РЕШЕНИЕ
№ 1297
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20203110111144 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „***" ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ****, срещу ЕМ. ХР. Д.
с ЕГН **********, с адрес: град ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от общо 158,70 лева по
Фактура № *** г., издадена за задължения за периода от 15.10.2018 г. до
14.11.2018 г., представляваща обща стойност на месечни абонаментни
такси за потребени от длъжника услуги, от която сума: 19,39 лева - за
мобилен номер *** 27,89 лева - за мобилен номер ***; 112,60 лева - за
мобилен номер *** като по фактурата има частично плащане в размер на
1,18 лева;
2. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от общо 91,74 лева по
Фактура № *** г., издадена за задължения за периода от 15.11.2018 г. до
14.12.2018 г., представляваща обща стойност на месечни абонаментни
такси за потребени от длъжника услуги, от която сума: 17,89 лева - за
мобилен номер ***; 23,48 лева - за мобилен номер ***7; 50,37 лева - за
мобилен номер ***;
1
3. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от общо 87,57 лева по
Фактура № ** г., издадена за задължения за периода от 15.12.2018 г. до
14.01.2019 г., представляваща обща стойност на месечни абонаментни
такси за потребени от длъжника услуги, от която сума: 16,99 лева - за
мобилен номер ***; 22,58 лева - за мобилен номер ***; 48 лева - за
мобилен номер ***;
4. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 7,66 лева -
представляваща остатък от непогасени месечни вноски за ползване на
предоставени мобилни устройства, начислени за периода от 15.01.2019 г.
до 14.02.2019 г., за която сума е издадена Фактура № *** г.;
5. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от общо 305,82 лева -
представляваща дължима сума по Договор за лизинг от 24.08.2018 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за мобилен номер ***, за
мобилно устройство NOKIA 6.1 Black co_code: **********, от която
сума: 288,83 лева - дължими лизингови вноски за периода от месец март
2019 г. до месец август 2020 г.; 16,99 лева - допълнителна сума за
невръщане на мобилното устройство;
6. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от общо 231,80 лева -
представляваща дължими суми по Договор за лизинг от 31.10.2018 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за мобилен номер ***, за мобилно
устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver co_code: **********, от която сума:
220,21 лева - дължими лизингови вноски за периода от месец март 2019 г. до
месец октомври 2020 г.; 11,59 лева - допълнителна сума за невръщане на
мобилното устройство;
7. иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата от общо 373,75 лева -
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорните
абонаменти, за която сума е издадена Фактура № *** г., от която сума: 79,48
лева - за мобилен номер ***; 234,18 лева - за мобилен номер ***; 60,09 лева -
за мобилен номер ****
- ведно със законната лихва върху посочените вземания от датата на
депозиране на заявлението - 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на
вземанията
В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ЕМ. ХР. Д. е
сключен Договор за мобилни услуги от 09.05.2017 г., съгласно който на
клиента е предоставен мобилен телефонен номер ***, с уговорена програма
„Стандарт 9,99 лева", със срок на действие 24 месеца. Сочи, че на 24.08.2018
г. между страните било подписано Допълнително споразумение към същия
договор за абонаментен план „Тотал 30,99 лева", за нов срок от 24 месеца,
както и Договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство NOKIA 6.1
Black на изплащане с 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 16,99
лева.
2
Ищецът твърди, че на 09.05.2017 г. с ответницата бил сключен и втори
Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***, с абонаментен план
„Интернет 5000", със срок на действие 24 месеца, а на 31.10.2018 г. - Договор
за мобилни услуги за мобилен номер ***, с абонаментен план „Тотал 10,99
лева", със срок на действие две години и Договор за лизинг от същата дата за
мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver на изплащане с 23 месечни
лизингови вноски, всяка в размер на 11,59 лева.
Ищецът поддържа, че ответницата не е изпълнила задълженията си по
следните фактури: Фактура № *** г., издадена за задължения за периода от
15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., Фактура № *** г., издадена за задължения за
периода от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г., Фактура № *** г., издадена за
задължения за периода от 15.12.2018 г. до 14.01.2019 г., Фактура
№ *** г., издадена за задължения за периода от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията по гореописаните
фактури, договорите за мобилни услуги и за лизинг са предсрочно
прекратени, като в тази връзка е издадена Фактура № *** г. Сочи, че същата
включва неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни
услуги в общ размер на 373,75 лева, предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски в общ размер на 537,62 лева и сума за потребени мобилни
услуги в размер общо на 345,67 лева. Заявява, че посочените общи суми са
формирани, както следва: сумата от общо 158,07 лева по Фактура № *** г.,
издадена за задължения за периода от 15.10.2018 г. до 14.11.2018 г.,
представляваща обща стойност на месечни абонаментни такси за потребени
от длъжника услуги, от която сума: 19,39 лева - за мобилен номер ***; 27,89
лева - за мобилен номер ***; 112,60 лева - за мобилен номер *** като по
фактурата има частично плащане в размер на 1,18 лева; сумата от общо 91,74
лева по Фактура № *** г., издадена за задължения за периода от 15.11.2018 г.
до 14.12.2018 г., представляваща обща стойност на месечни абонаментни
такси за потребени от длъжника услуги, от която сума: 17,89 лева - за
мобилен номер *** 23,48 лева - за мобилен номер *** 50,37 лева - за мобилен
номер ***; сумата от общо 87,57 лева по Фактура № *** г., издадена за
задължения за периода от г. до 14.01.2019 г., представляваща обща стойност
на месечни абонаментни такси за потребени от длъжника услуги, от която
сума: 16,99 лева - за мобилен номер *** 22,58 лева - за мобилен номер ***;
48 лева - за мобилен номер ***; сумата от 7,66 лева - представляваща остатък
от непогасени месечни вноски за ползване на предоставени мобилни
устройства, начислени за периода от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г., за която
сума е издадена Фактура № *** г.; сумата от общо 305,82 лева -
представляваща дължима сума по Договор за лизинг от 24.08.2018 г., сключен
във връзка с договорен абонамент за мобилен номер **** за мобилно
устройство NOKIA 6.1 Black co_code: **********, от която сума: 288,83 лева
- дължими лизингови вноски за периода от месец март 2019 г. до месец август
2020 г.; 16,99 лева - допълнителна сума за невръщане на мобилното
3
устройство; сумата от общо 231,80 лева - представляваща дължими суми по
Договор за лизинг от 31.10.2018 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за мобилен номер ***, за мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual
Grey Silver co_code: **********, от която сума: 220,21 лева - дължими
лизингови вноски за периода от месец март 2019 г. до месец октомври 2020
г.; 11,59 лева - допълнителна сума за невръщане на мобилното устройство;
сумата от общо 373,75 лева - представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорните абонаменти, за която сума е издадена Фактура
№ ***г., от която сума: 79,48 лева - за мобилен номер ***; 234,18 лева - за
мобилен номер ***; 60,09 лева - за мобилен номер ***
Ищецът твърди, че съгласно изрични клаузи в индивидуалните договори
между страните, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно
прекратяване на срочен договор по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни такси, от прекратяването на съответния договор, до края на
първоначално предвидения срок на действието му. Сочи, че обявяването на
предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в
чл. 11 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в това число по свързаните договори за
мобилни услуги.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на задълженията от страна на
ответницата „***" ЕАД е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д. № 1160/2020 г. по описа на Районен съд - Варна,
*** състав, и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Обуславя интереса си от предявяване на исковете с обстоятелството, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата , чрез назначения й особен
представител, е депозирала писмен отговор, в който се оспорват твърденията
в исковата молба за наличие на валидни облигационни правоотношения
между страните по делото, като се твърди, че процесните договори не са
подписани от ответницата. Оспорва се претендираните мобилни услуги да са
реално доставени на и потребени от ответницата, както и съдържанието на
издадените фактури. Твърди се, че същата не е получила процесните мобилни
устройства и не е била уведомена за предсрочното прекратяване на
договорите.
В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество,
редовно уведомено за насроченото заседание, не се явява и не се
представлява.
Ответницата, чрез назначения си особен представител сочи, че от
4
доказателствата по делото се е установило, че между страните са налице
облигационни правоотношения, на основание посочените в исковата молба
договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. Сочи, че
поетите по договорите задължения от страна на ищеца са били изпълнени, но
от страна на ответника не са заплатени дължимите суми, поради което същите
са останали дължими. Сочи, че претенцията за неустойка е неоснователна,
тъй като по делото не са ангажирани доказателства за действителност на
клаузата, както и за нейния размер.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
За успешното провеждане на така предявените искове е необходимо
ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка
между него и ответника по сключени договори за мобилни услуги и за лизинг
на мобилни устройства; размера на уговорената месечна абонаментна такса;
реално извършване на доставката и потреблението на мобилни услуги за
съответните периоди; едностранното прекратяване на договора от страна на
мобилния оператор; наличието на валидна клауза за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна
престация по съществували между страните договорни отношения. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – ***, *** с-в, по което
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника
при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет
между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято
дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника,
нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: ответникът да
има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и
абонатен номер; ищецът в качеството му на доставчик на мобилни услуги и
въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, да е
предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата
стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер.
От представените по делото Договор за мобилни услуги от 09.05.2017г;
Договор за мобилни услуги от 09.05.2017г.; Допълнително споразумение от
24.08.2018г.; Договор за лизинг от 24.08.2018г.; Договор за мобилни услуги
от 31.10.2018г. и договор за лизинг от 31.10.2018г. се установява, че между
ищеца и ответника са възникнали облигационни правоотношения.
5
Спорно между страните е било обстоятелството дали тези
правоотношения са възникнали валидно между тях. В тази връзка особеният
представител на ответника е оспорил автентичността на подписите, положени
върху договорите от страна на Е.Д..
При така въведеното възражение, по делото е била допусната съдебно
почеркова експертиза, вещото лице по която е изследвало посочените в
исковата молба договори за мобилни услуги и за лизинг, като е сравнило
подписите на потребителя със свободни образци от почерка и подписите на
Е.Д., положени в заявления за издаване на документи за самоличност от
2001г., 2017г. и 2020 г. При извършен сравнителен анализ вещото лице Е.А. е
установило, че подписите, положени за „потребител“ и „абонат“ в процесните
договори, са изпълнени от ЕМ. ХР. Д. /***/. Така изложеното заключение на
вещото лице не е оспорено от страните и е прието и приложено към
доказателствения материал по делото, като съдът кредитира същото като
пълно, ясно и изчерпателно.
Предвид горното по делото следва да се приеме за установено, че между
страните са налице валидно възникнали договорни правоотношения, така,
както са посочени в исковата молба.
Налице е и едностранно волеизявление от страна на ищцовото
дружество, че счита сключените с ответника договори за развалени, на
основание точка 75, вр. с. точка 19б от Общите условия, подписани от Е.Д..
От приетата по делото Комплексна Съдебно-Техническа и Съдебно –
Счетоводна експертиза се установява, че за процесния период на потребление
от 15.10.2018 г. до 14.01.2019г. по фактура за мобилни номера **** абонатът
е достъп до мрежата и услугите на ищцовото дружество. За същия период
номер *** не е имал потребление на мобилни услуги, а другите два мобилни
номера на абоната са имали потребление само в първия отчетен период от
релевирания такъв. Изходящите обаждания и Интернет трафик са спрени от
мобилния оператор след 05.12.2018г., а на 04.02.2019г. услугите са изцяло
спрени.
От съдебно-счетоводната част на експертизата се установява, че за
посочения процесен период общото задължение по процесиите фактури и
кредитно известие е 346.85 лева. Вещото лице е установило, че към началото
на периода от предходни фактури има отчетени надплатени 1.18 лева, като
със същата сума следва да бъде намалено задължението по процесиите
фактури. В тази случай задължението по процесиите фактури е в размер
на 345.67 лева. През процесния период няма данни за направени плащания от
ответницата. Експертът е установил, че дължимите лизингови вноски за
посочения период, дължими за цената на устройство NOKIA 6.1 Black са в
общ размер на 305.82 лева, а лизинговите вноски, дължими за цената на
устройство NOKIA 2.1 Dual Grey Silver, са в общ размер на 231,80 лева.
6
/уточнено в съдебно заседание от 17.09.2021г./.
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че между страните са били
сключени валидно договорите, посочени в исковата молба, като се установява
и размерът на дължимите месечни вноски за мобилни услуги, както и на
дължимите лизингови вноски за двете мобилни устройства.
Доколкото обстоятелствата, които ищецът е следвало да установи, са
доказани по безспорен начин по делото, то в тежест на ответника е да
установи, че е платил дължимите от него суми. Доказателства за извършено
плащане на потребените услуги и на дължимите лизингови вноски не са
ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този факт,
претенцията за главница по договорите, за който са издадени фактурите, се
явява доказана по основание и следва да се уважи в пълен размер.
По отношение на претендираната неустойка от страна на ищеца, съдът
намира същата за дължима, по следните съображения:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга
могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на
срока, по волята на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – така т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването
на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати,
но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на
всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на бившия мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Предвид изложеното съдът приема, че
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
7
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД в този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016
по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС , I т.о.
В случая обаче с оглед предявеното искане за заплащане на неустойка в
трикратния размер на месечни абонаментни такси и представеното спогодба
между мобилния оператор и Комисията за защита на потребителите, съдът
намира, че претендираният трикратен размер на неустоечното плащане не
противоречи на изискването за добросъвестност. Доказани са основанията за
възникване на неустоечното задължение, а именно посочените в т. 19б и т. 75
от ОУ обстоятелства. Ето защо предявеният иск за дължима неустойка също е
основателен и следва да бъде уважен в предявения размер за сумата от 373,75
лв.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които
съобразно представените доказателства възлизат в общ размер на 1 230 лв.,
от които 180 лева адвокатско възнаграждение, 350 лева платена дължима за
исковото производство държавна такса; 300 лв. депозит за особен
представител, 400 лева за депозит за вещи лица по комплексна СТЕ и ССчЕ.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд
Варна сумата от 250 лева, представляваща внесен от бюджета на съда депозит
за вещо лица, за допуснатата по нейно искане почеркова експертиза.
На основание т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство, за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и 180 лв.
адвокатско възнаграждение, т.е. в общ размер на 205 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът ЕМ. ХР. Д. с ЕГН ********** , с адрес: град ***, дължи на *** с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, сума в общ размер
от 1 257,04 лв. /хиляда двеста петдесет и седем лева и четири стотинки/ ,
от които сумата от 158,70 лева по Фактура № *** г., издадена за задължения
за периода от 15.10.2018 г. до 14.11.2018 г., представляваща обща стойност на
месечни абонаментни такси за потребени от длъжника услуги, от която сума:
19,39 лева - за мобилен номер ***; 27,89 лева - за мобилен номер ***112,60
8
лева - за мобилен номер ***сумата от 91,74 лева по Фактура № *** издадена
за задължения за периода от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г., представляваща
обща стойност на месечни абонаментни такси за потребени от длъжника
услуги, от която сума: 17,89 лева - за мобилен номер *** 23,48 лева - за
мобилен номер *** 50,37 лева - за мобилен номер *** сумата от 87,57 лева по
Фактура № *** г., издадена за задължения за периода от 15.12.2018 г. до
14.01.2019 г., представляваща обща стойност на месечни абонаментни такси
за потребени от длъжника услуги, от която сума: 16,99 лева - за мобилен
номер *** 22,58 лева - за мобилен номер ***; 48 лева - за мобилен номер ***,
сумата от 7,66 лева - представляваща остатък от непогасени месечни вноски
за ползване на предоставени мобилни устройства, начислени за периода от
15.01.2019 г. до 14.02.2019 г., за която сума е издадена Фактура № *** г.,
сумата от 305,82 лева - представляваща дължима сума по Договор за лизинг
от 24.08.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за мобилен номер
***, за мобилно устройство NOKIA 6.1 Black co_code: **********, от която
сума: 288,83 лева - дължими лизингови вноски за периода от месец март 2019
г. до месец август 2020 г.; 16,99 лева - допълнителна сума за невръщане на
мобилното устройство, сумата от 231,80 лева - представляваща дължими
суми по Договор за лизинг от 31.10.2018 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за мобилен номер ***, за мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual
Grey Silver co_code: **********, от която сума: 220,21 лева - дължими
лизингови вноски за периода от месец март 2019 г. до месец октомври 2020
г.; 11,59 лева - допълнителна сума за невръщане на мобилното устройство,
както и сумата от 373,75 лева - представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорните абонаменти, за която сума е издадена Фактура
№ *** от която сума: 79,48 лева - за мобилен номер ***; 234,18 лева - за
мобилен номер *** 60,09 лева - за мобилен номер ***, ведно със законната
лихва върху посочените вземания от датата на депозиране на
заявлението - 30.01.2020 г. до окончателното изплащане на вземанията,
за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №
*** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на РС-Варна, *** състав, на основание чл.
422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕМ. ХР. Д. с ЕГН ********** , с адрес: ***, да заплати на
*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, сумата от 205
лв. /двеста и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производството съдебно-деловодни разноски (25 лв. държавна такса и 180 лв.
адвокатско възнаграждение), както и сумата от 1 230 лв. /хиляда двеста и
тридесет лева/, сторени разноски по настоящото дело, от които 180 лева
адвокатско възнаграждение, 350 лева платена дължима за исковото
производство държавна такса; 300 лв. депозит за особен представител и 400
лева за депозит за вещи лица по комплексна СТЕ и ССчЕ, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕМ. ХР. Д. с ЕГН ********** , с адрес: ***, да заплати по
9
сметка на Районен съд Варна сумата от 250 лв., представляваща внесен от
бюджета на съда депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10