Решение по адм. дело №1580/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Образувано е по жалба от И. Й. Д. от гр. Варна срещу Заповед № ЗД/Д-В-118/13.06.2025 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, с която малолетното му дете Й. И. Д., [ЕГН], е настанено на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето в семейството на Й. С. С. и П. С. С. (баба и дядо по майчина линия) до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви. Жалбоподателят посочва, че е баща на детето и е получил от майката информация за настаняването на детето в болница, но бил подведен за тежестта на случилото се. По-късно на адреса му била получена обжалваната заповед, от която разбрал действителното състояние на детето. Посочва, че никога не е бил в трайна невъзможност да отглежда детето, но тъй като в производството не бил потърсен, това не било установено от административния орган. Заявява, че не е съгласен детето да бъде настанено при баба си и дядо си по майчина линия, тъй като те са възрастни и не могат да полагат грижи за него, нямат достатъчно доходи за това, укриват небрежността на майката спрямо детето и не са критични към нейното състояние, което поставя детето в риск. Изразява неудовлетворение от начина, по който детето е отглеждано, обличано и възпитавано от майката, която живее заедно с родителите си. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени разноските по делото.

Ответникът в производството, Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна счита жалбата за неоснователна. Твърди, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и в съответствие със Закона за закрила на детето. Детето, спрямо което е наложена мярката, е прието за дете в риск поради обективната невъзможност на майката да полага грижи за него и създадения от нея риск за детето. При обсъжданията на случая били съобразени фактите, установени към момента на издаване на заповедта. Към този момент били налице данни за отсъствието на бащата от територията на България, което и той потвърдил в заявление до ДСП след издаване на заповедта. При това положение настаняването на детето в позната за него среда на родителите на майката било решено с оглед специфичните му потребности и формираните взаимоотношения с бабата и дядото. С това счита, че са постигнати целите на временната мярка, наложена по административен ред. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованите страни Ц. П. С. и П. С. С. не изразяват становище по същество.

Заинтересованата страна Й. С. С. оспорва подадената жалба. Пояснява, че полага грижи за внука си заедно с дъщеря си от неговото раждане, и бащата на детето бил съгласен с това положение, като не е изразявал съмнения, че те могат да се грижат за детето.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството е Заповед № ЗД/Д-В-118/13.06.2025 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, с която Й. И. Д., [ЕГН], е настанен на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето в семейството на Й. С. С. и П. С. С. (баба и дядо по майчина линия) до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на 20.06.2025 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 04.07.2025 г. – в срока по чл. 149 от АПК, от родител на настаненото дете, който е процесуално легитимиран да обжалва заповед от този вид съгласно чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Предвид това жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по издаване на обжалваната заповед е образувано по устен сигнал от 14.05.2025 г. от социален работник в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна до Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, отдел „Закрила на детето“ за постъпило в ДОИЛ дете след интоксикация с амфетамин и метадон. В сигнала са посочени родителите на детето – майка Ц. П. С., с данни за адрес и телефони за връзка, и баща И. Й. Д., с неизвестен адрес.

Информация за случая и искане за действия по компетентност са постъпили и от І РУ при ОД на МВР – Варна на 14.05.2025 г.

Във връзка със сигнала са протоколирани последващи действия на социалните работници от ДСП, а именно – телефонна комуникация от 16.05.2025 г. с лекарите от ДОИЛ, с бабата на детето Й. С. във връзка с извеждането на детето от ДОИЛ на 19.05.2025 г., телефонна комуникация от 21.05.2025 г. с лекари от Първа детска клиника относно състоянието на детето и датата на евентуалното му изписване, телефонна комуникация с бабата на детето от 23.05.2025 г. за изписването на детето на същия ден, както и за насрочена междуинституционална среща на 30.05.2025 г. за обсъждане на случая. На срещата е поканена майката на детето (по телефон),

От протокола от проведената на 30.05.2025 г. междуинституционална среща се установява, че на нея са присъствали служители от отдел „Закрила на детето“, от РДСП – Варна, ИДПС към І РУ при ОД на МВР – Варна, майката и бабата на детето, представител на прокуратурата, Община Варна, лекуващият лекар от І Детска клиника в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД и лекар от ДОИЛ. След обсъждането на случая е взето решение детето да бъде настанено в семейството на бабата Й. С. с административна заповед.

На 30.05.2025 г. е подадено заявление до ДСП от майката, че в момента й предстои лечение и не може да полага грижи за детето, като моли то да бъде настанено в семейството на нейната майка.

Подадено е и заявление до ДСП от бабата Й. С., с което заявява, че желае да полага преките и непосредствени грижи за детето, като то бъде настанено в нейното семейство. Съгласието на бабата по чл. 24, ал. 3 от Закона за закрила на детето е оформено и в съответната декларация от 30.05.2025 г. Идентична декларация е подадена и от дядото П. С. С. на 10.06.2025 г.

На 02.06.2025 г. служители на ДСП са посетили дома на бабата Й. С., описан е разговорът с роднините на детето (баба, дядо и майка). По данни от роднините, бащата на детето се намира в Швейцария, дава средства за отглеждането на детето.

На 13.06.2025 г. е съставен социален доклад относно възможностите на П. С. и Й. С. да полагат грижи за детето, в който са описани семейното положение, състоянието на жилището, съжителстващите с тях лица (друга дъщеря и нейния син на 16 г.), здравословното и материалното им положение. Обективиран е извод от социалното проучване, че бабата и дядото имат желание и разполагат с условията, доходите и възможностите да се справят с отглеждането и възпитанието на детето.

На същата дата е съставен Доклад за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете. В него са описани обстоятелствата относно отглеждането и развитието на детето от раждането до инцидента. В доклада е отразено, че родителите на детето не съжителстват, бащата живее и работи в Швейцария. Детето е родено в гр. Варна и от самото начало е отглеждано от майка си с помощта на родителите й. Детето се вижда с бащата няколко пъти годишно когато бащата е в България. Посочено е, че детето няма редовни контакти с баба си и дядо си по бащина линия. От наблюденията си при срещите, социалните работници са констатирали силна емоционална връзка между Й. и баба му и дядо му по майчина линия. Направен е извод, че майката с поведението си поставя под сериозен риск живота и здравето на детето и не е в състояние да му осигури сигурност и стабилност. Направена е препоръка детето да бъде настанено при родителите на майката, които са заявили желание да се грижат за него, които имат емоционална връзка с него и разполагат с капацитет, условия и доходи да полагат преките и непосредствени грижи за детето.

Съставен е план за действие по случая след настаняване на детето при бабата и дядото.

Издадена е обжалваната заповед. Същата е изпратена на бащата по пощата на 17.06.2025 г.

В преписката се установяват протоколи от проведена среща в ДСП с бащата на 02.07.2025 г.

На 04.07.2025 г. Директорът на ДСП – Варна е подал в Районен съд – Варна молба за настаняване на детето в семейството на бабата и дядото на основание чл. 28, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

На 04.07.2025 г е подаден сигнал от бащата И. Й. Д. до Директора на ДСП – Варна с искане да бъде отменена заповедта и детето да му бъде предадено да се грижи за него. На същата дата е подадена и жалбата срещу Заповед № ЗД/Д-В-118/13.06.2025 г.

На 08.07.2025 г. бащата и неговите родители са поканени по телефон на разговор в Отдел „Закрила на детето“ в ДСП. Срещата е проведена на 09.07.2025 г. На нея е дадена информация за плановете на бащата да се върне в България, за отношенията му с роднините на детето по майчина линия и за родителите му.

На 09.07.2025 г. бащата е подал заявление до ДСП, в което заявява, че желае да полага пряка и непосредствена грижа за Й. след установяването си за постоянно в България през м. Септември.

По искане на страните в съдебното производство са приети следните доказателства:

Епикриза от престоя на Й. И. Д. в МБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна в периода 13.05.2025 – 23.05.2025 г.

Заверени копия от материалите по ДП № 697/2025 г. по описа на І РУ при ОД на МВР – Варна за причинена на Й. И. Д. средна телесна повреда. При разпита си П. С. (заинтересована страна, дядо по майчина линия на детето Й.) посочва, че дъщеря му не живее с бащата на детето, тъй като той работи в чужбина. За детето се грижи дъщеря му, а те (родителите й) помагат. При прибирането си в къщи около 19 ч. на 13.05.2025 г. намерил детето в безпомощно състояние, в присъствието на майката и съпругата му. По-късно извикали Бърза помощ. Майката обяснила, че били в градинката пред „Клас Пиле“ и там Й. намерил почти празно шише и отпил от него докато не гледала. Като се прибрали това предизвикало сънливост и замаяност. От разпита на свидетеля В. Д. М. се установява, че докато майка му не била в стаята, Й. взел бутилка от минерална вода „Девин“ с някаква течност, за която мисли, че е метадон, но не е сигурен дали детето пило от нея. Това се случило в таванско помещение на улицата под сградата на Първо РУ – Варна (идентифицирано от протокол от претърсване на [улица]).

Медицинска документация от УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД във връзка с престоя на Й. в болницата. Според документите детето е прието на 13.05.2025 г. в 22,22 ч. в ДОИЛ с диагноза Друго и неуточнено анормално дишане. На листа за преглед са записани обясненията на майката, че около 13,30 ч. погълнало течност, неизвестно количество, от бутилка, намерена на детска площадка. След това бил по-отпуснат, заспивал. Около 21,30 ч. посинял и спрял да диша, за което бил повикан екип на ЦСМП. При пристигането на екипа в дома детето било в гърч, с температура 40,2 градуса.

В ИЗ № 22159/2025 г. се съдържа снета по „несигурни данни“ от майката и бабата анамнеза, в която е отбелязано, че по данни на майката в деня на хоспитализацията е забелязан да пие от бутилка с течност с неясен произход и съдържание. В следобедните часове бил по-отпуснат, сънлив, спрял да диша.

Декларациите за информирано съгласие при приемането на Й. в УМБАЛ „Св. М.“ са подписани от майката. Предвид неясната анамнеза от близките и тежкото общо състояние в декурзуса на 13.05.2025 г. в 23,59 ч. е отразено решение за уринен тест за наркотици – положителен за метадон и метаамфетамини - и е уведомена полицията. Тогава е получена и информация от бабата за наркотичната зависимост на майката.

В епикризата са описани данните, дадени от майката при приемането – че е забелязан да пие течност с неясен произход и съдържание, в следобедните часове бил по-отпуснат, сънлив, а вечерта получил гърч и спрял да диша. Отбелязано е, че при постъпването близките не са предоставили информация за причините за състоянието на детето, изказали са съмнение за прием на неизвестно вещество, а приемът на метадон и метаамфетамини е установен с бърз уринен тест и потвърден с химико-токсикологично изследване на кръв и урина. След извеждане в І детска клиника с детето като придружител е останала бабата.

Представени са от заинтересованата страна Й. С. и са приети Психологично изследване на Й. И. Д. от 13.05.2025 г. и Амбулаторен лист от посещение при детски психиатър от 21.07.2025 г.

Разпитани са свидетели.

Свидетелката С. Т. Т. – социален работник в МБАЛ „Св. М.“ ЕАД заявява, че е била информирана от лекарите в Спешно отделение за дете, чийто живот и здраве са били застрашени. Тя подала устния сигнал до ДСП, не е имала пряк контакт с Й. или придружителите му до края на престоя му в болницата.

Свидетелката д-р М. Т. З. – лекар в Детско отделение в МБАЛ „Св. М.“ ЕАД дава обяснения във връзка с пребиваването на Й. в болницата след привеждането му от ДОИЛ на 19.05.2025 г. Заявява, че е бил настанен в болничната стая с придружител бабата (заинтересованата страна Стаева), дава обяснения за състоянието му. Относно взаимоотношенията на Й. с баба му посочва, че и двамата са били спокойни, не е имало агресия, нещо нетипично или нередно. За това, че бащата е в чужбина, че бабата и дядото отглеждат детето, разбрала от бабата, за обстоятелствата относно интоксикацията на Й. – от бабата и от междуинституционалната среща. По време на престоя в отделението Й. бил консултиран с психиатър и с невролог. Отбелязва, че в момента не може да сигнализира физиологичните си нужди, поради което е с памперс, но не счита това за утежняващо неговото отглеждане. Виждала е за кратко майката при свиждания, тя проявявала майчинска обич, прегръщала и целувала детето.

Свидетелката В. С. К. – социален работник в ДСП – Варна дава обяснения за работата по сигнала. Посочва, че по сигнала е направено социално проучване, по време на престоя на детето в болницата е имало ежедневен контакт между дирекцията и лекуващия лекар, както и с бабата – придружител. Решението какво да се предприеме с детето след излизане от болницата е взето на междуинституционална среща. Контакт с другия родител не е имало, имали са данни, че родителят е в Швейцария, сигналът трябвало да се разгледа спешно, за това не е бил потърсен. Бащата бил уведомен за предприетите мерки с връчването на обжалваната заповед. До постъпване на сигнала няма предходни сигнали за детето Й.. Решението детето да продължи да се отглежда от бабата е взето предвид обстоятелството, че то вече е отглеждано в същата среда и заради здравословното му състояние.

Заинтересованата страна Й. С. дава обяснения на основание чл. 176 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, че дъщеря й Ц. и детето Й. живеят при нея и съпруга й от седмия ден след раждането на детето. Дъщеря й имала очаквания да заживее заедно с бащата на детето в Швейцария, но това не станало. При връщанията на бащата в България той имал срещи с детето, но за кратко, не полагал други грижи. Не са имали предходни инциденти във връзка със зависимостта на дъщеря й. Майката на Й. и нейните родители се грижели за детето от раждането и имали силна емоционална връзка с детето поради неговите специални потребности. Осигурявали на Й. консултации с психолог, логопед. Бащата не изразявал готовност да поеме грижите за детето, като заявил, че ще може когато се върне в България. Участвал финансово в отглеждането, предоставял пари на майката. След инцидента предоставя средства на бабата за специална храна, за консултации. Майката казала на семейството си, че течността е намерена в градинка, вероятно от страх. В момента майката не контактува с детето, след лечението си няма да пребивава на адреса на родителите си. Заявява, че е предупредена от ДСП, че носи отговорност да не оставя детето насаме с майката, а тя да го вижда само в нейно присъствие.

При така установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът приема следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, на когото с чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето е възложено правомощието да издава заповеди за настаняване на дете в семейство на роднини и близки. Директорът на ДСП – Варна е и местно компетентен предвид данните за адрес на детето в гр. Варна. Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си, както и мотиви в достатъчна степен, за да позволи осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.

Във връзка с твърденията за съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неучастие на бащата на детето в производството по издаване на обжалваната заповед, съдът намира следното. Приетата с обжалваната заповед мярка е временно „настаняване извън семейството“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, изречение второ от Закона за закрила на детето, при условията на спешност поради създадения от майката риск за здравето на детето и нуждата от своевременно извеждане на детето от нейните грижи. Производствата, в които се осъществяват спешни мерки за закрила на детето по Закона за закрила на детето, са специални производства и на основание чл. 22 от АПК за тях са неприложими процесуалните правила по Глава пета, раздел І от АПК, включително задълженията за уведомяване на заинтересованите лица за образуваното производство. Приложим е Правилникът за прилагане на Закона за закрила на детето. Следвана е процедурата по чл. 24 и следващите от правилника с проучване на възможността за настаняване в семейство на роднини и близки въз основа на наличната информация. Изпълнени са изискванията на чл. 14 от правилника социалният работник, който работи по даден сигнал, да събира необходимата информация от семейството, детето, роднини, близки, съседи и т.н. В случая семейството на детето (което е съставено от неговата майка) е дало на социалните работници достатъчно информация относно местоживеенето на бащата и това, че поради установяването си в чужбина той не полага пряко и непосредствено грижи за детето. В настоящото производство се установи, че тази информация е и достоверна. Предвид неопроверганите в настоящото дело факти относно местоживеенето на бащата и липсата на трайни и непосредствени грижи, полагани от него за детето към момента на издаване на обжалваната заповед, преценката на родителския му потенциал съгласно чл. 16, ал. 4 от правилника при евентуално негово участие в производството не би довела до различен резултат.

Не се установяват допуснати от административния орган съществени нарушения при събирането и цененето на доказателствата. Фактите от значение за приемане на обжалваната заповед (наличието на риск за детето, съставът на семейството, в което е отглеждано, наличието на контакти и емоционални връзки с бащата и родителите на бащата, както и възможността на бащата да полага преки и непосредствени грижи за детето) не са опровергани от представени в настоящото производство доказателства.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Административният орган прилага относимата правна норма към установените от него към същия момент факти. Предвид това твърденията на жалбоподателя, свързани с действията на заинтересованите страни и на жалбоподателя след издаване на заповедта не могат да бъдат взети предвид при проверката на законосъобразността на заповедта.

Основание за издаване на обжалваната заповед е чл. 27, вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето. Със заповедта е наложена временна мярка за настаняване на Й. в семейството на бабата и дядото по майчина линия поради трайна невъзможност на майката да го отглежда. Наложената мярка действа до решаване на въпроса по чл. 28 от районния съд и има обезпечителен характер. При налагане на мярката административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, доколкото е длъжен да прецени и да приложи най-благоприятната за детето мярка, ако и по този начин се постигат целите на Закона за закрила на детето. Границите, в които се упражнява оперативната самостоятелност, са очертани от целта на закона по чл. 1, ал. 2 (защита и гарантиране на основните права на детето) и от принципите на закрила по чл. 3 от същия.

В производството безспорно е установено, че детето Й. И. Д. е с родители Ц. П. С. и И. Й. Д.. От раждането до настъпване на инцидента с детето на 13.05.2025 г., то е било отглеждано от своята майка на територията на България. Няма спор, че до момента на инцидента бащата е бил установен и е пребивавал трайно извън територията на България и от определен момент нататък не е бил във връзка с майката. Детето никога не е било отглеждано самостоятелно от жалбоподателя като родител или в семейно съжителство с майката. Имало е ограничени, много редки контакти с родителите на бащата. Тоест семейството на детето към датата на заповедта е било формирано от него и майка му, поради което с оглед създадената заплаха за неговото здраве и живот от действия/бездействия на майката не е имало алтернатива за закрила в семейството по смисъла на чл. 25, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Няма данни и доказателства в подкрепа на твърдението на бащата, че не е бил в трайна невъзможност да отглежда детето. Наличието на намерения или готовност да полага системни, ежедневни грижи за детето не е намерило израз в нито едно обективно установено негово действие до инцидента.

Обжалваната заповед е издадена след извършена оценка на случая, задължителни проучвания за годността на бабата и дядото да полагат грижи за детето, поради което са спазени изискванията по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето. Получено е предварително съгласие от тяхна страна да полагат грижи за детето в законоустановената форма.

Не се установяват твърдените в жалбата нарушения на принципите и целите на закрилата, предвидени в специалния закон.

В производството са налице данни за проблеми на детето от аутистичния спектър, нарушения в социализацията, езиково-говорното развитие, опозиционно поведение, агресивни и автоагресивни изблици при общуване, избирателност към хората, привързване към определен ред. Временното настаняване е направено в семейство на близки роднини, с които има емоционална връзка, в позната за него среда, тъй като от раждането си е било отглеждано от майката в дома на родителите й и с тяхна подкрепа. Те са запознати с физическите, психическите и емоционалните потребности на детето и необходимите специални грижи – диетично хранене, работа с логопед и психолог, каквито са полагани за него и преди. Предвид това настаняването му в среда, която познава, с която е свикнал и се предполага, че се чувства сигурен, съдът преценява за мярка от съществено значение за психическото и емоционалното му състояние в краткосрочен план и след като е взет предвид най-добрият интерес на детето.

Наличието на възходящи родственици от същата степен, с които детето не е контактувало в ежедневна среда и които не са полагали грижи за него, не променя този извод. Водещо съображение при настаняването не е родствената връзка, а осигуряването на най-добрия интерес на детето. Безспорно настаняването при родителите на майката не е единственият възможен вариант. Преценката за настаняването обаче се извършва в спешен порядък и при отчитане на индивидуалните особености и потребности на детето. Поставянето му внезапно в непозната среда – при баба и дядо, с които е контактувал рядко и които не са запознати с нуждите и поведенческите му особености, в приемно семейство или в институция, съдът преценява като прекомерен стрес и потенциална заплаха за психологическото състояние на детето. Реакциите и взаимодействието между детето и другия родител и неговото разширено семейство могат да бъдат оценявани в производството по чл. 28 от Закона за закрила на детето, но не и в спешното по естеството си производство по чл. 27 от закона и по обжалване на взетата на това основание мярка, която е временна, а не окончателна. Целта на мярката не е прекъсване на връзките между детето и бащата и неговите родители. Освен това в закона промяната в обстоятелствата е предвидена като основание за промяна на мярката за закрила.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът намира, че не може да се направи извод за действия или бездействия на родителите на майката, с които детето да е поставено в риск, и този риск да продължава да съществува при временното настаняване в тяхното семейство. До инцидента няма данни да е бил застрашаван животът и здравето на детето от родителите на майката и от самата майка. Безспорно е установено, че към момента на приемане на препарата, детето не се е намирало в жилището на бабата и дядото, не е било под техните грижи и е било за кратко без надзор от майката. При претърсването на жилището им не са намерени наркотици. Обстоятелствата, при които детето е приело течността, са били известни единствено на майката и то донякъде, тъй като тя не е присъствала на поглъщането му, поради което родителите й са можели да предадат на лекарите и разследващите само онова, което тя е споделила. Не е ясно кога и какво майката е споделила с родителите си относно поглъщането на препарата, за да се счита, че те са укрили умишлено тази информация от лекарите в Бърза помощ и в ДОИЛ. Невъзможността й да прецени дали и какво количество от препарата е приело детето също не може да се вмени на действия или бездействия на нейните родители. При посещението на лекарите от Бърза помощ в присъствието на майката е преценявано действителното състояние на детето в момента (фебрилен гърч), с единствено отбелязване „погълнало течност“, но не може да се установи по чии данни е направено отбелязването и дали са изразени съмнения относно съдържанието на течността. Твърденията на жалбоподателя за липса на критичност на родителите към наркозависимостта на дъщеря им не се споделя от съда. От доказателствата в делото може да се направи извод, че наркозависимостта на майката е със значителна давност, била е известна на родителите й и на бащата на детето, правени са опити за преодоляването й с подкрепата на родителите на майката и тя не е оставяна сама от тях в грижите й за детето, като се предполага, че те са полагали грижите за детето и при предходния й престой в такъв център, макар и без формална заповед за настаняване.

Липсата или недостатъчната комуникация между майката, родителите й и бащата на детето във връзка с инцидента не е обстоятелство, което да е създало риск за здравето или живота на детето. Със заповедта е осигурено именно предотвратяването на риска от поведението на майката за детето и е осигурена пряка и непосредствена грижа за него в позната среда от лица, с които е емоционално свързано. Законосъобразността на заповедта не може да бъде преценявана с оглед предположенията какво би направил бащата, ако беше уведомен за сериозността на състоянието на детето веднага след инцидента.

Изразеното от страна на жалбоподателя неудовлетворение от качеството на полаганите след настаняването грижи не е предмет на обсъждане в настоящото производство. Същото се отнася и до полаганите допреди инцидента грижи. Няма данни преди инцидента бащата да е отчел и сигнализирал за съществуващ риск за здравословното и психическото състояние и развитието на детето, въпреки че е бил наясно с проблемите му и е помагал финансово за покриване на нуждите на детето. Целта на настаняването не е да преодолее в краткия период до решаване на въпроса от гражданския съд проблемите в развитието и поведението на детето, а да защити детето от риска, произтичащ от състоянието на майката. Предвид сходните условия, при които детето е отглеждано дотогава, не може да се счете, че има риск за развитието на детето, по-висок от този преди инцидента.

Не може да бъде споделен и доводът, че предвид възрастта им и липсата на доходи бабата и дядото не могат да полагат грижи за детето. Законът за закрила на детето предвижда при необходимост финансова подкрепа и социални услуги за подпомагане на отглеждането на детето, като бабата и дядото са запознати с тези възможности в рамките на съставения план за действие по случая и са насочени към такива услуги още в рамките на производството.

По гореизложените съображения съдът намира, че не са налице твърдяните в жалбата пороци на обжалваната заповед и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати особено съществени нарушения на административнопроцесуалните норми. Спазени са изискванията на материалния закон и при упражняване на оперативната си самостоятелност административният орган е съобразил предвидените в закона цел и принципи на приложената закрила.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 27а, ал. 5 от Закона за закрила на детето, Административен съд – Варна, ІІІ състав

Отхвърля жалбата на И. Й. Д. от гр. Варна срещу Заповед № ЗД/Д-В-118/13.06.2025 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.