МОТИВИ
ПО НОХД № 2316/2015г., по описа на РРС, ІV н.с.
Русенската
районна прокуратура е обвинила подсъдимия К.М.И., в извършване на няколко
престъпления,както следва :
- На 25.04.2015 год. в гр.
Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – викал, буйствал, отправил множество обиди, псувни и
закани към служители от ЦСМП при МБАЛ – Русе и полицейски служители от сектор „Пътна
полиция” и Второ РУ – Русе при ОД на МВР – Русе, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост и е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изразяваща се в
неподчинение на разпореждането на полицейските служители П.В.А. *** и мл.
автоконтрольори при сектор „ПП” при ОД на МВР – Русе – М.В.А. и Е.Л.Е.,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, да излезе от автомобила
си за извършване на проверка и нанесъл три удара в главата на полицейския
служител М.В.А., демонстративно блъскал и повредил вратата на едно от
помещенията в сградата на ОД на МВР – Русе и отново отправил по отношение на
полицейския служител П.В.А. обиди и закани – престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
- На 25.04.2015 год. в гр.
Русе, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без
разстройство на здравето на полицейски орган – М.В.А. *** – мл. автоконтрольор
в сектор „ПП” при ОД на МВР – Русе, при изпълнение на службата му, изразяваща
се в осъществяване на контролна дейност по охрана на обществения ред –
престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
- На 25.04.2015 год. в гр. Русе повредил противозаконно чужда движима вещ
– метална врата на стая в звено „Конвой” при ОД на МВР – Русе, собственост на
ОД на МВР – Русе, като стойността на повредата възлиза на 72,00 лева – престъпление
по чл. 216, ал. 1 от НК.
- На 25.04.2015 год. в гр. Русе се заканил с убийство на длъжностно лице
при изпълнение на службата му - М.В.А. *** – мл. автоконтрольор в сектор „ПП”
при ОД на МВР – Русе и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
- На 25.04.2015 год. в гр. Русе се заканил с убийство на длъжностно лице
при изпълнение на службата му – П.В.А. *** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият не се признава за виновен по
повдигнатите му обвинения и дава обяснения. В обясненията си твърди,че е бил
отвлечен и бит докато спи, че никой няма право да го притеснява от 22,00 ч до
06,00 ч ,че след като е бил бит, всъщност му е отвърнато със същото и по закон
няма право да бъде съден.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият К.М.И. е роден
на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, работи като автомонтьор,
ЕГН **********.
Малко след полунощ на 25.04.2015 год. в гр.
Русе, подс. К.И. се придвижвал с управлявания от него л.а. „Крайслер” с рег.№ ....
в ж.к. „Чародейка”. В
непосредствена близост до бл. 305 по време на движението той заспал зад волана,
в резултат на което автомобилът се отклонил наляво и се качил на бетонен
бордюр. Независимо от удара, подс. К.И. продължил да спи, като подпрял главата
си на прозореца на шофьорската врата. Малко след това оттам минал св.В.П.,
който видял, че автомобилът е с деформиран преден ляв калник, спукана предна
лява гума, включени светлини и работещ двигател, а водачът облегнат на
шофьорската врата. Св. П. предположил, че подс. К.И. е катастрофирал, в
резултат на което е пострадал тежко и веднага подал сигнал на телефон 112.
Малко след това на място пристигнал екип на ЦСМП при МБАЛ – Русе, в чийто
състав бил св. С.Р. – лекар, както и свидетелите М.В.А. и Е.Л.Е. – мл. автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Русе, които по същото време изпълнявали контролна
дейност по охрана на обществения ред. След тях със служебен автомобил
пристигнали св. П.А. и колегите му Румен Андреев и Христо Тинчев –
полицейски служители от Второ РУ при ОД на МВР – Русе. Полицейските служители отишли до автомобила на подс. К.И., осветили го
с фенер и започнали да чукат по прозореца на шофьорската врата. Тъй като подс. И.
не реагирал по никакъв начин, свидетелите М.В.А. и Е.Е. се опитали да отворят
някоя от вратите на автомобила, но те се оказали заключени. Двамата полицейски
служители продължили да чукат по прозорците на автомобила и след няколко минути
подс. К.И. се събудил. Тогава свидетелите М.В.А., Е.Е. и П.А. разпоредили на
подс. И. да излезе от автомобила за извършване на проверка. Отправеното
му разпореждане от полицейските служители по никакъв начин не въздействало на
подс. И.. Напротив, въпреки, че много добре възприел служебното им качеството, тъй като били с униформено облекло и
служебни автомобили сигнализирани с отличителни полицейски знаци, подс. К.И.
категорично отказал да изпълни
разпореждането им и започнал да ги псува. За да документира действията на подс.
И., св. М.В.А. отишъл до служебния автомобил, взел фотоапарат и започнал да
снима. Като видял, че св. М.В.А. го снима, подс. К.И. решил да му нанесе побой.
В изпълнение на намисленото той отворил рязко шофьорската врата и излязъл от
автомобила. След това отишъл до св. М.В.А. и му нанесъл три юмручни удара. Един
от ударите попаднал в носа на св. М.В.А., а другите два в дясната част на
главата му. Предвид така проявената агресия от подс. К.И., свидетелите М.В.А. и
Е.Е. използвали физическа сила, като го съборили на земята и му хванали ръцете.
В този момент подс. К.И. започнал да буйства, да вика и отправил множество
обиди, псувни и закани към служителите от ЦСМП при МБАЛ – Русе и полицейските
служители от сектор „Пътна полиция” и Второ РУ при ОД на МВР - Русе, като им
казал „ще ви еба майката боклуци, педерасти, ще изнасиля жените и децата
ви, майка ви полицейска нещастна, като ви видя на улицата ще ви спукам от бой”.
След това се обърнал към св. М.В.А. и му се заканил с думите „ако имах оръжие щях
да ти пръсна главата”. Предвид изключително агресивното до този момент
поведение на подс. К.И., св. М.В.А. възприел отправената му закана за убийство
като действителна и се изплашил сериозно за собствения си живот. Тъй като подс.
К.И. продължил да буйства, за да го усмирят свидетелите М.В.А. и Е.Е. му
поставили белезници и го изправили. В същото това време подс. К.И. продължавал
да отправя обиди и псувни към полицейските служители с думите „ще ви еба
майката боклуци, ще изнасиля жените и децата ви, майка ви полицейска нещастна,
като ви видя на улицата ще ви спукам от бой”. Малко след това при подс. И.
отишъл св. С.Р., за да му извърши медицински преглед. Подс. К.И. нямал никакво
намерение да прекрати проявите си на невъзпитаност и заявил на св. Р., че е
„педераст”, след което отправил обиди и към другите двама служители от
медицинския екип. След всички тези действия, полицейските служители преценили,
че подс. К.И. не е в състояние да контролира постъпките си и го отвели в
административната сграда на ОД на МВР –
Русе, като го настанили в стая
на звено „Конвой”. Тогава подс. И. отново решил да наруши грубо
обществения ред и да изрази явното си неуважение към обществото. В изпълнение
на намисленото той демонстративно блъскал с крака и ръце металната врата на
стаята, в резултат на което счупил металната планка на бравата, в областта на
езика и изкривил насрещника и една от пантите. Като видял тези негови действия,
св. П.А. отишъл при него и му отправил предупреждение да ги прекрати.
Отправеното предупреждение от св. А. не повлияло по никакъв начин на подс. К.И..
Напротив, той продължил да блъска металната врата и същевременно с това отново
отправил обиди и закани към св. П.А. с
думите: „майка ти полицейска нещастна, ще изнасиля жена ти и децата ти, като те
видя на улицата ще те спукам от бой, ще те убия”. Предвид проявената до
този момент от подс. К.И. вербална и физическа агресия, св. П.А. възприел
отправената му закана за убийство като действителна и се изплашил сериозно за
собствения си живот. След като установил, че металната врата на помещението, в
което бил настанен подс. К.И. е повредена, св. А. уведомил дежурния полицейски
служител в ОД на МВР – Русе. Малко след това на място пристигнал разследващия
орган, който извършил оглед на местопроизшествието и бил изготвен
фотоалбум.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза е видно, че на инкриминираната дата,
в резултат на нанесените му три удара от подс.К.И., св. М.В.А. получил оток на носа и охлузване на дясна предкитка. В заключението
си вещото лице посочило още, че описаните увреждания са резултат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, могат да бъдат получени при
инцидента на 25.04.2015 год. и са причинили на св. М.В.А. болка и страдание –
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
От заключението на вещото лице по
назначената и извършена в хода на разследването СЦИЕ е видно, че стойността на
причинената повреда на металната врата на стаята в звено „Конвой” при ОД на МВР
- Русе възлиза на 72,00 лева.
Със заключенията на вещите лица по
назначените в хода на разследването две технически експертизи се установява
следното:
1. В една от
директориите на представения за изследване оптичен носител – DVD–R марка
„Maxell” с капацитет 4,7 GВ, със сериен номер: 4095436REF13520 се съдържат 7
бр. видео файла в .mp4-формат с цветни записи от 3 бр. камери за
видеонаблюдение, монтирани в автомобил на ОД на МВР – Русе, в тъмната част на
денонощието на 25.04.2015 год., за времевия интервал от 00:52:23 ч. до 04:42:14
ч. Експертът посочил, че във видеозаписите, съдържащи се в представения за
изследване оптичен носител са фиксирани кадри със събития, представляващи
предмет на разследване по делото и същите са приложени като снимки в
изследването, а именно: приближаване на униформени полицейски служители до
паркиран л.а. с рег. № ..... От предната лява врата на превозното средство
излиза мъж, облечен с раирана блуза и дълги панталони. Същият изблъсква един от
полицейските служители и му нанася удари с ръце. След това двама полицейски
служители повалят мъжа на земята,
поставят му белезници и го изправят. В по–късен момент полицейските служители
отвеждат мъжа до служебен автомобил, отварят задната врата и го вкарват вътре.
2. В
директория „25042015” на представения за изследване оптичен носител CD-R марка
„acme” с капацитет 700 МВ и сериен номер fmA308214414F02 се съдържат 79 бр.
видео файла в .mp4-формат с цветни
записи от камера за наблюдение на вътрешно пространство на 25.04.2015 год., за
времевия интервал от 05:09:47 ч. до 07:53:16 ч. Експертът посочил, че във
видеозаписите, съдържащи се в представения за изследване оптичен носител са
фиксирани кадри със събития, представляващи предмет на разследване по делото и
същите са приложени като снимки в изследването.
От
заключението на вещите лица по назначената в хода на разследването комплексна
съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза е видно, че подс. К.И.
не се води на диспансерен учет в „ЦПЗ – Русе” ЕООД. През периода 11.07.2012
год. – 16.07.2012 год. е провел лечение в „ЦПЗ – Русе” ЕООД, с диагноза
паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност). През периода
13.05.2014 год. – 16.05.2014 год. е провел още едно лечение в диспансера, с
диагноза смесени дисоциативни разстройства. Налице са анамнестични данни за
провеждани от него лечения преди 2012 год. в затворническа болница – Ловеч със
същата диагноза. По време на извършване на инкриминираните деяния и към момента
на изготвяне на експертното заключение подс. К.И. е бил и е с налични годности
да разбира свойството и значението на
извършеното, да осъзнава общественоопасните последици и да ръководи постъпките
си. Вещите лица посочили още, че подс. К.И. не страда от физически или
психически недостатъци по смисъла на чл. 33 от НК, които да му пречат да дава
обяснения за случилото се, ако желае и може да се защитава сам по наказателното
производство. Подс. К.И. не се нуждае и от приложението на принудителни
медицински мерки по смисъла на чл. 89 от НК.
Разпитан на
досъдебното производство в качеството на обвиняем, К.М.И. не се признава за
виновен и дава кратки обяснения.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на М.В.А., Е.Л.Е.,
П.В.А., В.Г.П., Й.Х.Р., С.Л.Р. и П.Д.П., както и от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – фиш за спешна
медицинска помощ, доклад за установен факт и предприети действия, протокол за
оглед на местопроизшествие, фотоалбум, лист за преглед на пациент в спешно
отделение, допълнителен лист за преглед на пациент в спешно отделение, искане
за образно изследване, месечен график – корекция на служителите от група ОД „ПК
и ПД” от смяна „Б” към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе, за периода
от 01.04.2015 год. – 30.04.2015 год., часови график за работа на нарядите от ПК
при сектор „Пътна полиция” – Русе, за времето от 19,00 ч. на 24.04.2015 год. до
07,00 ч. на 25.04.2015 год., копие на протокол за употреба на физическа сила и
помощни средства, заключенията на вещите лица по назначените
съдебномедицинска, технически, съдебно –
ценова икономическа и комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертизи, справка за съдимост, автобиография и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, 1 бр. оптичен носител CD-R марка
„acme” с капацитет 700 МВ, със сериен номер: fmA308214414F02 и 1 бр. оптичен
носител – DVD–R марка „Maxell” с капацитет 4,7 GВ, със сериен номер: 4095436REF13520.
Така с
деянията си подс. К.М.И. осъществил от обективна и субективна страна съставите
на следните престъпления:
Относно
престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК:
Подс. К.И. ***, в условията на продължавано
престъпление, на два пъти, извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – викал, буйствал,
отправил множество обиди, псувни и закани към служители от ЦСМП при МБАЛ – Русе
и полицейски служители от сектор „Пътна полиция” и Второ РУ – Русе при ОД на
МВР – Русе, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и
дързост и е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изразяваща се в
неподчинение на разпореждането на полицейските служители П.В.А. *** и мл.
автоконтрольори при сектор „ПП” при ОД на МВР – Русе – М.В.А. и Е.Л.Е.,
изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, да излезе от автомобила
си за извършване на проверка и нанесъл три удара в главата на полицейския
служител М.В.А., демонстративно блъскал и повредил вратата на едно от
помещенията в сградата на ОД на МВР – Русе и отново отправил по отношение на
полицейския служител П.В.А. обиди и закани.
Доказателствата за това са безпротиворечиви и се съдържат в показанията
на всички разпитани по делото свидетели – полицейските служители А., Е., А.,
лекарят от СМП св.Р., св.В.П. и св.П.П., като общото между всички тях е, че се
касае за очевидци, които пряко и непосредствено са възприели думите, действията
и цялостното поведение на подсъдимия. Отделно от това показанията на всички
тези свидетели са напълно идентични, еднопосочни, последователни, логични и
подкрепени от другите събрани по делото доказателства. Единствено показанията
им се различават в някои съвсем дребни и несъществени детайли, които по никакъв
начин не могат да ги опровергаят и дискредитират, като противоречиви и взаимно
изключващи се. Това е така, защото разминаванията се отнасят единствено до
това колко пъти подс.И. е поканван да
излезе от автомобила си и в каква точно последователност от полицейските
служители, колко пъти точно ги е псувал и обиждал, в каква поредност са били
тези псувни и обиди, колко пъти точно им се е заканвал с убийство и т.н. Хулиганските
действия на подс.И. се изразяват в две отделни престъпления – едното на
местопроизшествието, а другото след задържане в арестните помещения. По
отношение на първото деяние в рамките на продължаваното престъпление от своя
страна са налице две групи действия – обиди, псувни и закани с убийство, а
втората група действия се изразява в нанасяне на удари в главата на св.А., в
резултат на което му е причинил средна телесна повреда. Хулиганските действия ,
образуващи второто деяние в рамките на продължаваното престъпление също се изразяват
в две групи действия.
Първата група са обиди, псувни и
закани с убийство по отношение на св.А., а втората се изразява в извършване на
престъпление по чл.216 ал.1 от НК по
отношение на вратата в арестното помещение. Употребяваните думи и изрази по
отношение както на полицейските служители, а така също и на медицинските лица
от Спешна медицинска помощ - гр.Русе са били както следва: ”ще ви еба майката боклуци,
педерасти, ще изнасиля жените и децата ви, майка ви полицейска нещастна, като
ви видя на улицата ще ви спукам от бой и ще ви убия, щи ви застрелям, ако имах
в себе си нож щях да го наръгам„ (по отношение на св.А.), „какво като си
полицай, ако имах оръжие, щях да ти пръсна главата” (пак към него), „ще ви
убия, ще ви очистя, ще намеря къде живеете и семействата ви ще очистя”, „курво,
ще ти еба майката” ( по отношение на
медицинската сестра), „очилат педераст” (по отношение на св.Р.). Всички тези
обидни думи, псувни и закани са възприети и от свидетелите В.П. и П.П.. Така
св.В.П. заявява: .. той (подсъдимият ) се събуди и започна да отправя
нецензурни думи към полицаите ….това продължи 5-6 минути…. мисля, че 4-5 удара
бяха нанесени на полицая, в областта на лицето, показанията му на л.95 от пр.
за с.з., гърба. Напълно идентични са възприятията на св.П.П., който заявява:
„Чух как той ги псуваше и обиждаше, както тях, така и медицинския екип на Бърза
помощ… Подсъдимият псуваше на майка единия полицай, използва и думи като „педераст”„,
л.96 от пр. за с.з.
Втората група
хулигански действия на подс. И., отнасяща се за първото му деяние в рамките на
продължаваното престъпление се отнася до нанесените по отношение на св.А. удари
с юмруци в областта на лицето, нещо, което заявява както този пострадал, а
отделно от това е възприето от всички свидетели без изключение. Това се
потвърждава в пълна степен и от заключението на приетата по делото СМЕ, видно
от която по отношение на св.А. са констатирани оток на носа и охлузване на
дясна предкитка. Също така от лист за преглед на пациент в Спешно отделение,
извършен в 07,55 ч на процесната дата по отношение на св.А. са констатирани наличие на подкожен оток в
областта на дясната скула и дясна париетална област на черепа. Действията на подс.И. след излизането от
автомобила, и в частност нанасянето на удари по лицето и главата на св.А., са
обективирани чрез извършената техническа експертиза л.62 –л.71 от дос.пр – во,
приета в с.з. като чрез нея са фиксирани кадри, приложени като снимки .
Второто деяние в рамките на продължаваното престъпление по чл.325 ал.2 от НК обхваща действията на подс.И. вече в арестните помещения към ОД на МВР –
Русе. Очевидно недоволен и ядосан от това, че е задържан, същият е продължил с
това си поведение по отношение на св.П.А., като
го заплашвал и обиждал с думите „майка ти полицейска нещастна, за какъв
се имаш, ще изнасиля жена ти и децата ти, като те видя на улицата ще те спукам
от бой, ще те убия”, показанията му на л.8 от дос.пр-во, приобщени в с.з. по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 от НПК. В продължение на тези си действия подс.И. е продължил с агресивните си
прояви, този път насочвайки ги към помещението, в което е задържан, като в
резултат на това същият е причинил повреждане на металната врата на помещението,
в което е бил задържан. Последното се установява от извършения оглед на
местопроизшествие, л.6 .л.7 от дос.пр-во където са обективирани тези повреди, а
също и от заключението на техническата експертиза, със заключението на която са
фиксирани кадри (снимки) от дигиталния носител
от видеозаписа в това
помещение.
От обективна страна деянието се изразило в непристойни действия
на подсъдимия, които стоят в разрез с установените правила за отношенията в
обществото и грубо са ги засегнали. Тези действия са представлявали
предизвикателно нарушаване на морала и общественото приличие, както и изразили
негативно отношение към обичайно установеното поведение между хората.
Престъплението е извършено при квалифициращите обстоятелства
по чл.325 ал.2 от НК – особена дързост и цинизъм. Съдържанието на тези
квалифициращи признаци е подробно и ясно разяснено в Постановление на ВС №
2/1974г. Няма спор в съдебната практика, че хулиганските действия се отличават
с изключителна дързост когато в много
груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към
други обществени или лични интереси.Също така съдебната практика приема, че
хулиганските действия се отличават с изключителен цинизъм, когато хулиганските
действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и
чувства на гражданите, вкл. на присъстващите свидетели В.П. и П.П.. Съдът намира, че със своето поведение
подс.И. е извършил и двете форми на квалифицирано хулиганство. Квалифициращите
форми на осъщественото от него хулиганство са немерили своя обективен израз в
на практика неспирно отправяне на псувни, обиди, включително вулгаризми и
цинизми, закани, удари по полицейския служител.
Отделно
от това тези хулигански действия не са
прекратени по бърз начин и по собствена мотивация, а само и единствено в
резултат на действията на полицейските служители, като във всички случаи следва
да се отчита и факта, че първоначално и в тяхно присъствие са били продължени.
Налице е и другият квалифициращ признак, а именно, че
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт. Това е така, защото
към момента на намесата на полицейските служители и въпреки нея, хулиганските
действия не са били прекратени, а нещо повече дори самото им присъствие е
провокирало изначална вълна на агресия,
този път срещу самите тях. По смисъла на чл. 93, т. 2 от НК
полицейските служители П.В.А. *** и мл. автоконтрольорите при сектор „ПП” при
ОД на МВР – Русе – М.В.А. и Е.Л.Е. са
органи на власт. Това е така, защото тримата са служители при орган на държавно
управление – МВР - гр.София и във връзка с изпълнение на служебните си
задължения били оправомощени по надлежния начин за опазване на обществения ред.
С ясното съзнание за длъжностното качество на полицейските служители, подс. К.И.
в много груба форма продължил с арогантното си поведение и проявите на
невъзпитаност, като след задържането му буйствал, демонстративно блъскал и
повредил металната врата на една от стаите в звено „Конвой” при ОД на МВР –
Русе и продължил да отправя обиди и закани към полицейския служител П.А..
От доказателствата по делото е
видно, че на
инкриминираната дата подс. К.М.И., в резултат от изпълнението на две отделни
решения извършил две деяния, които поотделно осъществяват състава на едно и
също престъпление – по чл. 325, ал. 2 вр. ал.1 от НК. Поради това следва да се
посочи, че деянията са извършени от него в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК – през непродължителен период,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, като и в двата случая са засегнати едни и същи обществени
отношения.
От субективна страна подс. К.И. е
извършил престъплението с пряк умисъл, който се извлича от обективните му
действия, които изразяват явно неуважение към обществото. Психичното му
отношение към извършеното се е изразявало в съзнаването, че със своето
поведение той подчертава неуважението си към установения обществен ред и морал,
личните права на присъствалите и е преследвал именно тази цел. Интелектуалната
страна на умисъла е обхващала представите, че поведението му е насочено
срещу органи на властта и в този смисъл
същият е съзнавал това им качество.
Относно престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т.
4 вр. чл. 130, ал. 2 от НК:
Подс. К.И. ***, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и
страдание, без разстройство на здравето на полицейски орган – М.В.А. *** – мл.
автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР – Русе, при изпълнение на службата
му, изразяваща се в осъществяване на контролна дейност по охрана на обществения
ред.
От обективна
страна са налице всички признаци на изпълнителното деяние. С активни действия,
изразяващи се в нанасяне на удари, подс. К.И. причинил
на св. М.В.А. телесно увреждане – оток на носа и охлузване на дясна предкитка,
разкриващо медико – биологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. В своите показания св.А.
заявява: ”Докато снимах той изскочи от автомобила и започна да ме налага с
юмруци. Удари ме в главата с юмруци”, показанията му в с.з. Доказателствата, съдържащи
се в тези показания изцяло се потвърждават от приетата по делото и неоспорена
от страните СМЕ, а също и от лист за преглед на пациент в Спешно отделение, л.32 от
дос.пр-во. Налице е и пряка причинно -
следствена връзка между извършеното от подс. К.И. деяние и настъпилия за св. М.В.А.
вредоносен резултат.
От
приложените писмени доказателства – месечен график – корекция на служителите от
група ОД „ПК и ПД” от смяна „Б” към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Русе, за периода от 01.04.2015 год. – 30.04.2015 год., часови график за работа
на нарядите от ПК при сектор „Пътна полиция” – Русе, за времето от 19,00 ч. на
24.04.2015 год. до 07,00 ч. на 25.04.2015 год. е видно, че св. М.В.А. имал
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1 б.”а” от НК. На
инкриминираната дата той бил на работа в това си качество, изпълнявал трудовите
си задължения и нанесените му увреждания са при изпълнение на службата.
От субективна
страна, подс. К.И. извършил престъплението при пряк умисъл, с ясното съзнание
за противоправността на деянието си и произтичащите от него общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Подс. И. искал да причини полученото от
св. М.В.А. телесно увреждане, съзнавал е длъжностното му качество предвид това , че е бил облечен в полицейска
униформа, и поради което напълно целенасочено се насочил към него и му нанесъл
три удара в областта на главата.
По отношение на престъплението по по чл. 216, ал. 1 от НК:
Подс. К.И. *** повредил
противозаконно чужда движима вещ – метална врата на стая в звено „Конвой” при
ОД на МВР – Русе, собственост на ОД на МВР – Русе, като стойността на повредата
възлиза на 72,00 лева.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез
действие. В резултат на упражненото физическо въздействие – нанасяне на удари,
била засегната материалната субстанция на процесната врата – счупване на
металната планка на бравата, в областта на езика, окривяване на насрещника и на
една от пантите. По този начин металната врата била засегната по такъв начин,
че станала временно негодна за нормално използване по първоначалното й
предназначение.
От субективна
страна, подс. К.И. извършил престъплението при пряк умисъл, с ясното съзнание
за противоправността на деянието си и произтичащите от него общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване. Той много добре съзнавал
факта, че нанасянето на удари по металната врата ще доведе до повреждането й,
но това негово съзнание не му оказало възпиращо въздействие. Напротив, той
съвсем съзнателно упражнил увреждащо въздействие върху вещта. Мотивацията му е
произтичала от това, че е задържан противозаконно и по този начин е избрал
тази форма на протест и демонстрация
против задържането си.
По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, спрямо св.М.А.:
Подс. К.И. *** се заканил с убийство на длъжностно лице при изпълнение на
службата му - М.В.А. *** – мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР –
Русе и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му. След излизането си от автомобила подс.И. казал по отношение на св.А.: ”какво
като си полицай, ако имах оръжие щях да ти пръсна главата”, показанията му на
л.94 от пр. за с.з. Св.А. изказва предположение, което от една страна е
обективно предвид отправяните към него закана от страна на подсъдимия, а от
друга подобно предположение се потвърждава от последващо поведение на
последния, възприето вече от св.А.. На въпрос на този свидетел към подс.И.,
защо е нападнал св.А. той отговорил : „Ако имах нож в себе си щях да го
наръгам”, показанията му , л.93 от дос. пр-во. Заканите за убийство към св.А. също така са
възприети от св. Е., св.Р., св.В.П..
Това престъпление е довършено когато
самата закана е създала възможността да възбуди основателен страх у
пострадалия, без да е необходимо той да е възбуден, т.е. за съставомерността на
деянието по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо основателният страх за
осъществяването да бъде реален (осъществен ), а само е от естество да възбуди
такъв страх – по този въпрос няма никакъв спор както в доктрината така и в
изключително богатата съдебна практика по въпроса.
Налице
е и квалифицираният състав и по чл.144
ал.2 от НК , тъй като към момента на отправяне на заканите за убийство спрямо
св.А., същият е имал качеството на длъжностно лице при изпълнение на службата
му по см. на чл.93 т.1 б.”а” от НК - на
процесното място и време той е изпълнявал задълженията си на мл.автоконтрольор
към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Русе и именно по тази причина той е
бил изпратен да извърши проверка на настъпилото ПТП с автомобила на подсъдимия.
От субективна страна подс. К.И. е
извършил престъплението с пряк умисъл, като е съзнавал, че се заканва с
убийство – съзнавал е съдържанието на отправените от него закани към
пострадалия и е съзнавал, че тази закана се възприема от него като действителна
заплаха за неговата личност. Действителността на заплахата е произтичала от
цялостното агресивно поведение на практика към всички присъстващи лица на инцидента.
Интелектуалната страна на умисъла му е
обхващала тези му представи и същият е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си. Интелектуалната
страна на умисъла му е обхващала и представите, че св.А. притежава качеството
на длъжностно лице, предвид униформата му и отличителните знаци на полицейски
служител.
По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, спрямо св.П.А.:
Подс.К.И. *** се заканил с убийство на длъжностно лице при изпълнение на
службата му – П.В.А. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
Подс.И. е
отправял закани за убийство и към този свидетел всъщност още на
местопроизшествието, като по отношение на него те са продължили по време и след
настаняването му в помещението за задържане в сградата на ОД на МВР – Русе.
Отправяните към св.А. думи и изрази както следва: „Подсъдимият отправи към мен заплахи за
убийство, които започнаха още горе на местопроизшествието”, „Ще те убия, ще те
намеря след като изляза от ареста, ще убия теб, семейството, децата, родителите
ти, ще те излежа, не ме бърка”, л. 93 от пр. за с.з., а също и „Като те видя на улицата ще те спукам от бой,
ще те убия, за какви се имате”, показанията му на л.8 от дос.пр-нво,приобщени
по реда на чл.281 ал.1 вр.ал.1 т.1 от НПК
Това престъпление е довършено когато
самата закана е създала възможността да възбуди основателен страх у
пострадалия, без да е необходимо той да е възбуден, т.е. за съставомерността на
деянието по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо основателния страх за
осъществяването да бъде реален (осъществен), а само е от естество да възбуди
такъв страх – по този въпрос няма никакъв спор както в доктрината, така и в
изключително богатата съдебна практика по въпроса.
Налице
е и квалифицираният състав и по чл.144
ал.2 от НК , тъй като към момента на отправяне на заканите за убийство спрямо
св.А., същият е имал качеството на длъжностно лице при изпълнение на службата
му по см. на чл.93 т.1 б.”а” от НК - на
процесното място и време той е изпълнявал задълженията си на полицейски
служител към Второ РУП при ОД на МВР –
Русе и именно по тази причина и предвид нуждата от съдействие на св.А. и св.Е. той
е бил изпратен на местопроизшествието.
От субективна страна подс. К.И. е
извършил престъплението с пряк умисъл, като е съзнавал, че се заканва с
убийство – съзнавал е съдържанието на отправените от него закани към
пострадалия и е съзнавал, че тази закана се възприема от него като действителна
заплаха за неговата личност. Действителността на заплахата е произтичала от
цялостното агресивно поведение на практика към всички присъстващи лица на инцидента. Интелектуалната страна на умисъла му е
обхващала тези му представи и същият е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си. Интелектуалната
страна на умисъла му е обхващала и представите, че св.А. притежава качеството
на длъжностно лице, предвид униформата му и отличителните знаци на полицейски
служител.
Следва да се
посочи, че при извършване на последните две престъпления – по чл.144 ал.3
вр.ал.2 вр.ал.1 от НК от характера на употребените изрази, мястото на тяхното
отправяне, агресивното поведение на подс. К.И., множеството други отправени от
него обиди, псувни и закани към тях, св.Е.Е.
и медицинския екип на ЦСМП при МБАЛ – Русе, ударите по главата на св.А., изразеното
съжаление, че не притежава огнестрелно оръжие или нож, се налага извода, че в съзнанието на свидетелите М.В.А. и П.В.А. било
създадено не само внушение, но и убеденост, че той реално може осъществи
отправените закани с убийство. Нещо повече поведението на подс. И. се
характеризира и с нови пристъпи на агресивна готовност и след задържането му в
звено „Конвой” при ОД на МВР – Русе. В
този смисъл с тази си деятелност подс.И. е надхвърлил изискуемите се в състава
на престъплението обективни признаци – заканването да е от естество да възбуди
основателен страх за осъществяването му, като същите са и създали такъв страх.
Допуснатият до разпит по искане на подсъдимия
св.С. С. по никакъв начин не допринася за изясняване на обективната истина, тъй
като същият не е присъствал на инцидента и в показанията му не се съдържат дори
производни доказателства, като напр. впечатления, преразказани му от очевидци.
Обстоятелствата чия собственост е
автомобилът, управляван от подсъдимия, в кой точно сервиз е оставен за ремонт, за
какво е бил ремонтиран, къде са намерени впоследствие ключовете за същия и пр.
са напълно ирелевантни за спора, доколкото по делото няма обвинения по чл.346,
чл.343 вр.чл.342, по чл.216 от НК или по
чл.343б ал.1 от НК във връзка с този автомобил.
Възраженията, които правят защитата и
подсъдимия са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. В този
връзка следва да бъде изрично обсъдено и заключението на КСППЕ, представено в
съдебно заседание и възраженията на подсъдимия в тази насока.
Основното възражение се изразява в това, че
подсъдимият нямал никакъв спомен за случилото се и в този смисъл, макар и
двусмислено и неясно формулирано може да се направи извод, че се касае за
възражение за невменяемост по см. на чл.33 ал.1 от НК. Основна опора на подсъдимия
в тази насока е твърдението му, че е признаван за невинен и оправдаван от друг
предходен състав на РРС (по НОХД № 204/1999 г. по описа на РРС) в период преди
повече от 15 г. от датата на инкриминираните деяния по настоящото производство.
Предвид ограниченията във времево отношение за съхраняване на делата в
Районните съдилища (ПАС), същото производство е унищожено с протокол от
11.06.2007г., което се установява от служебна справка до служба „Архив” при
РРС. В тази връзка служебно от съда е изискана документация от ОДПЗС - гр.Русе,
като видно от извлечението от медицинския журнал заключението на назначената
психиатрична експертиза е било „психопатия – тежка степен на усложнено алкохолно опиване”.
На първо място възражението на подсъдимия, че „нищо не помни”, което само по себе си не може да се яви никакво
обстоятелство, което да води както до отпадане на наказателната отговорност, а
така също дори до смекчаването й, се опровергава от самия него. Това е така
защото самият той заявява, че отговорността
му следва да отпадне („по закон не мога да бъда съден”), щом е причинил
телесни увреждания и след това полицейските служители са му причинили и на него
такива. От една страна това изразява съзнание за случилото се в процесната нощ
, а от друга е показателно в насока, че очевидно подс.И. има съзнание (спомен)
и за другите извършени от него престъпления, а не само за престъплението по
чл.131 от НК по отношение на св.А.. Следва да се посочи, че дори и да се има
предвид възражение за реторсия в случая този институт на материалното право е
неприложим, защото няма дори един от кумулативните му признаци – на подс.И. не
е нанасяна първоначално телесна повреда от никой от полицейските служители, същият
сам и напълно безпричинно е провокирал конфликта, първоначално с псувни, а
впоследствие и внезапно нападайки св.А.; отделно от това реторсията е само
възможност, но никога и задължение на съда. Ако
изобщо може да се поставя въпроса
за реторсията то, такъв въпрос може да се изследва само по отношение на
действията на полицейските служители след задържането на подс.И., но в случая
от тяхна страна са предприети изцяло законосъобразни действия, съобразени с
разпоредбите на чл.85 и чл.86 от Закона за министерството на вътрешните работи.
В случая предвид изключително агресивното поведението на подс.И., непровокирано
по никакъв начин от отзовалите се на сигнала за ПТП полицейски и медицински
служители на първите не е оставало никакъв друг начин за действие освен
използване на физическа сила, тъй като е била налице предпоставката на чл.85
ал.1 т.5 пр.2 от ЗМВР – внезапно нападение срещу полицейски органи, и отделно
от това е била абсолютна необходимост по см. на чл.85 ал.1 с.з. Тази абсолютна
необходимост е произтичала от характера и вида на нападение, демонстрираните
изключителна ярост и агресия от лице във видимо нетрезво състояние,
непровокирани по никакъв начин от посетилите местопроизшествието. Използваната
физическа сила освен, че е била напълно законосъобразна е и от такова естество,
че изцяло е съобразена с всички ограничения, предвидени в чл.86 от ЗМВР. На
практика използваната физическа сила е довела единствено до събаряне на подс. И.
на земята с оглед възможността да му бъдат поставени белезници – след
постигането на този резултат използването на физическа сила е преустановено
незабавно – чл.86 ал.5 от ЗМВР. При преценка за естеството и характера на
използваната сила по отношение на подс.И. съдът намира, че е спазено и
ограничението по чл.86 ал.3 от ЗМВР. Това е така предвид характера на
причиненото му увреждане, което се установява от разпита на св.Р., който след
поставяне на белезниците го е прегледал: „Прегледах нападателя. Той имаше кръв
по дясната вежда. Кожата беше само одраскана. Обработих раната със спирт, нямаше
нужда от хирургична намеса”, показанията му, л.95 от пр. от с.з. За разлика от това причинените увреждания по
отношения на св.А. са с далеч по–интензивна форма, вкл. и в посттравматичния
период. Всъщност следва изрично да се отбележи, че непредприемане на подобни
действия от страна на полицейските служители пред конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения
ред, внезапността на нападението и личността на правонарушителя – видимо пиян и силно
агресивен, изразяваното безсилие, че няма нож или пистолет е било единствения
начин за предотвратяване на тежки посегателства срещу живота и здравето на
присъствалите множество лица, т.е. непредприемането на подобни действия би било
проява на недопустимо бездействие на изпълнение на служебни задължения от тяхна
страна, за което изрично е предвидена
дисциплинарна отговорност по чл.170 ал.7 от Закона за движението по пътищата.
Видно от бюлетина за съдимост на осъдения И. същият
действително няма осъждане по НОХД № 204/1999г., причините за което могат да
бъдат най-различни – оправдаване на някое от основанията по чл.302 от НПК
(отм.) или прекратяване на наказателното производство на някое от основанията
по чл.288 ал.1 вр.чл.21 ал.1 т.2 – т.9 от НПК (отм). От това само по себе си не
могат да се правят никакви изводи в полза на подсъдимия, не само защото и след
това по отношение на него са постановявани множество други осъждания. Поначало
психозата не е състояние, което води до невменяемост, а оттам и до отпадане на
наказателната отговорност (уч-к „Наказателно право” ,обща част,изд. Сиела
1999г.,стр.121 абз. ІІІ, проф.Ал.Стойнов). На следващо място понятието „усложнено
алкохолно опиване” също е изяснено в специализираната литература, напр. ”Медицинска
експертиза при острата алкохолна интоксикация”, изд.Сиела 2001г., проф.д-р
Стойчо Раданов и не се спори от научните среди, че при подобно състояние се
запазва вменяемостта, тъй като „не се изменя ядрото на личността, не настъпва
загуба на връзката с действителността, с обстановката в цялост, като действията
не са несъответни в общи черти на събитията, които са се развили в нея”
(цит.уч-к,стр.107 абз.І). От тази
гледна точка фактът, че в период преди повече от 15 години е имало съдебно
производство, приключило по благоприятен за подс.И. начин на някое от
посочените по- горе основания, вкл. дори и поради алкохолна психоза (въпреки, че същата може да се разглежда само и единствено в аспекта на
краткотрайно и никога продължително разстройство на съзнанието, което на
практика би изключило основанието по чл.288 ал.1 от НПК(отм.), обусловена от
тежка степен на усложнено алкохолно опиване по никакъв начин не може да го
ползва в настоящото наказателно производство не само поради
изтеклия продължителен период от време. Вещите лица, изслушани в съдебно заседание
категорично отричат по отношение на подс.И. при инкриминираните деяния да е бил
в състояние на усложнено или патологично алкохолно опиване, последното от което
действително изключва вменяемостта, но само и единствено доколкото деецът
еднократно е изпаднал в такова. Дори съвсем хипотетично да се приеме, че в
някакъв минал период от време същият, в резултат на употреба на алкохол е
изпаднал в състояние, в резултат на което не е понесъл наказателна отговорност,
това в никакъв случай не му дава право и
възможност след нова употреба на алкохол да претендира за на практика някаква
своеобразна наказателна неприкосновеност, т.е. щом веднъж деецът е извършил
обществено опасно деяние след употреба на алкохол и е разбрал какви са били
последиците му от това, той няма право на повторно отпадане на отговорността на
същото основание. В този смисъл единствен автокоректив на подобно поведение би
се явило напр.пълното въздържание от употреба на алкохол, а не посочените
по-горе правни очаквания от отпадане на наказателната отговорност именно след
подобна употреба.
Въз основа на
изложеното подсъдимият И. следва да бъде признат за виновен и да му бъдат
наложени наказания за извършените от него престъпления.
Относно
престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК:
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимия за това престъпление съдът отчита само
отегчаващи вината обстоятелства – налице е изключително многообразие, многоаспектност
и многопластовост на хулиганските действия. Това се изразява от една страна в
наличието на всички квалифициращи признаци на престъплението по чл.325 ал.2 от НК, от втора страна тези хулигански действия се изразяват и в извършване на
другите четири престъпления в идеална съвкупност, а от трета страна са в
рамките на единно продължавано престъпление. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се посочи и изричаните най-различни цинични и вулгарни
думи, вкл. и към медицинските работници, смисълът от чието присъствие е било
обусловено единствено от идеята за оказване на медицинска помощ по отношение на
подс.И., доколкото по първоначалната информация състоянието му предполагало
така, особено след настъпилото ПТП. В този смисъл поведението на подс.И. по
никакъв начин не е било провокирано – пряко или косвено, както от отзовалите се
медици, а така също и от пристигналите на място полицейски служители. Изключително
съществено отегчаващо вината обстоятелство е съдебното минало на подс.И. –
касае се за лице, осъждано девет пъти за
престъпления от общ характер - кражби, като първоначалната му престъпна дейност
е започнала още като непълнолетен. От това се налага несъмнения извод , че до
момента тези наказания не са постигнали по никакъв начин целите по чл.36 от НК,
особено в аспекта на личната превенция и характеризират дееца, като личност с
трайно установени престъпни нагласи. Обобщеният извод, който се налага съвкупно от конкретно
проявената престъпна деятелност на подсъдимия и миналите му осъждания е, че се касае за личност с висока
степен на обществена опасност, която по груб и радикален начин пренебрегва
установения правов ред и изразява пълно пренебрежение към зачитане личността на
останалите членове на обществото. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност – характерът на деянието, отликата
му от обичайните от този вид, личността на дееца и липсата на всякакви смекчаващи
вината обстоятелства, вкл. и дори и формално признание на вината съдът намира, че на подс.И. би
следвало да се наложи наказание само при наличие на отегчаващи вината
обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, ориентирано
към максимума на предвидените в закона
граници – до 5 години лишаване от свобода. Именно с изтърпяване на такова
ограничение в личната сфера на този деец би могло да се очаква постигане на
целите на чл.36 от НК.
Относно престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 4 вр. чл.
130, ал. 2 от НК:
При индивидуализацията на наказанието по
отношение на подсъдимия за това престъпление съдът отчита също само отегчаващи
вината обстоятелства – нанесени са удари с юмруци в главата на св.А., който с
нищо не е провокирал нападателя си, вкл. и по причина, че е започнал
първоначални действия по оглед на местопроизшествието, вкл. и да снима със служебен фотоапарат
местоположението на автомобила след настъпилото ПТП, което във всички случаи е
законосъобразно действие в кръга на службата му съобразно разпоредбите на
чл.125 ал.1 от НПК вр.чл.15 от ЗМВР вр чл.165 ал.2 и чл.170 от ЗДвП. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът преценява броя и интензивността на
нанесените от подс.И. удари в главата на св.А. и неколкократно изразеното
съжаление, че не е притежавал хладно или огнестрелно оръжие, с които да
материализира заплахите си. Изключително съществено отегчаващо вината
обстоятелство е съдебното минало на подс.И. – касае се за лице, осъждано девет пъти за престъпления от общ характер -
кражби, като първоначалната му престъпна дейност е започнала още, като
непълнолетен. От това се налага несъмнения извод, че до момента тези наказания
не са постигнали по никакъв начин целите по чл.36 от НК, особено в аспекта на
личната превенция и характеризират дееца, като личност с трайно установени
престъпни нагласи. Обобщеният извод, който
се налага съвкупно от конкретно проявената престъпна деятелност на подсъдимия и
миналите му осъждания е, че се касае за
личност с висока степен на обществена опасност, която по груб и радикален начин
пренебрегва установения правов ред и изразява пълно пренебрежение към зачитане
личността на останалите членове на обществото. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност – характерът на деянието,
отликата му от обичайните от този вид, личността на дееца и липсата на всякакви
смекчаващи вината обстоятелства, вкл. и дори и формално признание на вината съдът намира, че на подс.И. би
следвало да се наложи наказание само при наличие на отегчаващи вината
обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, ориентирано
към максимума на предвидените в закона
граници – до 3 години лишаване от свобода. Именно с изтърпяване на такова
ограничение в личната сфера на този деец би могло да се очаква постигане на
целите на чл.36 от НК.
По отношение на престъплението по
по чл. 216, ал. 1 от НК:
По
отношение индивидуализацията на това наказание съдът отчита също само
отегчаващи вината обстоятелства – престъплението е в идеална съвкупност с
престъплението по чл.325 ал.2 от НК и в рамките на единното продължавано
престъпление се явява негово продължение от обективна и субективна страна.
Успоредно с него подс.И. е отправял и закани за убийство към другия полицейски
служител св.А.. Изключително съществено отегчаващо вината обстоятелство е съдебното
минало на подс.И. – касае се за лице, осъждано
девет пъти за престъпления от общ характер - кражби, като първоначалната
му престъпна дейност е започнала още като непълнолетен. От това се налага
несъмнения извод, че до момента тези наказания не са постигнали по никакъв
начин целите по чл.36 от НК, особено в аспекта на личната превенция и
характеризират дееца, като личност с трайно установени престъпни нагласи.
Обобщеният извод, който се налага
съвкупно от конкретно проявената престъпна деятелност на подсъдимия и миналите
му осъждания е, че се касае за личност с
висока степен на обществена опасност, която по груб и радикален начин
пренебрегва установения правов ред. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност – характерът на деянието,
отликата му от обичайните от този вид, личността на дееца и липсата на всякакви
смекчаващи вината обстоятелства, вкл. и дори и формално признание на вината съдът намира, че на подс.И. би
следвало да се наложи наказание само при наличие на отегчаващи вината
обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА. Това наказание следва да бъде ориентирано към
минимума на предвидените в закона граници – до 3 месеца лишаване от свобода,
единствено и само предвид стойността на повреденото имущество, която е около
четири пъти под минималната работна заплата за страната. Именно с изтърпяване
на такова ограничение в личната сфера на този деец би могло да се очаква
постигане на целите на чл.36 от НК.
По отношение на
престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
спрямо св.М.А..
При индивидуализацията по отношение на това
наказание съдът отчита също само отегчаващи вината обстоятелства – множество
закани с убийство, изразеното съжаление, че не притежава хладно или огнестрелно
оръжие, посредством които да ги материализира, нанесените удари в главата на
св.А., обективирани в лека телесна повреда, изразила се и в друго престъпление,
наличието и на квалифициращо обстоятелство по чл.144 ал.2 от НК. По този начин
извършеното по отношение на св.А. се отличава значително от обичайните за този
вид престъпления и с детелността си същият е надхвърлил изискуемите се от
обективната страна признаци заканата само да е от естество (да може) да възбуди
основателен страх от осъществяването й, като по преценка на съда предвид цялата
деятелност на подс. И. е и предизвикан, като обективна даденост. Изключително съществено отегчаващо вината обстоятелство е съдебното
минало на подс.И. – касае се за лице, осъждано
девет пъти за престъпления от общ характер - кражби, като първоначалната
му престъпна дейност е започнала още като непълнолетен. От това се налага
несъмнения извод, че до момента тези наказания не са постигнали по никакъв
начин целите по чл.36 от НК, особено в аспекта на личната превенция и
характеризират дееца, като личност с трайно установени престъпни нагласи.
Обобщеният извод, който се налага
съвкупно от конкретно проявената престъпна деятелност на подсъдимия и миналите
му осъждания е, че се касае за личност с
висока степен на обществена опасност, която по груб и радикален начин
пренебрегва установения правов ред и изразява пълно пренебрежение към зачитане
личността на останалите членове на обществото. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност – характерът на деянието,
отликата му от обичайните от този вид, личността на дееца и липсата на всякакви
смекчаващи вината обстоятелства, вкл. и дори и формално признание на вината съдът намира, че на подс.И. би
следвало да се наложи наказание само при наличие на отегчаващи вината
обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ, ориентирано
към максимума на предвидените в закона
граници – до 6 години лишаване от свобода. Именно с изтърпяване на такова
ограничение в личната сфера на този деец би могло да се очаква постигане на
целите на чл.36 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, спрямо св.П.А.:
При индивидуализацията по отношение на това
наказание съдът отчита също само отегчаващи вината обстоятелства – множество
закани с убийство, включително и към най-близкия
семеен кръг на св.А., наличието и на квалифициращо обстоятелство по чл.144 ал.2
от НК, извършването и на престъплението по чл.216 ал.1 от НК. По този начин
извършеното по отношение на св.А. се отличава значително от обичайните за този
вид престъпления и с деятелността си същият е надхвърлил изискуемите се от
обективната страна признаци заканата само да е от естество (да може) да възбуди
основателен страх от осъществяването и, като по преценка на съда предвид цялата
деятелност на подс.И. е и предизвикан, като обективна даденост. Изключително съществено
отегчаващо вината обстоятелство е съдебното минало на подс.И. – касае се за
лице, осъждано девет пъти за
престъпления от общ характер - кражби, като първоначалната му престъпна дейност
е започнала още като непълнолетен. От това се налага несъмнения извод, че до
момента тези наказания не са постигнали по никакъв начин целите по чл.36 от НК,
особено в аспекта на личната превенция и характеризират дееца, като личност с
трайно установени престъпни нагласи. Обобщеният
извод, който се налага съвкупно от конкретно проявената престъпна
деятелност на подсъдимия и миналите му
осъждания е, че се касае за личност с висока степен на обществена
опасност, която по груб и радикален начин пренебрегва установения правов ред и
изразява пълно пренебрежение към зачитане личността на останалите членове на
обществото. Всички тези обстоятелства в
своята съвкупност – характерът на деянието, отликата му от обичайните от
този вид, личността на дееца и липсата на всякакви смекчаващи вината
обстоятелства, вкл. и дори и формално признание на вината съдът намира, че на подс.И. би
следвало да се наложи наказание само при наличие на отегчаващи вината
обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, ориентирано
средния размер на предвидените в закона граници – от три месеца до 6 години
лишаване от свобода. Именно с изтърпяване на такова ограничение в личната сфера
на този деец би могло да се очаква постигане на целите на чл.36 от НК. Въпреки
наличието само на отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира, че наказанието
за закана с убийство по отношение на св.А. е с по-ниска степен на интензивност
спрямо това по отношение на св.А. и в такъв смисъл е необходимо двете да бъдат
с различен размер, тъй като последното в значително по-радикална форма е
засегнало обществените отношения, предмет на защита на гл.ІІ раздел V от
Особената част на НК.
На основание чл.23 ал.1 от НК така определените наказания
следва да се групират, като се определи едно общо – най-тежкото от тях, а
именно лишаване от свобода за срок от
пет години, което да се изтърпи при строг първоначален режим в затвора.
Подс.И. към момента на извършването на
престъпленията е бил осъждан по см. на чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, тъй като по
отношение на същия няма постановена съдебна реабилитация и в този смисъл за
него реабилитация би настъпила по силата на чл.88а ал.2 от НК на 25.06.2017г.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :