№ 486
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500453 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК и е образувано
пред настоящата съдебна инстанция по повод жалба от ЗЛ. П. П. ЕГН
********** от гр. Бургас чрез адвокат Юрий Бошнаков от АК – Бургас със
служебен адрес: гр. Бургас, ул. „Княз Борис Първи“ №10, вх.Б, ет.1, против
Постановление от 09.12.2021 г. на ЧСИ Наско Георгиев, с рег. № 802 на
КЧСИ и район на действие - Окръжен съд - Бургас, по изпълнително дело
№20078020400108, с което съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В подадената жалба се твърди, че действията на съдебния изпълнител
са неправилни и незаконосъобразни. Моли съда след проучване на
изпълнителното дело и твърдените от страната обстоятелства да отмени
прекратяването на изпълнителното производство, като присъди направените
по делото разноски. В жалбата е направено и особено искане по реда на
чл.229 ал.1, т.7 във вр. чл.292 от ГПК производството по делото да бъде
спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело №3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС Излагат се съображения.
В предвидените срокове по чл.436, ал.3 от ГПК не са постъпили
1
възражения против жалбата.
В срока предвиден в чл.436, ал.3, изр. предпоследно от ГПК са
постъпили мотиви от ЧСИ Наско Георгиев, с рег.№802 на КЧСИ и район на
действие - Окръжен съд - Бургас, във връзка с подадената жалба по
изпълнителното дело. Съдебният изпълнител счита, че жалбата е
неоснователна. Излага съображения.
Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря
на изискванията на закона.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20078020400108 е образувано на 11.12.2007 г. по
писмена молба от З.П. срещу Д.Я. въз основа на изпълнителен лист от
03.09.2006 г., издаден по гр.д. №704/2007 г. на БРС, с което длъжникът е
осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 5000 лева, представляваща
главница по заповед на заповед, ведно със законната лихва върху главницата
от 03.04.2007 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 45,11 лева –
лихви за забава върху главницата. С молба подадена от кредитора
жалбоподателят е дал правомощия на съдебния изпълнител да извърши
цялостно проучване на длъжника и определи начина на изпълнение. В хода на
изпълнителното дело са уведомени НАП и АДВ. Съдебният изпълнител е
установил, че длъжникът не притежава недвижими имоти и земеделски земи.
Установено е, че на негово име се води МПС, което обаче не е било открито.
Наложени са запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, като през
2016 г. от „Кристал Грейн“ ЕООД са постъпвали месечно суми по 12 лева в
общ размер на 153,37 лева.
Действително, по изпълнителното дело има данни, че взискателят е
проявил активност в изпълнителния процес като е отправил молби до
съдебния изпълнител и искания за налагане на запори. В кориците на
изпълнителното дело се установява, че в периода от 11.12.2007 г. до
19.11.2021 г. съдебният изпълнител е наложил общо 10 запора. На 27.12.2007
г. е изпратено запорно съобщение до Централна кооперативна банка – София.
На 24.07.2019 г. са изпратени запорни съобщения до Търговска банка АД и до
Общинска банка АД, а на 14.10.2019 г. е изпратено напомнително съобщение
във връзка с наложения запор до „Кристал Грейн“ ЕООД, досежно трудовото
2
възнаграждение на длъжника. По делото не е представено екземпляр от
изпратеното запорно съобщение от 19.11.2021 г., но от представените запорни
съобщения се установява, че в периода от 24.07.2019 г. до постановяване на
обжалваното постановление – 09.12.2021 г. са изтекли сроковете по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, т.е. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, поради което производството по
делото е прекратено. Перемпцията като институт е уредена в нормата на
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и се изразява в прекратяване по силата на закона на
изпълнителното дело с изтичането на двугодишен срок от последното
поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия, с които е
целяно ЧСИ да удовлетвори притезанието на кредитора. Видно от
представените доказателства, наложените запори са същински изпълнителни
действия. Релевантно за настъпването на перемпцията не е всяко отправено
от съдебния изпълнител искане, а само тези, на които съответства
осъществяването на същински изпълнителен способ – в този смисъл е
тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., в което са
примерно изброени същински изпълнителни действия, които прекъсват
погасителната давност и съответно отлагат настъпването на перемпцията,
като например: насрочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването
на пазач, насрочване извършване на продан и т.н. Съдебната практика е счела,
че прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция
настъпва по силата на закона с изтичането на двугодишния срок по смисъла
на чл.432 ал.1 т.8 от 8 от ГПК и съдебният изпълнител при наличието на това
обстоятелство, издавайки постановлението си прогласява настъпилия факт. В
конкретния случай от налагане на запор на 24.07.2019 г. до постановяване на
атакуваното постановление е изтекъл двугодишен срок, поради което е без
значение наложения запор на 19.11.2021 г. В този смисъл настоящата съдебна
инстанция намира постановеното прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция за законосъобразно, което налага подадената
жалба да бъде оставена без уважение.
Що се отнася до направеното особено искане за спиране на
настоящото производство по реда на чл.292 във вр. с чл.229 ал.1 т.7 от ГПК
във връзка с образуването на тълкувателно дело пред ВКС, съдът намира, че
3
разпоредбата на чл.292 от ГПК дава възможност производството по делото да
бъде спряно при условие, че е образувано тълкувателно дело само в
касационната инстанция, но не и пред първата и въззивната съдебни
инстанции. В този смисъл е и тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. на ВКС
по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК, което налага молбата да бъде оставена без
уважение.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗЛ. П. П. ЕГН ********** от
гр. Бургас, чрез адвокат Юрий Бошнаков от АК – Бургас със служебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Княз Борис Първи“ №10, вх.Б, ет.1, на основание чл.229 ал.1
т.7 във вр. с чл.292 от ГПК производството по настоящото дело да бъде
спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗЛ. П. П. ЕГН ********** от
гр. Бургас, чрез адвокат Юрий Бошнаков от АК – Бургас със служебен адрес:
гр. Бургас, ул. „Княз Борис Първи“ №10, вх.Б, ет.1, срещу Постановление от
09.12.2021 г. на ЧСИ Наско Георгиев, с рег. № 802 на КЧСИ и район на
действие - Окръжен съд - Бургас, по изпълнително дело №20078020400108, с
което съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4