Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Ловеч, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.................Петя
Маринова...............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 620 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, за обявяване недействителност спрямо ищците на
договор за продажба на недвижими имоти.
С
Решение № 35/26.03.2019 г. по гр.дело № 4412/2018 г. на ВКС на РБ, трето гр.
отделение, е отменено, на основание чл. 304 от ГПК, по молба на Ц. Р., влязлото
в сила решение на Окръжен съд – Ловеч от 10.05.2018 г. по гр.д.№ 126/2018 г. и
потвърденото с него решение на Районен съд-Ловеч от 19.01.2018 г. по гр.д.№
482/2017 г., с допусната в него поправка на ОФГ с решение по същото дело от
13.09.2018 г., и делото е върнато на Районен съд-Ловеч за ново разглеждане с
указания за конституиране на Ц. Р. като ответник по иска.
Образувано
е настоящото гр.дело № 620/2019 г. по описа на РС-Ловеч, в което са изпълнени указанията
на ВКС и Ц.В. Р.-С. е конституирана като ответник по делото.
Съдът
е сезиран с искова молба вх.№ 3518/16.03.2017 г., подадена от П.Х.В., П.И.П., М.И.Т., Д.Х.С., С.Ц.Н.
и Ц.Ц.С., всички чрез адвокат С.С., против В.С.С., В.В.С. и Ц.В. Р. - С.
/допълнително конституирана като ответник/, в която се твърди, че с решение №
106/05.03.2014 г. по гр. дело № 681/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Ловеч,
В.С.С. е осъден да заплати на ищците суми, ведно със законната лихва върху тях,
считано от 20.04.2012 г. до окончателното им изплащане, които суми представляват
обезщетение за ползите, от които са лишени ищците от добита дървесина след сеч
в съсобствените им с В.С.С. недвижими имоти, находящи се в землището на с. К.,
Община Ловеч, Ловешка област, като въз основа на влязлото в законна сила решение
по горепосоченото дело е издаден изпълнителен лист от 18.05.2015 г., който са
приложили по делото. Твърдят, че въз основа на този изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 712/2015 г. по описа на ЧСИ Р.Д.с район на
действие - Окръжен съд - Ловеч, като са приложили молба от 22.10.2015 г. за
образуване на изпълнителното дело. В хода на изпълнителното производство
установили, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 97,
том VI, peг. № 4589, издаден по нотариално дело № 475/2012 г. по описа на
нотариус А.Ц., с район на действие Районен съд – Ловеч, В.С.С. е продал на своя
син В.В.С. следните недвижими имоти:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област,
ЕКАТТЕ: 40837, в местността „Г.“, с площ от 4.300 дка, VI категррия, имот №
222014, при граници и съседи: имот № 206035 - полски път, имот № 222013 - нива
на насл. на П. И. Б., имот № 222020 - нива на Й.Г.Д.; имот № 222015 - нива на насл. на Ц.К.Ц..
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - ОВОЩНА ГРАДИНА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка
област, ЕКАТТЕ: 40837, в местността „В.“, с площ от 2.000 дка, V категория,
имот № 090041, при граници и съседи: имот № 090040 - овощна градина на М. И.Т.,
имот № 091020 - полски път, имот № 090012 - овощна градина на П. И. П., имот №
090030 - овощна градина на насл. на Х.Г.И..
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област,
ЕКАТТЕ: 40837, в местността „Л.“, с площ от 3.706 дка, IV категория, имот №
133025, при граници и съседи: имот № 133024 - нива на М. И.Т., имот №000019 -
полски път на Община Ловеч, имот № 133007 - нива на П.В.М..
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - ИЗПОЛЗВАНА ЛИВАДА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка
област, ЕКАТТЕ: 40837, в местността „К.“, с площ от 8.976 дка, V категория,
имот № 157054, при граници и съседи: имот № 157053 - използвана ливада на М. И.Т.,
имот № 157050 - полски път на Община Ловеч, имот № 157028 - използвана ливада
на насл. на Х.П.Ц., имот № 329013 - залесена територия на МЗГ ДЛ, имот № 154082
- друга селищна територия на Община Ловеч.
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област,
ЕКАТТЕ: 40837, в местността „Р.“, с площ от 7.150 дка, V категория, имот №
233010, при граници и съседи: имот № 233009 - нива на М. И.Т., имот № 233008 -
полски път, имот № 234030 - друга селищна територия на Община Ловеч.
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА в землището на с.К., Община Ловеч, Ловешка област,
ЕКАТТЕ: 40837, в местността „Б.“, с площ от 2.627 дка, VII категория, имот №
267010, при граници и съседи: имот № 267009 - нива на насл. на М. И. П., имот №
267008 - нива на Община Ловеч.
Ищците твърдят още, че
по гр. дело № 681/2012 г. е допуснато обезпечение на предявените по него искове
и е издадена обезпечителна заповед на 22.06.2012 г., като върху гореописаните
имоти съдът е наложил възбрана. Посочват, че по горепосоченото изпълнително
дело № 712/2015 г. до настоящия момент не са им изплатени дължимите суми от длъжника В.С.С.. Ищците
изтъкват, че са кредитори, които имат вземане по отношение на В.С., а той е
извършил правно действие - разпореждане с недвижими имоти, с цел да намали
имуществото си и по този начин да увреди интересите им, като е предприел това действие
в хода на висящ съдебен процес след издаване на обезпечителна заповед. Посочват
още, че разпореждането е извършено в полза на В.В.С. - негов син.
Предвид изложеното
ищците считат, че са налице предпоставките за предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД. Тъй като разпореждането е извършено в полза на сина на В.С.С., считат, че е
налице хипотезата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, според която при подобни сделки
намерението за увреждане на кредитора се презумира.
Ищците молят да се
постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен по отношение на тях,
като кредитори, сключеният между В.С.С. и В.В.С. договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, отразен в нотариален акт № 97, том VI, per. № 4589, издаден по
нотариално дело № 475/2012 г. по описа на нотариус А.Ц., с район на действие
Районен съд - Ловеч, по силата на който В.С.С. е продал на В.В.С. гореописаните
недвижими имоти.
Претендират
присъждане и на направените съдебно-деловодни разноски.
В допълнителна молба
на ищците вх. № 4567/18.04.2017 г., имотите, предмет на процесната сделка, са
описани с индивидуализиращите им белези по действащите КККР на с. К., одобрени
със Заповед № РД-18-52/24.09.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, но
съдът намира, че това не е било необходимо.
В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника В.С.С., чрез адвокат Б.К., в който са изложени съображения
за неоснователност на предявения иск. Признава за безспорен факта, че с решение
по гр.д.№ 681/2012 г. на ЛРС е осъден да заплати на ищците суми за обезщетение
при ползване на дървесина, както и че върху имотите, предмет на процесната
сделка, е наложена възбрана. Посочил е, че исковата молба по гр.д.№ 681/2012 г.
е входирана на 20.04.2012 г., но е оставена без движение до отстраняване на
нередовности, а той е получил призовка и узнал за воденото срещу него дело едва
на 03.07.2012 г. Възбраната върху имотите била вписана на 24.07.2012 г., а
сделката извършена преди това – на 12.07.2012 г., поради което към момента на
сделката не е имало как да узнае за наложената възбрана. Освен това изтъква, че
към този момент в полза на ищците не е имало установено по размер вземане, а
само заведено гражданско дело, без да е ясно дали исковата претенция ще бъде
уважена или не и в какъв размер. Посочва, че въпреки презумпцията на чл. 135
ал. 2 от ЗЗД, по делото няма доказателства, че сключената от него сделка на
12.07.2012 г. с В.С. е с цел да се увредят ищците.
В срок е постъпил отговор и от ответника В.В.С., чрез адвокат
Д.П., който също счита, че предявения иск е неоснователен, поради липса на действително
вземане в полза на кредитора, възникнало преди действието, чието обявяване за
недействително се иска, както и че това действие уврежда кредитора, а относно субективния
елемент – знание за увреждането и установената в чл. 135 от ЗЗД презумпция за
знание в случаите когато длъжникът е в родствена връзка с другия договарящ,
заявява, че не може да обори тази презумпция.
От
ответницата Ц. Р.-С. също е постъпил отговор вх.№ 7593/08.07.2019 г, който обаче
е подаден след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, което се установи от представения с молба на ответницата фискален бон на
куриерска служба „Еконт“, с дата 05.07.2019 година, чрез която куриерска служба
ответницата твърди, че е изпратила отговора си. Установява се, че ответницата е
получила съобщението по чл. 131 от ГПК с препис от исковата молба и
приложенията на 30.05.2019 г., при което подаденият от нея отговор, изпратен на
дата 05.07.2019 г. е след изтичане на преклузивния едномесечен срок, изтекъл на
01.07.2019 г. /първият следващ работен ден/, без да има данни неспазването на
срока да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито се твърдят в
молба на ответницата вх.№ 8758/06.08.2019 г. При това положение направените
възражения срещу иска в подадения отговор от ответницата след изтичане на
едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, не следва да се обсъждат, поради
настъпилата преклузия.
В
съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, а се представляват
от пълномощника си адвокат С., която поддържа исковата молба.
Ответникът
В.С.С. се явява лично и с адвокат С.С., който прави възражение, че ищците П.И.П. и М.И.Т. не са активно легитимирани
по предявения иск, с аргумент, че тяхната наследодателка С. С. е направила отказ от наследството
на общия наследодател С.В.Н.,
поради което тези лица не е следвало да участват и по предходното дело, по
което е присъдено вземането. По същество, моли предявения иск да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан, а в полза на доверителя му се присъдят
направените разноски по делото.
Ответникът
В.В.С. се явява лично и с адвокат П., който поддържа становището по отговора и
моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан. Моли за
присъждане на разноските по делото. Поддържа възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците.
Ответницата
Ц.В. Р.-С., редовно призована, не се явява и не ангажира становище по
съществото на спора.
От
събраните по делото доказателства, включително приложените заверено копие от
изп.дело № 712/2012 г. на ЧСИ Р.Д.и заверено копие от нот.дело № 475/2012 г. на
Нотариус А.Ц., както и от становищата на страните,
всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Въз основа на влязло
в сила решение № 106/05.03.2014
г. по гр. дело № 681/2012 г. на Районен съд-Ловеч, е издаден изпълнителен лист от 18.05.2015 г., от който е видно, че
ответникът В.С.С. е осъден, на основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, да заплати
на ищците следните суми, представляващи обезщетение за ползите, от които са
лишени от добита дървесина след извършена сеч в съсобствените им с ответника
недвижими имоти, находящи се в землището на с. К., общ. Ловеч, а именно: на П.Х.В.
– сумата от 9078.00 лева, на П.И.П.
– сумата от 4539.00 лева, на М.И.Т. – сумата от 4539.00 лева, на Д.Х.С. –
сумата от 1513.00 лева, на С.Ц.Н. – сумата от 1513.00 лева и на Ц.Ц.С. – сумата
от 1513.00 лева, ведно със законната лихва върху всяка сума, начиная от
20.04.2012 г. до окончателното й изплащане. От същия изпълнителен лист е видно,
че ответникът В.С. е осъден да заплати на всички ищци и разноски по делото в
общ размер на 1319.46 лева.
Установява се, че хода на гр.дело № 681/2012
г. на РС-Ловеч е било допуснато обезпечение на предявените от ищците против
ответника искове по чл. 31 ал. 2 от ЗС и издадена обезпечителна заповед от
22.06.2012 г., като е наложена възбрана върху следните имоти – земеделски земи
в землището на с. К., общ. Ловеч, а именно:
1.
НИВА в местността „Г." от 4.300 дка, VI кат.,
представляваща имот №222014 по плана за земеразделяне при
граници № 206035 - полски път на Община Ловеч, № 222013 - нива на
наследници на П. И. Б., № 222020 - нива на наследници на Цанко Николов Радоев,
№ 222015 - нива на наследници на Цачо Николов Цачев
2. ОВОЩНА
ГРАДИНА в местността "В." с площ от 2.000дка, съставляващо нов
имот с кад. № №090041 по плана за земеразделяне при граници № 090040 - овощна градина
на М. И.Т., № 090020 - полски път на Община Ловеч, № 090012-овощна
градина на П. И. П., № 090030 - овощна градина на наследниците на Х.Г.И.
З. НИВА
в местността „Л." с площ от 3.706 дка, IV кат,
съставляващо нов имот с кад.№133025 по плана за земеразделяне при
граници: № 133024 - нива на наследници на М.И.Т., № 133007 - нива на П.В.М.,
№ 000019 - полски път на Община Ловеч.
4.
ИЗПОЛЗВ.ЛИВАДА в местността „К." с площ от 8.976 дка, V кат.,съставляваща
нов имот с кад.№157054 по плана за земеразделяне при граници: № 157053 -
използвана ливада на М.И.Т.,*** - използвана ливада на наследници
на Х.П.Ц., № 329013 - залесена територия на МЗГ - Д.Л. № 154082- друга селска
територия на Община Ловеч.
5. НИВА
в местността „Р." с площ от 7.150 дка Vкат., съставляващо нов имот
№233010, по плана за земеразделяне при граници № 267009 - нива на М.И.Т.,
№ 234030 - др.сел. тер. На Община Ловеч, № 233006 - нива на наследници на Ц. Б.
Д. и № 233008 - полски път на Община Ловеч.
6.
НИВА в местността „Б." с площ от 2.627дка,VІІкат., представляваща имот №267010
по плана за земеразделяне при граници № 267009 - нива на наследници на Мино И. П.,
№ 267008 - нива на Община Ловеч.
По
повод молба на ищците с
вх.№ 6402/22.10.2015 г. с приложен към нея посочения по-горе изпълнителен лист
от 18.05.2015 г., е било образувано изпълнително дело № 712/2015 г. по описа на
ЧСИ Р.Д., с район на действие Окръжен съд-Ловеч, срещу ответника В.С.С., за
събиране на присъдените вземания.
Установява
се, че с договор за покупко-продажба, сключен на 12.07.2012 г., оформен с Нотариален акт № 97, том
VI, рег. № 4589,
дело № 475/2012 г. по описа на Нотариус А.Ц., с район на действие Районен
съд-Ловеч, ответникът В.С.С. е продал на втория ответник – В.В.С. свои
собствени недвижими имоти, а именно горепосочените 6 бр. имоти, предмет на
наложената възбрана.
Представено е Удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1686/18.10.1968 г. на
Община Столична /л. 60 от гр.д.№ 482/2017 г./, от което е видно, че В.В.С. е
син на прехвърлителя по сделката – В.С.С..
От Удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак №
0137/16.07.2011 г. на Община Столична /л. 5 от гр.д.№ 4412/2018 г. на ВКС/, се установява,
че В.В.С. е сключил граждански брак с ответницата Ц.В. Р.-С. на 16.07.2011
година. От удостоверение от 31.05.2018 г. на Агенция по вписванията е видно, че
регистрирания режим на имуществени отношения на съпрузите е законов режим на
общност.
По изп.дело № 712/2015 г. на ЧСИ Р.Д.е
приложена справка на Служба по вписванията-Ловеч по партида на името на В.С.С.,
от която се установява, че горепосочената възбрана на продадените имоти е
вписана с вх.рег.№ 4690/24.07.2012 г., том 1, Акт № 189, № от описна книга 2364
от 24.07.2012 година.
При
така установените фактически обстоятелства съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на
ищците на посочената по-горе сделка - договор за покупко-продажба на недвижими
имоти.
Съгласно чл. 135 ал. 1 ЗЗД,
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,
с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането.
Това е така нареченият „Павлов” или
„отменителен” иск, който по своето естество е конститутивен, тъй като целената
с него защита е настъпване на правна промяна в отношенията между страните.
За да бъде уважен отменителният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, е
необходимо да са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно:
1/ ищците да имат качеството на кредитори спрямо ответника – прехвърлител по
процесната сделка, т.е. да имат валидно възникнало и изискуемо вземане от този
ответник; 2/ сключената разпоредителна сделка между двамата ответници да
уврежда кредиторите, т.е. чрез нея длъжникът да е намалил имуществото си и по
този начин да е осуетил или затруднил удовлетворяването на кредиторите; 3/
длъжникът да е знаел при извършване на сделката, че с нея уврежда ищцовата
страна, а тъй като сделката е възмездна, лицето, с което длъжникът е договорял също
трябва да е знаело, че с нея се увреждат кредиторите.
Ищците доказват качеството си на кредитори с издадения в тяхна полза изпълнителен
лист от 18.05.2015 г. и образуваното въз основа на него срещу ответника В.С.С. изп.дело № 712/2015 г. по описа на ЧСИ Р.Д.за
дължими парични суми.
Неотносими в настоящия процес са доводите на процесуалния представител
на ответника В.С., че двама от ищците – П.И.П. и М.И.Т. не са активно
легитимирани по предявения иск, с аргумент, че тяхната пряка наследодателка е
направила отказ от наследството на общия наследодател, поради което тези
лица не е следвало да участват и по предходното дело, по което е присъдено
вземането.
Следва да се отбележи, че в производството по павловия иск длъжникът не
може да се брани с възражения, основаващи се на отношенията, които легитимират
ищеца като кредитор. В това производство съдът не може да проверява
съществуването на вземането, а изхожда от положението, че вземането съществува,
ако то произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти. За
успешното провеждане на иска по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД не е необходимо вземането
да е ликвидно или изискуемо, нито да е установено по размер и период с влязло в
сила решение /в този смисъл съдът съобразява установената съдебна практика: Решение
№ 35/12.04.2018 г. по гр.д. № 1783/2017 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 639/06.10.2010 г.
по гр.д.№ 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 552/15.07.2010 г. по гр.д.№ 171/2009
г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. Изключение прави
хипотезата, когато вземането е отречено с влязло в сила решение, но настоящият
случай не е такъв, нещо повече, вземането на всички ищци, включително на
горепосочените две лица, е установено с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че първата
предпоставка за уважаване на отменителния иск е налице.
Относно втората предпоставка, по делото се установи, че ответникът В.С.
е сключил договор за покупко-продажба от 12.07.2012 г., оформен с Нотариален
акт № 97, том VI, рег. № 4589, дело № 475/2012 г. по описа на Нотариус А.Ц.,
по силата на който се е разпоредил със свои недвижими имоти в полза на сина си –
ответника В.В.С.. Безспорно това правно действие представлява увреждане на ищците
като кредитори, тъй като може да се затрудни или осуети удовлетворяването на
вземанията им. По въпроса относно увреждащия характер на разпоредителна сделка
с имущество от страна на длъжник съществува многобройна и непротиворечива
практика на ВКС, включително и по реда на чл. 290 от ГПК, в която се приема, че
всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за
удовлетворение на неговите кредитори. В цитираното по-горе решение №
639/06.10.2010 г. по гр.д.№ 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., е прието, че увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника като увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на
кредитора. В същия смисъл са и много други решения на ВКС, представляващи
задължителна съдебна практика, към която се придържа настоящата инстанция:
Решение № 407/29.12.2014 г. по гр.д.№ 2301/2014 г., IV г.о., Решение № 320/05.11.2013 г.
по гр.д.№ 1379/2012 г., IV г.о., Решение № 219/17.02.2010 по т.д.№ 752/2009 г.,
II т.о., Решение
№ 55/24.02.2016 г. по гр.д.№ 4525/2015 г., IV г.о., Решение № 50/12.05.2017 г. по
т.д.№ 731/2016 г., I т.о., Решение № 423/29.11.2012 г. по гр.д.№ 1623/2011 г. на
ВКС, IV г.о., и много други.
Налице е и последната предпоставка по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, че ответникът-длъжник,
извършвайки процесната сделка е знаел за увреждането. С отговора на исковата
молба В.С. е посочил, че на 03.07.2012 г. е получил призовка и узнал за
воденото срещу него дело № 681/2012 г. на ЛРС. Съдът намира за неоснователно
възражението му, обосноваващо липса на намерение за увреждане, с аргумента, че
към датата на извършване на сделката – 12.07.2012 г. е имало само висящ съдебен
процес по посоченото гр.дело, без да е ясно дали претенцията на ищците ще бъде
уважена, а наложената възбрана върху процесните имоти е вписана едва на
24.07.2012 г. Както вече се посочи, за успешното провеждане на иска по чл. 135
ал. 1 от ЗЗД не е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, нито да е
установено по размер и период с влязло в сила решение, в който смисъл е
постоянната цитирана по-горе съдебна практика. Достатъчно е, както е в
настоящия случай, длъжникът да е знаел, че срещу него е заведено дело със
заявени претенции за присъждане на парични вземания, за да се приеме, че
извършеното от него разпоредително действие след този момент на узнаване е било
предназначено да увреди кредиторите му.
В
случая се касае за възмездна сделка /покупко-продажба/, при която е приложима
презумпцията по чл. 135 ал. 2 от ЗЗД, че знанието се предполага, ако
договарящите се намират в определена родствена връзка, включително възходящ –
низходящ, каквито са в случая прехвърлителят по сделката – ответника В.С. и приобретателят
– ответника В.В.С.. По делото не са ангажирани доказателства, оборващи
законоустановената презумпция за знание за увреждането от съдоговорящите лица,
намиращи се в посочената родствена връзка, като още в отговора си на исковата
молба ответникът В.С. е посочил, че не може да обори тази презумпция.
По всички изложени до тук съображения съдът приема,
че отменителният иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, е основателен и доказан, поради
което следва да бъде уважен.
Тъй
като се установи, че имотите, предмет на процесната сделка, са придобити през време на брака на В.В.С. и Ц.В.
Р.-С. и се явяват съпружеска имуществена общност, съпругата участва като необходим
другар в настоящия процес. От нейна страна също не са ангажирани доказателства,
които да променят направения извод за основателност на предявения иск.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищците
имат право да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът съобразява даденото разрешение в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1, че на
присъждане подлежат само заплатените от страните разноски по делото.
От приложените по делото платежни документи е видно, че
ищците са заплатили следните разноски, които претендират в представения списък,
а именно: 51.90 лева – държавна такса с банкова такса за превод, 11.70 лева –
такса за вписване на исковата молба с банкова такса за превод и 36.00 лева –
такса за удостоверения за данъчна оценка, или общо разноски 99.60 лева, които
подлежат на възстановяване от ответниците, с оглед изхода на спора. Относно останалите
разноски по списъка: 90.00 лева – за скици и характеристики на имотите и 6.70
лева – такса за съдебно удостоверение, няма доказателства да са направени от
ищците. Приложената вносна бележка за внесена сума от 10.00 лева за съдебно
удостоверение касае друго гр.дело, а за внесена такса за скици и характеристики
на имотите не са представени доказателства.
Ищците
претендират и разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 800.00 лева,
което е заплатено по договор за правна защита и
съдействие от 05.10.2016 г.
Относно заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение в посочения
размер е направено възражение за прекомерност от страна на ответника В.С..
Съобразно материалния интерес по предявения иск и предвидения размер в чл. 7
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото в случая адвокатско възнаграждение се определя в размер на 383.46
лева. С оглед на това, че се касае за субективно съединени искове, предявени от
шест ищци, съдът счита, че заплатеното в случая адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
поради което следва да се присъди в пълния му претендиран размер от 800.00
лева.
Освен това ищцата П.Х.В. е претендирала и направила разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева в производството по чл.
307 от ГПК пред ВКС. Съдът намира, че и този размер на заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерен и дори е под минималния размер по чл. 9 ал. 4,
изр. второ от горепосочената наредба, тъй като адвокатът се е явил в съдебно
заседание, проведено пред ВКС.
Предвид гореизложеното, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищците разноски по делото в общ размер на 899.60 лева, като
искането на ищците за присъждане на останалата част от разноските по списъка в
общ размер на 96.70 лева, следва да бъде отхвърлено, като недоказано. Наред с
това ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата П.Х.В. сумата
400.00 лева, представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за
производството пред ВКС.
При този изход на процеса следва да се отхвърли искането на
ответниците за присъждане на направените от тях разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135
ал. 1 от ЗЗД, по
отношение на П.Х.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, М.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, С.Ц.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, и Ц.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 12.07.2012 г., оформен с
Нотариален акт № 97, том VI, рег. № 4589, дело № 475/2012 г. по описа на Нотариус А.Ц.,
рег.№ 565 на НК, с район на действие Районен съд-Ловеч, по силата на който В.С.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
***, е продал на В.В.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, а той е придобил в режим на съпружеска имуществена
общност с Ц.В. Р.-С., ЕГН **********, с адрес: ***, следните недвижими
имоти, а именно:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област,
ЕКАТТЕ: 40837, в местността „Г.“, с площ от 4.300 дка, VI категррия, имот №
222014, при граници и съседи: имот № 206035 - полски път, имот № 222013 - нива
на насл. на П. И. Б., имот № 222020 - нива на Й.Г.Д.; имот № 222015 - нива на насл. на Ц.К.Ц..
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - ОВОЩНА ГРАДИНА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка
област, ЕКАТТЕ: 40837, в местността „В.“, с площ от 2.000 дка, V категория,
имот № 090041, при граници и съседи: имот № 090040 - овощна градина на М. И.Т.,
имот № 091020 - полски път, имот № 090012 - овощна градина на П. И. П., имот №
090030 - овощна градина на насл. на Х.Г.И..
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област,
ЕКАТТЕ: 40837, в местността „Л.“, с площ от 3.706 дка, IV категория, имот №
133025, при граници и съседи: имот № 133024 - нива на М. И.Т., имот №000019 -
полски път на Община Ловеч, имот № 133007 - нива на П.В.М..
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - ИЗПОЛЗВАНА ЛИВАДА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка
област, ЕКАТТЕ: 40837, в местността „К.“, с площ от 8.976 дка, V категория,
имот № 157054, при граници и съседи: имот № 157053 - използвана ливада на М. И.Т.,
имот № 157050 - полски път на Община Ловеч, имот № 157028 - използвана ливада
на насл. на Х.П.Ц., имот № 329013 - залесена територия на МЗГ ДЛ, имот № 154082
- друга селищна територия на Община Ловеч.
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА в землището на с. К., Община Ловеч, Ловешка област,
ЕКАТТЕ: 40837, в местността „Р.“, с площ от 7.150 дка, V категория, имот №
233010, при граници и съседи: имот № 233009 - нива на М. И.Т., имот № 233008 -
полски път, имот № 234030 - друга селищна територия на Община Ловеч.
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ - НИВА в землището на с.К., Община Ловеч, Ловешка област,
ЕКАТТЕ: 40837, в местността „Б.“, с площ от 2.627 дка, VII категория, имот №
267010, при граници и съседи: имот № 267009 - нива на насл. на М. И. П., имот №
267008 - нива на Община Ловеч.
ОСЪЖДА В.С.С., В.В.С. и Ц.В. Р.-С., с горните данни, да заплатят на П.Х.В., П.И.П., М.И.Т., Д.Х.С.,
С.Ц.Н. и Ц.Ц.С., с горните данни, сумата в общ
размер от 899.60 лв. /осемстотин деветдесет и девет лева
и шестдесет стотинки/, представляваща разноски
по делото, като искането на ищците за присъждане на останалата част от
разноските по списъка в общ размер на 96.70 лева, ОТХВЪРЛЯ, като недоказано.
ОСЪЖДА В.С.С., В.В.С. и Ц.В. Р.-С., с горните данни, да заплатят на П.Х.В., с горните данни, сумата
400.00
лв. /четиристотин лева/,
представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение за производството
пред ВКС.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.С.С., В.В.С. и Ц.В. Р.-С., за
присъждане на направените от тях разноски по делото.
На основание чл. 115 ал. 2 от ЗС,
дава шестмесечен срок на ищците, считано от влизане на решението в законна
сила, да представят препис от същото за отбелязване в Службата по вписванията -
гр. Ловеч.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: