№ 139
гр. Ловеч, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20254300600418 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурор Петя Грънчарова /РП-Л-ч/
против Присъда от 26.06.25г. по НОХД № 53/25г. на Районен съд Троян по
дос.пр.№ ЗМ- 270/24г. по описа на РУ МВР Троян - пр.№ 2436/ 24г. на РП
Ловеч на осн.чл.318 ал.2 от НПК
В протеста сочи,че в срок подава настоящия Протест против Присъдата
на PC Троян от 26.06.24г. по НОХД № 53/25г. с която подсъдимата Й. Д. И., бе
призната за НЕВИНОВНА да е извършила престъпление по чл. 290 ал.1 от НК
:
На 15.04.2022г. в гр.Т. , Ловешка обл. , пред PC Троян - съдебен състав
по НЧХД № 248/21г. , в хода на проведеното съдебно заседание на същата дата
, като свидетел устно и съзнателно потвърдила неистина , като заявила , че на
17.07.2021г. около 08.30-09.00ч. тя и П. Г. М. са се качили до жилището в което
1
З. живела към онзи момент в гр.Т. за осъществяване на личен контакт на
детето М. П. М. с баща си П. М., но С. З. не отворил вратата, не си вдигала
телефона.
Намира така постановената от Съда присъда за неправилна , тъй като от
доказателствата по делото следва категоричен извод, че престъплението е
извършено и извършител е именно подсъдимата.
Сочи,че тъй като мотивите на Съда не са изготвени не може да изложи
подробни съображения и да посочи неизяснените или немотивирани
обстоятелства .
Заявява,че след изготвянето им , на основание чл.320 ал.З от НПК ще
представи допълнителни писмени изложения.
Поради изложеното по -горе , подава настоящия протест , като моли
Ловешки Окръжен съд да отмени присъдата на PC Луковит по НОХД №
53/25г. и постанови нова с която я признае за виновна по обвинението по
чл.290 ал.1 от НК.
Постъпили са и допълнителни писмени изложения от Петя Маринова
Грънчарова - ПРОКУРОР при Районна Прокуратура Ловеч - ТО Луковит, на
основание чл.320 ал.3 от НПК по ПРОТЕСТ изх.№ 2436/ 24г. от 27.06.25г. на
РП Ловеч по Присъда по НОХД №53/25г. на Районен съд Троян
Сочи,че в срок РП Ловеч - ТО Луковит е подала протест срещу
Присъдата на Районен съд Троян , с която подсъдимата Й. Д. И. е призната за
НЕВИНОВНА да е извършила престъпление по чл. 290 ал.1 от НК .
Заявява,че поддържа протеста и счита, че така постановената присъда е
неправилна и незаконосъобразна.
Запознавайки се с мотивите на Съда , установила , че Съдът приема
липса на доказателства досежно извършено деяние - съзнателно съобщаване
на факти , които не са се случи в действителност , тъй като разпитана в
качеството си на свидетел , подсъдимата не е изложила конкретни
обстоятелства за фактическата обстановка на конкретната дата по
обвинението .
Счита , че не е дадена правилна и обективна оценка на
доказателствените източници по делото, въпреки че са приети от Съда за
обективни и достоверни , и това води до противоречие на мотивите с
обстоятелствената част :
Сочи,че Съдът е кредитирал напълно и безрезервно свидетелските
2
показания на И. дадени в протокол по НЧХД № 248/21г. на PC Троян :„....
била съм няколко пъти с П. , когато е ходил да взима детето , където живее г-
жа З. , като съм се качвала с него в определените дни .С П. съм ходила на
07.02.,20.02.,21.02.21г на 17.07. и 18.07.21г. При тези ходения съм се качвала
с него всеки път около 8.30ч. , като П. звъни на бившата си жена и телефона и
е или изключен или не вдига .П. звъни от вън пред входа на г-жа З. , и се
качваме на етажа и никой не отваря." За три от тези дати И. е съобщила данни
за проведени разговори между П. и З. , в които тя е отказвала да му даде
детето , и това му е давало основание да подава сигнал на тел. 112 и да идва
Полиция , които събития се различават от гореизложените.За тях не са заявени
данни за осъществяван контакт между родителите на детето и съдействие на
Полицията.
И. си е послужила с цифри , като точно и без съмнение е съобщила на
Съда конкретни дати , на които е придружавала бащата с оглед правото му на
контакти с детето , и те не са се осъществили .Процесната дата 17.07.2021г. е
лично посочена от И. , и ясно и категорично е заявила устно пред Съда
твърдения за събитие, което не се е случило и на което не е присъствала , с
ясното съзнание , че потвърждава неистина , с цел З. за бъде призната за
виновна по обвинението повдигнато от П. М. - предмет на НЧХД № 248/21 г.
Безспорно е установено ,според прокурора, че на процесната дата и в
посоченото време бащата не е бил на територията на страната и обективно не
е осъществил или предприел действия по осъществяване правото си на
контакт , респ. И. не е била с него на соченото от нея място, и събитието на
тази дата не се е случило.
В качеството си на свидетел , И. е била предупредена за задълженията
правата си като свидетел по чл.120-чл.122 от НПК и й разяснена
наказателната отговорност по чл.290 от НК .Конкретиката на дати и събития
заявени пред Съда са показателни за нейната увереност и сигурност в
твърдяното и за постигане на целта.Не е налице изявление от нейна страна , че
не си спомня , че не е сигурна, или за период от време без конкретни дати.
Не намира за правилен извода на Съда, че И. не е заявила обстоятелства
в конкретика за посочените дати в първия цитат и конкретно за
инкриминираната дата , а е направила обобщен разказ за случилото се.
Този разказ обаче е конкретен за поведението на З. , за действията от
нейна страна на няколко точни дати , които действия покриват състава на
3
престъплението по чл.182 ал.2 от НК и то при продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК , която норма от своя страна изисква точно
очертаване на всяко едно от деянията.
За това моли ЛОС да отмени присъдата на PC Троян по НОХД №
53/25г. като признае подсъдимата за виновна и й наложи наказание с оглед
позицията на Прокуратурата при съдебните прения.
По време на съдебните прения,представителя на Окръжна прокуратура-
Ловеч /ОП/,прокурор Ц. П. поддържа протеста,както и допълнителните
съображения към него,като приема,че присъдата на РС е неправилна и моли
да бъде уважен протеста.
Защитника на въззиваемата Й. И.,адвокат С. В. заявява,че оспорва
протеста и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Въззиваемата И. поддържа заявеното от нейния защитник и в дадената
последна дума моли да бъде оправдана.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесния протест, от процесуална гледна
точка.
Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд –
Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45,ал.1 от НПК. Въззивния протест е
подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лице, имащо право да протестира
подлежащ на протест съдебен акт,разгледан по същество,въззивната
инстанция приема за неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без
уважение.
Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса,
събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл.
313 от НПК, счете за правилно установено от страна на РС-Троян/РС/ от
фактическа страна следното:
С присъда с рег.№7/26.06.2025г.РС е признал въззиваемата Й. Д. И., за
НЕВИНОВНА в това, че на 15.04.2022 г. в гр. Т., обл. Ловешка, пред РС гр.
Троян - съдебен състав по НЧХД № 248/2021 г., в хода на проведеното съдебно
заседание на същата дата, като свидетел устно и съзнателно потвърдила
неистина, като заявила, че на 17.07.2021 г. около 08:30-09:00 ч. тя и П. Г. М. са
се качили до жилището, в което З. живеела към онзи момент в гр. Т., за
осъществяване на личен контакт на детето М. П. М. с баща си П. Г. М., но С. З.
не отворила вратата, не си вдигала телефона, поради което и на основание чл.
4
304 от НПК я оправдава по повдигнатото й обвинение да е извършила
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Следва да бъде посочено,че пред въззивната инстанция не са
представени допълнително писмени и гласни доказателства,които да не са
съобразени от страна на РС.
По-конкретно от фактическа страна безспорно е установено,че
въззиваемата Й. Д. И. от 10 години живеела във фактическо съпружеско
съжителство със свид. П. Г. М., който от много години работел като ******
************ *******. Същият бил разведен, като преди това бил женен за
свид. С. М. З.. От брака си със З. свид. М. имал едно ******** дете М. П. М..
След развода на родителите, със съдебно решение родителските права по
отношение на детето са били предоставени за упражняване на майката, като са
определени дни, в които бащата следва да осъществява лични контакти с
детето си. Това решение № 42/05.03.2013 г., постановено по гр.д. № 1014/2012
г. по описа на Троянски районен съд, е изменено с решение № 41/13.02.2015 г.
по гр.д. № 778 по описа на Троянски районен съд за 2014 г., съгласно което
бащата има право да взима детето си М. П. М. всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч., без преспиване.
Отношенията след развода между двамата родители - свидетелите С. З. и
П. М., били негативно изострени, като майката препятствала възможността на
бащата да осъществява режима на лични контакти с ********** им син - не
отваряла врата на жилището си, не отговаряла на обажданията на телефона си,
когато М. отивал да вземе детето, за което той подавал сигнали на тел. 112.
При посещенията си до дома на З. свид. М. бил придружаван или от подс. Й.
И., или от свои приятели.
На 28.07.2021 г. свид. П. М. депозирал в Троянски районен съд тъжба
срещу С. М. З., с която като частен тъжител й повдигнал обвинение за
престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода
06.02.2021 г. - 18.07.2021 г., в гр. Т., обл. Ловешка, при условията на
продължавано престъпление, като родител - майка на ********** М. П. М.,
ЕГН **********, не е изпълнила съдебно решение № 41/13.02.2015г.,
постановено по гр.д. № 778 по описа на Троянски районен съд за 2014г., с
което е изменено решение № 42/05.03.2013г. по гр.д. № 1014/2012г. по описа
на Троянски районен съд относно постановен режим на лични контакти на
бащата П. Г. М. с детето М. П. М., като не е предала детето М. П. М. на бащата
5
П. Г. М. за реализиране на определения от съда режим на лични контакти от
09.00 часа до 18.00 часа на отделните дати в посочения период, както следва:
на 06.02.2021 г.; на 07.02.2021 г.; на 20.02.2021 г.; на 21.02.2021 г.; на 06.03.
2021 г.; на 07.03.2021 г. ; на 20.03.2021 г.; на 21.03.2021 г.; на 05.06.2021 г.; на
06.06.2021 г.; на 19.06.2021 г. ; на 20.06.2021 г.; на 17.07.2021 г. и на 18.07.2021
г.
По внесената тъжба било образувано НЧХД № 248 по описа на
Троянски районен съд за 2021 г.
В проведено открито съдебно заседание на 15.04.2022 г. по посоченото
НЧХД № 248/2021 г. е била разпитана като свидетел въззиваемата Й. Д. И.. В
показанията, които е дала по делото, И. заявила:
„Била съм няколко пъти с П. когато ходи да си взима детето, където
живее г-жа З. в ***. Аз съм се качвала заедно с него в определените дни. С П.
съм ходила на 07.02., 20.02., 21.02.2021 година, на 03.04. и на 04.04. миналата
година (2021 г.), на 05.06. и на 06.06.2021 година и 17.07. и на 18.07.2021
година. При тези ходения съм се качвала с него всеки път около 08:30 часа,
като П. звъни на бившата си жена и телефонът й или е изключен, или никой не
вдига. П. звъни отвън пред входа на г-жа З. и се качваме горе на етажа и никой
не отваря“.
В показанията си като свидетел И. е дала по - конкретни и подробни
показания само за три отделни дати от общо посочените от нея 9 дати - за
07.02.2021 г., за 21.02.2021 и за 18.07.2021 година.
„На 07.02.2021 година пак по обичайния начин П. звъни по телефона на
З. и никой не ни отвори и П. се обади на тел. 112 ... .на 21.02.2021 година пак
така с позвъняване и с отиване на адреса и телефона никой не вдигна и П. пак
се обади на тел. 112 и дойде патрул.
На 18.07.2021 година пак П. звъни на З. и никой не отвори...като З. каза:
„ Ти не разбра ли, че няма да ти дам детето!“ и отидохме на адреса и П. се
принуди да се обади на тел. 112, като отново дойде патрула.. „
На 11.01.2023 г. е постановена присъда по НЧХД № 248/2021 г., с която
съдът е признал за виновна подсъдимата по делото С. З. да е извършила
престъпленето по чл.182, ал.2 във вр. чл. 26, ал.1 от НК за 11 деяния,
включени в продължаваното престъпление по частното обвинение, като я е
оправдал за 3 деяния по обвинението за неизпълнение на съдебното решение,
а именно за 05.06.2021 г. и 06.06.2021 г., както и за 17.07.2021 г.
6
В мотивите си за признаване за невиновна З. по НЧХД № 248/2021 г.
съдът е приел, че за посочените две дати 05.06.2021 г. и 06.06.2021 г. не е било
налице виновно неизпълнение на решението от страна на З., предвид
установеното по делото, че ************ М. в периода 03.06.2021г. -
08.06.2021г. е бил със заболяване и оплаквания от главоболие, мускулни
болки, втрисане, хрема и кашлица.
По отношение на третото деяние, за което З. е била оправдана - за дата
17.07.2021 г., повереникът на частния тъжител в пледоарията си е заявил, че за
тази дата не поддържат обвинението срещу З.. Решаващият съд по НЧХД №
248/221 г. е признал подсъдимата за невиновна за това деяние, като в мотивите
е приел, че П. М. не е имал обективна възможност сутринта около 09.00 часа
да бъде на адреса на З., за да осъществи среща с детето си, тъй като от
събраните доказателства - справка за задгранични пътувания, е било
установено, че на посочената дата той е влязъл с управлявания от него товарен
автомобил на територията на РБ около обяд - 11.31 ч. през ГКПП Връшка
чука.
Присъдата по НЧХД № 248/2021 г. е била обжалвана, като е била
потвърдена с решение № 7/07.02.2024 г., постановено по ВНЧХД № 106/2023
г. по описа на Ловешки окръжен съд.
И за трите дати на трите деяния, за които З. е била призната за невиновна
и оправдана, въззиваемата Й. И. е дала показания, в които е посочила, че е
ходила със свид. М. до дома на З. за изпълнение на режима на личните
контакти с ********то му дете. На 16.05.2024 г. свид. С. З. е подала молба до
РП-Ловеч, в която е изложила твърдения, че Й. Д. И. е лъжесвидетелствала по
НЧХД № 248/2021г. по описа на РС-Троян за дата 17.07.2021 г. с твърденията,
че е ходила до дома й с П. М. сутринта на посочената дата, позовавайки се на
установеното обстоятелство, че П. М. е влязъл в РБ в 11.31 часа през ГКПП
Връшка чука и обективно не е могъл да отиде сутринта до дома й заедно с Й.
И..
Обосновано РС е взел предвид,че по принцип обясненията на
въззиваемата са както доказателствено средство, така и средство за защита. В
тази връзка безспорно е установено,че И.,както сама е обяснила е знаела за
негативните отношения между П. М. и бившата му съпруга С. З.,както и че тя
системно не е изпълнявала съдебното решение, с което са утвърдени дните, в
които М. имал право да взима ********** си син в изпълнение режима за
7
лични контакти. Не е спорно и това,че въззиваемата е знаела за подадената от
М. тъжба срещу бившата му съпруга., като в показанията си по делото от
частен характер е сочила датите по спомен, а не е ползвала бележки.В този
смисъл са и показанията на св-ля П. М../л.68/.
В тази връзка обосновано РС е приел,че относно показанията на
свидетеля П. Г. М. в частта, в която твърди, че на 17.07.2021 г. следобед, след
като се е прибрал от курс е ходил заедно с Й. И. до дома на З., не са налични
други доказателства,но не са налични такива и които да опровергават
заявеното от него по принцип,че е ходил на тази дата,но по-късно през
деня.Така или иначе не е могъл на процесната дата да отиде около 08.30 часа.
Въззивната инстанция приема за обоснован извода на РС,че Й. И. като
свидетел по НЧХД № 248/2021 г. по описа на РС-Троян възниква безусловното
задължение в качеството на свидетел да говори истината, като възпроизведе
пред надлежния орган своите възприятия относно интересуващите процеса
факти.В конкретика както сочи и РС в приключилото с влязъл в сила съдебен
акт наказателно производство по НЧХД № 248/2021 г. по описа на Районен
съд гр. Т. при разпита си като свидетел И. е възпроизвела факти, които са
относими към предмета на доказване по частното обвинение, като е посочила
дати, за които е заявила, че заедно с П. М. е ходила до жилището на С. З. в
дните за осъществяване на лични контакти на М. със сина му, а с действията
си бившата му съпруга е препятствала вземането на детето от бащата.
От приетия като писмено доказателство по делото протокол от
проведено открито съдебно заседание от 15.04.2022 г. по НЧХД № 248 по
описа на Районен съд гр. Т. за 2021 г. се установява, че датата 17.07.2021 г. е
само една от изброените общо 9 дати, за които Й. И. в дадените показания
обобщено е посочила, че е ходила заедно с П. М. до жилището на З.. Тя е
заявила, че при тези ходения ( на 07.02., 20.02., 21.02., 03.04. , 04.04. ; 05.06.,
06.06.2021 г. , 17.07. и на 18.07.2021 г.) се е качвала с него всеки път около
08:30 часа, като „П. звъни на бившата си жена и телефонът й или е изключен,
или никой не вдига. П. звъни отвън пред входа на г-жа З. и се качваме горе на
етажа и никой не отваря“.
Т.е. обоснован е извода на РС,че от събраните доказателства безспорно
се установява, че на 17.07.2021 г. сутринта около 08.30 - 09.00 часа
възиваемата Й. И. не е ходила със свид. П. М. до дома на свид. З. в гр. Т., тъй
като е доказано, че той към този час на 17.07.2021 г. не е бил в гр. Т., а е бил
8
все още на курс като шофьор между народни превози, като в 11.31 часа е
влязъл на територията на Р България през ГКПП Връшка чука с управляван от
него товарен автомобил.
Както сочи и РС, в настоящия казус обвинението, повдигнато и
поддържано от РП-Ловеч, е че въззиваемата И. като свидетел е потвърдила
неистина, като е заявила, че конкретно на 17.07.2021 г. около 08:30-09:00 ч. тя
и П. Г. М. са се качили до жилището, в което З. живеела към онзи момент в гр.
Т., за осъществяване на личен контакт на детето М. П. М. с баща си П. Г. М.,
но С. З. не отворила вратата, не си вдигала телефона.
Обоснован в тази връзка е извода,че в посочения протокол от съдебно
заседание 15.04.2022 г. по НЧХД № 248 по описа на Районен съд гр. Т. за 2021
г., въззиваемата И. не е заявила конкретната и процесна дата така, както е
формулирано обвинението. Налично е едно изброяване от нейна страна на
различни дати,между които и датата 17.07.,но става въпрос,че въззиваемата
сочи,че на тези дати –л.129 от НОХД се е качвала със св-ля М. до жилището на
бившата му съпруга, като при тези ходения тя не отваряла и не отговаряла на
моб.телефон на позвъняванията му.
Както сочи и РС,налична е конкретика в показанията й за конкретни
факти от своите възприятия само за три отделни дати от общо посочените от
нея 9 дати - за 07.02.2021 г., за 21.02.2021 и за 18.07.2021 г.
„На 07.02.2021 година пак по обичайния начин П. звъни по телефона на
З. и никой не ни отвори и П. се обади на тел. 112 ... .на 21.02.2021 година пак
така с позвъняване и с отиване на адреса и телефона никой не вдигна и П. пак
се обади на тел. 112 и дойде патрул.
На 18.07.2021 година пак П. звъни на З. и никой не отвори...като З. каза:
„Ти не разбра ли, че няма да ти дам детето!" и отидохме на адреса и П. се
принуди да се обади на тел. 112, като отново дойде патрула.. „.
В смисъл,че за датата 17.07.2021 година в дадените показания от И. в
качеството й на свидетел по НЧХД № 248/2021 г. не се съдържат конкретни
факти,така,както тя е конкретизирала за посочените три дати,по-горе
така,както приема прокурора,а именно, че на 17.07.2021 г. около 08:30-09:00 ч.
тя и П. Г. М. са се качили до жилището, в което З. живеела към онзи момент в
гр. Т., за осъществяване на личен контакт на детето М. П. М. с баща си П. Г.
М., но С. З. не отворила вратата и не си вдигала телефона, както е според
обвинението й.
9
Прокуратурата в тази връзка не е посочила доказателства,които да
противостоят на обясненията й пред съда, че като свидетел по НЧХД №
248/2021 г. е посочвала датите по памет, не е действала съзнателно да подведе
съда, като след приключване на делото е разбрала „че е сбъркала" за една от
датите - 17.07.2021 г. Както сочи и РС за техническа грешка за тази дата
изявление е направено и от повереника на частния тъжител в хода на
съдебните прения по делото от частен характер, който е заявил също, че не
поддържа обвинението за тази дата, видно от приетия като доказателство
протокол от проведено с.з. на 11.01.2023 г. (л.57 от ДП).
Въззивната инстанция споделя извода на РС в тази насока,а именно,че за
осъществяване на престъплението по чл.290, ал.1 от НК от субективна страна
се изисква наличие на пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК като
подсъдимия следва да съзнава обществено опасния характер на деянието,да
предвижда настъпването на общественоопасните последици и да иска тяхното
настъпване.Тези императивни изисквания възивната инстанция приема,че не
са налични в показанията на въззиваемата в частта касателно посочване на
дата 17.07.2021г., наред с още други дати, за които е било доказано по НЧХД
№ 248/2021 г., че И. е ходила с М. до жилището на З..В смисъл,че процесната
дата е останала като една от изборените от въззиваемата дати,но без тя да
акцентира на нея,респективно без да посочва и конкретни факти за тази
дата.Така,както тя е посочила конкретни факти за други дати,за които сочи,че
св-ля М. е звънял на тел.112,когато бившата му съпруга не е отваряла входната
врата на жилището й, и не е предавала ********то им дете на св-ля
М..Т.е.прокурора не е посочил конкретни факти и доказателства,от които де се
направи извод,че въззиваемата съзнателно е целяла да депозира неверни
показания именно за процесната дата,при положение,че както се посочи и по-
горе, тази дата е сред датите,за които въззиваемата е посочила ,че е била със
св-ля М..
По-конкретно,отговорността за лъжесвидетелствуване може да бъде
ангажирана единствено тогава, когато свидетелят съзнателно затаи истината
или каже неистина само за онези обстоятелства, свързани с предмета на
доказване по конкретното дело, очертан в чл. 102 НПК. Отговорността на
свидетеля не може да се ангажира за невярно свидетелстване за всякакви
други фактически данни, които, така или иначе, попадат в делото при
провеждане на разпита като способ за събиране и проверка на доказателства.
10
Това уточнение е наложително, за да се отграничи случаят на
лъжесвидетелстване по чл. 290 НК от случаите, при които разследващият
орган или съдът, чрез поставяне на въпроси и отговори за изясняване на
фактически положения, несвързани пряко с главния факт, му позволяват да
направи изводите за достоверност на свидетелските показания, конкретно за
съда да вземе правилното решение, когато при постановяване на присъдата е
длъжен да изпълни задълженията си по чл. 305, ал. 3
НПК./В.ж.Р526/21.12.2012г. по н.д.№1825/2012г.,1-во н.о.ВКС/. В
смисъл,главния факт на доказване по посоченото дело е именно да се
докаже,дали от страна на бившата съпруга на св-ля П. М. е имало
препятстване на възможността за лични срещи с ********** му син от страна
на бившата съпруга С. З..Нещо повече,на л.168 и сл. от ДП е приложено
заключение на вещото лице по аудио-техническта експертиза,което е
посочило,че както сочи и въззиваемата, св-ля М. е сигнализирал на
18.07.21г.на тел.112,че е възпрепятствана възможността да се срещне с
малолетния му син.
При посочените съображения,въззивната инстанция приема,че следва да
се остави без уважение частния протест като неоснователен и се потвърди
присъдата на РС-Троян като обоснована и законосъобразна.
При този изход на процеса обосновано РС е приел,че направените в
производството разноски на основание чл.190, ал.1 от НПК остават за сметка
на държавата.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда с рег.№7/26.06.2025г. по НОХД
№20254340200053/2025г. на Районен съд Троян.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11