РЕШЕНИЕ
№ 617
гр. Благоевград, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20201210101496 по
описа за 2020 година
Производството по настоящото гр.д.№1496/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№3730/14.08.2020г., подадена от Р. В. Ф., ЕГН ********** и
Н. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Ра, против К. В. Б., ЕГН ********** и Мариа Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Бл, с която е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на ответниците К. В. Б. и МГ. Б., че ищците Р. В. Ф.
и Н. Г. Ф. са собственици, на основание наследство и давностно владение, на следните
недвижими имоти:
-1/4 ид.ч. от поземлен имот с пл.№4, с площ от 151 кв.м., находящ се в с.С, при съседи:
път и общинско място – неустановен собственик, който имот по КККР одобрени със Заповед
№РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград представлява реална част от
поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на поземления имот с.С с площ за целия ПИ от 316
кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг вид застрояване, номер по предходен план-000004, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 35105.800.9902 и 35105.800.9901, и която реална част се намира в южната
част на ПИ 35105.800.3, при граници и съседи на реалната част – имот с идентификатор
35105.800.9902, 35105.800.9901 и от север – останалата част от имот 35105.800.3;
-1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ от 20 кв.м.,
представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б., който гараж
по КККР одобрени със Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград е
заснет заедно с източния гараж като една сграда с идентификатор 35105.800.3.1, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на сградата - с.С,
разположена в поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, застроена площ – 41 кв.м., брой
етажи - 1, предназначение – селскостопанска сграда;
-както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху описаните по-горе
недвижими имоти.
В исковата молба се твърди, че двамата ищци са съпрузи от 1972г. Сочи се, че първият
ищец - Р. В. Ф. е наследник заедно с наследниците на нейния брат по право на заместване-М
на баща й Вл., бивш жител на с.Сушица, общ.Симитли, обл.Благоевград, починал на
22.07.1990г. и на майка й М бивш жител на с.Сд, починала на 17.01.2008г.
Излага се, че приживе наследодателите им на основание давностно владение,
упражнявано за времето от около 1975г. до 1990г. за Владимир Б. и до 2008г. за Ми, следните
недвижими имоти, а именно:
-1/4 ид.ч. от поземлен имот с пл.№4, с площ от 151 кв.м., находящ се в с.Сушица,
1
общ.Симитли, обл.Благоевград при съседи: път и общинско място – неустановен
собственик;
-1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ от 20 кв.м.,
представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б..
Сочи се, че по сега действащата КК на с.С одобрена със Заповед №РД-18-
1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград описаният поземлен имот не е заснет като
самостоятелен в границите на бившия имот с пл. №4, а е заснет в границите на един по-
голям имот, както следва: поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на поземления имот с.Су, с
площ за целия ПИ от 316 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, номер по предходен план-000004, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 35105.800.9902 и 35105.800.9901. Бившият имот
с пл.№4 представлява реална част от ПИ 35105.800.3 с площ от 151 кв.м., която се намира в
южната му част, при граници и съседи на реалната част – имот с идентификатор
35105.800.9902, 35105.800.9901 и от север – останалата част от имот 35105.800.3, като
описаната реална част е идентична и съвпада с имот №4, обозначен на скица изх.
№446/28.08.2018г. на Община Симитли.
Сочи се, че на място в имота гаражите са два отделни и самостоятелни – източен и
западен, изпълнени на калкан, но в КККР към момента двата гаража са отразени като една
обща едноетажна сграда, а именно: сграда с идентификатор 35105.800.3.1, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на сградата - с.С,
разположена в поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, застроена площ – 41 кв.м., брой
етажи - 1, предназначение – селскостопанска сграда.
Твърди се, че другата 1/2 ид. част от бившия имот с пл.№4, представляващ към момента
описаната по-горе реална част от ПИ 35105.800.3, както и източния гараж са собственост на
Васил Б., който е брат на В Б. /баща на ищцата Р. Ф./.
Изложено е, че след смъртта на наследодателите на ищцата Р. Ф. съответно през 1990г. и
2008г. същата заедно със семейството си, т.е. с втория от ищците – Н. Ф., отпочнали
самостоятелно владение върху описаните имоти, до размера на наследствените части на
ищцата. Твърди се, че Б. /баща на ищцата/ и от 2008г. за частта, придобита от МБ.ска
/майка на ищцата/ и до началото на 2020г. никой не е оспорвал правата им. Поради това и на
самостоятелно основание – давностно владение, ищците са придобили собствеността върху
1/4 ид.ч. от имот с пл.№4 и върху 1/2 ид.ч. от западния гараж, към което владение е
присъединено владението на Владимир Б. и Милка Б.ска.
Именно поради това ищцата твърди, че още през 2018г. се е снабдила с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот №137, том III, peг.№14884, дело №403 от 2018г. на
нотариус К нотариус peг.№415 от регистъра на НК с район на действие PC-Благоевград, с
който й е признато правото на собственост върху притежаваните от нея ид. части от
недвижими имоти на основание давностно владение, както следва: -1/4 ид.ч. от поземлен
имот с пл.№4, с площ от 151 кв.м., находящ се в с.С при съседи: път и общинско място –
неустановен собственик; -1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ
от 20 кв.м., представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б..
Излага се, че тъй като собствеността е придобита на основание наследство от ищцата – Р.
Ф. и отпочнало след това давностно владение, което владение е по време на брака й с Н. Ф.,
имотът е придобит от ищците в режим на съпружеска общност.
Твърди се, че останалата 1/2 от наследствените имоти /1/4 от поземления имот и 1/2 от
западния гараж/ са собственост на наследниците на брата на ищцата Р. Ф. - Стоян Б.ски, по
право на заместване-Мария Стоянова Б.ска и Симона Стоянова Б.ска.
Твърди се, че със заявление вх.№01-222432-21.05.2019г. ищците са поискали от СГКК-
Благоевград да бъде открито производство по създаване на КК и КР за описаните по-горе
имоти. Излага се, че със Заповед №18-6143/12.06.2019г. на началника на СГКК-Благоевград,
такова производство било открито. С писмо изх.№20-15749-27.02.2020г. на СГКК-
Благоевград, по повод заявление от ищците под горния вх. номер били уведомени, че след
представяне от страна на изпълнителя на техническото задание на окончателната КК и КР за
гореописаните имоти в цифров и графичен вид е установено, че имот с проектен
идентификатор 35105.800.16 се припокривал с имот с действителен идентификатор
35105.800.3, записан изцяло в собственост на ответника К. Б.. Сочи се, че след получаване
2
на писмото и при посещение на място в имота е установено, че К. Б., заедно със съпругата
си - втория ответник, са заключили западния гараж, както и входа за достъп до дворното
място. Макар ответниците Б.и да не били собственици на описаните по-горе имоти, същите
ги ползвали без правно основание. Твърди се в исковата молба, че ищците многократно са
правили опити доброволно да уредят спора с ответниците, но същите не желаели да им
осигурят достъп до имотите, съобразно правото им на собственост.
В отговора на исковата молба ответниците К. Б. и Мариа Б. оспорват предявения иск като
неоснователен.
Твърди се в отговора, че през 1978г. ответниците К. В. Б. и М Г. Б. са сключили договор за
покупко - продажба със собственика на процесния поземлен имот Н. Цакев и му заплатили
договорената цена. Твърди се, че покупката не е обективирана в изискуемата от закона
нотариална форма. Твърди се, че считано от сключване на договора и заплащането на цената
обаче двамата ответници започнали упражняването на фактическа власт върху процесния
поземлен имот. Оттогава до настоящия момент двамата ответници владеели поземления
имот, приемат го и го считат за свой собствен и по този начин явно и недвусмислено
манифестират това фактическо положение пред всички лица.
Твърди се, че през 1988г. ответниците са изградили в поземления имот сграда -
процесната сграда с идентификатор 35105.800.3.1. и считано от изграждането й двамата
започнали упражняването на фактическа власт върху същата, приемат я и я считат за своя
собствена, и по този начин явно и недвусмислено манифестират това фактическо положение
пред всички лица.
Навежда се, че през 2014г. с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност - чл.587, ал.2 от ГПК №109, том първи, регистрационен №2804, дело
№97 от 2014г. по описа на Нотариус Красимира Минкова, рег.№415 на НК, район на
действие - Районен съд-Благоевград, вх. рег.№1473 от 17.04.2014г., акт №181, том пети, дело
№561 от 2014г. по описа на Служба по вписванията-Благоевград, ответниците са признати за
собственици на имотите на основание изтекла придобивна давност.
С горните фактически твърдения е обоснован и предявен от ответниците К. В. Б. и Мариа
Г. Б. насрещен иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ищците Р. Ф. и Н. Ф., че ответниците К. В. Б. и Мариа Г. Б. са собственици по
силата на покупко-продажба, построяване и давностно владение на следните недвижим
имоти, а именно:
- Поземлен имот с идентификатор 35105.800.3 по КККР одобрени със Заповед №РД-18-
1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на поземления имот с.Сушица, с.о.Сушица,
местност Гюргево, с площ за целия ПИ от 316 кв.м., трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, номер по предходен
план-000004, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 35105.800.9902 и
35105.800.9901;
-Сграда с идентификатор 35105.800.3.1 по КККР одобрени със Заповед №РД-18-
1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на сградата - с.Сушица, с.о.Сушица, местност
Гюргево, разположена в поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, застроена площ – 41
кв.м., брой етажи - 1, предназначение – селскостопанска сграда;
-както и да бъде отменен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за
недвижими имоти №137, том III, peг.№14884, дело №403 от 2018г. на нотариус К нотариус
peг.№415 от регистъра на НК с район на действие PC-Благоевград.
Отговор по насрещния иск не е подаден в законоустановения срок.
В съдебно заседание ищците Р. Ф. и Н. Ф. се явяват лично. Представляват се от
упълномощен адвокат – адв.А. Б., която поддържа иска и пледира за уважаването му като
основателен и доказан.
В съдебно заседание ответниците К. В. Б. и МГ. Б. не се явяват лично. Представляват се от
упълномощен адвокат – адв.В. К., който оспорва иска и поддържа предявения насрещен иск.
Моли съда да отхвърли предявения първоначален иск и да уважи насрещната искова
претенция на ответниците.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
3
Ва са сключили граждански брак, от който имат две деца – Р. В. Ф., родена през 1950г., и
роден през 1953г.
Р. В. Ф. е сключила граждански брак с Н. Г. Ф. на 29.08.1972г.
Владимир Димитров Б. е починал на 22.07.1990г. и е оставил за свои наследници своята
съпруга Милка Б.ска и двете си деца – Р. Ф. и С
М е починала на 17.01.2008г. и е оставила за свои наследници дъщеря си Р. Ф. и
наследниците на починалия преди нея свой син С /починал на 03.12.1995г./ - низходящите му
Мария Стоянова Б.ска и Симона Стоянова Б.ска.
Ответникът К. В. Б. е син на Васил Димитров Б. /брат на Владимир Димитров Б./, т.е.
същият е първи братовчед на ищцата Р. Ф. по бащина линия.
Представена е Скица за имот пл.№4 с площ от 151 кв.м. по неодобрен кадастрален план,
записан за 1/2 ид.ч. на наследници на Мпо разписен лист /л.183/. Към същия план има
приложен и Регистър на имотите за населено място с.Сушица /л.172/, в който поземлен имот
с площ от 151 кв.м. е записан както следва: М – 1/2, Ва. – 1/2, без документ за собственост.
В имот пл.№4 са отразени две сгради, които не са описани в регистъра /заключение на
съдебно-техническата експертиза/.
По делото е представена Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти, с която през 2014г. Р. В. Ф. е декларирала ½ ид.ч. от гараж, построен
през 1894г., придобит по наследство от М/л.204/, видно и от представеното Удостоверение за
декларирани данни и облагаеми имущества от О
С Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижими имоти №137, том
III, peг.№14884, дело №403 от 2018г. на нотариус Кнотариус peг.№415 от регистъра на НК с
район на действие PC-Благоевград, Р. В. Ф. е призната за собственик на основание
давностно владение на следните недвижими имоти: -1/4 ид.ч. от поземлен имот с пл.№4, с
площ от 151 кв.м., находящ се в с.Сушица, общ.Симитли, обл.Благоевград, при съседи: път и
общинско място – неустановен собственик; -1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда – гараж,
със застроена площ от 20 кв.м., представляващ западния гараж, изграден на калкан с
източния гараж на К. Б..
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давност №109, том I,
рег.№2804, дело №97 от 2014г. на нотариус К рег.№415 на НК, К. В. Б. е признат собственик
на основание давностно владение на следните недвижими имоти, находящи се в с.Сушица,
общ.Симитли, обл.Благоевград:
- Поземлен имот с идентификатор 35105.800.3 по КККР одобрени със Заповед №РД-18-
1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на поземления имот с.Сушица, с.о.Сплощ за целия
ПИ от 316 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно
ползване - за друг вид застрояване, номер по предходен план-000004, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 35105.800.9902 и 35105.800.9901;
-Сграда с идентификатор 35105.800.3.1 по КККР одобрени със Заповед №РД-18-
1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград, последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на сградата - с.С, местност Гюргево, разположена в
поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, застроена площ – 41 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение – селскостопанска сграда.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.И. В.-Ч., от
заключението на която се установява следното:
За с.Си няма одобрени планове или кадастрална карта за урбанизираната територия. На
стр.73 от делото има приложена Скица за имот пл.№4 с площ от 151 кв.м. по неодобрен
кадастрален план на с.С към който има приложен регистър на имотите за населеното място
с.Сушица. По скицата в имот пл.№4 са отразени две сгради, които не са описани в
регистъра.
По КККР одобрени със Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-
Благоевград имот пл.№4 не е заснет като самостоятелен имот, а попада в ПИ с
идентификатор 35105.800.3. На Комбинираната скица – Приложение №3 към експертизата
вещото лице е означило със зелени граници имот с пл. №4 по неодобрения план на с.С,
попадащ в границите на ПИ с идентификатор 35105.800.3 по КККР на с.С, очертани в черен
цвят. Двете сгради – два масивни гаража по КККР са заснети като една сграда с
идентификатор 35105.800.3.1.
4
При огледа и замерванията на място вещото лице е установило, че на място има два
масивни гаража, изградени от стоманобетон и тухли. Гаражите са с отделни входове и
разделителна стена между тях, изградена от бетон и тухли. Вещото лице е дало заключение,
че двата гаража са самостоятелни обекти, като западният гараж е със застроена площ от 20
кв.м., а източният – с площ от 21 кв.м. За построените гаражи няма строителни книжа и
одобрени планове. По външни технически данни – видимо изпълнение на кофража за
стоманобетонните елементи, тухлената зидария и общо външно състояние на сградата,
според вещото лице строителството е изпълнено преди 35-40 г., като гаражите са строени по
едно и също време.
На второ ниво върху гаражите е построена дървена селскостопанска постройка, чийто
покрив е изпълнен с керемиди. За второто ниво има два отделни входа отляво и отдясно.
Имотът не е ограден с ограда и няма видими гранични белези на място. Визуална
представа за имота и сградата в същия може да се придобие от приложените към
Експертизата 3 бр.фотоснимки. Пред гаражите има площадка, която граничи с път. Гърбът
на гаражите опира до скала. На запад от гаражите има дере, а на изток – пътека.
В съдебно заседание вещото лице е дало заключение, че на място липсват
материализирани граници за имот с идентификатор 35105.800.3.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – по искане на ищцовата страна са
разпитани свидетелите В а по искане на ответната страна са разпитани .
Св.В сочи, че имотът с гаражите граничи със селски път, дере и асфалтиран път. На
място има два гаража и над тях дървена надстройка. Гаражите са на калкан, всеки със
самостоятелен вход. Надстройката също е разделена на две, с отделни входове. Пред
гаражите има площадка, а зад тях – започва масивна скала. Твърди, че сградата е построена
след 1980г. от К., като нещата основно ги движил Стоян. Имотът бил придобит от двамата
братя В между които имало разделение на гаражите – единият ползвал едната част, другият
– другата, а след това останал на децата им – К., Сувала е, че Владимир и Васил са купили
имота от Н. Ц който имал къща над мястото с гаражите. Владимир нямал кола. Когато идвал
на село, Стоян си паркирал колата в гаража и пред гаража. Сочи, че Р. живее в гр.Разлог
откакто е омъжена от 50г., но докато били живи родителите й идвала през 1-2 седмици, а
след тяхната смърт – когато имала възможност, като си паркирала колата пред гаража. Ако
едновременно и Р. и Стоян си дойдат на село, единият си паркирал колата в гаража, а
другият – пред гаража. Сочи, че Мимала кон или магаре и слагала сеното над техния гараж.
Твърди, че след построяването на гаражите, другият гараж се ползвал от К. и сестра му. Но
К. отдавна не ходил там, тъй като живеел далече от гаражите и си паркирал колата на
къщата. Твърди, че след Ковид възникнал спор между Р. и К. за гаражите и ключовете за тях.
Преди това Р. имала ключ за гаража, но бравата вече била сменена. Имотът е необработваем.
Св. И твърди, че сградата с гаражите се намира на главния път за с.Брестово. Пред
гаражите има свободно място, отдясно пътека и дере, отзад скала. Сградата е построена след
1983г. и още от построяването е разделена на две – два гаража с отделни входове. Вн си
строяли техния гараж, а Васил и К. – своя. Лявата половина се ползвала от Владимир и
Милка, а дясната – от В и В си слагали в надстройката сено и инвентар, а пред гаража си
връзвали магарето. В гаража също държали инвентар. Когато синът им Стоян идвал в
селото, си паркирал колата в гаража. Когато Р. си идвала, си оставяла колата или в гаража
или я паркирала пред него. След смъртта на Ст, гаражът се ползвал от Р., която държала
ключа за гаража. Спорове за ползването на гаражите между двете семейства /на Владимир и
Васил/ никога не било имало. След пандемията възникнал спор между Р. и К., тъй като К.
взел и техния гараж.
Св.Н. Ф. е син на ищците. Твърди, че родителите му имат имот на пътя към Македония, в
който има сграда, която представлява два гаража и дървена надстройка с покрив и керемиди,
като сградата е разделена на два дяла по вертикала. Лявата половина се ползвала от бабата и
дядото на свидетеля – Вл които си слагали сено, инструменти, самари на втория етаж, а пред
гаража си връзвали магарето и коня. Дясната половина се ползвала от брата на дядо му В –
В. Свидетелят знае, че сградата е построена от Владимир и Стоян. Спорове между
семействата кой коя част да ползва никога не е имало, всеки си ползвал своята част. Св.Ф. е
чувал от баба си и дядо си, че мястото е купено от дядо му Владимир от лице на име
Зулямски. Имотът не бил ограден, зад гаражите имало скала, от дясно – дере, а отпред – път.
Свидетелят сочи, че до смъртта му ключът за левия гараж бил у Стоян Б.ски, а след това –
5
у Ми Р.. В гаража последните две държали различни инструменти, материали и инвентар.
Докато била жива М. идвала често в селото – почти всяка седмица, и оставала колата вътре в
гаража или пред него. Свидетелят – неин син, също си паркирал колата в гаража. На втория
етаж над гаража пък Р. се качвала, за да провери дали има течове; там също държала
различни вещи. След смъртта на Милка ключът за гаража бил у Р.. К. дотогава не е имал
ключ за левия гараж и не е паркирал в него. След пандемията при посещение на място,
майка му Р. Ф. установила, че ключалката е сменена от К. Б. и оттогава нямала достъп.
Св.В Б. сочи, че гаражите се намират на главния път. Отдясно има дере, зад гаражите са
скали. Земята около гаражите е каменяк и не се ползва за нищо. Над гаражите има дървена
плевня с покрив с керемиди. Сградата е строена около 1987-88г. от К. и Свидетелят знае, че
К. и Стоян са купили мястото от лице на име Н. Ц След като се построили гаражите, Стоян
си вкарвал колата в левия гараж, а К. – в десния. Милка слагала сено на втория етаж за
животните, отпред връзвали животни.
След смъртта на Стоян, плевнята над гаражите се ползвала от съсед на име Стоян, който
може би е плащал на М Гаражът останал неизползваем. Твърди, че след смъртта на С,
родителите му, Р., както и семейството на С, не са ползвали нито гаража, нито плевнята.
Когато Р. идвала в селото, си паркирала колата пред гаража. Гаражът стоял заключен след
смъртта на Стоян, но свидетелят не знае в кой са били ключовете.
К. ползвал дясната половина на сградата. К. не е имал ключ за левия гараж, а си държал
ключове само за десния гараж. Свидетелят чул, че около 2000г. К. купил и левия гараж, но
никога не го е ползвал – живеел далеч и си паркирал до къщата. Твърди, че продажбата
станала след смъртта на М
Св.С сочи, че към гаражите няма земя, а това са скали, които не могат да се ползват –
ползват се само гаражите. Гаражите са два, с преградна стена между тях. Над гаражите има
дървена постройка с керемиден покрив, която също е разделена на две. Гаражите били
построени около 1987-88г. от Стоян и К., никой друг не е участвал в строителството –
родителите на С били възрастни хора. След построяването на гаражите първо гаражът се
ползвал от Стоян, който си паркирал колата в левия гараж, а десният се ползвал от К.. В
постройката над гаража баща му слагал сено за коня.
Свидетелят сочи, че преди около 10г. бил нает от К. да поправят покрива на сградата.
Тогава К. споделил, че е купил и частта на Стоян от неговата съпруга. Откакто бил купил
гаража, имал ключ за него.
Свидетелят твърди, че след смъртта на Стоян, К. ползва и двата гаража. Р., съпругът й и
синът й не са ползвали нито гаража, нито постройката. След смъртта на Стоян, Милка
държала инвентар в плевнята отгоре, а Р. паркирала пред гаража.
Св.Снежана Б.ска е преживяла съпруга на Стоян Б.ски /брат на ищцата/. Знае за двата
гаража на пътя, около които няма обработваема земя. Не знае върху гаражите да има дървена
надстройка. Твърди, че съпругът й си е купил място за гараж, след което заминал за Съюза.
След прибирането му започнало строителството през 1988г. В строителството участвали
Стоян, К., бащата на свидетелката и съседи. Не знае дали Владимир е участвал в
строителството – предполага, че е участвал. Когато в петък Стоян си идвал на село /живеел в
Благоевград/, си паркирал колата в левия гараж, а К. ползвал десния. Владимир и Милка
слагали сено над гаража, а Р. си паркирала колата пред него.
Твърди, че след смъртта на Спрез 1995г., гаражът не се ползвал от никой. Не знае дали
след смъртта му Милка е имала ключ за гаража.
През 2000г. свидетелката продала гаража на К. с всички необходими документи за сумата
от 1800 лв. Знае че, оттогава К. си ползва гаражите, но няма лични впечатления, тъй като не
е ходила на гаражите откакто е починал съпругът й през 1995г.
Анализирайки събраните гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
констатира, че в по-голямата си част показанията на свидетелите съвпадат помежду си.
Доколкото и двете страни основават исковите си претенции на придобивна давност,
отношение към предмета на делото имат възприятията на свидетелите относно фактическото
ползване на имота през годините.
Показанията на свидетелите на ищцовата страна А и Ф., както и показанията на свидетеля
на ответната страна Б. са еднопосочни и безпротиворечиви помежду си. От същите се
установява кога са построени гаражите, от кой са се ползвали същите, кой и как е ползвал
плевнята над тях и площадката пред тях, а именно – че гаражите са построени около 1987-
6
88г.; след построяването им в левия гараж С си паркирал колата, когато си идвал от
Благоевград на село, а неговият братовчед К. – ползвал десния гараж; пред гаража
родителите на С – М връзвали животни, а над гаража, в надстройката складирали сено и
селскостопански инвентар; след смъртта на Стоян гаражът и плевнята се ползвали от Милка
и Р., които държали там различни вещи и инвентар и които държали ключа от гаража; когато
идвала на село Р. си паркирала автомобила пред и вътре в гаража; ответникът никога не е
имал ключ за левия гараж и никога не го е ползвал; около пандемията ищцата установила, че
ключалката на гаража е сменена от ответника. Единственото противоречие в техните
показания касае обстоятелството кой пряко е участвал в строителството на гаражите – св. и
Ф. сочат, че гаражите са построени от В и К., а св.Б. – че са построени само от Стоян и К.,
което обстоятелство не влияе върху установените факти за фактическото ползване на
процесните имоти. Свидетелите са единодушни за това, че от самото построяване на
сградата тя е била разделена на две половини – едната ползвана от семейството на В Б., а
другата – ползвана от семейството на Васил Б. и между тях никога не е имало спорове.
Показанията на горепосочените свидетели частично съвпадат и с показанията на св.Митрев,
който също потвърждава за това разделение – че Стоян ползвал левия, а К. десния гараж; че
Владимир складирал сено над гаража; че след смъртта на Ста държала инвентар в сградата,
а Р. си паркирала колата отпред. В тази насока са и показанията на св.Б.ска, която също сочи,
че след построяването на гаражите, Стоян си паркирал колата в левия гараж, а К. ползвал
десния; че Владимир и Милка слагали сено над гаража, а Р. си паркирала колата пред него.
Съдът не дава вяра на показанията на св.С в частта, в която същият твърди, че след
смъртта на , и двата гаража се ползвали от К.. В тази му част неговите показания остават
изолирани и неподкрепи от никакви други доказателства. Св Ф., включително свидетеля на
ответната страна – св.Б. са категорично, че К. никога не е ползвал левия гараж, като
понастоящем не ползва дори и десния – същият живее далеч от гаражите и си паркира
автомобила при къщата. Св.Б. е чувал от К., че бил „купил“ и левия гараж, но заявява, че
никога не го е ползвал. Показанията на св.Мне се подкрепят и от показанията на св.Б.ска,
която твърди, че след смъртта на съпруга си през 1995г. не е ходила на гаражите и няма
лични впечатления. Поради това не могат да бъдат кредитирани показанията й в частта, в
която заявява, че след смъртта на съпруга й левият гараж не се ползвал от никой, или че се
ползвал само от К..
По изложените съображения за частична недостоверност на показанията на св.М съдът не
кредитира показанията му и в частта, в която твърди, че след смъртта на Стоян, Р., съпругът
и синът й не са ползвали нито гаража, нито постройката над него, доколкото в тази част
противоречат на останалите гласни доказателства.
При анализа на показанията на св.Ми Б.ска съдът констатира заинтересованост,
изопачаване на факти, и частична недостоверност, вкл. в частта, в която твърдят за сключен
договор с ответника, с който св.Б.ска била продала на ответника процесния ляв гараж.
Недостоверни са показанията на св.Б.ска в частта, в която сочи, че продала гаража с всички
необходими за това документи, каквито факти самият ответник не твърди, а и от писмените
доказателства и експертизата не се установява подобна сделка. А св.Митрев пък е лицето, за
което св.Б. твърди, че е ползвал плевнята, поради което е заинтересован.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По първоначалния иск с правно основание чл.108 от ЗС:
Ищците основават претенцията си на установена самостоятелна фактическа власт върху
спорните имоти след 1990г. от страна на ищцата Р. Ф. с намерение за своене, изтекла по
време на брака й с втория ответник и констатирана с издаден констативен нотариален акт от
2018г. Съдът намира, че правата на ищците са доказани по основание.
От събраните доказателства се установи, че предвид характеристиките на терена,
ползването на същия е започнало със строителството на гаражите около 1988г. След
построяването им имотът се ползвал от семействата на ВБ. и В Б., които го разделили на два
дяла. В западния гараж Стоян Б.ски си паркирал автомобила, когато идвал в селото; над
западния гараж имало селскостопанска постройка, в която родителите му Вскладирали сено
и инвентар; в пространството пред гаража си връзвали животни; там паркирала и дъщеря им
Р., когато се прибирала. След смъртта на Впрез 1990г. и на през 1995г., западния гараж,
плевнята над него и пространството около гаража продължили да се ползват М и от Р., които
държали ключа за гаража, при условията на съвладение. Отпочналото от ищцата Р. Ф.
7
владение продължило и след смъртта на майка й през 2008г., същото е започнало и текло по
време на брака й с ищеца Н. Ф., и продължило за период нахвърлящ изискуемия от закона
10-годишен срок.
Предвид изложеното, ищците се легитимират като собственици на западния гараж на
твърдяното придобивно основание – изтекла по време на брака придобивна давност и следва
да бъдат признати за собственици на претендираните идеални части от същия /1/2 ид.ч/. От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се установи, че
макар да са заснети като една сграда с идентификатор 35100.800.3.1, всеки от гаражите
представлява самостоятелен обект, като кадастралното заснемане не е определящо за
характеристиката на имота като самостоятелен обект – със самостоятелен вход, обособени
граници и самостоятелно функционално предназначение. Установеното ползване на гаража с
прилежащото към него пространство легитимира ищците като собственици за
претендираните от тях идеални части и от поземления имот, върху който същият е
разположен, и чиито естествени граници бяха установени от свидетелите и вещото лице.
Установи се, че на юг имотът граничи с път, на север – със скала, която започва от гърба на
гаражите /зад зелената линия на комбинираната скица/, на изток – пътека и дере. По КККР в
тези му граници имотът попада в ПИ с идентификатор 35100.800.3, като от събраните гласни
доказателства и експертното заключение, вкл. при разпита на вещото лице в съдебно
заседание, както и от фотоснимките към експертизата, се установява, че останалата част от
имот с идентификатор 35100.800.3 извън спорната част /очертана в зелен цвят на
комбинираната скица/, на север и запад представлява скала, а на изток – пътека, в която част
теренът е неизползваем и без реално предназначение /т.4 от ТР 8/2014г./.
Ответниците се бранят срещу собственическата претенция на ищците с насрещен иск за
собственост.
По насрещния иск:
Ответниците К. Б. и М Б.и са предявили срещу ищците насрещен установителен иск за
собственост с предмет поземлен имот с идентификатор 35100.800.3 и сграда с
идентификатор 35100.800.3.1.
Предмет на правния спор по настоящото дело обаче е ¼ ид.ч. от имот с пл.№4 по
неодобрен кадастрален план на с. с площ от 151 кв.м., заснет като част от ПИ с
идентификатор 35100.800.3, в южната му част, както и ½ ид.ч. от западния гараж, изграден
на калкан с източния такъв, и заснети в КККР като една сграда с идентификатор
35100.800.3.1.
В съдебната практика се приема, че когато страните спорят за правото на собственост
само върху конкретно посочена в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес
за предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която между ищеца и
ответника няма спор за собствеността. Настоящият съдебен състав намира, че ответниците
/ищци по НИ/ имат правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на
собствеността само върху спорните части от ПИ с идентификатор 35100.800.3 и сграда с
идентификатор 35100.800.3.1, за които съществува спор за собственост. Поради това
производството по делото подлежи на прекратяване поради липса на правен спор в частта, в
която ответниците /ищци по НИ/ претендират да бъде установено правото им на собственост
за разликата над спорните части – върху източния гараж и частта от ПИ 35105.800.3, в която
не попада имот пл. №4 по неодобрения кадастрален план /Решение №110 от 20.06.2019г. по
гр.д.№3890/2018г. на ВКС, ГК, I г.о.; Определение №128 от 02.04.2021г. по гр.д.№1664/2020г.
на ВКС, I г.о.; Определение №115 от 15.10.2020г. по гр.д.№1664/2020г. на ВКС, I г.о./.
В тежест на ответниците – ищци по насрещния иск е да докажат основанието, на което
основават претенцията си, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност върху
процесните имоти, респ. тяхна е тежестта да установят изложените в насрещната искова
молба твърдения, че в периода от 1978г. - от придобиване на имота по силата на писмен
договор за покупко-продажба, съответно от 1988г. - когато в имота са построили сградата, са
владели самостоятелно явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано с намерение за
своене в продължение на повече от 10 години.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
8
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
На първо място, твърденията за упражнявано владение върху поземления имот от 1978г.
до 1988г. /построяването на гаражите/ останаха недоказани. От събраните доказателства се
установи, че предвид характеристиките на терена, ползването е същия е започнало със
строителството на гаражите. Не се доказаха твърденията, че и след тяхното построяване
през 1988г. ответниците К. и Мария Б.и са ползвали явно, спокойно и необезпокоявано
западния гараж, както и целия поземлен имот. Напротив, доказателствата са еднопосочни за
установено още с построяването на гаражите разделяне на сградата и прилежащото
пространство около нея на два дяла, ползвани от семействата на двамата братя В. За
установяване на факта на владението ответната страна ангажира гласни доказателства –
показания на св.Б., Мчрез които обаче ответната страна не успя в условията на пълно и
главно доказване да докаже основанието, на което претендира права. Св.Б. в противоречие с
твърденията на ответниците, сочи, че след построяването на гаражите, К. е ползвал десния
гараж, че никога не е имал ключ от левия, както и че никога не го е ползвал. Св.Б.ска
твърди, че до 1995г. левият гараж се ползвал от съпруга й, а след смъртта му не е ходила на
гаражите и няма лични впечатления. А показанията на св.М не могат да установят владение
в полза на ищците с нужната степен на достоверност и категоричност, поради
противоречието им с останалите събрани гласни доказателства /анализирани по-горе/ и
заинтересованост.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че
ответниците /ищци по НИ/ не се легитимират като титуляри на право на собственост върху
спорните имоти на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това
предявеният насрещен установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
От събраните гласни доказателства се установи, че около пандемията от Ковид – 19 /2020-
2021г./ ответникът К. Б. е сменил ключалката на западния гараж, препятствайки по този
начин достъпа на ищците до него. Доколкото същият не доказа наличие на годно правно
основание да държи гаража, ревандикационната претенция на ищците следва да бъде
уважена в тази й част. Същата подлежи на отхвърляне по отношение на поземления имот,
тъй като не се доказаха твърденията на ищците, че ответниците са „заключили входа за
достъп до дворното място“ – установи се, че имотът не е ограден, няма портал за достъп до
същия, който да е заключен. Не се доказа ответниците по някакъв начин да препятстват
ищците да ползват пространството около гаражите. Не се доказаха и твърденията на ищците,
че съпругата на ответника Мариа Б. е заключила гаража, поради което спрямо нея
осъдителната претенция по чл.108 от ЗС подлежи на отхвърляне в цялост.
По разноските: При този изход на спора, право на разноски имат ищците, които по
списък се претендират в общ размер от 2 310 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС от Р.
В. Ф., ЕГН ********** и Н. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Рпротив К. В. Б., ЕГН
********** и Мариа Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б1, че Р. В. Ф. и Н. Г. Ф. са
собственици на основание придобивна давност на следните недвижими имоти:
-1/4 ид.ч. от поземлен имот с пл.№4, с площ от 151 кв.м., находящ се в с.Сушица,
общ.Симитли, обл.Благоевград, при съседи: път и общинско място – неустановен
9
собственик, който имот по КККР одобрени със Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на
Началник СГКК-Б представлява реална част от поземлен имот с идентификатор
35105.800.3, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014г.,
адрес на поземления имот с.Сушица, с.о.Сушица, местност Гюргево, с площ за целия ПИ от
316 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване -
за друг вид застрояване, номер по предходен план-000004, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 35105.800.9902 и 35105.800.9901, и която реална част се намира в южната
част на ПИ 35105.800.3, при граници и съседи на реалната част – имот с идентификатор
35105.800.9902, 35105.800.9901 и от север – останалата част от имот 35105.800.3, която
реална част е очертана със зелени линии на Комбинираната скица – Приложение №3 към
съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.И. В.-Чукова, находяща се на л.199 от
делото, която приподписана от съдебния състав е неразделна част от решението.
-1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ от 20 кв.м.,
представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б., който гараж
по КККР одобрени със Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград е
заснет заедно с източния гараж като една сграда с идентификатор 35105.800.3.1, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на сградата - с.
разположена в поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, застроена площ – 41 кв.м., брой
етажи - 1, предназначение – селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН ********** с адрес: гр.Б, да предаде на Р. В. Ф., ЕГН
********** и Н. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Р, владението върху: 1/2 ид.ч. от
двуетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ от 20 кв.м., представляващ западния
гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б., който гараж по КККР одобрени със
Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград е заснет заедно с
източния гараж като една сграда с идентификатор 35105.800.3.1, последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на сградата - с.С, разположена в
поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, застроена площ – 41 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение – селскостопанска сграда.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС от Р. В.
Ф., ЕГН ********** и Н. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Рпротив К. В. Б., ЕГН
********** и МВ ЧАСТТА за осъждане на ответниците К. Б. и М Б. да предадат на ищците
Р. Ф. и Н. Ф. владението върху: -1/4 ид.ч. от поземлен имот с пл.№4, с площ от 151 кв.м.,
находящ се в с.С общинско място – неустановен собственик, който имот по КККР одобрени
със Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград представлява реална
част от поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на поземления имот с.С., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид
застрояване, номер по предходен план-000004, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 35105.800.9902 и 35105.800.9901, и която реална част се намира в южната
част на ПИ 35105.800.3, при граници и съседи на реалната част – имот с идентификатор
35105.800.9902, 35105.800.9901 и от север – останалата част от имот 35105.800.3, както и за
осъждане на ответницата М да предаде на ищците Р. Ф. и Н. Ф. владението върху 1/2 ид.ч.
от двуетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ от 20 кв.м., представляващ
западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б..
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по настоящото гр.д.№1496/2020г. по
описа на Районен съд-Благоевград В ЧАСТТА, в която по предявения насрещен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК К. В. Б., ЕГН ********** и Мариа Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б претендират да бъде установено спрямо Р. В. Ф., ЕГН **********
и Н. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Р, че К. В. Б. и Мария Г. Б. са собственици по силата
на покупко -продажба, построяване и давностно владение на Поземлен имот с
идентификатор 35105.800.3 и Сграда с идентификатор 35105.800.3.1 по КККР одобрени със
Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград, ЗА РАЗЛИКАТА НАД
СПОРНИТЕ:
-1/4 ид.ч. от поземлен имот с пл.№4, с площ от 151 кв.м., находящ се в с.Спри съседи: път
и общинско място – неустановен собственик, който имот по КККР одобрени със Заповед
№РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград представлява реална част от
поземлен имот с идентификатор 35105.800.3, последно изменение на КККР, засягащо
10
поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на поземления имот с.С, местност Г, с площ за
целия ПИ от 316 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - за друг вид застрояване, номер по предходен план-000004, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 35105.800.9902 и 35105.800.9901, и която реална част се
намира в южната част на ПИ 35105.800.3, при граници и съседи на реалната част – имот с
идентификатор 35105.800.9902, 35105.800.9901 и от север – останалата част от имот
35105.800.3, която реална част е очертана в зелени линии на Комбинираната скица –
Приложение №3 към съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.И. В.-Чукова,
находяща се на л.199 от делото, която приподписана от съдебния състав е неразделна част от
решението.
-1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ от 20 кв.м.,
представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б., който гараж
по КККР одобрени със Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград е
заснет заедно с източния гараж като една сграда с идентификатор 35105.800.3.1, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на сградата -
с.Сушица, с.о.Сушица, местност Гюргево, разположена в поземлен имот с идентификатор
35105.800.3, застроена площ – 41 кв.м., брой етажи - 1, предназначение – селскостопанска
сграда.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен насрещния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
предявен от К. В. Б., ЕГН ********** и Мариа Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.БлВ
ЧАСТТА за признаване за установено спрямо Р. В. Ф., ЕГН ********** и Н. Г. Ф., ЕГН
**********, с адрес: гр.Раче К. В. Б. и Мария Г. Б. са собственици по силата на покупко -
продажба, построяване и давностно владение на спорните части от Поземлен имот с
идентификатор №35105.800.3 и сграда с идентификатор №35105.800.3.1, представляващи:
-1/4 ид.ч. от поземлен имот с пл.№4, с площ от 151 кв.м., находящ се в с.Сушица,
общ.Симитли, обл.Благоевград, при съседи: път и общинско място – неустановен
собственик, който имот по КККР одобрени със Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на
Началник СГКК-Благоевград представлява реална част от поземлен имот с идентификатор
35105.800.3, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014г.,
адрес на поземления имот с.С, с площ за целия ПИ от 316 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, номер по
предходен план-000004, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 35105.800.9902 и
35105.800.9901, и която реална част се намира в южната част на ПИ 35105.800.3, при
граници и съседи на реалната част – имот с идентификатор 35105.800.9902, 35105.800.9901
и от север – останалата част от имот 35105.800.3, която реална част е очертана в зелени
линии на Комбинираната скица – Приложение №3 към съдебно-техническата експертиза на
вещото лице инж.И. В.-Чукова, находяща се на л.199 от делото, която приподписана от
съдебния състав е неразделна част от решението.
-1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда – гараж, със застроена площ от 20 кв.м.,
представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б., който гараж
по КККР одобрени със Заповед №РД-18-1614/24.02.2014г. на Началник СГКК-Благоевград е
заснет заедно с източния гараж като една сграда с идентификатор 35105.800.3.1, последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 15.05.2014г., адрес на сградата -
с.Сушица, с.о.Сушица, местност Гюргево, разположена в поземлен имот с идентификатор
35105.800.3, застроена площ – 41 кв.м., брой етажи - 1, предназначение – селскостопанска
сграда.
ОСЪЖДА К. В. Б., ЕГН ********** и Мариа Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Бда
заплатят на Р. В. Ф., ЕГН ********** и Н. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.Румата от 2
310 лв. /две хиляди триста и десет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11