РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Сандански, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250100843 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. М., с ЕГН-**********,
с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** срещу „СТИК-КРЕДИТ“-АД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.Ш., пл.”О.”, № **, представлявано
от С.Н.Т., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата в чл.27 на
сключения между страните договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
******г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9% от стойността на
усвоената сума на ден, като неравноправна и поради противоречие със закона и добрите
нрави, и поради заобикаляне на закона.
Правно основание- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП; чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК; чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.33,
ал.1 и ал.2 и чл.21 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 08.09.2021г. между страните по делото е сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № ******, с размер на отпуснатия заем от
1250лв. и срок за погасяване-6месеца, при годишна лихва в размер на 36% и ГПР в размер
на 42,58%, с обща сума за връщане в размер на 1398,37лв. Твърди се, че в чл.17, ал.1 от
договора е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант-отговарящ на условията посочени в ОУ или банкова гаранция в полза на
институцията отпуснала кредита. Твърди се, че в чл.27 на договора страните са уговорили,
че в случай на неизпълнение на задължението по чл.17 от договора, а именно да предостави
1
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните
се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на
кредитора в посочените размери, както и че неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че на ищцата е начислена
неустойка в размер на 703,55лв., тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или
друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Твърди се, че предвидената в чл. 27 от
процесния договор клауза за неустойка е нищожна, като неравноправна, тъй като задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка, а клаузата не е уговорена
индивидуално. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие със
закона –при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и поради
заобикаляне на закона-чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, а също и
поради накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. По изложените съображения ищцата
предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Същият оспорва твърдяната нищожност на клаузата за неустойка, защото
неустойката представлява самостоятелен договор и за нея не се прилагат разпоредбите на
ЗПК и Директива 2008/48, а общите условия на ЗЗД; поради това, че уговорената неустойка
съответства на присъщите й функции и не предвижда неоснователно разместване на блага.
Ответникът твърди също, че въпросната неустойка не е начислявана и събирана от него. В
подкрепа на становището си представя писмени доказателства.
По делото е допуснато привличането на „АПС Бета България”-ЕООД, с
ЕИК:*********, като трето лице помагач на страната на ответника. Същото не изразява
становище по предявения иск и не сочи доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2021г. между „СТИК-КРЕДИТ“-АД, с ЕИК:*********, от една страна като
кредитор, и В. Й. М., с ЕГН-**********, от друга страна като потребител, е сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № ******, с предмет-предоставяне на
потребителя на потребителски кредит под формата на паричен заем при следните условия:
размер на кредита-1250лв.; лихвен процент-36%; ГПР- 42,58%; обща дължима сума-1398,37
лева; срок за погасяване-6месеца, на вноски съобразно погасителен план към договора;
лихвен процент при просрочени плащания-10% и предоставяне на обезпечение-поръчител
или банкова гаранция. Съгласно чл.17 от договора, потребителят следва в срок от 3 дни от
сключването на договора да осигури поръчител или да предостави банкова гаранция, които
да отговарят на изискванията посочени в Общите условия. Изискванията по отношение на
обезпеченията са посочени в чл.20-22 от ОУ, приложени по делото. При неизпълнение на
това задължение от потребителя е договорено заплащане на неустойка в полза на кредитора,
която неустойка е в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,
през който не е предоставено договореното обезпечение /чл.27 от договор/. Заплащането на
неустойка за непредоставяне на обезпечение в посочения в договора размер е предвидено и
в чл.46 от ОУ. Страните са се съгласили потребителят да заплаща периодично начислената
неустойката заедно с всяка погасителна вноска. В погасителния план е посочен и размера на
неустойката към погасителната вноска, в случай че потребителят не предостави в срок
обезпечение на кредита, която неустойка за срока на договора възлиза на общата сума от 703,56лв.
При сключване на договора на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
2
На 12.07.2023г. „СТИК-КРЕДИТ“-АД е цедирало на „АПС Бета България”-ЕООД
вземанията си по сключени от него договори за кредит, сред които и вземането си към В. М.
по гореописания договор за потребителски кредит.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му с оглед твърденията в исковата молба, че страните по
делото са страни по договор за потребителски кредит от разстояние, който съдържа
нищожна клауза.
Предявеният иск е основателен:
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на клаузата по чл.27 от процесния
договор за потребителски кредит. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност на
договорната клауза не в поредността заявена от ищцата, а според тежестта на сочения от
ищцата порок в последователност от най-тежкия към по-леките, както и според това дали
наведените основания са специални /предвидени в специален закон/ или общи
/предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
В закона за защита на потребителите /приложим в настоящия казус, тъй като ищцата
има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП/ е
предвидено специално основание за нищожност на договорни клаузи. Съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя
/чл.143, ал.1 от ЗЗП/, като такава неравноправна клауза е и уговорката, която задължава
потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока
неустойка /чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП/.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че в чл.27 от сключения
между страните договор за потребителски кредит /с предмет на договора-предоставяне в
заем на сума от 1250лв./ е предвидено заплащане на неустойка при неизпълнение на
задължението на потребителя да осигури и предостави на кредитора обезпечение в срок от
три дни от сключването на договора. Установи се, че размерът на неустойката е 703,56лв.
Непредоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя не води до
претърпяване на вреди от кредитодателя, за да се заплаща неустойка за това. Учредяването
на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид от кредитодателя към момента на
сключване на договора, като неизпълнението на това задължение може да обоснове негов
отказ да отпусне кредита, а не да е свързано с начисляване на допълнителна сума по
договора и то в размер над половината от размера на предоставената в кредит сума и
многократно надвишаващ самата възнаградителна лихва по кредита. Недобросъвестно е от
страна на кредитодателя да прехвърля в тежест на кредитополучателя риска от
неизпълнение на свое задължение -да извърши предварителна оценка на
платежоспособността на кредитополучателя/чл.16 от ЗПК/. Евентуални вреди за
кредитодателя могат да настъпят от това, че кредитополучателят може да не изпълни
задължението си да върне заетата сума в срока предвиден в договора, но тези вреди се
обезпечават със законоустановената лихва за забава, а кумулирането й с неустойка води до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.
Процесният договор е сключен при общи условия, а не се доказа от ответника, върху
когото е доказателствената тежест, че процесната клауза е индивидуално договорена между
3
страните. Нещо повече, разпоредбата на чл.27 от договора възпроизвежда разпоредбата на
чл.46 от ОУ, поради което съдът намира, че клаузата на чл.27 от договора не е индивидуално
договорена.
Предвид на изложенотосъдът намира, че клаузата на чл.27 от процесния договор е
нищожна като неравноправна.
Съдът не разглежда останалите наведени от ищцата основания за нищожност на
процесната договорна клауза, тъй като и при наличието им евентуалните последици ще са
идентични.
Относно разноските:
С исковата молба ищцата претендира заплащане на направените в производството
разноски. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените по делото разноски. По делото ищцата е направила
разноски за платена държавна такса по настоящото дело в размер на 50лв. Предвид
изложеното ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 50 лева за направени по
делото разноски. По делото ищцата е представлявана от Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, представлявано от Д. М. М.. Ищцата е сключила с Едноличното адвокатско
дружество „Д. М.“ договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е
предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (стр.2 от лист 104 по делото). В
молбата от 27.11.2023г. процесуалният представител на ищцата претендира разноски.
Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищцата по делото –Едноличното адвокатско
дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М., адвокатско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 480лева с ДДС.
Водим от горното и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от
ЗЗП, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , като неравноправна, клаузата на чл.27 от договор
за потребителски кредит предоставен от разстояние № ********г., сключен между В. Й.
М., с ЕГН-**********, и „СТИК-КРЕДИТ“-АД, с ЕИК:*********, която клауза предвижда
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.Ш., пл.”О.”, № **, представлявано от С.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. М., с
ЕГН-**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, сумата от 50 лева(петдесет лв.) за
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.Ш., пл.”О.”, № **, представлявано от С.Н.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с адрес на
упражняване на дейността-гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, бл.**, вх.*, ет.*, офис **,
представлявано от Д. М. М.-управител, сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лв.),
съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по
4
делото В. Й. М..
Решението е постановено при участието на „АПС Бета България”-ЕООД, с
ЕИК:*********, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5