Присъда по НЧХД №119/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 101
Дата: 20 юни 2025 г.
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20252230200119
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 28 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 101
гр. Сливен, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело частен
характер № 20252230200119 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Н. С. – роден на ***** г. в гр.Сливен,
български гражданин, жител и живущ в гр.*****, със средно образование,
женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че: На
28.08.2024 год. в гр. Сливен, причинил лека телесна повреда на М. В. В.,
изразяваща се в удар над челото в ляво, което му е причинило болка и
страдание без разстройство на здравето, поради което го ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Н. С. за НЕВИНОВЕН в това, че: На
28.08.2024 год. в гр. Сливен публично е казал думи, унизителни за честта и
достойнството на М. В. В. в негово присъствие, а именно: „Дърт педераст, ще
ти счупя главата, ще ти натроша кокалите“ и „Ще те наиба дърт педераст“,
поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК
ОСЪЖДА частния тъжител М. В. В. с ЕГН ********** от гр.***** да
заплати на С. Н. С. с ЕГН ********** от гр.***** сумата от 600,00 лева
(шестстотин лева), представляваща направени разноски по делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
1
СлОС.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към Присъда № 101 от 20.06.2025 год. по НЧХД № 119/2025 год. на СлРС
изготвени на 02.07.2025 год.

Тъжителят М. В. В. е предявил обвинение срещу подсъдимия С. Н. С. за
извършени от него престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл.
146, ал. 1 от НК.
В с.з. тъжителят М. В. В., редовно призован, се явява лично и с повереника си
адв. М. С. от АК – Сливен, който поддържа обвиненията срещу подс. С., така както са
предявени, като ги счита за доказани по безспорен и несъмнен начин. Пледира съда да
признае за виновен подс. С. по повдигнатите му обвинения, като за престъплението по
чл. 130 от НК да му бъде наложено наказание „Глоба“ в минимален размер и за
другото престъпление – също да му бъде наложено наказание „Глоба“ в минимален
размер. Частният тъжител изразява съгласие със своя повереник.
В с.з.подсъдимият С. Н. С., редовно призован се явява лично и с упълномощен
защитник - адв. М. К. от АК – Сливен. Не се признава за виновен, но дава подробни
обяснения по предявените му обвинения. Моли съда да постанови присъда, с която да
го признае за невиновен. Защитникът на подсъдимия счита, че повдигнатите срещу
подс. С. обвинения не са доказани по безспорен начин и също моли съда да го признае
за невиновен, както и да им бъдат присъдени разноските по делото.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. Н. С. е български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан.
През 2024 год. в гр. Сливен, кв. „С.З.“ пред магазин „М.“ продавали земеделска
продукция частният тъжител В. и свид. Д.С. – съпруга на подс. С.. В началото
частният тъжител В. разполагал стоката си на около сто метра от свид. Д.С., след това
се преместил на 50 метра, а през месец май - на 10 метра от нея. Тогава частният
тъжител В. започнал да отправя неприлични предложения към свид. Д.С. за секс, за
кафета, за хотели.
Свид. Д.С. не споделила за тези неприлични предложения на съпруга си, тъй
като същият имал инфаркт на миокарда, но казала за тях на своя баща.
На 28.08.2024 год. рано сутринта подс. С. отишъл по работа до с. З.в. и се видял
с бащата на съпругата си. Седнали да си поговорят и тогава баща й го помолил да
вземе някакво отношение относно отправените от частния тъжител В. сексуални
желания към свид. Д.С., защото тя била силно притеснена.
Подс. С. отишъл пред магазин „М.“, където била съпругата му, слязъл от
автомобила и директно тръгнал към частния тъжител В., като го попитал дали той е
най – големия ебач на квартала. Частният тъжител В. направил пренебрежителен знак
с ръка да изчезва, тогава подс. С. взел от масата му един мек домат и го замерил по
главата. Очилата на частния тъжител В., които той държал над челото си, паднали и се
счупили. Подс. С. се върнал в автомобила си и си тръгнал, а частният тъжител В. се
обадил в полицията.
На място били изпратени свид. К. В. и свид. К. О., които установили частния
1
тъжител В. и свид. Д.С., която се обадила на съпруга си и подс. С. се върнал на
мястото. Полицейските служители разговаряли с двете страни. Свид. К. О. разбрала от
свид. Д.С., че подс. С. се ядосал, тъй като разбрал за отправените към нея неприлични
предложения от страна на частния тъжител В., което било потвърдено и от подс. С.,
когато се върнал на мястото. От своя страна свид. К. В. разговарял с частния тъжител
В. и видял, че в косата му има следи от домат. На подс. С. бил съставен Протокол за
предупреждение по ЗМВР, след което полицейските служители си тръгнали, без да
викат екип за бърза помощ, тъй като никой не се бил оплакал.
На 02.10.2024 год. в 14,10 часа частният тъжител В. бил прегледан от
общопрактикуващ лекар, като в издадения амбулаторен лист било посочено в графа
„Основна диагноза“ – Други уточнени невротични разстройства, „Придружаващи
заболявания и усложнения“ – Остра стресова реакция, „Анамнеза“ – преди около 20
дни бил ударен от клиент в областта на челото с домат, понесъл и множество обидни
думи; от тогава имал постоянно главоболие, чувствал се напрегнат, потиснат и
повишавал кръвното налягане (л. 7 от делото).
На 28.01.2025 год. частният тъжител В. подал в СлРС тъжба против подс. С., по
повод на която е образувано настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и
категоричен начин, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
взети в тяхната съвкупност и поотделно.
От показанията на свид. Д.С. се установява причината за възникналия конфликт
между подс. С. и частния тъжител В., а именно преместването на частния тъжител В.
все по – близо до нея и отправените от страна на последния неприлични предложения,
за които тя споделила със своя баща. От показанията на свид. Д.С. се установява още,
че след като подс. С. разбрал за това от баща й, отишъл при частния тъжител В. и му
казал „Ти ли си най-големия ебач“; че частният тъжител В. махнал с ръка да не го
занимават и тогава съпругът й взел един домат и го замерил, след което се качил
автомобила и си тръгнал; че частният тъжител В. се обадил в полицията, дошли двама
полицай и съставили предупредителен протокол на подс. С.. Съдът кредитира
показанията на свид. Д.С. в тази им част, тъй като същите се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Д.С., в които
заявява, че подс. С. е замерил частния тъжител В. с домат в гърдите, тъй като в тази
им част показанията й не се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства, в това число показанията на свид. К. В., от които се установява,
че частният тъжител В. имал следи от домат в косата си. Освен това свид. Д.С. като
съпруга на подс. С. е заинтересована от изхода на делото.
От показанията на свид. К. В. и свид. К. О. се установява, че са посетили
местопроизшествието, установили самоличността на лицата и съставили Протокол за
предупреждение по ЗМВР на подс. С.. От показанията на свид. К. В. се установява
още, че частният тъжител В. имал следи от домат в косата си; че двете страни заявили,
че са си разменили обидни думи; че там били частният тъжител В., подс. С. и неговата
съпруга, и не помни да е имало други лица покрай тях. От показанията на свид. К. О.
се установява още, че разбрала от свид. Д.С., че подс. С. се ядосал, тъй като разбрал за
отправените към нея неприлични предложения от страна на частния тъжител В., което
било потвърдено и от подс. С., когато се върнал на мястото; както и че по лицето на
частния тъжител В. имало остатък от домат и му били счупени очилата. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите свид. К. В. и свид. К. О., тъй като
същите са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото, свидетелите са и
2
служители на ОД на МВР-Сливен и не се намира в никакви близки или родствени
отношения с подсъдимия.
Показанията на свид. Т. И. съдът не кредитира, тъй като са противоречиви сами
по себе си и не кореспондират с целия събран в хода на съдебното следствие
доказателствен материал. От една страна свид. Т. И. твърди, че това се е случило около
15.08.2024 год. докато били в клуба на пенсионера в кв. „С.З.“ заедно със свид. Й. К. и
частния тъжител В. и гледали как лица играят карти; че там подс. С. се скарал с
частния тъжител В. и му казал „Дърт педераст, ще ти еба майката“, свид. Й. К. им
казал да не се карат и след това си тръгнали; че този ден частният тъжител В. не е
продавал нищо. След това свид. Т. И. твърди, че това станало пред клуба, като подс. С.
взел домат и замерил частния тъжител В. в челото и счупил очилата му, като били
разтървани от лицата, които се били събрали; че свид. Д.С. не била там; както и че
дошли двама полицаи, но нищо не направили. Тези показания на свид. Т. И.
противоречат не само на кредитираните от съда показания на свид. Д.С., свид. К. В. и
свид. К. О., но и на показанията на другия воден от страна на частния тъжител свид. Й.
К.. Видно от показанията на последния при инцидента подс. С. не е казвал на частния
тъжител В. думите „Дърт педераст, ще ти еба майката“. От своя страна свид. Т. И. пък
не потвърждава в показанията си твърденията на свид. Й. К., че подс. С. е казал по
адрес на частния тъжител В. думите „Ще ти счупя кокалите, ще те наиба“ и „Ще ти
счупя кокалите, ще те пребия тука сега“. Освен това свид. Й. К. твърди, че заедно със
свид. Т. И. били седнали на два – три метра от частния тъжител В., което пък
противоречи на показанията на свид. Т. И.. Съдът кредитира показанията на свид. Й. К.
в частта, в която заявява, че подс. С. отишъл при частния тъжител В. и му казал „Ти
най-големия ибач ли си“, взел един домат и ударил с него по челото частния тъжител
В., очилата му паднали и се счупили; че частният тъжител В. се обадил на полиция,
дошли двама полицаи, след което той си тръгнал, тъй като се подкрепя от
кредитираните от съда гласни и писмени доказателства.
От показанията на свид. Г. В. – съпруга на частния тъжител В. се установява, че
го видяла вечерта и той бил по - скоро психически обиден, накърнен; че си личало, че
бил ударен, имал семки от домати по дрехите и очилата му били счупени. Съдът
кредитира показанията на свид. Г. В. в тази им част, тъй като същите се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Съдът не кредитира показанията на свид. Г. В., в
които преразказва инцидента, тъй като същата не е очевидец, а препредава казаното й
от частния тъжител В.. Освен това свид. Г. В. като съпруга на частния тъжител В. е
заинтересована от изхода на делото.
Съдът кредитира и обясненията на подс. С., в частта в която твърди че на
посочената дата действително е възникнал инцидент между него и частния тъжител
В., поради отправени от страна на последния на неприлични предложения към
съпругата му; че слязъл от автомобила и директно тръгнал към частния тъжител В.,
като го попитал дали той е най – големия ебач на квартала; че частният тъжител В. му
направил пренебрежителен знак с ръка да изчезва и тогава взел от масата му един мек
домат и го замерил; че напуснал мястото, като се върнал след като свид. Д.С. му се
обадила, че са дошли полицаи, тъй като в тази им част показанията му са
безпротиворечиви и кореспондиращи с посочените кредитирани от съда гласни
доказателства и с писмените доказателства по делото. Съдът не кредитира
обясненията на подс. С. в които твърди, че е замерил с домат частния тъжител В. в
областта на врата, на гърдите, тъй като същите не се подкрепят от останалите, събрани
по делото писмени и гласни доказателства, в това число и на показанията на свид. К.
3
В., от които се установява, че частният тъжител В. имал следи от домат в косата си.
Съдът кредитира и присъединените по делото по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същите са
относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
По отношение на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК безспорно се установи
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 28.08.2024 год. в гр.
Сливен е възникнал инцидент между подс. С. и частния тъжител В., при които подс.
С. е замери с домат по челото частния тъжител В., което е причинило на последния
болка и страдание без разстройство на здравето.
Съгласно т. 16 от Постановление № 3/27.09.1979 год. на Пленум на ВС, болката
по своята същност представлява неприятно физическо усещане, а страданието е
продължителен процес на болката. С оглед характера на телесното увреждане,
изразяващо се в болка и страдание, при което липсват обективни увреждания, съдът
намира, че липсата на медицинска документация непосредствено след инцидента, не
променя извода, че на частния тъжител В. е причинено телесно увреждане (в този
смисъл Решение № 485/14.11.2012 год. по к.н.д. № 1581/2012 год. на ВКС, I н.о.).
В разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК законодателят е предвидил, че не е
престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
В настоящия случай деянието на подс. С. макар формално и да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, неговата
обществена опасност е явно незначителна. Причината за настъпилия краткотраен
инцидент (хвърляне на домат по челото на частния тъжител В.) е поведението именно
на частния тъжител В., който е отправял неприлични предложения на съпругата на
подс. С.. Освен това причинените на частния тъжител В. болка и страдание не се
характеризират с някакъв особен интензитет и сила. В тази връзка следва да се посочат
показанията на свид. Д.С., от които е видно, че частният тъжител В., след инцидента е
останал на мястото и е продължил да продава земеделската си продукция, а от
обясненията на подс. С. се установява, че към настоящия момент дори частният
тъжител В. е застанал на мястото на съпругата му за да си продава продукцията. За
пълнота следва да се отбележи, че съдът не взе в предвид представения от страна на
частния тъжител В. амбулаторен лист. От една страна прегледа е извършен на
02.10.2024 год., т.е. повече от месец след инцидента, а съгласно т. 17 от Постановление
№ 3/27.09.1979 год. на Пленум на ВС, характерът и степента на увреждането следва да
се определят по принцип към момента на причиняването на телесната повреда, а не в
по-късен момент, когато може да настъпят изменения, защото квалификацията на
повредата се определя от онези условия, които пряко и непосредствено засягат и
обуславят извършването на деянието и неговия резултат. В тази връзка в хода на
съдебното следствие не бяха събрани доказателства за наличие на причинна връзка
между първоначалното увреждане и посоченото в амбулаторния лист здравословното
състояние на пострадалия. От друга страна, анамнезата в този амбулаторен лист е
снета по данни на частния тъжител В., като данните посочени в нея противоречат на
кредитираните от съда доказателства. Освен това в анамнезата е посочено, че
инцидента бил преди около 20 дни, т.е. около средата на м.09.2024 год., което
4
противоречи на установената по делото фактическа обстановка, в това число и на
подадената тъжба, за това на коя дата е настъпил инцидента.
Поради изложеното, съдът постанови оправдателна присъда по повдигнатото
обвинение на подсъдимия С. Н. С. за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
тъй като деянието е извършено при условията на чл. 9, ал. 2 от НК.
Подсъдимият С. Н. С. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, поради което
съдът го призна за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение, че на
28.08.2024 год. в гр. Сливен публично е казал думи, унизителни за честта и
достойнството на М. В. В. в негово присъствие, а именно: „Дърт педераст, ще ти счупя
главата, ще ти натроша кокалите“ и „Ще те наиба дърт педераст“.
По делото не се събраха безспорни доказателства за авторството на подс. С. в
инкриминираното деяние, а съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата
не може да почива на предположения и съдът следва да признае едно лице за виновно
единствено и само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Безспорно по делото се доказа обстоятелството, че на 28.08.2024 год. в гр.
Сливен е станал инцидент, в които са участвали подс. С. и частният тъжител В., при
който подс. С. е попитал частният тъжител В. дали той е най – големия ебач на
квартала.
По делото не бяха събрани доказателства, с които да се докаже, че подс. С. е
изрекъл думите: „Дърт педераст, ще ти счупя главата, ще ти натроша кокалите“ и „Ще
те наиба дърт педераст“ по адрес на частния тъжител В.. Дори и водените от страна
частния тъжител свидетели си противоречат по отношение на употребените от страна
на подс. С. изрази. В показанията си свид. Т. И. твърди, че подс. С. е казал „Дърт
педераст, ще ти еба майката“, което не се потвърждава от показанията на свид. Й. К.,
тъй като същият не е чул подс. С. да е употребил тези изрази. Според свид. Й. К., подс.
С. е казал по адрес на частния тъжител В. думите „Ще ти счупя кокалите, ще те наиба“
и „Ще ти счупя кокалите, ще те пребия тука сега“, което пък не се потвърждава от
показанията на свид. Т. И.. Освен това в тази им част противоречат на кредитираните
от съда показания на свид. Д.С. и свид. Й. К., от които се установява безспорно, че
подс. С. се е обърнал към частния тъжител В. с думите „Ти ли си най-големия ебач“.
Поради това, че в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, че е
извършено деяние и че е извършено от подс. С., и тъй като въз основа на всички
събрани писмени и гласни доказателства, анализирани подробно по – горе,
обвинението срещу подс. С. не беше доказано по несъмнен начин, съдът го призна за
невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
Съгласно правилата на процеса М. В. В. беше осъден да заплати на С. Н. С.
сумата от 600,00 (шестстотин) лева, представляваща направени по делото разноски.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5