Решение по дело №941/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Ловно- рибарско дружество „С.“ [населено място], Ловна дружина „Съдиево“, Ловна дружина „Пирне“ и Ловна дружина „Карагеоргиево“ против отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите за изменение на границите на ловностопански район „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“, обективиран в писмо изх. № ИАГ-11503/15.05.2023г., подписано от изпълнителния директор на ИАГ.

Жалбоподателите искат оспорения акт да бъде обявен за нищожен- издаден от орган, който не притежава материална компетентност, евентуално отменен, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила- липса на мотиви, липса на фактически и правни основания за издаването му и при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържат жалбата и направените с тях искания. Адвокат Б. претендира присъждане на сторените от доверителите му разноски и представя писмена защита, в която излага подробни съображения по спора.

Ответникът – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., намира оспорването за неоснователно. Счита, че оспореният акт е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл.7, ал.6 от ЗЛОД. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адв. Б..

І.П. Д. жалбата за:

Съдът намира жалбата за допустима.

Подадена е от лица, които имат правен интерес от оспорването (в този смисъл определение № 11381 от 9.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8435/2022 г., 5-членен с-в). Спазен е и предвидения от закона срок. На Ловно- рибарско дружество „С.“ актът е бил връчен на 17.05.2023г., а жалбата е подадена на 26.05.2023г. За останалите жалбоподатели няма данни за дата на съобщаване на акта.

ІI.ФАКТИТЕ:

На 14.01.2023г., 29.01.2023г. и 20.01.2023г. били проведени общи събрания на ЛД „Съдиево", „Пирне" и „Карагеоргиево". По делото няма спор, че трите дружини са включени в състава на Ловно- рибарско дружество „С.“.

На проведените общи събрания били взети решения за иницииране на процедури по изменение на границите на ловностопанските райони на трите ЛД, като се отправят предложения до Управителния съвет на ЛРД „С." [населено място], който да вземе съответните решения и да ги внесе на основание чл.За, ал.2 от ППЗЛОД в ДГС„ Айтос" за изготвяне на предложение по чл.З, ал.2 от Правилника до изпълнителния директор на ИАГ.

Предложенията били разгледани на заседания на УС на Ловно- рибарско дружество „С.“, който взел решение мотивираните искания на дружините да бъдат подадени до директора на Т. Д. Айтос, за изготвяне на предложение по чл.3, ал.2 от ППЗЛОД.

В резултат на посочените решения председателя на УС на Ловно- рибарско дружество „С.“ подал до директора на Т. Д. Айтос заявления №№24, 25 и 26 от 20.03.2023г., съдържащи искане за изготвяне на мотивирано писмено предложение от директора на държавното горско стопанство до Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите на основание чл.З, ал.2 от ППЗЛД на границите на ловностопанските райони на ловните дружини „Съдиево", „Пирне" и „Карагеоргиево".

Със заявленията били представени документи, удостоверяващи провеждането на събрания на дружините, конкретните предложения за изменение на границите и решенията на УС на Ловно- рибарско дружество „С.“.

С писмо вх.№ ИАГ-10832/5.05.2023г. директорът на ТП „Държавно горско стопанство Айтос“ изпратил внесените пред него предложения на изпълнителния директор на ИАГ.

На 15.05.2023г. последният изпратил до директора на ТП „Държавно горско стопанство Айтос“ писмо изх. № ИАГ-11503/15.05.2023г.

В писмото посочил, че Заповеди №№ РД 49-101/15.09.2010г. и РД 49-75/27.03.2012г. на министъра на земеделието и храните, за определяне границите на ловностопанските райони на територията на ТП „ДГС Айтос“ са издадени в съответствие с изискванията на чл.7, ал.6 от ЗЛОД. Посочил, че претенциите на ловните дружини на [населено място], с Пирне и [населено място] към площи от други землища с доводите, че същите са били стопанисвани от тях до 2000г.не са основание да промяна на границите на ловностопански райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“. Поради това преценил, че към настоящия момент няма законосъобразни причини за промяна на границите на ловностопански райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“.

В хода на съдебното производство по делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза.

Според заключението на вещото лице, съществуващите в момента ловностопански райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“, определени със Заповед № РД-49-101/15.09.2010г. и Заповед № РД-49-75/27.03.2012г. на Министъра на Земеделието и храните, отговарят на изискването на чл.7, ал.6 от ЗЛОД за определяне на границите на ловностопански райони по трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници. Според вещото лице проблемът, който се създава с утвърдените граници на ловностопанските райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“ е, че границите са проведени по землищните граници, а землищните граници в частта за която се предлагат да се променят не навсякъде са трайни теренни форми и съоръжения. Част от тези граници са по полски пътища, но друга част са през обработваеми земеделски земи и не са материализирани на място, което вероятно създава проблеми при ползването им.

Предложените за промяна граници са проведени по трайни теренни форми и съоръжения, но не са съобразени със землищните граници.

Посочва, че в предложението за промяна на границата на ловностопански район „Съдиево“ югоизточната граница, която преминава по землищната граница между [населено място] и [населено място] отбалязана с червен цвят на схемата се провежда на север, северозапад и югозапад по съществуващи асфалтови пътища Айтос - Съдиево и Айтос - Дрянковец в землището на [населено място]; в предложението за промяна на границата на ловностопански район „Карагеоргиево“ установената граница, която преминава по землищната граница между [населено място] и [населено място] и [населено място] и по коритото на Айтоска река отбалязана с червен цвят на схемата се провежда по съществуващ асфалтов път София-Айтос- Бургас и в предложението за промяна на границата на ловностопански район „Пирне" западната граница, която преминава по землищната граница между [населено място] и [населено място] отбалязана с червен цвят на схемата се провежда на север път София-Айтос- Бургас на изток и юг по съществуващ асфалтов път в землището на [населено място]

В съдебно заседание уточнява, че границите, посочени в направените предложения не са съобразени със землищните граници на населените места. Заявява, че действащите към момента граници са изчертани върху ловоустройствения проект и няма разминаване.

ІІI.ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорения акт представлява индивидуален административен акт. Съдържа изявление на административен орган, с което се засягат правата на жалбоподателя. Изразът, употребен в акта „че към настоящия момент няма законосъобразни причини за промяна на границите на ловностопански райони „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“ “ по същество означава отказ да бъде одобрено поисканото изменение на границите на ловностопанските райони.

Ловната площ на страната се разпределя на ловностопански райони (чл. 7, ал. 1 ЗЛОД).

Според чл. 7, ал. 5 от ЗЛОД ловностопански райони са: ловностопански райони на ловните дружини по чл. 29 от ЗЛОД; ловностопански райони на държавни ловни стопанства; ловностопански райони на оградени площи; ловностопански райони на дивечовъдни участъци.

Изменението на границите на ловностопански район представлява сложен фактически състав.

Производството започва по инициатива на една или няколко ловни дружини /чл. 3а, ал. 1 от ППЗЛОД/, като последните внасят предложението в УС на ловното сдружение / чл. 3а, ал. 2 от ППЗЛОД/, което може да вземе решение за изменение. Решението, взето от УС на ловното сдружение се представя на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, което от своя страна изготвя предложение по чл. 3, ал. 2 от ППЗЛОД, въз основа на което изпълнителният директор на ИАГ изготвя предложение по чл. 3, ал. 1 от ППЗЛОД до министъра на земеделието и храните.

В случая част от процесуални изисквания на закона са спазени. Доказано е наличието на инициатива на три ловни дружини. Налице е взето решение от УС на ЛРД „С.“ и предложение, изготвено от директора на ТП „Държавно горско стопанство Айтос“.

Чл.3, ал.1 от ППЗЛОД предвижда, че границите на ловностопанските райони се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).

Аналогично решение дава и нормата на чл. 7, ал. 7 ЗЛОД за случаите, в които следва да бъде извършено изменение на границите. Според нея, промяна на границите между ловностопанските райони на държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци и на ловните сдружения се правят от министъра на земеделието и храните по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.

Анализът на посочената норма предпоставя извод, че изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите няма самостоятелна решаваща функция по отношение на определянето и изменението на границите на ловностопанските райони.

Същият действа като помощен орган като отправя предложение.

Такива правомощия изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите има не само когато намери предложението за изменение на границите на ловностопанските райони за основателно, но и тогава когато го прецени като неоснователно.

Решаващия орган при всяка от посочените хипотези е министърът на земеделието и храните.

Като е постановил оспорения отказ изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите е излязъл извън обхвата на определените му със закона правомощия. Поради това този акт следва да бъде обявен за нищожен.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на разноски, които са своевременно поискани и доказани по размер. В полза на жалбоподателя ЛРД „С.“[населено място] следва да се присъди сума в размер на 800лв., платена за адвокатско възнаграждение. На ЛД „Карагеоргиево“ следва да се присъди сума в размер на 800лв., представляваща плащане за възнаграждение на вещо лице.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от жалбоподателя ЛРД „С.“[населено място], е неоснователно. В случая възнаграждението е договорено дори под минимума, предвиден с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И:

О. З. Н. отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите за изменение на границите на ловностопански район „Съдиево“, „Пирне“ и „Карагеоргиево“, обективиран в писмо изх. № ИАГ-11503/15.05.2023г., подписано от изпълнителния директор на ИАГ.

ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за произнасяне по писмо вх.№ ИАГ-10832/5.05.2023г.на директора на ТП „Държавно горско стопанство Айтос“, съобразно указанията по прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Ловна дружина „Карагеоргиево“ сума в размер на 800лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати на Ловно- рибарско дружество „С.“ сума в размер на 800лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.