Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

08.11.2018

Град

М.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На		Осми ноември				Година	2018

 

В публичното заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1337

по описа за

2018

година.

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 4 ал. 1 ЗЗДН от С.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, против М.Ц.А., ЕГН ********** ***.

Към молбата е приложена декларация от молителката по реда на чл. 9 ал. 3 от същия закон.

 Издадена е заповед по чл. 18 ал. 1 ЗЗДН.

В молбата се твърди, че молителката е съпруга на нарушителя, с който са във фактическа раздяла, както и че от известно време отношенията между страните са изострени, извършителя станал агресивен и раздразнителен, започнал да употребява и физическо насилие спрямо молителката. Последния случай на насилие бил на 01.10.20018 г., когато извършителя срещнал молителката в гр. М. придружена от майка си. Извършителя започнал да я обижда, да я удря, съборил я на земята и я ритал на всякъде. Присъстващите на място граждани  предотвратили саморазправата, но извършителят взел дамската чанта на молителката и избягал. Молителката подала жалба в полицията и посетила съдебна медицина в гр. В. за преглед. Твърди, че изпитва постоянен страх, не смее да ходи сама, движи се само с майка си или дъщеря си. Твърди в молбата, че подобри прояви от страна на извършителя от около два месеца са системни. На това основание молителката е поискал молба за постановяване на заповед за налагане на мерки по реда на ЗЗДН.

В съдебно заседание извършителя признава, че е нанесъл побой на молителката на 01.10.2018 г. вечерта и че я е обиждал и заплашвал.

Горното се подкрепя и от разпита на двете свидетелки, чиито показания съдът кредитира напълно, независимо от близката роднинска връзка на една от свидетелките с молителката. Нейните показания кореспондират с останалите доказателства по делото, както и с направеното признание от извършителя.

 Съдът намира, че така установеното от фактическа страна, се налагат следните изводи:

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да обуславят извод за осъществен спрямо молителя акт на домашно насилие – наличие на морално укоримо поведение от страна на конкретния ответник по отношение на пострадалия, който да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, същото да е извършено от посочения в молбата ответник, и то на твърдените дати. Такъв акт на домашно насилие може да се изразява, с оглед разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, под формата на физическо, психическо, емоционално или сексуално насилие, както и опита за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната с. и личните права и извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка и във фактическо съжителство. Целта на закона е да се даде възможност на пострадалия да потърси защита от съда чрез налагане на съответните мерки, посочени в закона. Закона защитава правото на лична неприкосновеност, независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия,  който да е предизвикал домашното насилие спрямо себе си. Смисълът на закона е да защити действителните жертви на домашно насилие, и в това производство съдът не следва да обсъжда спорове за лични отношения между съпрузи, или да събира доказателства по други дела. Безспорно страните са съпрузи. Декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН дадена под страх от наказателно преследване, също е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства, и следва да бъде взета в предвид при постановяване на съдебния акт. Закона придава на тази декларация доказателствена сила, чрез разпоредбата на закона, че при липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9 ал. 3 – чл. 13 ал. 3 ЗЗДН. От доказателствата по делото обсъдени по-горе, може да се направи извод, че в конкретния случай е налице акт на домашно насилие изразяващо се в нанасяне на побой и отправяне на обиди и заплахи.

По тези съображения съдът счита, че следва да наложи на извършителя единствено мярката предвидена в чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.

Съдът счита, че тези мерки ще окажат необходимото въздействие върху извършителя и ще се изпълнят целите на ЗЗДН да санкционира неправомерните действия квалифицирани като акт на домашно насилие.

При този изход на делото нарушителят следва да бъде осъден да заплати глоба в полза на държавата съгласно чл. 5 ал. 3 ЗЗДН в размер на 200 лв., както и държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв. На молителя се следват и направените разноски в размер на 350 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

 НАЛАГА на основание чл.5 ал.1 и т. 1 и т. 3 ЗЗДН следните мерки за защита:

”ЗАДЪЛЖАВА М.Ц.А., ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.В.П., ЕГН ********** ***, за срок от 18 месеца, считано от днес - 08.11.2018 г.

 „ЗАБРАНЯВА на М.Ц.А., ЕГН ********** ***, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 40 м. пострадалото лице - С.В.П., ЕГН **********, жилището и в гр. Л. или където другаде се установи да живее, местоработата и в МБАЛ М., ул. „Я.С.“ № 33, и местата за социални контакти и отдих на молителката С.В.П., ЕГН **********, за срок от 18 месеца, считано от днес - 08.11.2018 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  съответната заповед.

  ОСЪЖДА  М.Ц.А., ЕГН ********** *** да заплати глоба в полза на Държавата в размер на 200 лв., и държавна такса в полза на МРС в размер на 25 лв.

  ОСЪЖДА М.Ц.А., ЕГН ********** ***, да заплати на С.В.П., ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 350 лв.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 7-дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

           

                                                           Районен съдия: