Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.06.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 16 юни 2020г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.
дело № 134 по описа за 2020 година.
Предявен е
установителен иск по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищцовото дружество
„ФИНАНС ГРУП 1“ ООД твърди в исковата си молба, че И.Г.М., ЕГН ********** и „ИДИЦА“
ЕООД с ЕИК ********* били солидарно отговорни длъжници по отношение на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, като вземането на ищцовото
дружество срещу длъжниците произтичало от сключен между тях договор за заем от
26.10.2016г., обективиран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека №
193, т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/ 26.10.2016г. на Нотариус Елка Тенчева,
рег.№ 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд - гр. Стара Загора. Съгласно този договор заемополучателят „ИДИЦА“ ЕООД
получил заем в размер 50 000 лева, която сума се задължил да върне на
заемодателя в срок до 26.10.2017г. Заемателят-длъжник дължал и договорна лихва
в размер 2% върху неизплатената част от главницата (платими до 26-то число на
всеки месец) или по 1000 лева месечно, като първата вноска за договорна лихва
била дължима до 26.11.2016г. В договора било предвидено и че при неплащане на
която и да била месечна лихва, цялото вземане ставало предсрочно изискуемо. При
просрочване на крайния срок за издължаване на заема или при настъпване на предсрочна
изискуемост, заемателят дължал освен цялата неиздължена главница, заедно с
дължимите лихви и неустойка в размер на 10 000
лева. Договорът бил подписан и от И.Г.М., ЕГН **********, в качеството му на физическо лице - солидарен длъжник.
Дружеството заемодател поради неизплащане от длъжника на
дължимите, съгласно горепосочения нотариален акт договорни лихви на съответните
им падежи се сдобивало с изпълнителни листове за всяка от дължимите ежемесечни
договорни лихви поотделно.
В процесния случай се касаело за изпълнителен лист,
издаден по реда на чл.417 ГПК в полза на кредитора „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД срещу горепосочените
солидарни длъжници както следва:
-
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 09.12.2016г., издаден по ч.гр.д. №
5733/2016г. по описа на Районен
съд - гр. Стара Загора (за сумата от 1 000
лева, за дължими договорни лихви за м. ноември 2016г. по
договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.12.2016г до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 325 лева).
Въз основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца
изпълнително дело (изп. д. № 372/2019г. по описа на ЧСИ Румяна Манджурова, peг. № 868 на ЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - гр. Стара Загора) против
ответниците, по което до настоящия момент нямало събрани суми. По
горепосоченото частно гражданско дело постъпило възражение от солидарните длъжници, поради което в
законоустановения срок предявява настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на солидарните длъжници „ИДИЦА“ ЕООД, с ЕИК ********* и адрес на
управление в гр. Стара Загора, бул. „Патриарх Евтимий“ № 165, представлявано от
И.Г.М., ЕГН ********** и И.Г.М., ЕГН ********** с
адрес ***, в качеството му на физическо лице, че „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Стара Загора, бул. „Руски“ № 6, вписано в Търговския регистър
към Агенция по вписванията, с ЕИК *********, представлявано от Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева, имало вземане към горепосочените солидарни
длъжници, в размер на
1 000 лева, представляващи
дължими договорни лихви за м. ноември 2016г. по договор за заем от
26.10.2016г., обективиран в Нотариален Акт за учредяване на договорна ипотека №
193, т. I, рег.№ 2398, н. дело № 143/ 26.10.2016г на Нотариус Елка Тенчева,
рег.№ 364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.12.2016г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 325 лева.
Моли съда да им присъди и направените по настоящото производство разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от
ответниците, с който считат, че исковата претенция е допустима, а по същество е
неоснователна и недоказана. Оспорват предявения иск изцяло по основание и
размер по подробно изложените в отговора съображения. Претендират за разноските
по делото. Правят възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на
адвоката на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в съвкупност и на основание чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото
дело ч.гр.д. № 5733/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора е издадена
заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК № 3543/09.12.2016г. за сумата от 1000 лева, представляваща договорна
лихва за месец ноември 2016г. и законната лихва върху главницата от 08.12.2016г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 325 лева разноски по делото, срещу
която заповед ответниците са възразили. В законоустановения срок ищецът е
предявил иск за установяване на вземането си.
Предявен е установителен иск по
чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, с
който се иска признаване за установено, че ответниците като солидарни длъжници
дължат на ищеца „Финанс груп 1” ООД посочените в петитума на исковата молба суми.
Видно от приетите като доказателства по
делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193,
т. I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016г на Нотариус Елка Тенчева, рег. №
364 на Нотариалната камара, с район на действие - района на Pайонен съд - Стара
Загора, копие от изпълнителен лист от 09.12.2016г., издаден по ч.гр.д. №
5733/2016г. по описа на Pайонен съд - Стара Загора, на заемополучателя „ИДИЦА“
ЕООД е предоставен заем в размер 50 000 лева, която сума се задължил да
върне на заемодателя в срок до 26.10.2017г. Видно от договора, заемателят дължи
и договорна лихва в размер 2% /два процента/ върху неизплатената част от
главницата (платими до 26-то число на всеки месец), или по 1000 лева месечно,
като първата вноска за договорна лихва е дължима до 26.11.2016г. В договора е
предвидено също, че при неплащане на която и да е месечна лихва, цялото вземане
става предсрочно изискуемо. При просрочване на крайния срок за издължаване на
заема или при настъпване на предсрочна изискуемост, заемателят дължи освен
цялата неиздължена главница, заедно с дължимите лихви, и неустойка в размер на
10 000 лева. Договорът е подписан и от И.Г.М. в качеството му на физическо лице
- солидарен длъжник. Същият е и управител и едноличен собственик на капитала на
„Идица“ ЕООД.
Видно от приетите по делото два броя платежни нареждания
от 25.10.2016г. за сумата от 25 000 лева и от 26.10.2016г. също за сумата
от 25000 лева, в същите е посочено основание „заем“ и сумите са преведени от „Финанс груп 1” ООД на „Идица“ ЕООД.
В исковата молба ищецът се
позовава на възникнало вземане на 26.10.2016г. когато е подписан договор за заем, обективиран в договор за учредяване на договорна ипотека,
и което вземане е обезпечено с договорна
ипотека. Само по себе си учредяването на договорна ипотека
не доказва реалното предаване на сумата. Няма пречка тя да обезпечи бъдещо
задължение.
При спор относно реалното
предаване и дължимостта на сумата на осн. чл.240,
ал.1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи този релевантен за спора
факт е на страната, която като основание за съществуване на вземането сочи договор за заем, тъй като реалното
предаване на парите е съществен елемент от фактическия състав на сделката.
Ищецът установи предаването на сумата от 50 000 лева на 25.10.2016г. и
26.10.2016г., като на тези две дати ответното дружество „Идица“ ЕООД е получило
сумата от 50 000 лева, а в платежните нареждания като основание е
отбелязано „заем“, поради което съдът приема, че е доказано реално предаване на
сумата от 50 000 лева с подписване на договора за
заем от 26.10.2016г., респективно неговото съществуване.
Практиката и теорията са
категорични, че валидността на договора
за ипотека зависи от спазването на конкретни
материални и формални условия. Ипотека
може да бъде учредена само върху определен имот, за определено вземане, в
определена форма, само от собственик на имота и то ако е дееспособен.
Разпоредбата на чл.170
от ЗЗД съдържа част от изискванията за валидност на ипотечния договор, като разпорежда, че учредяването
на ипотека е недействително, ако било в
ипотечния договор, било в молбата за учредяване на
законна ипотека или в акта, въз основа на който се
подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика
или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за
размера на сумата, за която се учредява ипотеката.Тълкуването
на тази разпоредба налага извод за изискване за яснота при сключването на договор за ипотека
за това, кое вземане се обезпечава, кой е дължникът, кой е кредиторът, кой
конкретен имот обезпечава вземането и кой е неговия собственик, под страх от
недействителност на договора. Такава яснота
при сключването на настоящия нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
е постигната. Ясно е вземането, което се обезпечава, неговия размер, кредиторът
и длъжникът, собствениците на имота, както и самия имот, който служи като
обезпечение. Договорът за ипотека
е сключен и в надлежна форма, поради което следва да се приеме, че изискванията
на закона/чл.167,
чл.170
от ЗЗД/, касаещи валидността на ипотечния договор
са спазени.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците, че не съществува договор за заем. Договорът за заем се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или
от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. Следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните
волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се
завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава
паричната сума/. Само по себе си учредяването на договорна ипотека в
обезпечение на заемно задължение, не доказва предаването на парите в
собственост на заемополучателя, съответно съществуването на договор за заем.
Ипотеката може валидно да обезпечи и едно бъдещо задължение по договор за
кредит. Единственото условие е тъждество на описаното в ипотеката обезпечено
вземане с действително възникналото и няма условие изрично в ипотекарния
договор да е отразено, че обезпечава бъдещо вземане. В случая са налице две
платежни нареждания за сумата общо от 50 000 лева, което според съда
доказва изпълнението на задължението на
кредитора за предаване на заемната сума от 50 000 лева./в този смисъл Решение № 379/2013г. от
06.01.2014г. по гр. д. № 171/2012г. на ВКС, IV г. о. ВКС/
Фактическият състав на договора за заем, се състои от няколко
елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на
предоставената в заем сума, респективно по установителния иск по чл.415
във вр. чл.422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне
при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за
връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно
доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото
той извлича изгода от сключения договор
за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно
задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно доказване на своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни правни последици /така постоянната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г.
о., Решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 620/2010 г. на ВКС, ІV г. о./.
Видно от нотариалния акт № 193, том I, дело №
143/2016г., е налице подпис на заемателя /истинността на който не е оспорен от
страните/, който потвърждава изявлението за това, че му е дадена определена
сума пари на определено основание и представлява изявление за получаване.
Това доказателство следва да се
преценява съвкупно с другите събрани по делото доказателства, за да се формира
извод за това дали е доказан този правнорелевантен факт.
Ответниците не твърдят и не
доказват, че са върнали паричната сума, поради което и главният иск по чл.
240, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника И.Г.М., че има качеството на поръчител и неговата
отговорност би се запазила при условията на чл.147, ал.1 ЗЗД, което в настоящия
случай не е станало.
Съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Солидарна отговорност може да е уговорена и по
договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна
отговорност е уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т.е.
без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на
кое от тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на солидарна
отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото задължение
за връщането на сумата - дали кредиторът може да претендира пълния размер на
предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред
кредитора за определена част от задължението.
Солидарна отговорност
възниква и при договор за поръчителство - чл.141,
ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на
задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря
пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в
собственост. По силата на чл.138,
ал.1 ЗЗД поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази форма на
договора е за действителност на съглашението или изявлението.
Съгласно практиката на ВКС солидарната отговорност
е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от
всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга
и освобождава всички длъжници (чл.122 ЗЗД). Общите правила, уредени в чл.121-127 ЗЗД,
са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо
друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се
в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността.
Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за
нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни
отношения.
При наличие на спор относно точния смисъл на
договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД,
издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки
във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия
договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Съдът тълкува
договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от
общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната
обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид
систематичното й място в договора и общия му смисъл, преценявайки и
обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните
преди и след сключването му.
|
|
|
|
|
В настоящия случай, в титулната
част на договора за учредяване на ипотека върху недвижим имот е посочено, че
страните по него са, както следва: „Финанс груп 1“ ООД -заемодател, И.Г.М., в
качеството си на управител на „Идица“ ЕООД - заемополучател, а И.Г.М. лично за
себе си - "солидарен длъжник".
Както бе посочено по-горе,
квалификацията "солидарен длъжник" е обща, тя не дава информация за
същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. В
края на писмения договор, пълномощникът на „Финанс груп 1“ ООД се е подписал
като заемодател, И.Г.М. – управител като
заемополучател, а И.Г.М. като солидарен длъжник.
Квалификациите на
правоотношението, давани от страните, сами по себе си също не са определящи за
неговата същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и
преследваната от тях цел.
Съдът приема, че уговорената в
договора сума от 50 000 лева е получена от И.Г.М. - за този извод е без
значение чрез кого са действали заемодателят и заемополучателят.
В договора също изрично е
уговорено, че заемът се получава от И.Г.М., в качеството му на управител на
„Идица“ ЕООД, той следва да го върне, ведно с уговорена по договора лихва. Ето
защо, съдът приема, че отговорността на солидарните длъжници И.Г.М. в
качеството му на управител на „Идица“ ЕООД и И.Г.М. действащ лично за себе си,
предвидена по договора, е в рамките на чл. 121-126 ЗЗД.
Съдът, като анализира
съдържанието на уговорените в писмения договор права и задължения на страните
по него, подписването му от И.Г.М. в качеството на солидарен длъжник, реалното
предаване и преминаваното на парите в патримониума на заемополучателя И.Г.М., в
качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Идица“ ЕООД,
очакването той да погаси дълга, намира, че намерението на страните по договора
и преследваната от тях цел е, че задължението му не е уговорено като
поръчителство, а като солидарна отговорност. Ето защо, към същия са неприложими
правилата, регламентиращи института на поръчителството.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК в размер
от 1000 лева, представляващи дължими договорни лихви за м.ноември 2016г.
по договор за заем от 26.10.2016г., обективиран в Нотариален Акт за учредяване
на договорна ипотека № 193, т. I, рег. № 2398, н. дело № 143/26.10.2016г. на
Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364 на Нотариалната камара, с район на действие -
района на Районен съд - Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 08.12.2016г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК № 3543/09.12.2016г. по ч.гр.д.
№ 5733/2016г.
по описа на Районен съд – Стара Загора е основателен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да понесат направените от ищеца разноски по настоящото производство и по
ч.гр.д. № 5733/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора в размер на 650
лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Неоснователно
е направеното възнаграждение на ответниците за прекомерност на определеното
адвокатско възнаграждение от ищеца на основание чл.78 ал.5 от ГПК, предвид
правната сложност на делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИДИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.Патриарх Евтимий № 165,
представлявано от И.Г.М., ЕГН **********
и И.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, в качеството му на физическо лице, със съдебен адрес:*** – адв. Ж.Р.,
че дължат солидарно на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Стара Загора, бул. Руски
№ 6, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, представлявано
от Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева, със съдебен адрес:*** – адв.И.З., сумата от 1000 лева, представляващи дължими
договорни лихви за м. ноември 2016г. по Договор за заем от 26.10.2016г.,
обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 193, т. I,
рег. № 2398, нот. дело № 143/26.10.2016г. на Нотариус Елка Тенчева, рег. № 364
на Нотариалната камара, с район на действие - района на Районен съд - гр. Стара
Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.12.2016г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 3543/09.12.2016г. по
ч. гр.д. № 5733/2016г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА „ИДИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Патриарх Евтимий № 165,
представлявано от И.Г.М., ЕГН **********
и И.Г.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, в
качеството му на физическо лице, със съдебен адрес:***, ул. „Боруйград“ № 39,
ап. 6 – адв. Ж.Р. да заплатят солидарно на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.Руски №
6, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, представлявано от
Управителя Дарина Димчева Господинова-Пенева,със съдебен адрес:***, ет.1, ап.1 – адв. И.З. сумата
от 650 лева, представляваща направените по настоящото производство разноски.
Присъдените суми
могат да се заплатят по банкова сметка ***:IBAN ***, BIC: ***,
Общинска банка АД
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.