Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Кюстендил, 07.04.2022 г.
Кюстендилският окръжен съд, в открито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Богоева
ЧЛЕНОЍВЕ: Евгения Стамова
Веселина
Джонева
при секретаря Симона Цикова
като разгледа докладваното от съдия Ваня
Богоева в.гр.
д. № 143
по описа за 2019 г. на КнОС и за да се
произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от „************“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ************“, бл.***, *******, насочена срещу решение № 857 от 12.12.2018
г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д.№ 26/ 2015 г. по описа
на същия съд.
Оспорваният
първоинстанционен съдебен акт се обжалва в частта, в която въззивното дружество
„************“ ЕООД е осъдено да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на ищцовото дружество „***************“
АД да упражнява в пълен обем правото на сервитут, като освободи изцяло нарушени сервитутни зони в
нормативно определени размери, съобразно Наредба за сервитутите на енергийните
обекти, така че пространствата образувани около външните стени на трансформаторен
пост с диспечерско име „******" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К.,
находящ се в местност „*************", с широчина 4,5 м. откъм стени за
врати с трафокилии, 2,5 м. от към стени с врата за уредба средно напрежение и
ниско напрежение и 1,5 метра от към стени без обслужващи врати,
височина-височината на ТП и дължина-дължината на стените, да бъдат свободни,
като премахне за негова сметка стълбището, закриващо вентилационните решетки на
трафопоста.
В обжалваната част
решението на районния съд се приема за неправилно поради необоснованост и
поради противоречие с влязло в сила решение по адм. дело № 147/2015 г. на
Административен съд – Кюстендил. Депозираната жалба е бланкетна, като
въззивното ТД не излага конкретни доводи за неправилност на постановения
съдебен акт в обжалваната част. По същество се иска отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „***************“ АД, със
седалище и адрес на управление гр.С., район „*********”, бул. „*************„ *******,
със съдебен адрес ***, *******, чрез юрисконсулт В.Н., в който е застъпено
становище за неоснователност на въззивната жалба. Приема се, че постановеното
решение в обжалваната част е съобразено с установената по делото фактическа
обстановка, при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Сочи
се, че сервитутните правила са законово регламентирани и доколкото същите
осигуряват безпроблемно обслужване на процесния обект, то законовата уредба не
позволява застрояване на сервитутната зона. По същество се иска отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна. Претендират се разноски.
По делото е постъпила и
въззивна жалба от „***************“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ******, р-н „*********“, бул. „************“ *******,
със съдебен адрес ***, *******, чрез юрисконсулт В.Н..
Решението на Районен
съд – Кюстендил се обжалва в частта, в която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „***************" АД, седалище и адрес на управление: гр. С.
- *****, СО, район „********", ул. „********" ********, ЕИК ***********,
против „********" ЕООД, ЕИК ************,
седалище и адрес на управление-гр.**********************************,
иск ДА БЪДЕ ОСЪДЕНО ПОСЛЕДНОТО ДА ОСИГУРИ ДЕНОНОЩЕН ДОСТЪП до сградата на трафопоста за специализирана
техника с широчина от 6-шест линейни метра, която произтича от необходимостта
за достъп до трансформаторен пост с диспечерско име „******" и
идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************“
на обслужваща механизация и съоръженията с най-високи размери, които при
необходимост се транспортират до или от енергийния обект.
Сочи се, че за процесния трафопост „***************“ АД е собственик на основание правоприемство и притежава на законно основание сервитут. Излага се, че съгласно чл.64, ал.2 от Закона за енергетиката, правото на преминаване на хора и техника е сервитутно право. Позовава се на разпоредбата на чл.64, ал.3, т.1б от ЗЕ, съгласно която при упражняване на сервитутното право, титулярът придобива право негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти, включително право на преминаване на техника с цел поддръжка и правилна експлоатация на обекта. Твърди се, че по делото безспорно е установено, чрез разпита на св. П.С., че достъпа да процесния трафопост е възпрепятстван. Излага се, че при авария, ще е налице реална опасност за намиращите се наблизо хора и сгради. Сочи се също така, че със свидетелските показания е установено, че енергийните съоръжения, представляващи трансформатори, тежат около 500 кг., което означавало, че не може да се извърши поддръжка или подмяна без механизирана подемна техника. За неправилен се приема извода на районния съд, че ищцовото дружество е следвало за своя сметка да изготви инвестиционен проект/техническа документация за определяне размера на подхода към съществуващия трафопост, включително да осъществи необходимите строително – монтажни работи по избиване и поставяне на външни входни врати. Твърди се, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.8, ал.1 от Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Приема се, че лицето, извършило нарушението на сервитутното право чрез застрояване е длъжно да осигури необходимия
- 2 -
подход. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
Въззивният съд, след преценка на
твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред
Районен съд гр.Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от „***************“
АД, със седалище и адрес на управление: гр.С. – *****, СО, р-н „********“, ул.
„********“ *****, ЕИК *********** против „*****“ ЕООД, ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: *************************, с която са били
предявени иск с правно основание чл. 108 от ЗС и искове с правно основание чл.
109 от ЗС, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника,
че ищцовото ТД е собственик на
трансформаторен пост с диспечерско име „******“ и идентификатор
1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност ************* и да бъде
осъден ответника да предаде владението върху процесния трафопост на ищеца,
както и да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост в пълен обем,
изразяващи се в застрояване на сервитутната ивица, затваряне на вентилационна
решетка, като премахне за собствена сметка изграденото стълбище; да бъде
осъдено ответното ТД да осигури денонощен достъп до трафопоста; да осигури
денонощен достъп до сградата на трафопоста за специализирана техника с широчина
от 6-шест линейни метра, която произтича от необходимостта за достъп до трансформаторния пост на обслужваща механизация и съоръженията
с най-високи размери, които при необходимост се транспортират до или от
енергийния обект; да премахне от помещението на трафопоста и подхода към него, попадащ в сервитутната
зона, находящите се там В и К тръби и складирани каси за бутилки и всякакъв
друг подобен амбалаж. .
Ответното ТД оспорва исковете, моли за
отхвърлянето им и претендира присъждането на разноските по делото.
С решение № 839/20.12.2017 г., постановено по гр. д. № 26/2015 г. на КнР
е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор
1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************",
отхвърлен е като неоснователен иска за осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението на трансформаторния
пост; осъдил е ответника да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост по отношение на трансформаторния пост, като осигури
денонощен достъп до същият и е отхвърлил
като неоснователен предявеният иск да бъде осъден ответника да премахне
от помещението на трансформаторен пост с диспечерско име „******" и
идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************",
и подхода към него, попадащ в сервитутната зона, находящите се там В и К тръби
и складирани каси за бутилки, съдържащи алкохол, газови бутилки и всякакъв друг
подобен амбалаж.
Със същото решение,
представляващо в тази част по същността си определение е прекратено производството по делото в частта по
предявения иск да бъде осъден ответника да освободи изцяло нарушени сервитутни
зони в нормативно определени размери, съобразно Наредба за сервитутите на
енергийните обекти, така че пространствата, образувани около външните стени на
трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор
1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************" с
широчина 4,5 м. откъм стени за врати с трафокилии, 2,5 м. откъм стени с врата
за уредба средно напрежение и ниско напрежение и 1,5 метра откъм стени без
обслужващи врати, височина-височината на ТП и дължина-дължината на стените, да
бъдат свободни, да премахне стълбището, закриващо вентилационните решетки на
трафопоста и да осигури денонощен достъп
до сградата на трафопоста за специализирана техника с широчина от 6-шест
линейни метра, която произтича от необходимостта за достъп до трансформаторен
пост с диспечерско име „******" и идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К.,
находящ се в местност „*************“, на обслужваща механизация и съоръженията
с най-високи размери, които при необходимост се транспортират до или енергийния
обект по аргумент от чл.8, ал.2, т.1 от НСЕО, поради недопустимост на исковата
претенция.
Решението като
необжалвано е влязло в сила в частта по иска с правно основание чл. 108 от ЗС,
както и в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 109 от ЗС и
ответникът е осъден да осигури денонощен достъп до процесния трафопост В останалата част решението е обжалвано от
ищеца и с решение № 139/21.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 12082018 г.
на КнОС е потвърдено, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС и е
отменено, в частта, в която производството е било прекратено поради недопустимост на горепосочените искове
и върнато на първоинстанционния съд за разглеждането им по същество. решението
на въззивната инстанция като необжалвано от страните е влязло в сила.
С обжалваното в
настоящото производство решение, както бе посочено и по-горе е уважен искът по чл. 109 от ЗС и ответникът
е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да
упражнява в пълен обем правото на сервитут, като освободи изцяло нарушени сервитутни зони в
нормативно определени размери, съобразно Наредба за сервитутите на енергийните
обекти, така че пространствата образувани около външните стени на
трансформаторен пост с диспечерско име „******" и идентификатор
1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************", с
широчина 4,5 м. откъм стени за врати с трафокилии, 2,5 м. от към стени с врата
за уредба средно напрежение и ниско напрежение и 1,5 метра от към стени без
обслужващи врати, височина-височината на ТП и дължина-дължината на стените, да
бъдат свободни, като премахне за негова сметка стълбището, закриващо
вентилационните решетки на трафопоста, а другият иск с правно основание чл. 109
от ЗС относно осигуряване на денонощен достъп на специализирана техника от и до
сградата, в която е разположен процесния трафопост е отхвърлен като
неоснователен.
Въззивният съд
съобразно правомощията си е оставил исковата молба без движение по реда на чл.
129, ал. 3 във вр. с ал.1 от ГПК относно втората искова претенция за
конкретизиране на петитума и отстраняване провтиворечия между обстоятелствена
част и петитум. С молба / на л. 39 от настоящото дело/ нередовностите са
отстранени, претенцията е конкретизирана като се претендира осигуряване на
денонощен достъп до сградата, в която е разположен трафопоста с размери на
подхода от 6 м. – ширина, 4 метра – височина и 8 м. – дължина
Ищецът поддържа, че с изграденото от ответника стълбище се засяга сервитутната зона на процесния трафопост и се засяга вентилационната решетка на същия. поддържа и,
- 3 -
че липсва достъп до сградата, в която е
разположен трафопоста, за специализирана
техника /обслужваща механизация и съоръжения/, които при необходимост се
транспортират до или от енергийния обект, тъй като целият недвижим имот бил
ограден с висока масивна ограда, с
поставени врати, които не осигуряват достъп с претендираните размери за
широчина, височина и дължина, съобразно горепосоченото уточнение.
Ответникът оспорва претенциите, като отрича
с изграденото в сградата стълбище да се препятства нормалното
функциониране на процесния трафопост,
както, че същото и оградата на
недвижимия имот са изградени въз основа на надлежно издадени строителни книжа и
спазени нормативно установени процедури, разрешаващи изграждането им.
В първоинстанционното производство
са събрани гласни доказателства, като по
искане на ищеца са разпитани свидетелите Е.Й. и П.С.,с а по искане на ответника
свидетелите Т В.и А.Д..
Свидетелите Й. и С. са служители в ищцовото ТД и в показанията
си сочат, че познават много добре електроразпределителната мрежа в района, включително и процесния
трафопост. Същият е предназначен да
захранва с ел.енергия сградите, разположени в м. „*************“, гр.К. . Св. Й. уточнява, че това бил първият
трафопост, изграден през 1964 г. И двамата са категорични, че достъпът до
сградата е затруднен и същият се
препятства от изградената от предишния собственик на имота ограда, с която
целият имот, в който са разположени и съответните сгради е ограден, а оградата
е висока, според твърденията им над 2, 00 м.
Невъзможен бил достъпа за машини и съоръжения, в случай, че е необходимо
извършването на ремонт. категорични са и относно това, че не функционира долна
вентилационна решетка, свързана с нормалното функциониране на съоръжението, тъй
като била запушена и няма достъп на въздух до нея. Уточняват, че достъпът до
процесното съоръжение е препятстван предимно в неработно време/ нощно
време8, когато вратите били заключени.
Св. В.и св. Д. са били
работници на ответника, работели в
ресторанта, разположен в сградата, в която се намира и процесния трафопост. В
показанията им липсва конкретика относно препятстван достъп до съоръжението в
неработно време. на св. Д. не му е известно да се е налагало достъп на
специализирана техника до трафопоста .
.В първоинстанционното производство е прието
заключение на в.л. арх. А.А., от което се установява, че пред фасадната стена с обслужваща врата на
процесния трафопост е изградено конзолно стоманобетоново стълбище, което свързва първия и втория етаж на
сградата. Изградено е така, че се засяга фасадната стена на трафопоста и е
нарушена нормативно определената
сервитутна зона . Със стълбището е затворена по-голямата част от вентилационната
решетка над вратата на трафопоста. В зоната на сервитута имало изградена и метална външна стълба, монтирана
перпендикулярно на стълбището имащо връзка с него. нормативно определените
сервитути на трафопост в сграда са: площадка
пред стената на сградата с обслужващи врати за трафокилиите с широчина
4, 50 м. и дължина, според броя на килиите, установени с наредба №
16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.
Във въззивното производство отново
е разпитан св. С., който е уточнил, че е работил в ищцовото ТД
до 23.01.2017 г. Достъпът до имота е
осъществяван през оградата – за аварийни ситуации, а за обичайното обслужване
на съоръжението чрез предварително
договаряне с представител на ответното ТД. Предоставен е бил и ключ от входната
врата, т.н. от свидетеля 4параден вход“. Твърди, че от товарния вход, ключ не
бил предоставен.
Във въззивното
производство е прието заключение на в. л. арх. Ана А., според което е
невъзможно едрогабаритна техника да достигне непосредствено до стената на
имота. Този извод на в.л. е подробно обоснован. П оземлен имот 41112.525.132, в който е разположен процесния трафопост
граничи с асфалтиран път, но достъпът до зоната от имота, в която е разположен
трафопоста е възможен единствено по горска пътека настилка от каменни плочи, преминаваща между
съществуващата на място едроразмерна растителност. Освен това пътеката е с
променлива ширина - 2 - 2, 50 м. и дължина около 50 м. При тази фактическа обстановка претендираната ширина на пътя от 6 линейни
метра е неосъществима.
Теренът на имота е ограден с масивна
ограда, в която има градинска врата с ширина 1, 0 м височина 2, 40 м. В. л. е пояснило и, че претендираната от ищеца ширина от 6 линейни
метра е не е нормативно определена ,
а най- вероятно определена от ищеца
съобразно габаритите и изискуемия радиус на завиване на техниката, с
която той разполага.
Във въззивното производство е прието и
заключение на авто-техническа експертиза, което е подробно и мотивирано. посочено
е, че изрично с разпоредбата на чл. 27, ал.2
от Наредба за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на
Община Кюстендил , на ОбС – Кюстендил се предвижда, че специализираните техники/ с такава разполага
и ищцовото ТД/ могат да навлизат на
територията на ****„*************“, използвайки намиращите се там, пешеходни и
туристически алеи за подход през тях, с
цел достигане на трафопоста. От
направения оглед на мястото и измервания се определя, че специализирана техника с размери – широчина
3, 5 метра и дължина 10 м , и маса над
15 т/, с каквато ищецът разполага/ няма техническа възможност да маневрира през
горския фонд, без това да доведе до отсичане на вековна растителност и
увреждане на създадената инфраструктура. Според заключението на в. л. ищцовото ТД разполага с възможност за работа
с два хидравлични крана, описани в т. 1 и 2
по пункт 3, първият от които с място на домуване – гр.К. може да изтегли и да натовари процесния
трансформатор, при положение, че е изнесен от трафокилията и разположен на площадката пред Трафопоста.
Описаният в т. 2 хидравличен кран не може да изтегли и да натовари
трансформатора при гореописаното
местоположение на същия.
Общата маса на процесния трансформатор е 1 2000 килограма и има приспособления за
придвижване.
Кранът би бил приложим вариант за изнасянето
на трансформатора от трафокилията, единствено като го изтегля със стрелата си,
подпомагано с жива сила и лостове за насочване към вратата на трафопоста.
вещото лице подробно е описало и други съществуващи опции за изнасянето на трансформатора от трафокилията. Според вещото лице най-удачният и най-лесен начин за придвижване и обслужване
на съоръжението е използването на високоповдигаща количка с електро или ръчно
хидравличен подем. Вещото лице е проучило и прилагани практики в ищцовото ТД и
по точно аварайната му служба, като е установило, че основна практика при смяна на трансформатор е той да бъде
натоварен с помощта на автокран от
площадката, намираща се пред тафопоста с
помощта на лостове и жива сила. Становището на в. л. е, че при този вид
поддръжка най-често се използва човешки
труд, но това не би следвало да е основно приложим метод за работа при
придвижване и обслужване на този вид съоръжения.
- 4 -
Необходимата ширина и ширина на
подход към ТП, която би подсигурила
безпрепятствен достъп до ТП с бордови автокран с размери: ширина – 2 м. и 26
см, дължина 8 м. и височина 3 м. и 60 см. е ширина – 2, 76 м. и височина 4, 50
м., а необходимата височина за повдигане на телескопичната стрела над земята е
15 метра. От съществено значение е и пояснението на в.л. дадено при изслушването
му в о.с.з., за това, че предвид
застроената площ т.н. радиус на завиване
не е определян и е необходимо извършване на т.н. маневра. Ако се наложи кранът
да направи маневра /обратен завой/, мястото позволява с няколко движения,
самият автокран да навлезе в самото
място, т.е. в площадката пред трафопоста. Към заключението в. л. е изготвило скица, намираща се на л. 175 от
делото, на която е изчертана схема отразяваща най-краткия път до процесния ТП и
начин на достъп до него с наличната
техника.
С решение № 50/08.03.2016 г., постановено
по адм. д. № 147/2015 г. на КнАС, влязло в сила на 14.08.2017 г. е отхвърлена
жалбата на ищцовото ТД против Заповед № ДК-10-ЮЗР-26/27.02.2015 г. на Началника
на РДНСК Югозападен район, с която е оставено в сила Разрешение за строеж към
съществуващ ресторант за зала за консумация и офис, с което строителство се
засягала сервитутната зона по процесния ТП.
При така констатираното от
фактическа страна, районният съд, позовавайки се на приетото по делото
експертно заключение на арх. А.А., е
приел, че с изграждане на конзолното стълбище е засегната сервитутната зона на
процесния трафопост, респективно закрита е част от вентилационната му
решетка, което пречи на нормалното
охлаждане на съоръжението , а с това
несъмнено се пречи на ищеца като негов
собственик да упражнява в пълен обем правото си. Отчетено е, че нормативно
установената забрана с чл. 14,ал.1,т.1 от Наредба № 16/19.06.2004г. за
сервитутите на енергийните обекти /обн. ДВ. бр.88/08.10.2004 г./ в сервитутната
зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване
на ел. енергия, да се извършва каквото и да било по вид застрояване. С
изграждане на процесното стълбище, макар и въз основа на основание редовно издадено
разрешително за строеж е нарушено това императивно правило , което е
недопустимо и е уважил иска с правно основание чл. 109 от ЗС, осъждайки
ответника да премахне за своя сметка стълбището.
Втората претенция със същото
правно основание е отхвърлена, като съдът е приел, че доколкото искането на ищеца за денонощен достъп до имота със
специализирана техника, с най-големите размери на същата, / претенцията относно
размерите на подхода, уточнена във въззивното производство/ се субсумира под нормата на чл.8,ал.1 от НСЕО,уреждащ подхода към сервитута, а
доказателства по смисъла на чл.8, ал.2 от НСЕО не се събрани, искът се явява
неоснователен и е отхвърлил същия.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивните жалби са допустими, доколкото изхождат от страните в
първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в
резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Наведеният с въззивната жалба спорен
предмет обхваща необосноваността на обжалвания съдебен акт, свързана с
необсъждането на всички събрани в производството доказателства, както и
неговата незаконосъобразност.
По въззивната жалба на
„************“ ЕООД:
Както бе посочено и
по-горе единственият довод в жалбата е относно необоснованост на решението, в
частта, в която искът е уважен, тъй като
съдът не е съобразил влязлото в сила решение по адм.д. № 147/2015 г. на КнАС и
обжалваното решение в тази му част му“противоречало“. този довод не може да
бъде споделен.
Решението е обосновано,
като първоинстанционният съд е установил правилно ялата фактическа обстановка,
съобразявайки релевантните за спора факти и обстоятелства, като решението по влязлото в сила решение на КнАС не касае
спорния предмет по настоящото дело. Вече бе посочено, че е била обжалвана административна
заповед, с която се разрешава строеж към
съществуващия ресторант на зала за консумация и офис.Предвид това соченото
противоречие не е налице.
Независимо от
бланкетността на въззивната жалба за пълнота на изложението следва да се
посочи, че правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за основателност
на претенцията. По безспорен начин е установено, че сервитутното право на ищеца
е засегнато. То е засегнато с изграждане
на процесното стълбище от собственика на сградата. С това обаче освен, че е засегната сервитутната зона е
нарушено и нормалното функциониране на самото съоръжение, засягайки се процеса
на охлаждането му, тъй като част от вентилационната решетка е закрита от това стълбище.
Предвид това следва
несъмнен извод, че действията по
изграждане и използване на стълбището с неговото разположение са неоснователни
и с тях се пречи на ищеца да упражнява
сервитутното си право като собственик на процесната вещ –трафопост с
диспечерско име „******“. Искането му за прекратяване на тези действия се явява
основателно, поради което приемайки искът с правно основание чл. 109 от ЗС за
основателен, съдът е постановил правилно решение като е уважил същия, осъждайки
ответника да преустанови неоснователните си действия, като премахне за своя сметка стълбището.
Решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба
на „***************“ АД:
Спорно между страните се явява и обстоятелството дали ответното ТД е създало и създава пречки за обслужване на трафопоста чрез използване на, специализира техника, обслужваща механизация и съоръжения, които при необходимост се транспортират до или от енергийния обект, с размери на подхода от 6 м. – ширина, 4 метра – височина и 8 м. – дължина.
- 5 -
Установената по делото фактическа обстановка от въззивната инстанция не обуславя извод, за това, че са били създавани и се създават пречки за използване на сочената от ищеца техника, като следва да се подчертае, че това е техника, с която ТД разполага.
По делото се установи, че не е имало случай от създаването на енергийния обект до момента да се използва такава техника. Не е имало ситуация налагаща подменяне на процесния трансформаторен пост или отстраняване на авария, налагаща изваждане на същия. По делото е установено и, че такива пречки не се създават и ограждането на процесния имот с масивна ограда, в която е разположена градинска врата с горепосочените размери не създава такива пречки.
Общественият интерес не е засегнат и не би бил
засегнат, при съобразяване разпоредбата
на чл. 69 от ЗЕ, съгласно която нергийните предприятия са длъжни да извършват
дейността си в интерес на обществото и на отделните клиенти и в съответствие с
изискванията на този закон и другите нормативни актове, като обезпечават
сигурността на снабдяването, включително защита на обектите, представляващи
критична инфраструктура в енергетиката, непрекъснатостта и качеството на
електрическата и топлинната енергия и природния газ, ефективното използване на
горивата и енергията, опазването на околната среда, живота, здравето и
собствеността на гражданите.
Невярно е твърдението
на ищеца, че е препятстван достъп до
имота, тъй като от разпита на св. С. се установи, че малко преди неговото
напускане на ишцовото ТД през 2017 г. е бил предоставен ключ на служители на
ищеца от т.н. параден вход. това, че от другата врата, н.р от свидетеля
„товарен“ вход не е предоставен ключ не обуславя извод за пречене. В крайна
сметка ответникът е предоставил достъп до имота на служителите предоставайки им
ключ, като абсурдно е да се претендира
достъп през всички възможни
входове.
В случая обаче както бе
посочено се разглежда претенцията на ищеца за свободен денонощен достъп до
имота за използване на специализира техника, обслужваща механизация и
съоръжения, които при необходимост се
транспортират до и от енергийния обект. Претендира се това да става чрез подход
с конкретни определени от ищеца размери,
като които са съобразени
единствено с размерите на
едрогабаритната му техника, с
която разполага към момента.
Претенцията е
неоснователна. Установи се по безспорен начин по делото, че не са налице
неоснователни действия на ответника по смисъла на чл. 109 от ЗС. И двете
заключения на експертизите , приети във въззивното производство
установяват наличието на особености ,
препятствайки придвижването на такава техника
до недвижимият имот, в който е изградена сградата, в която е разположена
и процесната вещ – трафопоста. Описани
са възможните достъпи – чрез горска пътека и по асфалтиран път.Ненужно е
подробно изложение на съображения защо е невъзможен достъп през горската
пътека, настлана с каменни плочи на
техника, с установените от авто-техническата експертиза размери, предвид
установената данни за ширина на пътеката и най-вече наличието на едроразмерна
растителност, размерите на пътеката не предполагат това, а и е недопустимо
обсъждане на вариант за преминаване свързан с унищожаване на растителност,
включваща и вековни дървета.
Директен достъп до
помещението, в което е разположен трафопоста през асфалтирания път е установено
от заключението на авто-техническата експертиза, че същото е невъзможен. Но
причината не са размерите на входната градинска врата, а особености в
устройването на терена на имота/ наличие на стъпала/, налични обекти, изградени
в имота и др. Недопустимо е обсъждане на подобен вариант -, тъй като твърдението за пречене на ищеца следва да има и да запази определена
конкретика, респективно преустановяване на това пречене, чрез осъждането на
ответника с предписване на определено действие или въздържане от някакви
действия не може да бъде неопределено или безгранично.
Кранът би бил приложим
вариант за изнасянето на трансформатора от трафокилията, единствено като го
изтегля със стрелата си, подпомагано с жива сила и лостове за насочване към
вратата на трафопоста. вещото лице подробно е описало и други съществуващи
опции за изнасянето на трансформатора от
трафокилията. Според вещото лице
най-удачният и най-лесен начин за
придвижване и обслужване на съоръжението е използването на високоповдигаща количка с електро или ръчно
хидравличен подем.
В случая подробното, ясно и точно обосновано
заключение на авто-техническата експертиза, е установила размерите на процесния
трафопост, както и наличието на приспособления за придвижване, които има същото. Установени са възможни
варианти за изваждането му от трафокилията, обособена в сградата и възможност за служене с описаните в
заключението кранове, чрез използване на стрелата им. Само това е достатъчно за
категоричност на извода, че не е налице пречене от страна на ответника по
смисъла на чл. 109 от ЗС, поради това, че не е осигурил достъп до сградата и
най-вече възможност за преминаване на специализирана техника, пречка за което
по твърдение на ищеца е високата масивна
ограда на имота, респективно липсата на врата с претендираните от ищеца
размери. Установи се, че това в случая не е пречка за служенето със
специализирана техника за самото изваждане на трафопоста от трафокилията и
обслужване на съоръжението . Ищецът има
различни възможни варианти за изваждане на съоръжението от трафокилията, ако
това се наложи. Установи се и наличие на възможно най-лесен и удачен според заключението
вариант- чрез използване с високоповдигаща количка с електро или ръчно
хидравличен подем., който би могъл да
бъде използван от ищеца. вещото лице е
изготвило схема, отразена на скица към заключението за най-кратък път до
трафопоста и използване на налична
техника.
Изложеното обуславя
извод за неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС, тъй като има възможност за денонощен достъп до процесния трафопост,
включително и използване на наличната техника от ищеца, с който последният би
следвало да се съобрази Неоснователно и при наличието на такава възможност да
се претендира осъждане на ответника да осигурява подход до съоръжението чрез
премахване на част от ограда, изграждане на нова врата и т.н., за осигуряване
на точно претендирани от ищеца размери за ширина, дължина и височина и то
определени единствено от размерите на техниката, с които в момента разполага
ищецът.
Решението на КнРС, с
което този иск е отхвърлен е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
Правилно съдът е присъдил и разноски по водене на делото
в първоинстанционното производство на всяка от страните – на ищеца на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК съобразно уважения иск, а на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърления иск.
На страните не следва да се присъждат разноски по водене на делото във въззивното
производство, предвид неоснователността и на двете въззивни жалби.
Воден от горното,
КнОС
- 6 -
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 857 от 12.12.2018г.,
постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д.№ 26/ 2015 г. по описа на
същия съд, с което „********" ЕООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление: гр.**********************************
е осъдено ДА ПРЕУСТАНОВИ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ, с които пречи на „***************"
АД, седалище и адрес на управление: гр. С. - *****, СО, р-н „********",
ул. „********" ********, ЕИК ***********, да упражнява в пълен обем
правото на сервитут, като освободи
изцяло нарушени сервитутни зони в нормативно определени размери, съобразно
Наредба за сервитутите на енергийните обекти, така че пространствата образувани
около външните стени на трансформаторен пост с диспечерско име „******" и
идентификатор 1112.525.132.3 по КК на гр.К., находящ се в местност „*************",
с широчина 4,5 м. откъм стени за врати с трафокилии, 2,5 м. от към стени с
врата за уредба средно напрежение и ниско напрежение и 1,5 метра от към стени
без обслужващи врати, височина-височината на ТП и дължина-дължината на стените,
да бъдат свободни, КАТО ПРЕМАХНЕ ЗА СОБСТВЕНА СМЕТКА стълбището, закриващо
вентилационните решетки на трафопоста и е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен
предявеният от „***************" АД, седалище и адрес на управление: гр. С.
- *****, СО, р-н „********", ул. „********" ********, ЕИК ***********
против „********" ЕООД, ЕИК ************,
седалище и адрес на управление: гр.********************************** да
бъде осъдено ответното дружество ДА
ОСИГУРИ ДЕНОНОЩЕН ДОСТЪП до сградата, в
която е разположен гореописания трансформаторен пост за специализирана техника,
обслужваща механизация и съоръжения, които при необходимост се транспортират до
или от енергийния обект, с размери на подхода от 6 м. – ширина, 4 метра –
височина и 8 м. – дължина, като потвърждава решението и в частта за разноските.
.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: