№ 30299
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20231110169668 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано е по заявление на Е. К. Г. против Д. Г. П. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 12 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави- арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се
издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне
(поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като
проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел
на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
В настоящия случай заявителят излага твърдения, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение въз основа на договор за изработка, с предмет изработка на
навес за коли, малък навес и веранда. Заявителят твърди, че изпълнил задължението си да
плати възнаграждение в размер на 12000 лева, като длъжникът (изпълнителят) не изпълнил
задължението си да престира насрещно и не извършил възложената работа. В заявлението и
уточнителната молба заявителят поддържа, че основава вземането си на договорно
основание, като се развиват съображения, че в случая е налице хипотезата на чл. 262, ал. 2
ЗЗД.
Съдът счита, че има противоречие в твърденията на заявителя. От една страна същият
твърди, че основава вземането си на договорно основание- договор за изработка. В същото
1
време, излага твърдения, че длъжникът не е изпълнил произтичащите от договора
задължения, като сочи, че са налице предпоставките на чл. 262, ал. 2 ЗЗД (регламентиращ
хипотеза на разваляне на договора), предполагащ прекъсване на договорната връзка между
страните.
С оглед изложеното, на заявителя следва да се дадат указания да уточни източника на
който основа вземането си- договор или неоснователно обогатяване, като в случай, че
основава вземането си на неоснователно обогатяване, да изложи твърдения счита ли
договорът за развален, съответно, че длъжникът е получил платеното възнаграждение без
основание.
Мотивиран от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДАВА 3- дневен срок на заявителя, считано от връчване на настоящото разпореждане,
да уточни обстоятелствата, на които основава заявлението си, като посочи източника на
който основа вземането си- договор или неоснователно обогатяване, като в случай, че
основава вземането си на неоснователно обогатяване, да изложи твърдения счита ли
договорът за развален, съответно, че длъжникът е получил платеното възнаграждение без
основание.
УКАЗВА на заявителя, че при неизпълнение на дадените указания, заявлението ще
бъде отхвърлено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2