Решение по дело №1899/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 514
Дата: 11 юни 2019 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20183100901899
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………./……….06.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                           

СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ

 

при секретар Мая Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1899 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба на "УП България 19" ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: І. сума в размер на 127 810.87 лв., представляваща цена на доставена електроенергия през м. ноември 2015 г., и сумата 36 786.53 лв., представляваща лихва за забава; ІІ. сума в размер на 56 284.82 лв., представляваща цена на доставена електроенергия през м. декември 2015 г., и сумата 16 262,45 лв., представляваща лихва за забава.

Ищецът твърди, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с „Енерго-Про Мрежи“ АД (сега „Енергоразпределение Север“ АД) Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1635/20.12.2007-3001-ВГ-07.01.2008-4042-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г. За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с т.8 на Решение № Ц-010/30.03.2011г. в размер от 188.29 лв./MWh. Сочи, че през м. ноември 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 663,996 MWh, за която издал фактура № **********/30.11.2015 г. на стойност 150 028.57 лв. с ДДС при продажна цена в размер на 188,29 лв./МВтч, представляваща преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Твърди се, че през месец ноември 2015 г. ВяЕЦ е надхвърлила определеното в т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 на КЕВР нетно специфично производство в размер 2 000 MW/h за инсталиран 1 kW мощност за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа, поради което ищецът издал кредитно известие № **********/30.11.2015 г. към Фактура № 90, с което общата сума по фактура № 90 била намалена със 137 657,69 лв. с ДДС. За произведените над НСП преди достигане на 2 250 ч. работа 609,245 MWh ищецът издал дебитно известие № **********/30.11.2015 г. към фактура № 90, с което общата сума на фактура № 90 е увеличена с 9 846,82 лв. с ДДС (цена за излишък). Впоследствие, централата надминала 2 250 ефективни часа работа през декември 2015 г. и ищецът издал на ответника Дебитно известие № **********/31.12.2015 г. към Фактура № 90 на стойност 127 810,87 лв. с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1, а именно – по цена в размер на 174,82 лв./MWh. Посочената сума в размер на 127 810,87 лв. с ДДС не била заплатена и оставала дължима. Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 36 786,53 лв. изчислено върху сумата от 127 810,87 лв. с ДДС считано от 29.01.2016 г. – датата на която ответникът е изпаднал в забава, до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.

По отношение на ел.енергията, произведена и изкупена през м.декември 2015 г. се твърди, че ищецът е произвел чрез своята ВяЕЦ и доставил на ответника, електрическа енергия в размер на 282,229 MWh, за която издал Фактура № **********/31.12.2015 г. на обща стойност 61 164,83 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 140,755 MWh е 188,29 лв./MWh (преференциална цена определена в т.8 на Решение Ц-10/30.03.2011 г. за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа), а за количеството от 141,474 MWh продажната цена е в размер на 172,95 лв./MWh (преференциална цена определена в т.9 на Решение Ц-10/30.03.2011 г. за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа). Ответникът направил частично плащане по Фактура № 93 в размер на 4 880,01 лв., извършено на 03.05.2016 г. като оставала дължима сумата от 56 284,82 лв. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 16 262,45 лв. за плащането на сумата в размер на 56 284,82 лв. с ДДС, считано от 25.01.2016 г. – датата, на която е изпаднал в забава (15 работни дни след получаването на Фактура № 93, съгласно чл. 24, ал. 1 от Договора за изкупуване), до датата на подаване на исковата молба съгласно чл. 86 от ЗЗД.

Според ищеца, за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост от това, колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 188.29 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 172.95 лв./MWh. След достигане на 2300 кВтч нетно специфично производство, според ищеца, произведената електроенергия се изкупува по цена на излишък на балансиращия пазар.

Ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар. Оспорва начина на изчисляване на стойността на произведеното количество енергия, като настоява, че след достигане на пълните ефективни годишни часове на работа на ветровия генератор за 2015г., следва да се вземе предвид нетното специфично производство на ел.енергия по т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период в зависимост от достигането на посочения праг, тъй като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ и на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Поддържа, че количествата на произведената и продадена електрическа енергия над определените с Решението 2000 КВтч следва да се заплащат по цена за излишък. Счита, че ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежността си към групата производители по т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, както и не се оспорва от ищеца, че произведената от него енергия за предходен период е била заплащана по цена от 188.29 лева/МВтч., съгласно т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа.

Ищецът в допълнителна искова молба сочи, че с решение № 1115 от 28.01.2019г. по адм. дело № 5284/2018г. е потвърдено решение № 1177 от 23.02.2018г. по адм. дело № 8522/2015г. на Административен съд София-град, с което е отменена т.1.7 на Решение СП-1. Поддържа, че доколкото с отмяната на т.1.7 от Решение СП-1 с обратна сила е отменено и нетното специфично производство от 2000 кВтч за ВяЦ, работещи до 2 250 часа, ответникът дължи заплащане на цялото количество електроенергия, произведено до достигането на пълни годишни ефективни 2 250 часа работа по цена от 188.29 лева за мВтч. 

В допълнителен отговор ответникът поддържа, че доколкото Решение СП 1 е декларативен административен акт, то отменената т. 1.7 установява един от параметрите, послужили за утвърждаване на преференциалните цени на ел.енергия с Решение № Ц-10/30.03.2011г., съгласно задължението на КЕВР да установи НСП, използвано за утвърждаване на преференциалната цена по т. 8, и няма обратно действие. Позовава се на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ като твърди, че правото на производителя да използва създадения преференциален режим на продажба е ограничено със закона преди приемането на Решение СП -1.

В писмено становище третото лице-помагач на страната на ответника – НЕК ЕАД поддържа становище за неоснователност на исковите претенции. Счита, че преференциалната цена за един производител е една и се прилага за съответното нетно специфично производство, след което енергията се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочва, че след отмяната на т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е приела ново решение – № СП-5 от 28.03.2019 г., с което отново е установено НСП в размер на 2000 kWh, считано от 31.07.2015г., въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните  поддържат изложените твърдения и претендират присъждане на разноски.

В писмена защита ищецът сочи, че предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 г., последното не е влязло в сила и не следва да бъде вземано под внимание, докато т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР, с която се определя нетно специфично производство на ВяЕЦ работещи до 2250 ч., е окончателно отменено, поради което ответникът не може да ограничава изкупуването на ел. енергия въз основана решение СП-1.

Ответникът е представил писмена защита, с която поддържа направените възражения и оспорвания.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) „Камен бряг Север-4 с обща инсталирана мощност от 3 000 kW, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; между страните е налице валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009 г., по силата на който ответникът се е задължил да изкупува произведената електрическа енергия на преференциална цена.

Съгласно чл. 18 от договора за изкупуване, цената за продажба на електрическата енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне. Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. като е взет предвид и специален критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29 лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т.9).

Не се спори, че през м. ноември 2015 г. ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство (НСП), определено с т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа и, че произведената от ищеца през м.ноември 2015 г. ел.енергия е общо 663,996 мВтч. За достигането и надхвърлянето през м. ноември 2015 г. на НСП ответното дружество е уведомило ищеца на 02.12.2015 г. по електронен път (л. 46). Част от произведеното през м. ноември 2015 г. количество ел. енергия в размер на 54,751 MWh, до достигане на НСП от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност, е изкупена и заплатена по преференциална цена в размер на 188,29 лв/МВтч, определена съгласно т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР. След достигане на НСП от 2000 кВт, останалата част от произведеното през м. ноември 2015 г. количество ел. енергия в размер на 609,245 MWh е изкупена от ответника по цени за излишък. Цялото количество произведена през м. декември 2015 г. ел.енергия е изкупено от ответното дружество по цена за излишък, така, както е посочено в електронно съобщение изпратено от ответника на 12.01.2016 г. (л. 48). Не се твърди и не е установено през 2015 г. процесната ВяЕЦ да е достигнала НСП от 2 300 kWh, съгласно т. 1.8. от Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР – за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа.

Правни изводи:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорът между страните, с оглед наведените в исковата молба твърдения, се свежда до въпроса на каква цена следва да се изкупува от ответника произведеното от ищеца количество електрическа енергия след достигането на нетното специфично производство от 2000 КВтч, установено в т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.

Съгласно чл. 31 от ЗЕВИ в редакцията му към сключване на процесния договор произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на ЗУТ на енергийния обект за производство на електрическа енергия, с изключение на енергията, посочена в ал. 5 на същия член, като по делото няма спор, че процесната такава не попада в това изключение. Съгласно измененията на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 г., на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която обществения доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С последващо изменение на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.

Изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./ задължава обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, като за определяне на количествата ел. енергия, изкупувана по тази цена, е използван критерият нетно специфично производство. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.

Съгласно § 17 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.) в срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

Приетото с изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./ ограничение на количеството ел. енергия произведена от възобновяеми източници, което общественият доставчик, респ. крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена, определено въз основа на посочения с изменението на закона критерий, а именно – нетното специфично производство на ел.енергия, има императивен характер, тъй като нормата е създадена в обществен интерес. Това е видно и от мотивите към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, където изрично е разписано, че замяната на понятието „средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества ел.енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните.

Правата и задълженията на страните по договора се определят съобразно закона, действащ в момента на сключване на сделката. Ако обаче новият закон е императивен, за в бъдеще правата и задълженията се определят от него (така проф. В. Таджер, Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял. І, с.212, София 2001 г.). В случая не се касае за обратно действие на закона, а за действие спрямо заварени правоотношения възникнали на основание гражданскоправни сделки, които се преуреждат за в бъдеще от повелителните норми на закона.

Следва да се отбележи също, че с изменението на ЗЕВИ от 24.07.2015 по същество се въвежда критерий за определяне на количеството електрическа енергия, което крайните снабдители са задължени да изкупуват по преференциална цена, който е служил като база за определяне на размера на преференциалната цена, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, и в този смисъл не е нов. Този извод следва и от редакцията на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ, от която е видно, че на КЕВР е даден срок в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, с което нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР е размер, както следва: т. 1.7. 2 000 kWh, при определената цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа; т. 1.8. 2 300 kWh, при определената цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа.

С решение № 1177 от 23.02.2018 г. по адм. дело № 8522/2015г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018г. на ВАС, е отменена т. 1.7 на Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР.

С решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013 от 28.06.2006 г.

Срещу Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР са подадени множество жалби, производството по които е висящо пред Административен съд – град София.

Общо правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон. Съгласно чл. 13, ал.9 от Закона за енергетиката обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение, а искането за спиране изпълнението на оспорено по съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи. Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания ИАА, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК. По този начин законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения, издавани от КЕВР, ръководейки се от значимостта на регулираните обществени отношения.

Следователно, Решение СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР към настоящия момент подлежи на изпълнение. Същото следва да се приложи отношенията между страните, доколкото в договора за изкупуване на електрическа енергия от 26.08.2009 г., изрично е предвидено, че цената за продажба на електрическата енергия е регулирана и се определя от КЕВР. В Решение СП-5 е посочено, че установеното НСП се прилага считано от 31.07.2015 г. В случая обратното действие на административния акт е придадено със закон, тъй като административният орган е задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ, да приеме решение, с което да се установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

Като се вземе предвид установеното по делото обстоятелство, че през месец ноември 2015 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетното си специфично производство от 2000 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че произведената от централата на ищцовото дружество ел.енергия за 2015 г. е надлежно заплатена, като производителят е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.

Като неоснователен се преценява доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената от електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 172,95 лв./MWh, а след достигане на 2 300 кВтч нетно специфично производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.

Тази теза е необоснована и изцяло противоречи на законовата регламентация на два самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от самото начало – 2006 г. и понастоящем води до различни стойностни и ценови параметри за всяка една от тях. Подробен анализ на нормативната уредба в тази насока е изложен в посеченото по-горе решение № 1115 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018г. на ВАС, който се споделя от настоящия съдебен състав. Накратко, за първи път през 2006 г. ДКЕВР в решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. е разгледал същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. В мотивите към решението е посочено, че пълните ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на ветровата централа. Ефективните часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на вятъра, съобразно които, страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи път се определят преференциални цени, като те са различни в зависимост от ветровия генератор и пълните ефективни годишни часове на работа. Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ, разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет специален критерии при определяне на преференциални цени на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в решение № Ц-010/2011 г., в което е посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за електроцентрали, работили до посочените часове годишно.

Ако се възприеме тезата на ищеца, би следвало категорията, към която принадлежи съответната електроцентрала, да се определи едва след края на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо платена. Видно от твърденията в исковата молба и от приложената фактура № **********/30.11.2015 г. на стойност 150 028.57 лв. с ДДС – лист 38 от делото, получателят Енерго-Про Продажби“ АД заплаща фактурираната от доставчика "УП България 19" ЕООД ел.енергия на цена от 188,29 лева/МВтч, представляваща преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа. Следователно, ищецът сам е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, фактурирал е и е получавал за произведената електрическа енергия преференциална цена в размер на 188,29 лева /МВтч, съгласно т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 г. За тези ВяЕЦ нетното специфично производство от 2000 кВтч е определено първоначално в т. 1.7 от решение № СП-1/2015 г., а понастоящем в решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.

С оглед на така установеното, по преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената ел.енергия за м. 11.2015 г. (тази до достигане на НСП от 2000 кВтч), а останалото произведено количество за същия месец и цялото произведено през м. 12.2015 г. количество подлежат на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. Този извод е в съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба към централите от съответния вид.

Между страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена за излишък.

С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава за периоди до датата на предявяване на иска – 29.11.2018 г., както и за присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.

Отговорност за разноски.

При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК сторените от ответника в производството разноски. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на адв. възнаграждение е неоснователно, доколкото последното е в размера на установения в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. минимум. Предвид това следващите се на ответника разноски са в размер на 7 536,00 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в т.ч. ДДС.

 

Воден от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на УП България 19" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: пл. "Позитано" № 2, ет. 5, п.к. 1000, гр. София, за осъждане на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, да заплати на „УП България 19" ЕООД:

(1) сума в размер 127 810,87 лв. с ДДС, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2015 г., произведена от възобновяем източник вятърна централа - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-4" с обща инсталирана мощност 3000 kW, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 35746.21.109 в землището на с. Камен бряг, Община Каварна, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и

(2) сума в размер 36 786,53 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 127 810,87 лв. с ДДС за периода от 29.01.2016 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2018 г.;

(3) сума в размер 56 284,82 лв. с ДДС, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2015 г., произведена от възобновяем източник вятърна централа - ВяЕЦ „Камен Бряг Север-4" с обща инсталирана мощност 3000 kW, състояща се от един генератор тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 35746.21.109 в землището на с. Камен бряг, Община Каварна, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 98 от 26.08.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и

(4) сума в размер 16 262,45 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 56 284,82 лв. с ДДС за периода от 25.01.2016 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2018 г.

 

ОСЪЖДА „УП България 19" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: пл. "Позитано" № 2, ет. 5, п.к. 1000, гр. София, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, сумата 7 536,00 лева разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: