Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 351 04.03.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Кристина Линова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2529 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод
жалбата на И.Х.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. Т.Д.,
против Заповед № 19-0237-000120 от 24.09.2019 г., издадена от Н. С. С. на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Айтос, за налагане на
принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че
автомобилът е противозаконно отнет от неправоспособния водач, за което е
подаден от жалбоподателя сигнал в Пето РУ при ОДМВР- Бургас. По същество се
иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Ответникът се явява лично в съдебното заседание и
заявява становище за неоснователност на жалбата. Ангажира доказателства. Моли
за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
законоустановения срок от лице, пряко засегнато от съдържащото се в заповедта
разпореждане. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено
следното:
С обжалваната заповед, издадена на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка- прекратяване
регистрацията на товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № А
87 14 ММ, собственост на жалбоподателя И.Х.С., за срок от шест месеца. В
съобразителната част на заповедта се сочи, че на 23.09.2019 г. около 18.55 часа
описаният лек автомобил е управляван в гр. Айтос, по ул. „Граф Игнатиев“ до №
18, от неправоспособен водач- В.И.Х. с ЕГН **********. Административният орган
е възприел изцяло констатациите на полицейските служители при извършената
проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на
административно нарушение бл. № АА204518 от същата дата.
Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед № 19-0237-000120 от 24.09.2019 е
издадена от компетентен орган- полицейски инспектор в РУ Айтос при ОДМВР-
Бургас, оправомощен със заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на
ОДМВР- Бургас. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е обосновано с констатацията, че на
посочените дата и място автомобилът е управляван от неправоспособен водач, като
тези констатации се подкрепят от съдържащите се в преписката писмени
доказателства.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. Съгласно
чл. 171, т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция) за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства- за срок от 6 месеца до една година. В конкретния
случай е налице последната от горните хипотези. От данните по делото е видно,
че лицето В.И.Х. е неправоспособен водач. Не е спорно между страните, а и се
установява от приложените писмени доказателства, в т.ч. АУАН, че на 23.09.2019
г. същият е управлявал автомобила в гр. Айтос. С оглед предписаната от чл.189,
ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта за установяване на
административно нарушение и при липса на доказателства, които да поставят под
съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема, че релевантните
обстоятелства са осъществени така, както е посочено от административния орган. Недоказани са
твърденията на жалбоподателя за противозаконно отнемане на товарния автомобил.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че свид. Х. е
получил разрешение от лично от жалбоподателя да ползва автомобила при
необходимост, като последният посочил и къде се намират ключовете. Видно от
представеното по делото писмо с рег. № 3388Р-1979 от 30.01.2020 г. от Пето РУ
при ОДМВР- Бургас, за периода от 20.09.2019 г. до 20.10.2019 г. не е образуван
в районното управление заявителски материал, досъдебно производство или друг
материал, свързан с противозаконно отнемане на автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“ с рег. № А 87 14 ММ, собственост на И.Х.С.. В този смисъл е и
представеното писмо от РП- Айтос, в което е посочено, че няма образувани
преписка или досъдебно производство за такова деяние. С оглед изложеното съдът
приема, че са налице законоустановените предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка, като в случая административният орган е
определил минималния предвиден в закона срок за прилагане на същата.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер. Тя е наложена с цел осигуряване безопасността на
движението по пътищата и осуетяване на възможността да бъдат извършени други
нарушения на ЗДвП, и напълно съответства на целта на закона.
По изложените съображения
съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен при съблюдаване
на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби и целта на закона. Не се установяват наведените в жалбата
основания за отмяна на акта, поради което оспорването следва да се отхвърли,
като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.С. с ЕГН ********** против
Заповед № 19-0237-000120 от 24.09.2019 г., издадена от Н. С. С. на длъжност
полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Айтос, за налагане на принудителна
административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: