№ 17750
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110108745 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от А.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/
срещу С. П. К. с ЕГН:**********, за постановяване на решение, с което да се
приемем, че ответникът дължи на „Т.“ ЕАД сумата от 10 678,50 лева, от
които 9439,22 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. ведно със
законната лихва от 23.07.2021 г. до изплащане на вземането; 1206,20 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 02.07,2021г., както и суми за
дялово разпределение 27,92 лева - главница за периода от м.06.2018г. до
м.04.2020г. ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до окончателното
изплащане на вземането и 5,16 лева - лихва за периода от 31.07.2018г. до
02.07.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 43216/ 2021 г. по описа на СРС,
144 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от датата
30.07.2021г.
Поддържа се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с
абонатен № 85089 през периода от 01.5.2018 г. до 30.4.2020 г , които не са
заплатени. Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Т.“ ЕООД , което дружество е конституирано
като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл.219,
1
ал. 1 ГПК се търси. Моли се да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено, че ответникът му дължи претендираните суми.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който исковете се
оспорват като недоказани и неоснователни. Оспорва се качеството на
потребител за сочения имот като в случай на установяване на такова, то
следва да се приеме, че е носител на вещни права само за ½ от ПС върху
вещта; оспорват се начислените суми за подгряване на водата, както и за
отопление в претендираните размери; навежда се давност; оспорват се
претенциите за лихви като се навежда, че клаузите, на които се претендират
са нищожни – като такива при значително неравновесие между страните и в
противоречие на общия принцип за добросъвестност. Не се ангажират
доказателства и се претендират разноски.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От Удостоверение за наследници от 07,07,2023г. на Столична Община,
л.46 се установява, че ответникът С. е син на П.Н. К., както и че след смъртта
си П. К. е оставил за свои наследници ответника С. и дъщеря си Й.П.Р.
От НА за собственост на апартамент по чл.55 от ЗПИНИМ л.14 от
2
делото е видно, че наследодателят П. приживе е придобил ПС върху исковия
имот – жилище в ж.к.Младост , бл.98, ет.,4, ап. 39, както и че чрез замяна на
недвижим имоти сестрата на ответника и дъщеря на П. е прехвърлила своята
½ ид.част от ПС върху имота на своя брат.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с аб. № 85089 при
ищеца, със сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице
сочи още, че през исковия период в имота на ответника е имало четири броя
отоплителни тела и щранг лира в банята като на отоплителните тела не са
били поставени ИРРО и не е имало узаконен водомер. Сградата е била на
ежемесечен отчет като през 1999г,. е било изключено и отоплението на
стълбищната част. Сумата за БГВ като топла вода е било осъществявано на
база ‚прогнозни стойности“ като отчитането й е ставало по данни на
топломер. Стойността на сумата за сградна инсталация е от 317.48 лева и БГВ
е в размер според заключението от 2880.42 лева като има за доплащане една
сума от 939.88 лева.
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ
отдадена за сградна инсталация и БГВ.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва счетоводните вписвания на ищеца, данните по
издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните
сметки и издадените общи фактури, а според заключението на вещото лице
счетоводството на ищеца е водено редовно. Не оспорва и публикуването на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца. Съдът е сезиран
със заявлението по чл.410 от ГПК на 23.07.2021г., поради което погасени по
давност с изтичане на 3 годишен срок от датата на изискуемостта на
съответното вземане са вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода
преди 23.07.2018г. или тези за периода от 01.05.2018г. до 23.07.2018г. Тези
суми са на стойност от 456.47 лева според данните, дадени в табличен вид на
л. 67 от делото на експерта по СТЕ и са само за БГВ.
3
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че общото
задължение на ответника към ищеца се формира по прогнозни стойности в
размер на 8280.55 лева като не е имало изравнителни суми за възстановяване
и не се погасявани задължения извън процесния период. Начислените суми
възлизат на 9439.22 лева за ТЕ и за стойност на услуга за ДР е 27.92 лева,
като лихвата е от 5.16 лева. Дало е заключение и за обезщетението за
забавата върху главницата за ТЕ, която е в размер на 1211.36 лева. Или
според заключението на експерта главницата е в общ размер на 9439.22 лева
– 9439.22 лева за ТЕ и 27.92 лева за ДР и лихвата е от 1211.36 лева – 1206.20
лева за лихва върху главницата за ТЕ и 5.16 лева за лихвата върху стойността
на услугата за ДР. След приспадане на сумите, покрити с давност, а именно
от сумата за БГВ като се извадят стойностите за месеците май, юни, юли на
2018г, в размер на 456.47 лева, остават дължими 8982.75 лева за главницата
за ТЕ с 1206.20 лева лихва, от 27.92 лева за стойност на услуга за дялово
разпределение и от сумата за лихва от 5.16 лева.
Исковете са частично основателни съобразно стореното възражение за
давност и следва да бъдат уважени с изложените по- горе мотиви на съда.
Останалите възражения на ответната страна са неоснователни.
По исковете по чл.86 ЗЗД с оглед основателността на исковете за
главница, то следва да бъде присъдена и лихвата за забава и законовата
такава.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства съобразно уважената част или сумата от 1067 лева,
която е редуциран сбор от 314 лева сборна такса по гр.дело с № 8745/2023г, и
ч.гр.дело с № 43216/ 2021г по описа на СРС, по 400 лева за възнаграждения на
вещи лица и 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт – от по 50 лева за
двете производства.
По разноските на ответната страна и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК има право на
разноски съобразно уважената част от исковите претенции, които е сторила в
исковото и в заповедното такова. Видно е от представения договор за правна
4
помощ и съдействие от 31.03.2022г. е, че ответната страна е заплатила на
упълномощения адв. С. сумата от 1200 лева, от които на основание чл.78,
ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени такива в размер на 51 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че С. П. К. с ЕГН:********** дължи на „Т.“ ЕАД
сумата от 8982.75 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г. ведно със
законната лихва от 23.07.2021 г. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 9439.22 лева; дължи сумата от 1206,20
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 02.07,2021г., както и суми
за дялово разпределение 27,92 лева за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г.
ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до окончателното изплащане на
вземането и 5,16 лева - лихва за периода от 31.07.2018г. до 02.07.2021 г., за
които суми по ч. гр. дело № 43216/ 2021 г. по описа на СРС, 144 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от датата 30.07.2021г. и
ОСЪЖДА С. П. К. с ЕГН:********** със съдебен адрес в С./адрес/,
ет.1, ап. 73 да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от
изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 1067 лева – съдебно-деловодни
разноски по гр.дело № 8745/ 2023г. и ч.гр.дело № 43216/ 2021г. по описа на
СРС и
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на С. П. К. с ЕГН:********** със съдебен
адрес в С./адрес/, ет.1, ап. 73 възнаграждение за процесуално
представителство по гр.дело с № 8745/ 2023г. и по гр.дело с № 43216/ 2021г.
в размер от 51 лева.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ищеца
дружество „Т.“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6