№ 447
гр. Велико Търново , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110103067 по описа за 2020 година
Предявен главен установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.
79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД ,съединен при условията на евентуалност с
осъдителен иск по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът "Райфайзенбанк /България/" ЕАД, гр.София чрез пълномощник
юк И. твърди, че между страните е имало договорни отношения, по силата на
които ищецът е предоставил на ответника кредитна карта с кредитен лимит
от 1500 лева. Изтъква, че договорът бил сключен за три години. Сочи, че
кредитополучателят не изпълнил задълженията си за заплащане на
дължимите месечни вноски за периода 16.03.2019 г.- 16.07.2019 г. вкл.
Излага, че задължението е обявено за изцяло предсрочно изискуемо на
16.08.2019 г. поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя, за
което на същия е изпратено уведомление. Подадено е заявление и била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2718/2019 г. на ВТРС , срещу
която е подадено възражение. Моли съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 1500 лева
главница; изискуема редовна лихва в размер на 70,23 лева за периода от
16.03.2019 г. - 16.05.2019 г. вкл.; изискуемо обезщетение за забава в размер
на 2,71 лева за периода 16.03.2019 г. -16.05.2019 г. вкл.; изискуема такса от 20
1
лева за периода 11.04.2019 г.- 16.04.2019 г. вкл. ; законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане. При
условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми .
Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител.С
писмено становище поддържа иска.
Ответникът П. М. Н. е депозирал писмен отговор на иска. Оспорва
изцяло исковата претенция, като заявява процесуална недопустимост на
евентуално предявения осъдителен иск . Оспорва да е усвоил кредитния
лимит напълно.Твърди, че е изпълнил договорните си задължения.Оспорва
предсрочната изискуемост. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание
не се явява. С писмено становище поддържа отговора си и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 2718/2019 г. на ВТРС срещу П. М. Н. за заплащане в полза на ищеца
на сумите от 1500 /хиляда и петстотин/ лева главница по Рамков договор за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/ Visa
Classic/ Mastercard Gold/ Billa Visa Classic № 1812072462469160 от 03.01.2019
г.; 70.23 /седемдесет лева и двадесет и три ст./ - изискуема редовна лихва,
начислена за периода от 16.03.2019 г. до 16.05.2019 г., вкл.; 2.71 /два лева и
седемдесет и една ст./ - изискуемо обезщетение за забава, начислена за
периода от 16.03.2019 г. до 16.05.2019 г. вкл..; 20 /двадесет лева/ - изискуема
такса, дължима съгласно чл.37 и чл. 49 от Договора, начислена за периода от
11.04.2019 г. до 16.04.2019 г., вкл.; ведно със законната лихва за забава от
03.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу така
издадената заповед за изпълнение № 1188/5.09.2019 г. длъжникът е депозирал
възражение за недължимост. От доказателствата по делото е видно, че
между ищеца и ответника е сключен Рамков договор за издаване и ползване
на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/ Visa Classic/ Mastercard Gold/
Billa Visa Classic № 1812072462469160 от 03.01.2019 г. , по силата на който на
кредитополучателя е отпуснат кредитен лимит в размер на 1500 лева.
Предвидено е заплащане на годишна лихва в различни проценти съобразно
вида на предоставената кредитна карта и услугите за заплащането на които тя
2
се използва, като същото важи и за годишния процент на разходите. Според
размера на отпуснатия кредитен лимит са предвидени и размерите на
минималната погасителна вноска, формираща се включително и от
непогасени минимални погасителни вноски за предходни периоди ,
надвишението на кредитния лимит и вноски за разсрочени операции , ако има
такива. Установени са датите за внасяне на минималните погасителни вноски,
отново според вида на предоставената карта. Според условията в договора
банката начислява обезщетение за забава при неплащане/частично неплащане
на МПВ в посочения срок, както и неизпълнението на тези задължения на
кредитополучателя, при които банката може да обяви целия кредитен лимит
за изцяло предсрочно изискуем. Срокът на процесния договор е три години.
На ответника според приложения регистър е предадена и той е получил
банкова карта Visa Classic. С писмо изпратено до кредитополучателя на изх.
№ 001-60927 от 22.07.2019 г. банката уведомява за настъпването на
автоматична предсрочна изискуемост на договора, поради неплащане на
дължими просрочени минимални погасителни вноски в пълен размер и в
дължимия срок за периода от 4.03.2019 г. до 22.07.2019 г. Общият размер на
дълга към 22.07.2019 г. е 1592,94 лева. Приложеното известие за доставяне е
върнато от "Български пощи" ЕАД на 16.08.2019 г., като непотърсено. По
делото е изготвена съдебно -счетоводна експертиза заключението на която
сочи, че с подписания между страните рамков договор за издаването на
кредитната карта сумата се счита усвоена. Предоставеният кредитен лимит от
1500 лева може да бъде използван само посредством картата. За отчетния
период 16.01.2019 г.- 15.02.2019 г. задължението е 1159,25 лева при
разполагаем лимит от 340,75 лева. Минималната погасителна вноска е 57,96
лева при крайна дата на плащане 5.03.2019 г. За отчетния период 16.02.2019
г.-15.03.2019 г. задължението е 1518,80 лева, разполагаем лимит :- 18,80 лева
при МПВ 148,86 лева и крайна дата на плащане 1.04.2019 г. За отчетния
период 16.03.2019 г.- 15.04.2019 г. общо дължимата сума е 1557,45 лева,
разполагаемия лимит: -57,45 лева при МПВ 273,87 лева и крайна дата на
плащане 2.05.2019 г. За отчетния период 16.04.2019 г. - 15.05.2019 г.
задължението е 1592,94 лева, разполагаем лимит: - 92,94 лева, МПВ 428,12
лева и крайна дата на плащане 3.06.2019 г. Към датата на подаване на
заявлението-3.09.2019 г. кредитополучателят е имал просрочени задлъжения.
Общият размер на непогасените задължения към датата на подаване на
3
заявлението е 1592,94 лева, от които 1500 лева главница, 70,23 лева
начислена редовна лихва; 2,71 лева начислено обезщетение за забава и 20
лева начислени изискуеми такси. В същия размер са вземанията на банката с
настъпил падеж преди обявяване на предсрочната изискуемост. Към датата на
подаване на заявлението дните просрочие са 182, а към датата на подаване на
исковата молба- 218 дни. След завеждане на заявлението не са постъпвали
плащания. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният главен иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна. Предмет на установителния иск по чл. 422
ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на посоченото в нея основание, поради което за да се
постанови положителен за ищеца резултат той следва пълно и главно да
докаже наличието на валидно облигационно отношение между
кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на
кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита на
сочените основания и размера на всяка една от претенциите си . По делото се
установи по безспорен начин, че между страните са възникнали облигационни
отношения основани на подписания от тях рамков договор за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/ Visa Classic/ Mastercard
Gold/ Billa Visa Classic № 1812072462469160 от 03.01.2019 г., по силата на
който на ответника е предоставена кредитна карта Visa Classic с кредитен
лимит от 1500 лева. От съдържанието на договора и посочените в него
параметри на ГЛП и ГПР съдът счита, че същите отговарят на изискванията
на закона и валидно обвързват страните, доколкото не се установява наличие
на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, които биха моли да доведат до
тяхната нищожност. Видно от заключението на ССчЕ, кредитирано от съда
като компетентно и обосновано ответникът се е възползвал от кредитната
карта и е извършвал различни плащания и тегления от АТМ с нея , чрез които
е усвоен предоставения кредитен лимит, противно на твърденията на
ответника относно неусвоен в пълен размер кредит. Установява се, че на
датите, на които е следвало да се внасят минималните погасителни вноски в
4
размери формирани съгласно условията по договора, ответникът не е
извършвал в срок дължимите погашения , поради което са му начислявани,
както обезщетение за забава, така и такси за надвишаване на кредитния
лимит. Кредитополучателят не е погасил месечните погасителни вноски
считано от 16.03.2019 г., като е допуснал 182 дни просрочие към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно
условията на договора при неплащане на четири поредни минимални
погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок банката има право да
обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Същото е направено като с
писмо от 22.07.2019 г. банката е уведомила кредитополучателя за настъпване
на горното обстоятелство.Писмото е изпратено до адреса на
кредитополучателя , но се е върнало като непотърсено. При позоваване от
страна на заявителя на настъпила предсрочна изискуемост на кредита ищецът
следваше да докаже настъпването на предпоставките за това преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно
задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС кредиторът
има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем според условията
на договора, когато освен обективния факт на неплащането изпълни
задължението си да уведоми надлежно длъжника относно упражненото си
право. Това уведомяване следва да е извършено преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като едно от условията за
уважаване на предявения установителен иск в производството по чл. 422,ал.1
от ГПК. В случая макар да е налице първата обективна предпоставка-
неизпълнение на задълженията за плащане и допуснато просрочие, не е
доказана втората изискуема предпоставка именно надлежното уведомяване на
длъжника за волеизявлението на кредитора. Уведомлението от 22.07.2019 г.,
съдържащо покана за плащане на натрупаните задължения не е достигнало до
получателя си. В случая не може да се сподели тезата на ищеца относно
фингираното връчване, тъй като рамковият договор, обвързващ страните не
предвижда надлежно получаване, ако писмото е стигнало до адреса на
кредитополучателя, но същият поради неправомерното си поведение не го
получава. Такова фингирано връчване според чл.202 от договора е
приложимо само при промяна на адреса за кореспонденция на
кредитополучателя, без последния да уведоми надлежно банката за това. По
делото няма данни ответникът да е променил адреса за кореспонденция, но
5
писмото с уведомлението за обявената автоматична предсрочна изискуемост
не е получено от него. С оглед горното не може да се приеме, че е изпълнена
втората изискваща се предпоставка относно настъпване на последиците на
предсрочната изискуемост. Следва да се счита, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение-3.09.2019 г. тази
предсрочна изискуемост не е настъпила, поради което предявеният главен
установителен иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл. 415 от ГПК
основан на обявения за изцяло предсрочно изискуем кредит е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв относно предявените
вземания за главница от 1500 лева, възнаградителна лихва в размер на 70,23
лева за преиода 16.03.2019 г.- 16.05.2019 г.; , обезщетение за забава от 2,71
лева за периода 16.03.2019 г. - 16.05.2019 г. , изискуема такса от 20 лева за
периода 16.03.2019 г. - 16.05.2019 г. и законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Отхвърлянето на главния установителен иск сбъдва вътрешно-
процесуалното условие относно задължението на съда да се произнесе по
евентуално предявения осъдителен иск срещу ответника , с който се иска
осъждането му за същите суми. С уведомлението до длъжника относно
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита направено след издаване
на заповедта за изпълнение и с връчване на препис от исковата молба се
променя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед,
поради което съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК евентуално
предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Както бе коментирано
по-горе релевантните по делото доказателства установяват по безспорен
начин съществуващото валидно облигационно правоотношение между
страните основано на рамков договор за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCard Fix/ Visa Classic/ Mastercard Gold/ Billa Visa Classic №
1812072462469160 от 03.01.2019 г., по силата на който на ответника е
предоставен кредитен лимит от 1500 лева. Установи се, че кредитният лимит
е усвоен и че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения относно
заплащане в установените срокове на минимални месечни погасителни
вноски. Заключението на вещото лице доказва задължения на длъжника към
3.09.2019 г. в общ размер от 1592,94 лева, от които 1500 лева главница, 70,23
лева редовна възнаградителна лихва 2,71 лева обезщетение за забава и 20 лева
такси. Тъй като по евентуалния осъдителен иск се претендира цялата сума по
6
договора следва да се прецени дали са налице предпоставките за
предсрочната изискуемост, доколкото срокът на договора не е изтекъл. При
доказан обективния факт на неплащането и изпадането в просрочие съгласно
условията на договора следва да се прецени дали до длъжника е достигнало
изявлението на кредитора относно правните последици от това виновно
поведение на длъжника. В случая от книжата по делото е видно, че препис от
исковата молба ведно с доказателствата към нея са връчени лично на
ответника, тоест предсрочната изискуемост е надлежно обявена. Съвкупният
анализ на събраните доказателства води до извод за основателност на
осъдителната претенция , както по отношение претендираната главница, така
и по отношение претендираните редовна възнаградителна лихва в размер на
70,23 лева за периода 16.03.2019 г.- 16.05.2019 г.вкл. и обезщетение за забава
дължимо при неплащане на падежа на дължимите МПВ в размер от 2,71 лева
за периода 16.03.2019 г. - 16.05.2019 г. вкл. Дължима е и сумата от 20 лева
начислени такси за периода 11.04.2019 г.- 16.04.2019 г. на основание чл. 37 и
чл.49 от договора.Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от
подаване на иска -23.10.2019 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото ответникът не дължи направените разноски в
заповедното производство, тъй като се отхвърля главният установителен иск.
При уважен евентуален осъдителен иск в пълен размер ответникът дължи
разноските направени в исковото производство за заплатена държавна такса в
размер на 128,14 лева, депозит за вещо лице в размер на 240 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева , определено на
основание чл. 78,ал.8 от ГПК , вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.25,ал.1 от
Наредба за правната помощ. По правилото на чл. 78,ал.1 от ГПК съобразно
уважената част от претенциите ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 518,14 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1
от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за признаване на установено, че П. М. Н. с
ЕГН ********** от гр.***** ДЪЛЖИ на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /
7
БЪЛГАРИЯ/ " ЕАД , с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000,
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева - главница по Договор за банков
кредит по Рамков договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта RaiCard Fix/ Visa Classic/ Mastercard Gold/ Billa Visa Classic №
1812072462469160 от 03.01.2019 г.; сумата от 70.23 /седемдесет лева и
двадесет и три ст./ - изискуема редовна лихва, начислена за периода от
16.03.2019 г. до 16.05.2019 г., вкл.; сумата от 2.71 /два лева и седемдесет и
една ст./ - изискуемо обезщетение за забава, начислена за периода от
16.03.2019 г. до 16.05.2019 г. вкл..; сумата от 20.00 /двадесет/ лева -
изискуема такса, дължима съгласно чл.37 и чл. 49 от Договора, начислена за
периода от 11.04.2019 г. до 16.04.2019 г., вкл.; ведно със законната лихва за
забава от 03.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 1188/5.09.2019 г. по ч.гр.д.№
2718/2019 г. на ВТРС , като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл.79,ал.1, вр. с чл.86 от ЗЗД П. М.
Н. с ЕГН ********** от ****** да заплати на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /
БЪЛГАРИЯ/ " ЕАД , с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, сумата
от 1500 /хиляда и петстотин/ лева - главница по Договор за банков кредит
по Рамков договор за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCard Fix/ Visa Classic/ Mastercard Gold/ Billa Visa Classic №
1812072462469160 от 03.01.2019 г.; сумата от 70.23 /седемдесет лева и
двадесет и три ст./ - изискуема редовна лихва, начислена за периода от
16.03.2019 г. до 16.05.2019 г., вкл.; сумата от 2.71 /два лева и седемдесет и
една ст./ - изискуемо обезщетение за забава, начислена за периода от
16.03.2019 г. до 16.05.2019 г. вкл.; сумата от 20.00 /двадесет/ лева -
изискуема такса, дължима съгласно чл.37 и чл. 49 от Договора, начислена за
периода от 11.04.2019 г. до 16.04.2019 г., вкл.; ведно със законната лихва
върху главницата от 23.10.2019 г. -подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. М. Н. с ЕГН ********** от гр.***** да заплати на
"РАЙФАЙЗЕНБАНК / БЪЛГАРИЯ/ " ЕАД , с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, р-н Лозенец, бул. „Никола Вапцаров”
8
№ 55, Експо 2000 сумата от 518,14 /петстотин и осемнадесет лева и 14 ст./
направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9