Р
Е Ш Е Н И Е
№ 356
31.01.2020 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд петнадесети граждански състав
На
тридесет и първи януари
две хиляди и двадесета година
В открито
заседание на двадесет и седми януари 2020 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Каменка
Кяйчева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11904 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл.178, ал.1,
т.2, 3 и 4, чл.179, ал.1 от ЗМВР вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Л.Й.Д., ЕГН **********,*** твърди, че работи като
държавен служител от надзорно-охранителния състав на ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието на длъжност „****“, с местоизпълнение на служебните си задължения
на територията на ****. Заявява, че в процесния
период, а именно от 01.12.2016 г. до 30.06.2019 г. е положил 112 часа извънреден труд, като не му е било
заплатено допълнително възнаграждение за неговото полагане в размер на 1245,47 лв. Твърди, че падежът на задължението за
заплащане на допълнителното възнаграждение е 25-то число на следващия месец,
следващ полагането на труда. С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1245,47 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 112 часа
положен извънреден труд, както и сумата от 170,26 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата в
периода от 26-то число на следващия месец след края на отчетния период до
датата на подаване на исковата молба, като всички главници се претендират и
наред със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното
им изплащане. Претендират се и направените разноски.
Своевременно
е постъпил отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват по
размер. Признава се обстоятелството, че в процесния период ищецът е изпълнявал
длъжността „****“ в ***, като и обстоятелството, че работното време е било уговорено при сумирано
отчитане за тримесечен период, както и факта, че трудът е полаган на смени по
график или т.нар. 12 и 24-часови дежурства. Счита и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава от 26-то число на следващия месец за неоснователна, тъй като липсва изрична покана до ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените доказателства – Акт за встъпване в длъжност се установява, че
между сочените страни съществува
служебно правоотношение, като ищецът заема длъжността „****“ в *****, а от 15.04.2019 г.- „*****“
Ищецът твърди, че е полагал труд
над нормативно установената продължителност в периода 01.12.2016 г. –
30.06.2019 г.
От разпита на св. Р. Д. Б. – ****
в ****, се установи, че в период четири години назад ищцата е давала 24-часови
дежурства горе в централата и 12-часови дежурства. Едно 24-часово дежурство
започва с влизане в 8 без 10 часа в ****, като си оставят личните вещи,
снаряжават се и се подготвят за развода, който предстои. В 08:00 часа започва
разводът и в 08:30 приключва. След като завъртят същинското 24-часово
дежурство, имат съвместни дейности с новия наряд, който ще дойде. Старият наряд
свежда информация на новия наряд и заедно имат съвместни дейности. След като
старите сдадат поста на новите, старият **********
трябва да докладва за дежурството на прекия си ръководител, да сведе информация
какво се е случило. След като докладва на прекия си ръководител, старият **********
е свободен да си тръгне от ****. Най-рано в 08:30 часа може да си тръгне. Реалната
продължителност на едно такова дежурство е 24 часа и 30 минути, 24 часа и 40 минути в повечето
случаи. Полагането на 12-часовите дежурства не става по същия начин. При тях
трябва в 07:30 часа да са в ****. Тези дежурства са болници, външни обекти,
временно назначени. В 07:30 часа се снаряжават, като прекият началник им свежда
информация за лишения от свобода, който трябва да се охранява. В 07:30 часа се
тръгва и в 08:00 часа се сменят колегите в болницата. След като се завърти едно
12-часово дежурство, после се връщат по обратния ред, идва новият **********,
връщат се, предават оръжието, свеждат информация и си тръгват. Една болница
като дежурство продължава реално 13 часа. Тези 12-часови дежурства са същите
като в корпуса. Имат по 40 минути повече тези дежурства от реалното дежурство,
значи трябва да са 12 часа и 40 минути. По време на всички тези дежурства всеки
един **********, както и ищцата, е на разположение на прекия си ръководител и
задължително трябва да реагира на заповед или разпореждане. Не може да напуска
поста си. Ако са в корпуса на ****, не е разрешено да се отдалечават от района
на *****. Той е служител на ***** от 2016 г. и е на длъжност „**********“.
Ищцата дава дежурства в централата, видеонаблюдение и сигнално-охранителна
дейност. Работи със същия режим като останалите **********и, по същия
начин.Жените дават болници, но остават в **** и пращат колега. Колежките идват
в 07:30 часа, за да може колегата, който ще пратят на болница да се снаряжи и
да тръгне с другия колега на болница. По този начин тя остава 12 часа горе в
централата или долу в първи пост на портала. По същината на дежурството тези
колежки дават дежурство с 13 часа продължителност като колегите, които са
фактически в болницата, защото в 07:30 часа болницата трябва да е тръгнала. Те
покриват дежурството на колегата, който като дойде, трябва да се снаряжи и да
тръгне към болницата, а колежката остава от 07:30 часа докато се върне
колегата, който фактически е бил в болницата.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични, последователни, съответни на приетите писмени
доказателства, както и основани на преки впечатления и незаинтересовани.
В разпоредбата на чл.19, ал.2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е
посочено, че за държавните служители се прилагат разпоредбите относно
държавната служба в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в
този закон не е предвидено друго. Предвид липсата на изрична уредба в ЗИНЗС
относно продължителността на служебното време, уредбата на същото, както и на
извънредния труд намират уредбата си в Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на
чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода
24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./
периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал.6 урежда правилото, че
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е носил дежурства в процесния период над нормативно
установената продължителност на служебното време, които са били частично
заплатени, като общо за процесния период са незаплатени 112 часа за дежурства
извънреден труд /без дежурства по външни
постове, тъй като такива н еса полагани/ в размер на 1245,47лв., а размерът на
обезщетението за забава на възнаграждението за извънреден труд възлиза на
170,26лв.
Съдът възприема заключението на
ССЕ като изготвено обективно, с необходимите знания и опит в съответната
област, както и съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на
вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, действали в процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съдът
намира, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да установи полагането
на труд над нормативно установената продължителност, същият установи при
условията на пълно и главно доказване, че при носене на дежурства ищецът е
полагал труд над отчетеното работно време, като завишението е с 40 минути. В
този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като след приспадане на
заплатеното допълнително възнаграждение, на ищеца следва да се присъдят сумата
от 1245,47лв. – незаплатено брутно възнаграждение за извънреден труд, сумата от
170,26лв. – обезщетение за забава на
това възнаграждение, поради което съдът намира, че исковете се явяват
основателни и доказани и ще се уважат
изцяло.
Ответникът е
представил доказателства за отчитане на реално положения труд и изплащане на
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, но същите
касаят период извън процесния. При изготвяне на заключението на съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице е взело предвид изплатеното трудово
възнаграждение за извънреден труд, като е посочило неизплатената част.
При лежаща върху
ответника доказателствена тежест да установи, че е заплатил посочените суми,
същият не е ангажирал доказателства в тази насока.
Ответникът е направил
възражение, че обезщетение за забава се дължи от датата на предявяване на
исковете. Съдът не споделя така наведеното възражение. За изпадането на
ответника в забава не е необходима покана, доколкото заплащането на извънредния
труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок /месечно или тримесечно при тримесечно сумирано отчитане на
работното време/. Ето защо ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е следвало да се заплати съответното възнаграждение. Поради това
съдът приема, че за претендирания период ответникът е бил в забава. С оглед
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата следва да се присъди и
лихва за забава, считано от датата, следваща изискуемостта на всяко вземане
/26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил положен/
до 18.07.2019 г.
С оглед изложеното
съдът намира, че предявените искове се явяват доказани по основание и размер,
поради което следва да се уважат изцяло. С оглед уважаване на главните искове
следва да се уважи и претенцията на присъждане на обезщетение за забавено
плащане на главниците, считано от датата на предявяване на исковете до
окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото и тъй
като ищецът претендира заплащане на разноски съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, то на същия следва да се присъдят такива, които се констатираха в
размер на 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не претендира
разноски.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна
такса в размер на 100лв., както и разноски за ССЕ в размер на 150лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати на Л.Й.Д., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Н.П., със съд. адрес: ***, *****, сумата от 1245,47лв. /хиляда двеста четиридесет и пет лева и 47ст./,
представляваща брутно възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 112
часа за периода 01.12.2016 г. – 30.06.2019 г., както и сумата от 170,26лв. /сто и седемдесет лева и 26
ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
извънреден труд за периода от 26-то число на
месеца, следващ отчетния период, до 17.07.2019 г.вкл., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.07.2019 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 500 лв./петстотин лева./ – разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100лв./сто лева/ - държавна такса, както и 150лв./сто и петдесет лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Д. КАЦАРОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.