№ 65
гр. Кърджали, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8547777, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на М. Д. Х. с ЕГН
********** от **************, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 22.04.2022 г. в 10.13 часа в гр.Кърджали.
Жалбоподателят М. Д. Х. намира електронния фиш за необоснован, неправилен и
постановен в противоречие със закона. Освен това, при издаването му било допуснато
съществено процесуално нарушение. Твърди, че независимо от авторството и
съставомерността на описаните в електронния фиш факти като административно нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, фишът бил съставен в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Електронният фиш не съдържал информация за датата на която било записано върху хартиен
носител електронното изявление. С оглед датата на връчването му на 27.01.2025 г. не
можело да се предполага, че електронният фиш е издаден в тримесечния срок по чл.34, ал.1
от ЗАНН. Изтеклият период от датата на извършване на 22.04.2022 г. до датата на връчване
на електронния фиш на 27.01.2025 г. пораждал обосновано съмнение за изтекъл срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Бездействието да съставят електронен фиш в тримесечния срок от
откриване на нарушителя имало за последица отпадане на отговорността за водача на МПС.
Моли съдът да постанови акт, с който да отмени обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирал е чрез упълномощен адвокат молба по делото, в която поддържа
жалбата и моли съдът да отмени електронния фиш, както и да му присъди разноски.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 22.04.2022 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ *****.
Същият бил позициониран в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, където действащото
ограничение на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 10.13 часа на 22.04.2022 г. бил
заснет движещ се по бул.„Беломорски“, до бензиностанция „Ромпетрол“, в посока към ЕГ
„Христо Ботев“, лек автомобил „**********“ рег.№ ***** със скорост 87 км/ч. при
ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден
електронен фиш за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, срещу Д. М. Х. от ***** – собственик
на превозното средство. На 10.01.2024 г. собственикът Д. М. Х. декларирал, че на 21.04.2022
г. моторното превозно средство „**********“ рег.№ ***** било предоставено за ползване на
жалбоподателя М. Д. Х. и към процесната дата 22.04.2022 г. се намирало в негово владение.
По този повод и предвид подадената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, бил издаден
атакуваният електронен фиш срещу жалбоподателя М. Д. Х.. В описателната част на
електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 87 км/ч. – превишаване с
37 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в условията на повторност, за
което на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – разпечатка на Клип №
***** от 22.04.2022 г., в който е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационният му номер, датата и мястото на нарушението, номерът на техническото
средство; Електронен фиш серия К № 6022965, издаден от ОД МВР-Кърджали срещу Д. М.
Х.; Справка за собственост на лек автомобил „**********“ рег.№ *****; Молба на Д. М. Х.
от 10.01.2024 г.; Декларация на Д. М. Х. от 10.01.2024 г.; Копие от свидетелство за
управление на МПС на М. Д. Х.; Сертификат от 12.01.2018 г. за проведено обучение на
полицейския служител за работа със СПУКС; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № *****/25.11.2021 г., от които се
установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на
датата 22.04.2022 г.; разпечатки от АИС-АНД; Писмо на сектор ПП-Кърджали от 25.02.2025
г.; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4428208, издаден от ОД МВР-Бургас;
2
разпечатки от АИС-АНД; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от
50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали на
бул.„Беломорски“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено
място. Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата и час, М. Д. Х. като
водач на лек автомобил „**********“ рег.№ ***** се е движил там с 87 км/ч. и така е
превишил допустимата скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на
жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в
електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган
е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Обосновано и правилно е санкциониран М. Д. Х. за
извършеното административно нарушение с автомобила „**********“ рег.№ *****. Същият
попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП и е субект на административнонаказателната
отговорност реализирана с атакувания фиш като лице, на което е било предоставено
моторното превозно средство. Не се установява обаче, нарушението да е извършено
„повторно“ по смисъла на & 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в & 6, т.33
от ДР на ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл.174, ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от наведените в
атакувания фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на
жалбоподателя по Електронен фиш К № 4428208. В този фиш е посочено нарушение на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и от словесното описание в акта става ясно, че
предходното нарушение на Х. се състои в превишаване на допустимата скорост за движение,
въведено с пътен знак. Това означава, че на жалбоподателя не е било е наложено наказание
за същото по вид нарушение като процесното, което е по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо,
признакът повторност на нарушението не бе доказан. От друга страна, както вече се посочи,
установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение
и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща
налагане на административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за водач, който превиши
разрешената М.ална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до 40 км/ч.
Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът М. Д. Х. е превишил допустимата
3
скорост за движение в населено място, като превишаването е с 37 км/ч. Ето защо и
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва
да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от
такова, извършено в условията на повторност по чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, в
нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид
тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към основния
състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН,
съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение,
без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата
квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на
защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно
срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи
признаците от състава на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП са описани в атакувания акт. По
изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като на жалбоподателя
за нарушението се наложи наказание на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП в единствено
възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 400 лв.
Извън горепосоченото относно признака повторност на нарушението, съдът не
констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с
техническо средство при съобразяване на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По
делото е представен задължителният в случаите на използване на мобилно АТСС протокол
по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение,
който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. При съставянето на атакувания фиш са
спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени са: териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Сред тези
реквизити, на които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш не е предвидена
датата на неговото издаване. Макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е
само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и
електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата
относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Няма изискване последният да
има реквизитите на наказателно постановление, така както са изброени в чл.57 от ЗАНН.
Нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е безспорно установено от събраните по делото
4
писмени доказателства, както и от приложената разпечатка на клип от 22.04.2022 г. По
силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ВАС електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие
/съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
/включително срокове/ за издаване на АУАН и наказателно постановление, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Ето
защо, настоящата инстанция намира, че текста на чл.34 от ЗАНН не следва да се прилага по
аналогия при липса на изрична разпоредба.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 400 лв. Това е дължимото
минимално възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, поради което направеното от представителя на ответната страна
възражение за прекомерност е неоснователно. По съразмерност и съобразно уважената част
от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе тези
разноски по делото. Същевременно претенция за разноски е направена и от страна на
административнонаказващия орган и затова в негова полза следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8547777, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на М. Д. Х. с ЕГН
********** от **************, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 22.04.2022 г. в 10.13 часа в гр.Кърджали, като
преквалифицира санкционната норма по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „глоба” от 800 лв. на 400 лв.
ОСЪЖДА М. Д. Х. с ЕГН ********** от **************, да заплати на Областна
5
дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на М. Д. Х. с ЕГН
********** от **************, сумата от 200 лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6