№ 17985
гр. София, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110105303 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са субективно и обективно в условията на кумулативност осъдителни
искове от „........” ЕАД срещу К. Т. Е. и Т. Е. с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер на 1534,02 лева. Претендира
се в условията на разделност от всеки ответник сумата от 640,63 лева –главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 95,90 лева за периода 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г.,
както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 25,71 лева за периода м.12.2019
г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.01.2023 г . до окончателното изплащане на
вземането и мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер
на 4,78 лева от 31.01.2020 г. до 03.01.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния
имот с аб. № ......., находящ се в гр. София, община. „............, било налице облигационно
отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура,
за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че
1
ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
Представя като писмени доказателства - Нотариален акт за продажба на недвижим
имот пт 12.06.2007 г.; Молба за вписване на законна ипотека; Заявление-Деклрация за
откриване на партида; Протокол от 2007 г. на ОС на СЕС; Списък на етажните собственици;
Съобщение към фактура № ....... за периода 2019-2020 г.; както и за периода 2021 -2022 г.;
Общи условия за продажба на топлинна енергия от „........” ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР; Договор при ОУ за
извършване на услугата дялово разпределение топлинна енергия по чл. 139в от Закона за
енергетиката.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците, чрез особения представител, са подали
общ отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и размер.
Поддържат, че в процесния имота и за процесния период не е доставена топлинна енергия.
Навеждат твърдения, че претенцията за главница и акцесорни задължения във връзка с
услугата „дялово разпределение“ е предявена при липса на активна легитимация за това, тъй
като услугата „дялово разпределение“ не е извършвана за имота от „........“ ЕАД. Правят
отвод за подсъдност на настоящия спор.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
2
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Ответниците Т. Е. и Т. Е. са граждани на Република Северна Ирландия и Обединеното
кралство Великобритания, т.е. на държави които не са членки на ЕС. От служебно
изисканата справка от МВР, Дирекция „Миграция“ се установява, че ответниците нямат
регистрирани разрешения за пребиваване на територията на Република България, т.е. нямат
обичайно местопребиваване.
Съгласно чл. 3, ал. 1 КМЧП разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на
частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в
друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. Приложа е уредбата
на Брюкселска конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения
по граждански и търговски дела (подписана на 27 септември 1968 г.) Съгласно чл. 14 от
Конвенцията исковете срещу потребители се предявяват по обичайното
местопребиваване/местоживеене на ответника. В хипотезата на нормата изрично е посочено,
че специалната компетентност е налице при правоотношения възникнали от договори за
продажба на стоки на изплащане чрез вноски или за заем, подлежащ на изплащане на части
или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки. В
настоящия случай е предявен иск за реално изпълнение на задължение по договор за
доставка на енергия, т.е. потребителите на топлинна енергия не попадат в приложното поле
на чл. 14 от Конвенцията. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Конвенцията при спор
свързан с изпълнение на договорно задължение компетентността се определя по
местоизпълнението на съответното задължение, т.е. Софийски районен съд е компетентен да
разгледа настоящия спор. В този смисъл са и нормите от националната нормативна уредба –
чл. 15 вр. чл. 4 КМЧП.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
3
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема
за установено, че ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния
недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства
относно правнорелеватния факт, че ответниците притежават право на собственост върху
процесния имот, придобито по силата на договор за продажба, обективиран в Нотариален
акт № 79, том 2, рег. 4169, дело 248/2007 г. Следователно за процесния период 05.2019 г. до
04.2022 г. ответниците са титуляри на правото на собственост върху топлоснабдения имот,
което ги правили потребители на топлинна. Представена е и декларация за откриване на
партида от 15.05.2007 г.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал,
ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за
предоставената услуга. От заключението на съдебно техническата експертиза и
представените фактури се установява, че за процесния имот. стойността на доставената
топлинна енергия е в размер на 1 281,25 лева, т.е. искът следва да бъде изцяло уважен за
претендираната сума. Цената на доставената топлинна енергия е определена на база
максимален специфичен разход на сградата по данни на ФДР, тъй като не е бил осигурен
достъп за извършване на отчет. Въпреки, че топломерът не е минал през техническа
проверка през 2020 г., то от извършените предходни и последващи такива, 2018 г. – 2022 г.,
се установява, че същият е годен да измери точно потребеното количество топлинна енергия,
т.е. че е годно средство за търговско измерване.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК
на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за
определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или
определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения,
поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.
Процесният период е 05.2019 г. до 04.2022 г, като исковата претенция е предявена на
4
31.01.2023 г., т.е. вземанията не са погасени по давност, тъй като не е изтекъл предвидения
от закона давностен срок,
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение,
сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните
и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.
5
Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата за топлинна енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. Вземането за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение следва да бъде изцяло отхвърлено, тъй като длъжника не е изпаднал в забава,
поради липса на покана чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 500 лева, от
които 100 лева – д.т., 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ, 350 лева – депозит за
изготвянето на заключение по допусната СТЕ.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Т. Е., роден на ********** г., гражданин на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, да заплати на „........“ ЕАД, ЕИК ............, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 640,63 лева,
представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „........., аб. № ......., за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и по иска с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 95,90 лева, представляваща мораторна
лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г.,
както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 25,71 лева, формирана за
периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.01.2023 г . до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,78 лева,
формирана за периода от 31.01.2020 г. до 03.01.2023 г.
ОСЪЖДА Т. Е., родена на ********** г., гражданин на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, да заплати на „........“ ЕАД, ЕИК ............, на основание
6
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 640,63 лева,
представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „........., аб. № ......., за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и по иска с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 95,90 лева, представляваща мораторна
лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г.,
както и суми за дялово разпределение: главница в размер на 25,71 лева, формирана за
периода м.12.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.01.2023 г . до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,78 лева,
формирана за периода от 31.01.2020 г. до 03.01.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Е., родена на ********** г., и К. Т. Е.,
роден на ********** г., граждани на Обединеното кралство Великобритания и Северна
Ирландия, да заплатят на „........“ ЕАД, ЕИК ............, сумата от 500 лева, представляваща
сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7