№ 509
гр. Видин, 20.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.Й.М.
при участието на секретаря И.С.К
и прокурора П. Б. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от В.Й.М. Частно наказателно дело №
20251300200468 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Окръжна прокуратура – Видин се представлява от прокурорът Ч..
Обвиняемият Т.С.В. – се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана” Видин и с
адв.Д.Д. от АК-Враца, преупълномощена от адв.М. с пълномощно от днес.
На страните се разясниха правата по чл.274 от НПК.
Прокурорът Ч.: – Моля да се даде ход на делото. Искания по чл.274 от
НПК нямам и няма да соча други доказателства.
Адв.Д.: – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, за
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Делото се докладва от съдията Младенова.
Прокурорът Ч.: – Оспорвам искането за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“. Няма да соча доказателства.
Адв.Д.: – Поддържаме депозираната молба, с която е сезиран настоящия
1
съд по изложените в нея обстоятелства. Моля, за ход по същество. Също няма
да представим доказателства.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Обявява съдебното следствие за приключило.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Прокурорът Ч.: – Моля, да оставите без уважение искането за
изменение на наложената МНО от „Задържане под стража“ в по-лека. Не са
посочени причини, налагащи нейното изменение – в здравословен характер и
или битов. Към настоящия момент продължава да е налице обоснованото
предположение, че обвиняемият е автор на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. В тази връзка са редица свидетелски показания, както
и изготвената по делото СМЕ. На обвиняемия е повдигнато ново обвинение по
чл.116 във вр. с чл.115 от НК, за което е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без
замяна” и именно поради това обвинение съществува презумпцията за
реалната опасност да извърши друго престъпление или да се укрие ако е с
друга, по-лека МНО и това не се разколебава към настоящия момент. Само да
посоча, че ще е се извършват и още действия към настоящ момент, предвид
изменението на обвинението. В този смисъл моля, да не уважавате искането за
изменение на търпяната мярка за неотклонение и оставите същото без
уважение.
Адв.Д.: – Уважаема г-жо Съдия, моля да постановите съдебен акт, с
който уважите депозираната от защитата молба за изменение на наложената
спрямо нашия подзащитен мярка за неотклонение от „Задържане под стража“
в друга, по-лека от посочените такива в НПК. Считаме молбата за основателна
поради следното: на първо място – защитата сочи като ново обстоятелство
продължителния период на престой в следствения арест, през който са
събрани достатъчно доказателства, разпитани са свидетелите. Да, предстои по
новото обвинение да се събират нови доказателства, но това не означава, че
докато се събират такива доказателства нашият подзащитен следва да търпи
2
най-тежката мярка за неотклонение.
На следващо място считам, че е налице разколебаване на обоснованото
предположение, че е участвал в престъпленията, в които е обвинен, както и че
липсва реална опасност да се укрие или извърши друго престъпление,
доколкото от данните по делото се установява, че същият разполага с
постоянен адрес, на който може винаги да бъде открит и призован. По делото
има данни, че същия е реабилитиран, поради което считам, че се касае за
личност с не толкова висока обществена опасност. Тежестта на повдигнатото
обвинение не може сама по себе си да обоснове извод за продължаването на
МНО „Задържане под стража“, тъй като законът е визирал кумулативно
предпоставките, които към настоящия момент не са налице.
От друга страна знаме, че МНО „Задържане под стража“ е най-тежката и
тя служи да изиграе своята превантивна и възпитателна роля и не бива да се
превръща в предварителна присъда, преди са събрани всички доказателства и
да е приключило делото.
Той не би могъл, при евентуално изменение на търпяната мярка за
процесуална принуда да повлияе на разпита на свидетелите, тъй като в по-
голямата си част същите са разпитани. Колкото до хипотезата на държавното
обвинение сподели, че се предполага, че той е виновен, тук съществува и
презумпцията за невиновността, съобразно върховния закон – невинен до
доказване на противното.
Считам, че в НПК има и други мерки за неотклонение, каквато е МНО
„Домашен арест“, която също би изиграла своята роля, както и да подсигури
обвиняемия във всяко едно явяване, така и да го възпре от извършване на
други действия предвид това, че тя също е МНО, която ограничава
напускането му на дома, в който би следвало да я търпи.
С оглед изложените съображения считаме, че на този етап макар и с
повдигане на по-тежко обвинение, не са събрани данни за това деяние и се
касае за работно такова, за конкретизирането на което ще е необходим
продължителен период от време, да се назначават експертизи и да се събират
доказателства, който период ще се окаже прекалено дълъг, за да остане
нашият подзащитен с МНО „Задържане под стража“.
По изложените съображения и доказателствата по делото моля, да
уважите депозираната от защитата молба, като измените мярката за
3
неотклонение спрямо обвиняемия Т. В. от „Задържане под стража“ в една от
алтернативните изредени такива в чл.58 на НПК, като такава посочвам, че
може да бъде и „Домашен арест“. В този смисъл моля, за Вашият съдебен акт.
Обвиняемият Т. С. В. в лична защита: – Г-жо Председател, аз си седя
под навеса, те започнаха отвън да ме псуват, да ме подиграват, почнаха да
псуват първо мен, после децата, после жената. Излизам да ги питам защо ме
псуват, а те почнаха да ме бият. Жена ми като видя, че ме бият и ме събориха
на земята, звъннала в полицията, после натам не помня – бил съм в
безсъзнание, после докато е дошла полицията те даже не са били там. После
минаха два часа и полицията дойде да ме вземе. Нито съм знаял, че някой е
ударен, нито нищо.
Твърда, че не съм извършил това и искам мярката да е по-лека и
поддържам всичко, което каза адвоката ми.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
Последна дума на обвиняемия Т. С. В.: – Моля, да измените мярката.
Имам болно дете. Искам по-лека мярка.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което се оттегли на тайно съвещание и обяви, че ще се произнесе с
определение в същата зала в 12:30ч.
Съдът, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл.65 и сл. от НПК.
Настоящото ЧНД №468 по описа за 2025г. на Окръжен съд Видин е
образувано по искане на защитата на обвиняемия Т. С. В. – адв.Д. М. за
изменение на определената мярката за неотклонение „Задържане под стража”
в по-лека такава. В молбата се сочи, че е изминал продължителен срок на
4
арест, което представлява ново обстоятелство, налагащо изменение на
мярката за неотклонение в по-лека.
Сочи се, че е налице разколебано обосновано предположение, че
обвиняемият е участвал в извършването на престъплението, в които е
обвинен, че липсва реална опасност същия да извърши престъпление по
смисъла на чл.64, ал.1 от НПК, което е необходима кумулативна предпоставка
наред с обоснованото предположение за авторство.
Сочи се, че тежестта на повдигнатото обвинение не може сама по себе
си да обоснове продължаване на задържането под стража, тъй като тази тежест
може да обоснове само първоначално и кратковременно арестуване, но не
може да бъде аргумент за неговото продължаване.
Представителят на ОП-Видин поддържа становище, че искането за
изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека е
неоснователно с оглед на това, че не се посочват нови доказателства, които да
разколебават първоначалният извод на съда относно авторството на деянието,
презумпцията за наличие на опасност за извършване на ново престъпление
или укриване се извлича от разпоредбата на чл.116 от НК, за което е
повдигнато ново обвинение и чиято тежест е визирана в закона. Твърди се, че
не са налице факти и обстоятелства, които да сочат влошено здравословно
състояние или други такива, налагащи изменение на търпяната мярката за
неотклонение.
Съдът като взе предвид твърденията на страните в днешното съдебно
заседание, както и обстоятелствата по досъдебното производство и
следственото дело прие за установено следното:
С протоколно Определение №44 от 30.07.2025г. по ЧНД№136 по описа
за 2025г. на Районен съд – Белоградчик е взета първоначална мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Т. С. В.,
ЕГН:**********, обвиняем по ДП №ЗМ-277/2025г по описа на РУ-
Белоградчик, пр.пр.№026771/2025г на РП-Видин, започнало на 26.07.2025г по
реда на чл.212, ал.2 от НПК по поводи сигнал на масово сбиване на съседи в
гр.Белоградчик, със закани за убийство, причинени лека и средна телесни
повреди – престъпления по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и престъпления
по чл.129, ал.2 и чл.131, ал.1, т.12 от НК.
С постановление от 27.07.2025г. в качеството на обвиняем е привлечено
5
лицето Т. С. В., ЕГН:********** от гр.Белоградчик за извършено
престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК и престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, но предвид смъртта на
пострадалия Зоран Ачков Ангелов, настъпила на 09.08.2025г. в болнично
заведение , делото е изпратено по компетентност на ОП-Видин с оглед
изменената фактическа обстановка и правната квалификация на деянието на
престъплението, а именно по чл.161, ал.1, т.11 от НК. Досъдебното
производство е прието по компетентност и същото се води под наблюдението
на ОП-Видин, като ДП е възложено на ОСО при ОП-Видин и е образувано
следствено дело №21/2025г.
С постановление за привличане на обвиняем от 10.09.2025г. Т. С. В.,
ЕГН:********** от гр.Белоградчик е привлечен като такъв за извършване на
престъпление от общ характер, а именно за това, че:
На 26.07.2025г. в гр.Белоградчик, на ул.“Георги С.Раковски“ умишлено
умъртвил Зоран Ачков Ангелов от гр.Белоградчик с ЕГН:********** чрез
удар по главата с дървен кол, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл.116, ал.1, т.11, във вр.с чл.115 от НК.
На 26.07.2025г. в гр.Белоградчик, на ул.“Георги С.Раковски“ се заканил с
убийство на Красимир Валериев Ненчов от гр.Белоградчик с думите „Ей, ти
много си се издигнал, къв си ти бе, на какъв се правиш, искаш ли да влезна
вътре и да те заколям“, като това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във вр.с ал.1
от НК.
Съдът намира молбата за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека за неоснователна.
Налице са условията на чл.63, ал.1 от НПК, като по отношение на
обвиняемия следва да бъде потвърдена мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
В искането за изменение на първоначално взетата МНО „Задържане под
стража“ са изложени аргументи, свързани с продължителността на мярката за
неотклонение, както с отпадането на някои от основанията за нейното
постановяване, а именно опасност да се укрие или извърши други
престъпления а също така и с доводи по същество, с оглед събраните в ДП
доказателства.
6
Съдът счита така депозираното искане за процесуално допустимо, а
разгледано по същество за неоснователно поради следното:
Обвиняемият Т. С. В. е привлечен на 10.09.2025г за престъпление по
чл.116, ал.1, т.1 от НК, за което по силата на закона и посочения текст е
предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 15 до 20 години,
„доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”.
Повдигнатото обвинение е тежко умишлено по смисъла на НК – с оглед
предвиденото наказание за същото и без съдът да навлиза в подробен
коментар на събраните по делото доказателства, както при вземане на
първоначална мярка за неотклонение така и към настоящия момент, тъй като
това е задължение на съда в друг вид производство, а именно при решаването
му по същество а не в днешното с.з., като следва да се отбележат само
следните обстоятелства:
Както към момента на постановяване на МНО така и към настоящия
момент съдът счита, че са налице достатъчно основания, даващи му да
направи обосновано предположение че Т. С. В. е извършил престъплението, в
което е обвинен.
Съдът счита, че по делото са налице достатъчно доказателства,
обосноваващи това предположение, като същите се съдържат в показанията на
разпитаните до настоящия момент свидетели и назначените и извършени
експертизи – съдебно медицинска и други, издаден акт за смърт. След
изменение на обвинението по повод постъпило искане от следовател към
ОСлО при ОП-Видин е допуснат и извършен разпит на свидетели пред съдия
на основание чл.223 от НПК, а именно свидетелите Ваня Тодорова Любенова,
Костадина Боянова Ненчова и Салвадор Зоранов Ачков – и тримата от
гр.Белоградчик, показанията на които разкриват данни за съпричастност на
обвиняемия в извършеното престъпление, което е тежко умишлено и за което
законът е предвидил „Лишаване от свобода“ за срок от 15 до 20 години,
„доживотен затвор” или „доживотен затвор без замяна”. Касае се за
квалифициран състав на тежко умишлено престъпление. Посочените
обстоятелства подлежат на преценка от настоящата инстанция , която следва
да провери наличието на материалните предпоставки за продължаването или
не на търпенето на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Споменатото по-горе , а именно валидно повдигнато обвинение, налични
7
доказателства, сочещи Т. С. В. като извършител на престъпното посегателство
водят съда до извод че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
съпричастен към извършване на престъплението, предмет на обвинението.
Съдът счита, че не е отпаднала реалната опасност В. да се укрие или да
извърши ново престъпление, като този извод се обосновава от тежестта на
санкцията, предвидена за престъплението, за което му е повдигнато обвинение
с цел осуетяване на евентуална бъдеща наказателна репресия.
Приема и че не са налице и нови обстоятелства въз основа на които да се
приеме че посочената по-горе опасност е занижена или отпаднала.
Обстоятелството, че В. има посотянно местоживеене и евенутално дължи
грижа за сови низходящи не променя становището на съда, имайки предвид
тежестта на санкцията, която се предвижда от закона. При това положение
липсва каквото и да било основание за преминаване към по-лека мярка за
неотклонение.
Втората предпоставка за съществуването на реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление, се извлича от
законовата разпоредба на чл.63, ал.2, т.3 от НПК, предвид обстоятелството, че
лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което е предвидено
наказание не по-малко от 10 години „Лишаване от свобода“
Независимо и вън от тази предпоставка, която е приложима и към
настоящото производство по реда на чл.65 от НПК, съдът счита, че са налице
и достатъчно данни, даващи му основание да приеме, че е налице и хипотезата
същия да се укрие или да извърши други престъпления.
От момента на привличането на Т. С. В. като обвиняем и вземане на най-
тежката МНО са изминали почти три месеца. По делото са извършени редица
процесуално следствени действия, изготвени са експертизи, престои
извършване и на последващи такива, видно от назначаването им по ДП. Не са
събрани доказателства, които да променят обоснованото предположение на
настоящия съдебен състав, че обвиняемият е извършил престъплението за
повдигнатото му обвинение или да сочат на отпаднала опасност същият да се
укрие или да извърши друго престъпление
Не се сочат и не се събраха доказателства, свързани с влошаване на
здравословното му състояние и или други такива които да налагат
преразглеждане на постановената първоначална мярка от съда.
8
Ето и защо съдът счита, че не са налице основания, които да сочат на
корекция на първоначално взетата МНО и следва да остави без уважение
искането на обвиняемия Т. С. В. материализирано в молба от адв.Д. М., въз
основа на която ОП-Видин е входила искане под №3499/16.10.2025г. с правно
основание чл.65 от НПК ие образувано настоящото ЧНД за изменение на
мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Към настоящия момент не се ангажират доказателства, които да бъдат
преценени, съобразно разпоредбите на чл.56 и чл.57 от НПК и евентуално да
мотивират съда да достигне до извод, че следва да измени взетата мярка за
неотклонение по отношение на обвиняемия Т. С. В. в различна от „Задържане
под стража“.
Преценявайки всички обстоятелства, свързани със законността на
задържането съобразно разпоредбата на чл.65, ал.4 от НПК, съдът намира че
към настоящия момент не са налице обстоятелства, които да водят до
определянето на по-лека мярка за неотклонение.
Неоснователни са доводите на защитата на обвиняемия относно това, че
срокът на досъдебното производство е прекалено продължителен, тъй като
разследването продължава в императивно установения от закона срок (чл.234,
ал.8 от НПК). Производството към настоящия момент е в разумен срок, не
надвишаващ крайния такъв, очертан в чл.63, ал.4 от НПК, поради което и в
този смисъл искането в промяна на мярката се явява необосновано
Изтърпяване на мярка за неотклонение различна от „Задържане под
стража“ би затруднило развитието на ДП, което е в етап, в който предстои
извършването на редица процесуални действия по разкриване на обективната
истина, за което е наложително обвиняемият да е на разположение за нуждите
на разследването.
Освен изложеното, при исканата от защитата мярка „Домашен арест“
съществува реална опасност обвиняемият да извърши ново престъпление, тъй
като ще има възможност да контактува с трети лица чрез мобилно устройство
или същите да го посещават в дома му, поради което съдът намира така
предложената мярка за неотклонение за неподходяща. Изтърпяване на мярка
за неотклонение „Домашен арест“ на посочения от защитата адрес в
гр.Белоградчик би затруднило развитието на ДП, което е в етап, в който
предстои извършването на редица процесуални действия.
9
Предвид горното, Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.63,
ал.1 и чл.63, ал.2, т.3 от НПК. Конкретно е налице и опасността, предвидена в
посочената разпоредба, респ. съществува реална опасност обвиняемия да се
укрие или да извърши друго престъпление. Този извод се налага от тежестта
на престъплението, за което Т. С. В. е привлечен като обвиняем.
Освен това, в случая е налице и хипотезата на чл.63, ал.2, т.3 от НПК,
при която реалната опасност по ал.1 на посочения текст от НПК е налице, като
от доказателствата по делото не се установява противното.
Изхождайки от тези данни, съдът намира, че са налице изискуемите се
от закона кумулативни предпоставки относно наличие на обосновано
предположение за авторството на деянието и реална опасност обвиняемият
да се укрие. Не се представиха данни за наличие на нови обстоятелства или
нови доказателства, които да налагат извод за изменение на първоначално
взетата мярка за неотклонение.
При определяне вида и целите на мярката за неотклонение, вземайки в
предвид всички установени по делото обстоятелства, посочени в текста на
чл.56, ал.3 от НПК, съдът намира, че най-подходяща в случая е търпяната
към този момент мярка, визирана в чл.63, ал.1 от НПК, а именно –
„Задържане под стража“.
Водим от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на обвиняемия Т. С. В.,
ЕГН:********** от гр.Белоградчик обвиняем за извършено престъпление по
чл.116, ал.1, т.11, във вр.с чл.115 от НК и по чл.144, ал.3, т.1, във вр.с ал.1 от
НК за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
по-лека.
Определението подлежи на жалба и протест пред Софийския апелативен
съд в тридневен срок, считано от днес.
В случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане пред
САС на 30.10.2025г. от 10:00 часа, за която дата страните - уведомени в
съдебно заседание.
В случай на жалба или протест, да бъде осигурено превеждането на
10
задържаните пред САС, чрез началника на „Следствения арест“ при ОСлС.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:40ч.
Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________
Секретар: _______________________
11