№ 43
гр. Варна , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20203100503103 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно
призована, не се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна Т. А. Ш., редовно уведомена от предходно съдебно заседание,
не се явява, представлява се от адв. С. Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ /ГД „ГП“/ на МВР срещу Решение № 3478 от 27.07.2020г., постановено по гр.д. №
16373 по описа за 2019г. на ВРС, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 6,
т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Т. А. Ш. сумата от
1430.01 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
1
извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /11.10.2019 г./ до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 163.25 лева – обезщетение за забава, начислено за
периода от 01.10.2017г. до 11.10.2019г. върху сумата от 1 430.01 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.01.2017г. до 30.09.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на
нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът,
поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е 1 така в конкретния
случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните
служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното
време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина
обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.
Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден,
защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите
трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи
за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се
излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
2
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
АДВ. Т. : Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззиваемата страна списък на разноски, придружен с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционното
като правилно и законосъобразно. Подробни доводи сме изложили в отговора на въззивната
жалба. Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3