Решение по дело №347/2019 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

 

Гр. София, 07.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание, проведено на пункт в гр. София, кв. Бояна, ул. „Белия кладенец“ № 9,  на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретаря Даниела А. и прокурор Господинова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 347 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от И.А.Х. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.Ц. от САК срещу А.А.А. с ЕГН: ********** ***, с която е предявен  иск за поставяне на ответницата под пълно запрещение, на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, поради неспособност да се грижи за себе си, в следствие на заболяване с водеща диагноза „Шизофренни психози”.

Ищцата твърди, че е сестра на ответницата и единствен близък роднина на същата. Ответницата е диагностицирана преди около 30 години с диагноза „шизофренни психози“, със заболяване „шизофрения-параноидна форма, с непрекъснато протичане“. Ищцата твърди, че тя и нейното семейство полагат грижи по отношение на ответницата. През 2018 г. била сменена терапията на А.А.А. и същата започнала да се влошава – не разпознава роднините си, счита ги за чужди хора, които искат да я убият. Това наложило на 08.03.2019 г. ответницата да бъде настанена в Дом за стари хора. Излага съображения, че към момента А.А. не може да се грижи за себе си в ежедневието и е изцяло зависима от грижите на трето лице. Състоянието й води до пълна невъзможност да разбира своите интереси и да се грижи за своите работи. Моли съда да я постави под пълно запрещение.

На ответника А.А.А. е връчен препис от исковата молба и доказателствата, която в срока по чл. 131 ГПК, чрез особен представител адв. Б.В. е депозирала писмен отговор. Счита иска за допустим и основателен, с оглед представените доказателства.

            В съдебно заседание ищцата моли молбата да бъде уважена, ответницата също, чрез назначения й особен представител адв. Б.В.. Представителят на С.о.п. изразява становище за основателност на молбата.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

От представеното удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, изх. № 133/25.04.2019 г. на Община Ботевград, се установява, че А.А.А. е неомъжена.

От представено удостоверение за съпруг и родствени връзки, изх. № 053/25.03.2019 г. на Община Ботевград се установява, че ищцата И.А.Х. е сестра на ответницата А.А.А..

От Експертно решение № 0594 от 075/11.05.2002 г. на ТЕЛК за психични болести  се установява, че на А.А.А. е определена 71% намалена работоспособност, с водеща диагноза „шизофренни психози“.

По делото е изслушана и приета съдебно психиатрична експертиза, от която се установява, че ответницата е с дебют на заболяването преди 46 години, лекувана няколко пъти в диспансера и ПБ Карлуково. При прегледа на ответницата, вещото лице е установило тежка промяна на личността, с дълбоко нарушени подтици, ориентация, разбиране, мислене, напълно скъсване на контакта с околната и социалната среда, социална деградация. Дадено е заключение, че ответницата страда от „Шизофрения – параноидна форма. Непрекъснато протичане. Конфабулаторно-парафренен синдром. Промяна на личност“. Степента на заболяването при ответницата е такова, че я лишава напълно от възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Не може да се очаква подобрение на състоянието й.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на А.А.А.. Същата е напълно неориентирана за време и място. В деня на разпита отговаря, че датата е 04.12.2020 г. Споделя, че от 69 години живее в дома, където е настанена.

Разпитаната свидетелка Й.Х. Д./дъщеря на ищцата/ дава показания, че леля й страда от психично заболяване от 35-годишна възраст.До преди две години живеела в гр. Б. и се справяла сама с делата си, но започнала да забравя, спряла да приема предписаните й лекарства и състоянието й се влошило. Свидетелката посочва, че в състоянието, в което се намира ответницата, не може сама да се справя с личните си дела.

Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от сестрата на ответницата, която е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена под пълно запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение. Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с увреждания, ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г. С решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия. С препоръка № R/99/4 от 23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита на интересите на лицето.

Въпреки гореизложеното,  в случая поставянето на ответницата под пълно запрещение е именно в неин интерес,  с оглед здравословното й състояние.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответницата страда от психично заболяване, с диагноза  „Шизофрения – параноидна форма. Непрекъснато протичане. Конфабулаторно-парафренен синдром. Промяна на личност“. Според заключението на вещото лице степента на заболяването при ответницата е такава, че я ограничава от възможността пълноценно да се грижи за своите работи. Същата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Т. е. налице е първият критерий- медицински за признаването й за недееспособна по  чл.5 от ЗЛС.

Налице е и втората предпоставка, а именно ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Наличното заболяване е  пречка  в пълен обем тя сама да се грижи за себе си и да защитава своите интереси. Съдът намира, че състоянието й е тежко - от непосредствените впечатления на съдебния състав стана ясно, че се касае за психично болен човек. От приетата експертиза се установява, че здравословното й състояние е сериозно увредено. Не може да се очаква каквото и да било подобрение в бъдеще или възстановяване. Ходът на това разстройство е достигнал до изходно, необратимо състояние. Това състояние се потвърждава  и от разпита на свидетелката Йонка Дечева, която дава показания, че ответницата не може сама да се справя с ежедневните си нужди, поради което е нужно да бъде обгрижвана и подпомагана от друго лице.

От това съдът прави извода, че А.А.А.  следва да бъде поставена под пълно запрещение. Към настоящия момент нейните възможности са напълно ограничени в степен,  че не може въобще да се справя сама със своите работи.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ А.А.А.  с ЕГН: ********** ***.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

След влизане на решението в сила,  заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество при Община Ботевград, обл. Софийска  за учредяване на настойничество.

                                              

 

 

СЪДИЯ: