№ 15354
гр. С, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б Д В
при участието на секретаря С Н В
като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20231110108198 по
описа за 2023 година
като сложи за разглеждане гр. д. № 8198 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на „Е М” ЕООД срещу В. Н. П.. В хода на
производството ответникът е починал, поради което на негово място са конституирани
наследниците му Е. О. П., Н. В. П. и О. В. П..
Ищецът е предявил искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че
всеки от ответниците дължи на ищеца по 1/3 от сумата 689,52 лв., представляваща
падежирала главница за период от 07.12.2021 г. до 07.10.2022 г. по Договор за кредит №
..../19.11.2021 г., сключен между „У К Ф“ АД и В. Н. П., ведно със законна лихва за период от
10.10.2022 г. до изплащане на вземането, по 1/3 от сумата 665,68 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за период от 07.12.2021 г. до 07.10.2022 г., по 1/3 от сумата
58,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от
07.12.2021 г. до 09.10.2022 г., за които суми е била издадена заповед № 30607 за изпълнение
на парично задължение от 26.10.2022г. на Софийски районен съд по ч.гр.д. № 54934/2022 г.,
151 състав.
Ищецът твърди, че на 19.11.2021 г. е сключен договор за потребителски паричен
кредит № .... между „У К Ф” ЕАД (с предишно наименование „У К“ АД) и В. Н. П., по
силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на
5120 лв., като е бил договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 15,54%.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 60 месечни анюитетни
вноски, с краен срок за погасяване - 07.11.2026 г. Сочи, че след усвояването на кредита
кредитополучателят не е погасял месечните си вноски съгласно договора. На 16.06.2022 г. е
бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „У К Ф” ЕАД (с
предишно наименование „У К” АД), с ЕИК ... и „Е М” ЕООД, с ЕИК ...., по силата на който
задължението на В. Н. П., произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № ....
от 19.11.2021 г., е било изкупено от „Е М ” ЕООД. Посочва, че до длъжника е било изпратено
уведомление за извършената цесия, но същото не било получено, поради което счита, че
същият следва да се счита за уведомен с исковата молба. Твърди, че задълженията на
1
ответниците не са погасени, поради което моли за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Е. О. П.
и Н В П., чрез назначения им особен представител, с който оспорват предявените искове по
основание и размер. Оспорват наследодателят им да е получил сумата по процесния договор
за заем. Оспорват по кредита да е настъпила предсрочна изискуемост, доколкото длъжникът
не е уведомен за настъпването й. Твърдят, че договорът за потребителски кредит е нищожен,
както и отделни негови клаузи, а именно уговорката за възнаградителна лихва. Твърдят, че
неустойката противоречи на добрите нрави. Оспорват да са надлежно уведомени за
извършената цесия. Посочва се, че възможно да е извършен отказ от страна на ответниците
от наследството на и В. Н. П.. Молят за отхвърлянето на исковете.
Третият ответник О. П. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на
правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, предоставянето на
сумата, усвояването на кредита от кредитополучателя, сключването на договор за цесия и
уведомяването на длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване
на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание, в който е
уговорена възнаградителна лихва в претендирания размер, сключването на договор за цесия
и уведомяването на длъжника за нея.
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните факти в тежест на ответниците е да установят, че са
погасили задълженията си по договора чрез плащане както и възраженията за нищожност на
договора за кредит.
Съдът е обявил на страните с приетия за окончателен доклад по делото, че служебно
следи за неравноправност на клаузи, за което им е предоставил при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски паричен кредит № ...., сключен на
19.11.2021 г. между „У К Ф“ ЕАД и първоначалния ответник В. П., съгласно който
дружеството предоставя на ответника заемна сума по потребителски заем в размер на 5000
лв., а ответникът се задължава да я върне в срок от 60 месеца с 60 месечни вноски в размер
на по 134, 62 лв. всяка като падежът на всяка вноска е 7-мо число на съответния месец.
Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент 15, 54 %, годишен процент на
разходите по заема 22, 92 % и в договора е посочено, че общият размер на всички плащания
по договора е 8077, 43 лв. В договора е посочено, че сумата ще бъде усвоена чрез превод по
сметка на клиента. Съгласно приложения на л. 14 по делото погасителен план падежът на
последната вноска по договора е 07.11.2026 г.
На 16.06.2022 г. "У К Ф" ЕАД и ищецът "Е М" ЕООД са сключили договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) като в приложението към договора под номер 53 (л. 27
по делото) е описано и вземането по процесния договор срещу ответника, което е било
прехвърлено на ищеца. По делото са приети и потвърждение за сключена цесия на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да
2
уведоми всички длъжници по вземанията съгласно рамковия договор за цесия, както и
уведомително писмо от цедента чрез цесионера до ответника за извършено прехвърляне на
процесното вземане. Представено е и известие за доставяне, в което е посочено, че пратката
е непотърсена.
Съгласно приложените на л. 147 и л. 175 по делото справки в особената книга по чл.
49, ал. 1 ЗН, водена при Софийски районен съд, не са били намерени данни за вписан отказ
от наследството на В. Н. П. от страна на наследниците му Е. О. П., Н. В. П. и О. В. П. -
тримата ответници, конституирани по реда на чл. 227 ГПК.
От писмо на С О, дирекция „О П“, отдел „ОП – П" от 07.07.2025 г. (л. 188) се
установява, че притежавания от първоначалния ответник В. П. и съпругата му Е. П.
недвижим имот не е бил предеклариран от наследниците на В. П. след смъртта му, както и
че данъчните задължения за същия имот за 2024 г. и 2025 г. не са били заплатени.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
От правна страна
След съвкупна преценка на така събраните доказателства съдът намира, че по делото
не е установено при условията на пълно и главно доказване, че тримата конституирани по
реда на чл. 227 ГПК ответници са приели наследството на първоначалния ответник В. П..
Съгласно константната съдебна практика кредиторът, който претендира, че наследник на
негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че
наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини
(решение № 165 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1057/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.), като не
съществува презумпция за прието наследство (определение № 283 от 21.06.2018 г. по ч. т. д.
№ 1583/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о.). В разглеждания случай няма данни за приемане на
наследството нито изрично, нито с конклудентни действия. От изисканата от С О
информация се установява, че тримата наследници не са предекларирали недвижим имот,
притежаван от общия им наследодател, след неговата смърт, нито са заплатили съответните
данъчни задължения. Няма индикации за друго тяхно поведение или действия, които да
бъдат тълкувани като приемане на наследството с конклудентни действия, а предвид
обстоятелството, че те не участват лично в производството, няма как да бъде проведена и
процедурата по чл. 51 ЗН, тъй като тя изисква лично участие. От друга страна, липсата на
изрични откази от наследството, които да са вписани в особената книга при съда, не
означава, че наследниците са приели наследството при липса на каквато и да е индикация за
това.
Предвид изложеното съдът намира, че тримата ответници, конституирани по реда на
чл. 227 ГПК, не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове,
поради което исковите претенции следва да бъдат отхвърлени само на това основание, без да
се обсъждат останалите предпоставки за дължимост на сумите.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е М“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр.С, район „В“, жк „М Д“, ул.”Р П К” № 4-6, срещу Е. О. П., ЕГН **********,
Н. В. П., ЕГН **********, и О. В. П., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. С, жк „С Р“,
бл. ..., (конституирани по реда на чл. 227 ГПК в правата на починалия първоначален
ответник В. Н. П., ЕГН **********) установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че
всеки от ответниците дължи на ищеца по 1/3 от сумата 689, 52 лв., представляваща
падежирала главница за период от 07.12.2021 г. до 07.10.2022 г. по Договор за кредит №
..../19.11.2021 г., сключен между „У К Ф“ АД и В. Н. П., ведно със законна лихва за период от
10.10.2022 г. до изплащане на вземането, по 1/3 от сумата 665,68 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за период от 07.12.2021 г. до 07.10.2022 г., по 1/3 от сумата
3
58,42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за период от
07.12.2021 г. до 09.10.2022 г., за които суми е била издадена заповед № 30607 за изпълнение
на парично задължение от 26.10.2022г. на Софийски районен съд по ч.гр.д. № 54934/2022 г.,
151 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4