в
интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването
на последния способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете
предпоставки - невъзможност за лично връчване на представител на
нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП не
са приложени каквито и да било доказателства, че представляващите
дружеството са били търсени, призовавани и прочие за връчване на АУАН.
Представени са доказателства , че АУАН е изпращан по пощата за връчването
му, по седалището на дружеството, но пратката е върната от Български пощи
непотърсена.
Разпоредбата на закона въвежда задължение на актосъставителят да
осигури предявяване на АУАН лично на нарушителя, независимо дали актът е
съставен в присъствието или в отсъствието на нарушителя. В разпоредбата на
чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, която действително се явява общ закон, неприложим в
случая, но изисква предявяване и подписване на съставен АУАН и в
отсъствието на нарушителя. В случая липсват данни за невъзможност за лично
връчване на АУАН на представител на нарушителя. Нещо повече от
доказателствата по АНП и от показанията на актосъставителя е видно, че
контакт с представляващ дружеството е могъл да бъде осъществен по
телефон, поради което е и неясно защо същият не е бил поканен за лично
връчване на АУАН. Поради което неправилно актосъставителят е пристъпил
към връчване на АУАН чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна
разписка. Нещо повече, липсват доказателства, че лицето не е намерено на
посочения адрес, тъй като писмото, с което е изпратен АУАН е върнато
непотърсено. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи
удостоверяват на 06.03.2025г. че „пратката е непотърсена“.. От това
отбелязване няма как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на
адреса. Съобразно разпоредбата на чл.6, ал.4 от Закона за пощенските услуги
условията за доставянето на пощенските пратки се определят с общи правила,
изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно
6
разпоредбата на чл.5, ал.1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се
доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски
пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ
за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на
лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради
отсъствие на получателя по ал.1 или лицето по ал.2 пощенската пратка не
може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от
20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба
за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на
уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не
по-малък от две. Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че
препоръчано писмо с известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с
формалната причина „непотърсено" и „отсъства“, съобразно правилата на
оператора. Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в
съответния пощенски клон да го получи, при спазване на цитираната
разпоредба на чл.5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от
задължението им отново да търсят получателя на адреса. При това положение
не може да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по
причина „непотърсено", осъществява хипотезата на чл.416, ал.3 от КТ –
лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или
по месторабота. Всъщност актосътавителят е нямала никакво правомощие да
предприеме връчване на АУАН чрез поставяне на съобщение за съставянето на
акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления или на интернет
страницата преди да изчерпа възможността за лично връчване на
представляващите дружеството /Б. и А./, още повече, че по делото е
установено, че А. се е отзовавал при проверяващия орган дори на телефонни
обаждания.
От анализа на чл.416, ал.3 от КТ се налага извод, че за да премине към
връчване на АУАН чрез публичното му оповестяване в интернет или на
7
таблото за съобщения в Д“ИТ“, АНО следва да е установил императивно
изискуемата от разпоредбата предпоставка - невъзможност за връчване на
нарушителя срещу подпис. Което означава, че е следвало да бъдат положени
усилия за установяване на управителя, респективно представляващия и
връчване на АУАН срещу подпис. За подобни „процесуални усилия“ от страна
на актосъставителя доказателства в АНП липсват. От доказателствата по
делото се налагат обосновани констатации, че АНО не установил наличието
на тази императивно изискуема от правната норма предпоставка.
Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване
на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато
административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да
упражнят в пълен обем правото си на защита. Като е предприела подобни
действия по връчване на АУАН при липса на предпоставките на чл.416, ал.3 от
КТ, актосъставителят е опорочила цялото АНП. Преди издаване на
наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил и приложил
разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на
актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт. При това
положение е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила,
довело до съществено накърняване на правото на защита на санкционираното
дружество, като същото е било лишено от възможността да разбере
фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира
адекватно защитата си. Всъщност първият момент, от който наказаният субект
участва в производството е в неговата съдебна фаза. АНО е нарушил правото
му на участие, респективно правото му на защита в досъдебната фаза на
процеса, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че
горното съставлява съществено процесуално нарушение, влечащо след себе си
незаконосъобразност на НП. В този смисъл изобилства съдебна практика на
Административен съд-гр.Варна по подобни казуси- например КНАХД №
2586/2019 г, КНАХД № 2073 / 2019 г. КНАХД № 1879/ 2019 г., КНАХД №
1712 / 2019 г. , КНАХД № 3261/2019г . и много други.Поради това и съдът
намира, че е неоснователно твърдението на представителя на наказващия
орган относно липсата на процесуални нарушения при издаването на НП.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения,
неотстраними в съдебната фаза на процеса.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената чест на за всяка една
от страните.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Приложено е пълномощно, с което жалбоподателят е
възложил на адв.М. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
в процесуално представителство пред съда по обжалване на процесното НП,
като уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лева и същото
е заплатено по банкова сметка. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на
основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая
възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
Д“ИТ“-В. и съдът дължи произнасяне по този въпрос. Минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба
№ 1 от 7.09.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до
10 000 лв. възнаграждението е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В
случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
9
размер на 2000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 500 лв.. Съдът намира, че в случая
договорениятадвокатски хонорар в размер на 800 лева е прекомерен с оглед
действителната фактическа и правна сложност по делото. В хода на съдебното
разследване са разпитани двама свидетели, като делото е продължило
минимално време и делото не представлява фактическа и правна сложност.
Затова дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в
минималния размер определен от наредбата 500 лева, която сума не е никак
ниска и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Поради
това и Дирекция „Инспекция по труда“-В. следва да заплати на възз.
дружество сумата от 500,00 лв. , представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03-2500048/04.04.2025 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“, гр. В., с което на „Авантаж Маркет“ ЕООД, е
било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лв.
на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-В. да заплати на „Авантаж
Маркет“ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 500.00 лв, представляваща
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №2437/2025г. по
описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10