О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е”
състав в закрито заседание на осми декември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
Разгледа докладваното
от съдия Сантиров ч. гр. д. № 13986
по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 274 и сл. ГПК.
С определение №823 от 03.10.2017 г. съдия по вписванията при
Софийски районен съд е постановил отказ да бъде вписана представеното му с
молба вх. № 64336/03.10.2017 г. от П.М.М., чрез адв. А. М., искова молба по чл.
108 ЗС.
Срещу определението е подадена частна жалба от П.М.М.,
чрез адв. А. М., с оплакване, че е незаконосъобразно. Твърди, че с разпореждане
от 01.08.2017 г. на съдията докладчик по гр. д. № 7914/2017 г. на СГС, I-4
състав, по което настоящият
жалбоподател е ищец, са му дадени указания да се впише исковата молба, като е определена
сума за вписването в размер на 54,22 лв., която е надлежно внесена. Предвид
това, счита че съдията по вписванията не е имал правно основание да му откаже
исканото вписване и моли атакуваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице за който съществува
правен интерес от вписването на исковата молба, респективно от оспорване отказа
на съдията по вписванията, които засягат неговата правна сфера и в
законоустановения срок, като е заплатена дължимата ДТ, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения :
С определение №823 от 03.10.2017 г. съдия по вписванията
при Софийски районен съд е постановил отказ да бъде вписана представената му с
молба вх. № 64336/03.10.2017 г. от П.М.М., чрез адв. А. М., искова молба по чл.
108 ЗС.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията
е приел, че молителят не е изпълнил изискванията на чл. 12, ал. 1 от Правилника
по вписванията, тъй като е представен един екземпляр от исковата молба, в
обикновено, незаверено копие и върху нея липсва резолюция на съдията по делото
за нейното вписване, а освен това не са представени доказателства за платена
държавна такса за образуването на гражданското дело и данъчна оценка за имота,
предмет не делото, което води до невъзможност за определяне на държавната
такса.
Нормата на чл. 12, ал. 1 от Правилника за вписванията
/ПВ/ предвижда, че за извършване на вписването или отбелязването на исковата
молба се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна
такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата,
като исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПВ. С оглед
предвиденото в ал. 2 от същия член задължение на съдията по вписвания да върне
на съда, в който е образувано делото, оригинала на исковата молба, то и следва
извод, че за вписване се представя исковата молба в оригинал.
Настоящият жалбоподател не твърди, а и от приложените към
жалбата доказателства се установява, че към молбата за вписването не е
приложена за вписване в оригинал искова молба с вх. № 2001555/25.01.2017 г. по
описа на СРС, както и препис извлечение от нея, което е достатъчно основание да
се откаже вписването. Освен това копието на исковата молба не съдържа данни за
номера на гражданското дело, образувано в СГС.
Наред с гореизложеното следва да се отбележи, че съдията
по вписванията може да разпореди вписване на искова молба само ако пред него са
представени доказателства, че е внесена държавната такса за исковото
производство (аргумент от чл. 12, ал. 1 от ПВ), което може да бъде установено
както с представяне на вносната бележка за постъпилата сума по сметка на съда,
така и с разпореждане на съда върху самата искова молба, че следва да се
извърши вписването. Наличието на такова разпореждане предполага, че съдът е
извършил проверка за редовност на исковата молба, включително и на изискването
за внасяне на държавна такса по нея. В случая видно от приложените към молбата за
вписване доказателства е представена единствено квитанция за внесена държавна
такса към служба по вписванията, но липсва доказателство за платена към съда дължима
държавна такса за образуване на гр.д. № 7914/2017 г. или разпореждане на
съдията по делото за вписването ѝ. Тази нередовност също води до
обоснованост на съдията по вписваният да постанови обжалвания отказ (в този
смисъл е и Определение № 25 от 21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 544/2011 г., І г.о.
на ВКС, което се споделя от настоящия състав).
С оглед изложеното, настоящият състав на съд намира жалба
за неоснователна, доколкото не са били изпълнени предпоставките за вписване на
исковата молба, визирани в чл. 12, ал. 1 от ПВ. Ето защо и отказът на съдията
по вписванията се явява законосъобразен и обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №823 от 03.10.2017 г. на съдия по вписванията
при Софийски районен съд, с което е постановил отказ да бъде вписана
представеното му с молба вх. № 64336/03.10.2017 г. от ищеца П.М.М., чрез адв.
А. М., искова молба по чл. 108 ЗС, с вх. № 2001555/25.01.2017 г. по описа на
СРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.