ПРОТОКОЛ
№ 531
гр. Пазарджик, 27.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря И.ка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220102219 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
Т. Б. П. и С. И. С. (ищци), редовно уведомени от предходното съдебно
заседание чрез процесуалния си представител - адвокат Е. Ц. Г., от тях се явява
С. И. С.. За двете ищци се явява адвокат Е. Ц. Г. и адвокат М. Д. К.-М., двете
от АК Пловдив, надлежно упълномощени, с пълномощни представени по
делото.
А. И. П. (ответник), редовно уведомен от предходното съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, не се явява, за него се явява
адвокат А. У. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, с пълномощно
представено по делото.
Вещото лице Б. З. Г., редовно призовано, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба с вх. № 5196/20.02.2025г. от Б. З. Г., вещо
лице, с която уведомява, че е назначен от съда за вещо лице по поставената
допълнителна задача. Уведомява, че не е изготвил заключение на СТЕ в
законния срок, тъй като до момента не е успял да се запознае с материалите по
делото. За това моли съда, да му бъде дадена възможност за изготвяне на
допълнително заключение.
1
Вещото лице Л. С. Ц., редовно призовано, се явява лично.
АДВОКАТ Г. и АДВОКАТ К. по отделно: – Моля да се даде ход на
делото, няма процесуална пречка.
АДВОКАТ У.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 1207/15.01.2025 г. от
адвокат У., с която представя внесен депозит от 350,00 лв. за експертизата и
приложени снимки на оградата.
АДВОКАТ Г.: – Възразявам да бъдат приети като доказателства по
делото, тъй като не може да бъде установено по категоричен начин към кой
момент, къде са направени снимките, кога са правени снимките и не са
събрани по реда, предвиден в ГПК.
АДВОКАТ К.: - И самите представени снимки не съдържат
необходимите метаданни, установяващи кога и къде, с какви координати са
направени те.
АДВОКАТ У.: - Госпожо съдия, правилни са възраженията на ищците
относно доказателствената стойност и редовността на представяне на тези
снимки,така както с а представени с молбата, да и относно допускането на
тези снимки, така както са направени към настоящия момент. Ясно тяхното
представяне се е основавало на изявлението за необходимост за наличието на
някакъв снимков материал и е било връзка с тяхно искане за процесната
ограда. И това е било повод да се изследва въпросът за наличие на каквито и
да са снимки за същата ограда преди нейното актуално състояние. Във връзка
искането да се правят снимки, е направено изследване дали случайно няма
снимки отпреди построяването или реновирането на оградата и при това
обследване е установено към периода на реновирането на оградата са били в
държане на трето лице и тогава са поискани от него и са представени. И
просто са представени.
2
Сега действително пак казвам, че така както са представени не е
издържано. Ето защо се налага да поискам от уважаемия съд да изиска от това
трето лице, в качеството им на документи тези снимки, които са в държане на
трето неучастващо по делото лице.
Чрез тези снимки, ако това лице бъде разпитано евентуално как ги е
придобило тези снимки, има вероятност чрез тях да установим вида на ограда
и извършените по отношения на нея строителни дейности, доколкото във
възраженията на ищците, които са ответниците по нашето възражение за
подобрения, се съдържат твърдения, че по тази ограда няма монолитно
изграждане, а само поставяне на някакви ажурни елементи. Това е моят
спомен от възраженията в миналото заседание. В тази връзка искаха снимки и
т.н. Ако тези снимки, които са налични, се установи, че тези снимки имат
отношение към процесната ограда и са действителни се вижда от тях, че
строително-монтажни дейности в действие, включително и за поставяне на
монолитни тухли и бетон, не само ажурни елементи са изградени от тях. Няма
да ги приемаме сега тези снимки. Това е цялата история за снимките.
АДВОКАТ Г.: - Ваша чест, много моля да не допускате така
направеното доказателствено искане за представяне на снимките от трето
лице, без значение което и да е то. На първо място, възможността е
преклудирана. А на второ място, спорът относно това относно това, кой е
изградил оградата и каква част е изградена от А. и коя част от моите
доверителки. Това обстоятелство по никакъв начин не може да се установи от
представените снимки и са неотносими към предмета на спора, дори и третото
лице да ги представи с метаданни, то това не установява нищо по настоящото
дело. Още повече, вещото лице като компетентно ще даде данни за това какво
представлява оградата, ще установи какво и кога е изградено и вида му.
СЪДЪТ намира следното:
Снимките поначало са допустимо според този съдебен състав
доказателство, събира се по реда на чл. 204 ГПК и за допустимостта му не се
изискват метаданни и доказателства кога е направена снимката, това вече ще е
въпрос на оценка какво доказва, дали е автентична, както например за един
документ.
3
Но съдът първо намира, че щом за ажурни елементи е споменато в
отговора на претенциите за подобрения, това е станало преди няколко
заседания, би следвало възможността за представянето им да е преклудирана,
ако само във връзка с това твърдение се представят. А отделно от това съдът
счита, че те наистина не са необходими, тъй като същата информация, при
това по-точна, кога евентуално е градено това, може да се даде от вещото лице
в заключението му и снимките не биха допринесли с нещо повече за
доизясняване на въпроса.
Поради изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането, както за допускането като
доказателство по делото на представените с молбата две снимки, така и за
изискването им за изискването им от трето лице.
АДВОКАТ Г.: - Госпожо съдия, единствено ще помоля да се направи
уточнение от процесуалния представител на ответната страна - адвокат У. в
заседанието на 11.10.2024 г. на страница 6-та от протокола, той е направил
изявление за дарение към С., като е заявил, че в 7-дневен срок ще уточни
какъв е размера и кога е направено дарението. Поне аз не видях такова
уточнение да има.
АДВОКАТ У.: - Така за 2000 лв., които станали след това 6000 лв. пък
накрая 8000 лв. Сега става въпрос за първото съдебно заседание, в което има
процесуална възможност за уточняване и корекции на исковите претенции,
грубо казано исковите претенции, в случая на възраженията и на твърденият
относно наличието на извършени приживе от наследодателя дарения по
отношение на една от ищците им първото съдебно заседание.
Сега тъй като действително е заявено наличието на такова дарение в
размер на 2000 лв., след това съобразно процесуалните възможности е
направено е уточнено или коригирано, че всъщност дарението е в размер на 8
000 лв. Така или иначе още в ОИМ, а впоследствие в корекцията в първото
съдебно заседание е заявено, че става въпрос, то е ясно, че твърдението се
4
отнася за дарение, извършено приживе от наследодателя, иначе не би могъл да
го извърши, ако е починал. Т.е. тази бележка е права, доколкото се задава
въпросът кога, твърдението е, че е извършено приживе. И ако това не е било
достатъчно и във връзка с това е зададен въпросът кога, и аз съм казал, ще го
уточня, това е добре, но уважаемият съд, сигурно съм казал така, ако много
настояват да им се отговори и аз съм обещал да отговоря, но факт е, че
съдията пък не ме е задължил да го направя в този 7-дневен срок и може би по
тази причина стигаме до днешното съдебно заседание и повдигане на този
въпрос отново. Може би по тази причина аз съм преценил, че не е нужно да го
уточнявам, след като съдът не ме е задължил. И стигаме до днешното
изявление, след като моят доверител не е тук в днешното съдебно заседание и
аз не мога да си измислям от негово име дати, ще моля уважаеми съд да ми
даде възможност в 7-дневен срок, да посоча конкретните обстоятелства по
отношение на дарението, да уточня по-конкретно кога е направено дарението,
като се надявам годината да е достатъчна и да задоволи ищците, и да не се
налага да искат от мен да уточнявам месец, дата и час.
АДВОКАТ Г.: - Искам да допълня още нещо на страница 9-а от същия
протокол от 11.10.2024 г. има изявление на адвокат У.: „Ние не искаме от
ответниците по насрещния иск нито чаршафи, нито чинии, още по-малко пък
гащи“. Сега за гащите, за гащите е ясно - никой не ги иска. Обаче в списък за
движимите вещи, но в изброеното увеличение на наследството се споменава
за чинии и чаршафи, моля да бъде задължен колегата да уточни дали ги
претендира.
АДВОКАТ У.: - Разбрахме, че аз нямам стил на изразяване, това лично аз
го приемам за голяма обида, това си е вече мой проблем. Надявам се обаче да
оцените, че вероятно нямам и чувство за хумор. Пак ще ви обясня: въпросните
съм ги споменал, че не ги претендирам, в контекста и на чашите, и на чинии,
на чаршафите, и на всичко друго със съзнанието, че иронизирам или се
шегувам с възражението на ответната страна, без да ги обиждам. Сега стигаме
до същината, никога не съм претендирал нито гащи, нито чинии, нито чаши,
нито чаршафи, претендирам, имам предвид от името на моя доверител
твърдим, че когато е починал, наследодателят е оставил движими вещи, които
пък са придобити изцяло от едната от ищците, и съответно стойността на тези
5
вещи, без гащите, трябва да бъде остойностена, изчислена и установена и
приспадната от стойността на наследствената маса.
Уточнявам, че когато е починал наследодателят в наследство е останала
покъщнина, в която са влизали чаршафи и чинии, и тази покъщнина е
получена от неговата преживяла съпруга, едната от ищците, това което
искаме, е стойността на изброените покъщнина, включително чаршафи и
чинии, да бъде включена при изчисляване на наследствената маса по
правилата на Закона за наследството.
АДВОКАТ Г.: - Достатъчно е това уточнение от колегата.
СЪДЪТ УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок, считано от днес, да
уточни на каква стойност е било дарението от бащата към дъщерята С. и
приблизително по кое време, като се конкретизира кога - приблизително
година, по възможност и месец, е направено това дарение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА го, че ако не направи това уточнение ще счита, че
не е имало такова възражение за приспадане на стойността на дарението при
изчисляването на наследствената маса и запазената част.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ се към изслушване заключението на съдебно-икономическа
експертиза вх.№ 4607/14.02.2025 г. на вещото лице Л. С. Ц..
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Л. С. Ц. на ** години, български гражданин, женен, неосъждан, без
родство или служебни отношения със страните по делото.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ – Обещавам да дам вярно заключение.
Поддържам представеното заключение.
6
АДВОКАТ Г. и АДВОКАТ К. по отделно: – Нямам въпроси към вещото
лице, да се приеме заключението на С И Е.
АДВОКАТ У.: – Нямам въпроси към вещото лице, да се приеме
заключението на С И Е.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е дало отговор на поставените въпроси,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на С И Е /съдебно икономическа експертиза/ вх.
№ 4607/14.02.2025 г. на вещото лице Л. С. Ц..
На вещото лице Л. С. Ц. да се изплати възнаграждение в размер на
200.00 лева, въз основа на представената справка декларация, по внесения
депозит от ответника.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ ОТ
СТРАНИТЕ.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото Л. Б. Б..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
Л. Б . Б. на ** години, родена на ****** г. в село Ч., живуща в гр. П.,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, родство – Т., ищцата ми е сестра.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
7
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
В момента живеем в с. Ч.. Съпругът ми има къща там и в момента
живеем там. Съпругът ми беше военен, сега е пенсионер. Живеехме в С., от 98
година сме в Ч..
Със сестра ми Т. сме в много добри отношения. Да, много често се
чуваме и два пъти в седмицата си говорим по телефона. Освен това си ходим
много често на гости, защото и двете сме пенсионерки. Много често значи
един път в месеца, понякога и два пъти.
Сестра ми живее в Г., имам две сестри в Г.. Ходя и на двете сестри на
гости.
Когато сестра ми отиде снаха там, на си спомням точно годината,
къщата представляваше три стаи на горния етаж, две на долния и едно като
килер или мазе.
Дворното място, когато отиде сестра ми там, си садяха зеленчуци в
двора, първо нямаше оранжерия, след това направиха.
Освен оранжерията имаше селскостопанска сграда, в която свекър й се
гледаше овце, голямо стадо, 25-30 овце, може и повече да беше бройката.
Има кухня, която сестра ми я построиха със зет ми, когато децата им
бяха малки, може би 4-5 клас.
П., С. и Н., децата им, бяха малки. Н. беше в 3-4 клас, някъде толкова, ей
толкова беше висок /свидетелката сочи метър и половина с ръката/.
Викаха майстор и другия мъж, на другата ми сестра, също е помагал
там. Той също живее в Г..
Сестра ми непрекъснато си правеха промени по къщата като всички,
защото те разполагаха със средства. Свекърът и свекървата й бяха
пенсионери. Свекърът и свекървата много им помагаха на сестра ми Т. и зетя с
пенсиите. От тези овце парите от млякото, агнетата, вълната и месо се
събираха в едно шкафче, чекмедже. Виждала съм го шкафчето, с ключ.
Когато свекър й стана доста възрастен не можеше да пасе овцете,
продадоха ги, останаха й 5-6 овце малко, свекър й отворил чекмеджето и даде
8
тези пари на сестра ми и на зет ми. Тези пари, доколкото зная и казаха, че са
били много пари – тридесет-четиридесет хиляди лв.
Сестра ми и зет ми още като се ожениха си купиха кола „******“,
направиха си и гараж. После направиха над гаража една стая по-дълга като
хол, защото от едно време къщите са с по-малки стаички. Гаража го направиха
по-рано, като си купиха М*****., децата също учеха още в селото, не са били
чак толкоз големи, защото в селото се учи до 8-ми клас.
Зет ми беше полицай, а пък сестра ми работеше в една закусвалня.
Работеха и двамата на смени и гледаха оранжерии с разсад. През времето,
когато бяха първа смяна, майка ми ходеше да им дава въздух на зеленчуците в
оранжерията.
Животни, вече сестра ми като се пенсионира, гледаха животни – три
крави, две-три прасета, пуйки, гъски, пилета - бройлери, дворът беше пълен с
животни. Всичко това се правеше на кайма или на пакети във фризери. Не,
всичкото беше за снахата и за сина - Н. и Н. и внука И..
От кравите - телетата се продаваха, млякото се носеше на мандра, където
се събира.
Три дни сестра ми, искам да ви кажа, искаха да отидат на Велинград.
Отидоха, като Н. и Н. обещаха да гледат кравите за тези три дни, обаче след
първите 24 часа отидоха да ги приберат, защото не могат да се справят.
От оранжерията на пазара се продаваха всички зеленчуци.
Сестра ми, в който джоб бръкнеше вадеше пари. Бяха едни от първите в
селото.
Продадохме си земите бащините и тези пари пак отидоха за Н. и Н.. Ами
знам, защото на втория ден й се обадих по телефона и я питах: „С тези пари
сега какво ще си купиш?". Тя ми отговори: „Аз вече ги дадох на Н. и на Н., да
се оправят. Какво искат, да си купуват.“. Защото непрекъснато сме ходили по
пазарите в Стамболийски, в Съединение, тук в Пазарджик, обади ми се по
телефона и се събираме и навсякъде по пазарите, като вземе пари и всякаква
кухненска посуда купува, тенджери, тигани, ами все за тях за Н. и за Н., и за
В.. "За другите", я питах, "няма ли да купиш?“, имах предвид дъщерите й, и тя
ми отговаряше: „Те са при нас. Да ги подсигуря, всичко да имат". Каквото
видеше, купуваше - спално бельо, одеяла, каквото видеше, и купуваше. Освен
9
това горният етаж беше зареден.
Освен това е споделяла с мен, че зет ми когато се пенсионира полицаите
взимат по 20 заплати и те накупиха на Н., кола червена, не ги знам марките –
такава западна, пушки, такива ловджийски.
На С. за рождените дни като попитам сестра ми: „По 50 лв., по 20 лв.
съм дала на децата“. Достатъчно били.
Зет ми като почина, тя рухна много, ходеше с две патерици. Тя купи на
внучето И. златен ланец и две златни гривни и въпреки това той й казал:
„Скоро ще удари камбаната“.
Снаха й не й даваше да влезе в градината да си скъса, каквото има ягода
и черешка, и накрая даже един бои й хвърлила.
Не продължи след смъртта на мъжа й да се занимава с животни.
Знам, че сестра ми е прехвърлила на внучето, защото като дойдоха у
нас, тя ми каза, че му е прехвърлила имота и земите, а ние я попитахме: „Защо
не на сина, а на внука?“.
Синът й живееше на горния етаж, а сестра ми, след като починаха
нейните свекър и свекърва, си слезнаха на първия етаж.
Н., баща му реши след като той е полицаи и него да направи полицай.
Но Н. сгафи там нещо и го изгониха от полицията.
Доста време беше без работа и после отиде в О., не мога да се сетя как се
казва - олио дето правят, но и там не издържа много и пак остана без работа.
Сега в „Г.“ в Съединение се задържа повече.
Жена му, който дойде снаха при моята сестра, преди това нещо се беше
случила някаква злополука и много я гледаха. Външно не изглеждаше болна,
но заради тази злополука тя не работи някъде 8-9 години.
Моята сестра и зет ми са издържали всички. Зет ми с голяма пенсия,
сестра ми с голяма пенсия, освен това крави имаха и животни, освен това
имаха и кон. С коня зет ми ореше дворовете в Г., защото там има много
оранжерии. Те всичко - сестра ми и зет ми, те плащаха. Ако са правили А. и Н.
нещо по къщата, то е било нещо дребно и след това сестра ми и зет ми са им
давали пари.
Когато Н. дойде снаха, целият вече горен етаж беше зареден с килими,
10
пътеки, одеяла родопски, чаршафи, дори и чехли й беше купила. Персийски
килим в хола, аз го купих от С., сестра ми ми даде пари, за подарък.
Лично не съм присъствала, но сестра ми ми е казала колко пари са дали
за подаръци.
Сестра ми и другата ми сестра имаха крави вземат парите от млякото на
кравите и отиде на центъра и плати всички сметки.
След като вече не се занимаваха с крави, сестра ми си имаше пенсия и
оттам си плащаше сметките.
Когато вече я заболяха краката, даваше пари на Н., на Н., който е вкъщи,
да ходи да плати.
Има ограда. Както казват на село, тази ограда е колонки, бетонни
колонки и между тях мрежа. Те пак я правиха зет ми и сестра ми. По-късно
като ходих, гледам, изрязани са тези платна и са запълнени и са станали като
стена. Това изрязване, дето горе е изпълнено, разбрах, че Н. го е правил, но аз
съм сигурна, че те са дали пари.
Сестра ми няма кой да я пита дали е съгласна. Тя след смъртта на зет ми
беше безгласна буква, даже и бой яде.
Снаха й я беше издебнала, докато Н. не е вкъщи, и я беше блъснала,
ръката дълго време не можеше хубаво да я движи.
Мисля, че водеха някакви дела, не съм сигурна.
Те непрекъснато му даваха пари на А.. Скоро и книжката му бяха взели
за алкохол.
В момента не живеят в къщата А., Н. и И., защото не иска майка си да
живее там. Започнаха кавги, да отива в старчески дом. Точно когато се
изнасяха не съм била там, но след изнасянето - трета световна война не е
започнала, но там всичко беше изровено. Няма тенджера, няма тиган, няма
контакт, в който да си цъкнеш тока, вилици, чинии, всичко е обрано. Аз съм й
давала чинии. Долу нищо няма, нито вилици, нито чинии - нищо, всичко е
обрано.
Когато се изнасяха, тя се беше изнесла оттам, защото я заплашваха,
защото ако нещо вземе, а те кажат, че те са го купили, може и да има бой -
шамаросване.
11
Дебнали сме, когато Н. е на работа, да отидем да се видим, или тя да
отиде у другата ми сестра да се видим. Когато Н. е там, не може пиле да
прехвръкне.
Когато аз отидох след изнасянето на племенника ми, нямаше бойлер,
беше откачен от Н. и Н.. Фризерът издънен. Стоеше на горния етаж, когато
заколят животно, месото отиваше там и се вадеше, когато каже Н..
Сестра ми като върнеше кравите от Марица и аз й се обадя, казваше: „Аз
готвя, че те ще върнат от работа и трябва да си починат.“ Когато Н. беше без
работа, те я гледаха 8- 9 години, после детето и тя й помагаше после да гледа
детето.
Върнах се в Ч. 98 година, когато съпругът ми се пенсионира. Често
посещавах сестра ми, преди това пак често, като сме ходили в С., пак сме
минавали през Г.. В много добри отношения бяхме с мъжа на сестра ми.
Майка ми беше при мен и сестра ми и зет ми идваха да я видят много
често. И., зетят, не е злоупотребявал с алкохол, ако беше злоупотребявал
нямаше да го държат регулировчик на моста на Марица - на кръговото сега.
АДВОКАТ У.: - Той полицай ли беше или милиционер ?
АДВОКАТ К.:- Възразявам срещу въпроса.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ въпроса на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Работеше докато се пенсионира, вероятно е било
след 90-а година.
АДВОКАТ У.:- След като се пенсионира, злоупотребяваше ли с алкохол?
СВИДЕТЕЛКАТА: - Не е бил алкохолик. Една бира не значи
злоупотреба.
12
АДВОКАТ У.: - Имало ли е епизоди на вербално и физическо насилие от
вашия зет към сестра Ви преди или след пенсионирането?
АДВ. Г. и АДВ. К. по отделно: - Възразяваме по така поставения
въпрос.
АДВ. У.: - Когато оценявате това и други подобни възражения, моля да
имате предвид същината на досега извършения разпит, която беше посветен
на отношенията на Т. и на моя доверител, първо, в голям период. И второ - на
какво основание се твърди, за изясняване на въпроса за евентуално насилие,
според мен той е дотолкова относим, колкото и въпросите на ищцовата страна
за насилие от Н. и Н..
АДВОКАТ К.: - Ако е преценил колегата, че е така, защо не възрази?
АДВ. У.: - Едно, в отговора е заявено, че през процесния период ищцата
Т. е ползвала помещение на горния етаж, за което се твърди, че е ползвано
само от моя доверител, тъй като се е спасявала от насилие от нейния съпруг.
АДВ. К.: - Няма такова твърдение в ОИМ, ако има моля да се
конкретизира кога е бил този период.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Сестра ми щеше да ми каже, ако е имало такова
нещо, насилие от мъжа й, заради което да спи на горния етаж. Не ми е казвала
да има такова.
Докато сестра ми купуваше комплекти чинии, чаши, тенджери,
всякаква посуда за Н., това е докато мъжът й беше жив.
Сестра ми Т. има три деца.
Сестра ми и мъжа й даваха на Н. толкова покъщнина и средства, защото
казваха: „Те са при нас, те ще ни гледат. Сестрите му са настрани“.
АДВ. У.: - Попитахте ли сестра ви как така те ги гледат, пък на Н. - сина
им, те му плащат всички сметки?
АДВ. К.: - Това не е въпрос. Свидетелката не е казвала това.
13
СЪДЪТ констатира, че свидетелката е казала, че според сестра и Н. ще
ги гледа.
АДВ. У.: - Оттеглям въпроса.
АДВОКАТ У.: - Вие поддържате ли контакти с другите две деца на
сестра ви?
АДВ. К.: - Възразяваме, неотносим е.
АДВОКАТ У.: - Ако свидетелката е поддържала вербални контакти с
другите две деца на сестра си, ще моля да отговори дали някое от другите две
деца се чувства засегнато от това, че техният баща И. им дава само по 20 лв., а
на А. му купува кола, пушки, плаща му сметките.
СВИДЕТЕЛКАТА: - Ставало е дума за двете им дъщери. П. беше
обидена, че се дава само на брат й. Дори на погребението на баща й казала, че
ще си вземе всичко, което е дала като подарък на А.. С. повечето си мълчи,
казваше: „На мен не ми трябва, те да са добре.“
Не съм я питала П. на кой е била обидена, сигурно и на баща си, и на
майка си. Не знам дали е заявявала тази обида към баща си приживе.
П. не е погледала майка си с години, това след смъртта на баща си, не е
отишла нито да й помогне, нито да й занесе нещо.
Не мога да си спомня кога свекърът на сестра ми отвори чекмеджето с
парите - малко преди да почине. Явно е усещал, че вече не е добре. Не помня
коя година почина.
А. злоупотребява с алкохол непрекъснато, след като се върна от работа.
Книжка му вземаха за алкохол.
АДВ. У.: - Ако желаех да възразя, че този въпрос няма отношение към
техните твърдения в ИМ, щях да възразя по този въпрос.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
14
освободи.
Свидетелката остана в съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото И. Б. К..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
И. Б. К. на ** г., родена на ********* г. в с. Ч., живее в село Г., българска
гражданка, омъжена, неосъждана, родство – сестра съм на Т./ ищца по делото.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Аз живея в Г., Т. и тя живее в Г.. Не живеем близко, но по-рано си
ходехме на гости. По-рано, като можех да ходя, ходех при нея. Като гледахме
крави, всяка сутрин се виждахме.
Къщата, в която живее Т. я имат от нейния свекър - дядо С..
Когато дойде Т. като снаха в този дом, дядо С. гледаше овце, имаше 30
овце. Той беше възможен и поддържаше къщата. Горе имаше три стаи, долу
има една, дето живееха дядо С. и и баба А., свекървата.
Като се ожени Н., Т. и И. слязоха долу, дядо С. и баба А. бяха починали
вече.
И. и Т. си купиха кола. Направиха гараж и после направиха едно като
настройка на гаража отзад. Кухня правиха пак Т. и И.. Бяха хванали цигани да
15
направят плочата отгоре. Моят мъж отиде да направят арматурата на плочата
и наляха плочата. Н. ще е бил 5-6 клас тогава най-много.
Не е сменян покривът на къщата. Само капаците на кьошетата ги
замазаха - баба Н. плати за това. Има ограда – тя е мрежа от долната страна, а
отпред дувар. Дуварът беше колонки, мрежа и железа. От долу този дувар
имаше плътна част метър и половина. И., синът на А., изряза мрежата и го
направи плътно догоре, ама малко, 5 метра дължина.
Сестра ми и зет ми бяха възможни и те, имаха пари в банката за В.. В. ги
поиска да ги внесе в друга банка за по-големи лихви, взе ги и не им ги върна.
Той ги е внесъл някъде, но после какво ги е направил...
Ние в Ч. имахме ниви, продадохме ги и тя парите пак на В. ги даде.
Сестра ми Т. издържаше А. и семейството му. Гледаше крави, телетата
ги колеха. Всичко тя плащаше – ток, вода. Като вземе парите от млякото и
отиваше и плащаше сметките. И агнета гледаше. Докато тя плащаше, беше
хубава. Махна да плаща и станаха кавгите. Откакто умря мъжът й, спря да
плаща и станаха кавгите.
На снаха й е давала пари, да ходи да й плаща сметките, когато не може
да ходи. Снаха й крадеше много от нейното портмоне. Докато отвори да й
даде, тя беше преобърнала всичко.
Т. с В. ходеше да пазарува за всички ядене.
За В. пръстен златен му взема, ланец, златна гривна му взема, тя
умираше за него. Той докато я слушаше, беше добре, но след това стана за
смях в селото.
Какво да ти кажа, и на децата, и на другите две дъщери подаваше по
някой лев. П. и сега ходи да иска пари.
За това дело А. преди два дни видял моя син в кафенето и казал: „Кажи
на леля да се откаже от делото“ и казал, че след две години майка му ще умре
и той щял да влезе в къщата. А. в момента живее в и., там жена му има етаж.
Тя като почна да работи, и все даваше пари на майка си да оправи етажа.
А. сина му като учеше го издържаше, а парите на А.ка парите отиваха
при майка й за етажа.
Ходила съм често при сестра си, докато мъжът й беше жив.
16
Какво отношение да има И. - като отида, се радваше, викаше ми: „Добре
дошла“.
АДВ.У.: - Нямам повече въпроси към свидетелката. Страх ме е да питам
от постоянните възражения.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Свидетелката остана в съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото И. Г. Ц..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
И. Г. Ц. на ** г., родена на ****** г. в гр. П., живуща в село Г., българска
гражданка, вдовица, неосъждана, без родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Т. П. я познавам от с. Г., и двете живеем там. Знам къде живее. Аз
живеех срещу тях от 2010 г. до 2017 г. аз съм близка, приятелка на С. С., бяхме
колежки в едно и също предприятие. С нея се виждаме в седмицата 4 - 5 пъти
и си споделяме всичко и хубаво и лошо.
Т. и нея я виждам, когато отида при С.. Когато живеех срещу Т., всеки
ден я виждах.
Там с нея живееше синът й А. П. със съпругата си А.ка и сина им И. П..
Г-жа Т. П. и съпругът й И. П. поемаха цялото домакинство, докато И.
17
беше жив.
След смъртта му г-жа А. П. прояви агресия срещу свекърва си незнайно
защо. То се чуват крясъци.
АДВ. У.: - Госпожо съдия, моля всеки въпрос да го преценявате към
предмета на делото дали е относим. Моля да се прецени какво отношение
имат крясъците на А.ка към спора след смъртта на наследодателя?
АДВ. К.: - Свидетелката беше прекъсната с цел да си загуби мисълта, но
тя няма да си я загуби.
АДВ. Г.: - Свидетелката не отговори на въпроса кой е плащал изобщо
сметките и откъде знае.
СЪДЪТ намира, че въпрос за отношенията между едната ищца и
нейната снаха след смъртта на наследодателя, макар да нямат пряко
отношение към спора, може да помогне да се изясни кой как е допринесъл за
увеличаването на наследството, а също и за някаква проверка на показанията.
СВИДЕТЕЛКАТА: - До смъртта на И. всички разноски по къщата се
плащаха от И. и от Т.. Била съм свидетел на случаи, в които Т. е давала на
снаха си пари и й е казвала да отиде да плати сметките. Това беше преди
смъртта на И..
Т. си плащаше сметките в пощата.
Знам, че Т. и И. са помагали с пари на А. и неговото семейство. Знам го,
защото съм виждала как г-жа Т. П. помага, защото г-жа А. П. не работеше
дълги години, била съм свидетел как дава пари за дърва и въглища за всички.
Т. поддържаше цялото домакинство с продукти и тя самата готвеше.
Никога не съм чувала от Т. да се оплаква, че няма пари или че иска да й
се помогне.
Знам, че А. смени прозорците на втория етаж и металните пана на
външната ограда, друго - не. В двора има гараж, има лятна кухня. Когато за
пръв път отидох там, те бяха построени гаража и кухнята.
18
Даването на пари се случваше пред входната врата на Т. и съм го
виждала от улицата.
Входна врата е тази, която води от двора към улицата. Както съм и
виждала да им дава пари вътре в двора, когато и аз съм била вътре в двора.
Съпругът на Т. беше жив, докато се даваха пари на двора. В добри
отношения бях с И. П., поздравявахме се. Той беше добър човек, уважаваха го
всички. Допускаше ни да влизаме в двора, той казваше, че всеки е добре
дошъл.
По принцип с г-жа С. П. не коментираме неща като кой на кого какви
имоти или подаръци е дал. Това го знам от г-жа Т. П., споменавала е златно
синджирче, гривна.
Споменавала е Т., че с И. са подарили къщата на сина им А.. Не е
споменавала да са подарявали пари или имоти на другите си деца.
Не познавам другото дете на Т..
Не съм питала Т. защо не подарява на другите си деца имота и пари,
защото не е моя работа.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Свидетелката остана в съдебната зала.
Съдът ДАВА 10 минути почивка.
Заседанието продължава в 17:45 ч. в присъствието на посочените по-
горе в протокола страни, процесуални представители и разпитани свидетели.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото И. А. П..
19
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
И. А. П. на ** години, роден на ******* г. в гр. П., с постоянен адрес в с.
Г., живущ в с. и., български гражданин, неженен, неосъждан, родство – син
съм на ответника.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Живея от 2023 г. в с. и. - откакто загубихме делото с баба за ползване на
къщата. Дотогава съм живял само в този имот в Г.. Да, става въпрос за имот на
дядо ми И. П., който го е закупил от баща му. От 1992 г. живея в този имот.
Нашите, откакто са се оженили, от 91 г., също са живеели в този имот.
В момента аз съм собственик на имота. Баща ми ми го прехвърли през
2014 г.
Знам как е станал собственик баща ми на имота. 1997 г. моя дядо И. П.
дарява на сина си, моя баща, къщата и двора, баба ми също участва в
дарението, като тя също е съгласна с дарението.
Те - баба ми и дядо ми - също останаха да живеят на първия етаж в
същия имот.
Ние живеехме на втория етаж, като горе има три стаи, като ние
ползвахме две стаи, като в третата имаше багаж на баба ми и дядо ми и баба я
ползваше да преспива.
Поне два пъти в седмицата баба се качваше да преспива горе, защото си
имаше проблеми с дядо ми. Със сигурност е след 2000-2002 г. Дядо ми беше
много властен човек, беше пенсионер полицай, много ерудиран. Той беше...
неговата дума беше закон в къщата. Неговата дума беше като закон в къщата,
каквото той кажеше, това се случваше. Но причината за проблемите с баба ми
беше това, че той всеки ден пиеше алкохол в прекомерно количество. Много
20
често се стигаше до скандали, в някои случаи тя го е провокирала, а може би в
някои случаи, дали само заради алкохола, е проявявал агресия, но резултатът
от това беше, че баба ми търпеше насилие - психическо и физическо. Да,
затова в много от случаите тя се е качвала горе да преспи. Имаше и видими
следи от това насилие.
АДВ. К.: - Възразявам срещу показания по тези въпроси, защото не сме
в дело за домашно насилие и са неотносими.
АДВ. У.: - Защо бабата и дядото живееха в този имот?
Оттеглям въпроса.
Поставям друг: дали са се разбрали бащата и майката на свидетеля да
плащат нещо на бабата и дядото да живеят там?
АДВ. К.: - Моля да престанете да лаете.
АДВ. У.: - Моля да се запише, ако обичате, че колежките казват, че лая.
СВИДЕТЕЛЯТ: - След като 97 г. баща ми получава имота, той има
уговорката с дядо да поеме всички разходи по къщата, това включва сметки –
ток, вода, данъци, както и да я стопанисва като собствена.
Освен къщата, то е чрез дарение заедно с двора, какво трябва да се
насади и какви животни трябва да се гледат, всичко това го определяха баба
ми и дядо ми. Те се бяха разбрали, че те освен че трябва да поемат товара по
имота – разноските, трябваше да помагат и при всички дейности в двора.
Впоследствие аз съм живял постоянно там и баща ми ми е казвал за тези
договорки. Да, и от дядо ми съм чувал тези договорки, той е казвал, че след
като той е оставил къщата на нас, трябва да му помагаме.
Да, в някои от случаите съм ходил лично аз да плащам ток, вода и
данъците и на някои от бележките за данъците стои моят подпис. Баща ми ми
даваше пари, за да платя. Баща ми винаги е работил. Да, това са лично негови
средства, които той изкарва, това са негови пари. Да, ходили са и майка ми, и
баща ми, не съм ходил само аз.
Не, никога баба ми и дядо ми не са давали пари за плащане на сметките.
След прехвърлянето постоянно правеха ремонти в процес на дълги
21
години.
През 98 г. баща ми направи ремонти по къщата - А. П.. Направи
пристройка и надстройка на къщата. Да, лично с негови средства той я плати.
През 99 г. баща ми е направи лятна кухня, която трябваше да я ползваме ние,
правил е тази лятна кухня за нас. Това, което са ни дали да ползваме, беше две
стаи и баща ми я направи с идеята да я ползваме ние. Но по-късно тъй като
баба ми и дядо ми бяха по възрастни, той я остави да я ползват те.
По двете страни от имота направихме ремонт на сградата, едната е
частично, като страната, която е 13 метра е ажурна ограда с такива 4 броя
арки в нея отвори, които са с ковано желязо и орнаменти към тях. Както и
сменена входна врата на двора със същите орнаменти. Ремонтът на тази стена
представлява, че е изграден от червени тухли четворка, с отлИ.е на нови
колони между арките и е завършена от двете страни с керемиди. Измазана е
оградата, има частична облицовка такъв камък, тикла се казва, бях започнал аз
да я лепя частично.
На входната врата е направена стреха от същия тип завършване с
керемида.
Другата част от оградата, която е 9 м. от страната на другата улица, е
изградена изцяло наново с бетонна основа, колони и плътен зид тухла
четворка. Ориентировъчно височината е мога да кажа 2 м. при нея няма
облицовки за разликата от другото.
За другата ограда, която е с кованото желязо, искам да кажа, че има
снимки, когато аз съм я правил. Баща ми имаше идея какво да се прави и той
плащаше и организираше, но аз съм помагал, включително и финансово.
През 2012 г. сменихме дограмата на втория етаж, като сме сменели
старата дървена дограма с ПВЦ, интериорни врати сме сложили и облицовка
на вътрешния етаж с шпакловка и боядисване. Баща ми ги е платил тези
дейности с негови средства. През 2013 година правихме покрива и оградите.
През 2012 г. правихме сменяне на дограма.
На покрива направихме претърсване, поставяне на двойна дишаща скара
с дишаща мембрана.
Майка ми е работила постоянно, с изключение на няколко години,
когато ме е гледала, но тогава се е занимала с дейностите в двора, когато е
22
помагала на баба и дядо.
След като през 2018 г. декември месец дядо ми почина, останаха много
движими вещи, които останаха при баба ми. По-голямата част от тях си
останаха при баба ми на долния етаж, никой не ги е искал.
2018 г. вече нямаше багаж, който да е оставила при нас.
Става въпрос за масивен дървен гардероб от орех. Имаше двойна спалня
с размери 160/200. Голям фризер ракла. ДИ. триместен, телевизор, бюфет.
Имаше два големи персийски килима 2 м. на 3 м. Имаше изключително богат
глинен сервиз като количество имам предвид като чинии, чаши, купи.
Имаше ръчно тъкани родопски одеяла. Няколко чифта имаше за
спалнята, кувертюри за столове, две разтегателни маси масивни, 6 бр. столове,
дървени трапезни. Дядо като пенсионер полицай си беше запазил пистолета и
по закон беше длъжен да има метална каса за съхранение, която е зазидана
долу в стаята, в която живеят баба и дядо. Имаше голяма метална печка, която
се ползваше за готвене и за топлене. Имаше отделно малък хладилник. Имаше
и ТВ шкаф с две прегради около 70 см. висок. Имаше цели сервизи чаши,
чинии, купи, цели комплекти от по 6 бр. Имаше цели комплекти вилици,
лъжици и ножове.
Знам за случай, в който дядо ми е подарявал парична сума, в единия
случай дядо ми е взел парична сума 2000 лв. от Т- В. и ги е дал на леля ми С..
Това се случва 2004-2005 г., когато те си закупуват личен имот през две къщи
от тях. Другият случай е когато е събрал и двете си дъщери и им е дал по 5000
лв. и на двете. Знам, че това е дарение от тях като реванш за това, че през 97 г.
е оставил като дарение на баща ми. Обаче никъде го няма това черно на бяло,
винаги се е знаело в семейството.
От страна само на леля ми С. има възражение когато сме се събирали, тя
винаги е смятала, че е ощетена и недоволна. От страна на дядо ми той
парираше тези коментари, тя винаги го е слушала, защото той беше властен и
е изпълнявала това, което каже той.
Дядо ми е казвал, че те са по-големи двете сестри и на тях много повече
им се е помагало. Коментирало се е в семейството. Чувал съм от дядо ми, че е
давал тези пари на лелите ми.
Баба ми има повече от две сестри. Две от тях бяха тук в залата – баба В.
23
и баба Л..
Тези две баби, баба Л. и баба В., не бяха добре приети в къщи, дядо ми
им беше забранил да стъпват вкъщи, повече от 30 години те не са стъпвали в
къщи. Преди години са отишли да кажат, че дядо ми си има любовница, и той
ги е изгонил и аз откакто съм роден, тези жени не са стъпвали в този имот.
Баба ми е ходила при тях на гости, при едната и другата, но те не са
идвали у нас на гости по никакъв повод.
В залата присъстващата леля В. живееше до нас за известен период по
диагонал. Точна година не мога да кажа, но в период от около две години
около 2015 г. Тя никога не е идвала вкъщи и баба ми не я харесваше като
човек. Дядо ми също не я харесваше като човек. Не я харесваха, защото е
разведена, и също, не искам да казвам нищо лошо за нея, но не я смятаха за
хубав човек. С леля ми С. тя е в приятелски отношения, защото работеха
заедно.
Да, имам три ниви, които са ми дарени през 2017 г. от дядо ми, той
почина през 2018г.
АДВ. Г.: - Тъй като вие сте собственик на имота, обясниха ли Ви какви
ще бъдат последиците за вас, ако се спечели това дело?
АДВ. У.: - Възразявам, не е относим въпросът.
АДВ. Г.: - Свързана с мотивацията на свидетеля да лъже, което ще
докажем по нататък.
АДВ. У.: - Последиците са никакви.
АДВ. Г.: - Нека свидетелят да отговори.
СЪДЪТ намира, че въпросът не е относим - дори свидетелят да не знае
точните последици от спечелването на това дело, за него е очевидно че ако не
той, то неговият баща има интерес да го спечели и това, дали лъже, или не, не
се определя само от това, дали е собственик на имота. Заинтересоваността му
като свидетел може да произтича и от това, че изгодата от спечелването на
делото може да настъпи пряко за баща му, а не за него, и нищо повече няма
да изясни отговорът на въпроса, още повече, че може да не му е правилно
24
обяснено. И съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ: - Не знам дядо ми да е дарил някакви имоти на двете
ми лели.
Не ми е известно дядо ми да има други имоти освен къщата с двора,
която прехвърли на баща ми, и нивите, които прехвърли на мен.
АДВ. Г.: - Правилно ли е да се каже, че дядо Ви е прехвърлил на вас и на
баща ви всичките си имоти?
АДВ. У.: - Адвокат У. казва, че му се струва тесни специалисти по
гражданско право да се опитват да доказват имущество на едно лице със
свидетелски показания за недопустимо, има други способи.
СЪДЪТ намира, че не е недопустимо да се събират свидетелски
показания дали едно лице притежава или не притежава имоти независимо, че
има други начини,
И
АДВОКАТ К.: - Ние не изследваме имуществото на едно лице, както на
ответника, а изследваме отношението както на свидетеля, така и на баща му,
най-вече на свидетелските показания, които откровени неверни твърдения и
чрез които свидетелски показания се прави опит да се опровергаят
свидетелските показания на свидетелите ни.
СЪДЪТ: Въпросът, който беше зададен независимо какво се цели с него,
25
по съдържанието си означава едно – какви са били имотите, дали дядото е
прехвърли всички притежавани от него имоти на сина си и на внука си и това
по същество е пак изследване на едно лице дори да не цели това по делото, а
например да разкрие заинтересованост на свидетеля. Какво установява
въпроси се установява, какво съдържа въпроса.
Не е недопустимо да се установява притежанието на имущество,
разпореждането на имущество, поради което съдът счита въпроса за
недопустим, но счита да го доуточни с въпрос към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ: - Мисля, че да, дядо ми е прехвърлил всички свои имот
и на мен и на баща ми, защото не са ми известни други имоти.
АДВ. Г.: - Знаете ли дали баба ви дядо ви са имали право на ползване
върху имота?
АДВ. У.: - Аз одеве поставих същия въпрос и Вие също скочихте и Вие
/към съда/ не допуснахте въпроса.
АДВ. Г.: - Ние не целим да докажем право на ползване, а дали той е
знаел за него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ: - Да знаех, че те са имали запазено право на ползване.
След като баба ми и дядо ми взимаха решението какво ще се сади в
двора, какво ще се отглежда, майка ми и баща ми имаха задължението да
помагат.
След като аз пораснах, след 2000 г., и аз помагах. За какво става въпрос –
садили сме домати, краставици, зеле в двора, каквото и да се сади, ние сме
помагали. С оглед на това, че не само засаждането на едно нещо е грижа за
него, а колтучене, полИ.е, плевене, торене, ако щете и след като мине сезона
26
на културите, да се почисти дворът. Общо взето, ние сме помагали във всички
дейности.
Докато беше жив дядо ми, всичко е било общо. Майка ми е готвела,
баба ми също е готвела, нямаше разделение.
Преди дядо ми да прехвърли имота през 97 г. на баща ми, трудно е да
съм имал спомени предвид възрастта ми.
АДВ. Г.: - Предвид възрастта Ви, когато е била построена лятната Ви
кухня, която вие твърдите, че помните, че е построена през 98 г?.
АДВОКАТ У.: - Ако се погледне протоколът, вие ще видите, че не е
казал такова нещо.
СЪДЪТ счита, че въпросът не е недопустим, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ: - Знам от баща ми, че той я е построил лятната кухня и
че той е купувал материалите. Няма ясни спомени от самия строеж, но знам от
баща ми, че той е построил лятната кухня.
Никакви спомени нямам от този строеж.
АДВ. ГУНЧЕВ: - Вие твърдите, че дядо ви е давал на лелите ви пари на
ръка. Виждали ли сте това нещо?
АДВ. У.: - Госпожо съдия, този въпрос беше задаван на този свидетел,
да не казвам как отговори, за да не се тълкува, че му внушавам отговора. Ако
на един свидетел се зададе 5 пъти един и същи въпрос, как мислите едни и
същи отговори ли ще даде, напротив ще даде различни!
Няколко пъти поставен от мен въпрос беше отклонен от вас, с мотивите
че, вече е зададен, а сега повторно зададен въпрос се допуска, когато е зададен
27
от ответната страна.
СЪДЪТ: Моята цел, неотговаряща на предвиденото в ГПК, при
допускането на повтаряне на въпроса беше не толкова да се проверят
показанията на свидетеля, колкото да избегна по възможност по-нататъшни
размени на възражения.
АДВ. У.: - Ами тогава да зачеркнем ГПК и да си ходим.
СЪДЪТ намира, все пак, че формулираният въпрос "виждали ли сте
дядо Ви да дава пари на лелите Ви?", макар че напълно може да се извлече от
отговора на въпроса, предходно зададен от адвокат У. - откъде знае, все пак
няма пречка да бъде зададен, за да се проследи последователността на
показанията на свидетеля, и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ: - В случая с двете хиляди лева не съм видял. Знам от
човека, от който ги е бил взел да ги даде - Т- В., който посочих по–горе. Ние
го попитахме дали ще се яви като свидетел, той каза, че това са наши лични
отношения, и отказа.
Другите суми, две по 5000 лв., също не съм видял да ги дава.
Един фризер ракла имаше в дома ни. От баща ми знам, че този фризер
ракла е закупуван от него.
АДВ. К.: - Във връзка с показанията на свидетеля, представям фактура
и гаранционна карта на този фризер. Може да се предяви на свидетеля и да
каже дали вижда подписа на баща си.
СЪДЪТ констатира, че на фактурата е написано името И. П.; И. С.в П. -
28
на гаранционната карта, също така пише на гаранционната карта "фризер
ракла", на фактурата пише "консерватор „Екселенс“, от 25.11.1997г.
СЪДЪТ ДАВА възможност на ищцовата страна да представи в препис
предявените документи.
АДВ. У.: - За да ги предявим на свидетеля, трябва да ги приемем, а за да
ги приемем, а за да ги приемем, трябва да са представени навреме. Единият
адвокат казва, че се представени в предходно заседание по делото.
Въпросът беше формулиран така, за да има такава формулировка на
въпроса трябва да има такова твърдение и него да погледнем в протокола дали
има такова твърдение.
Съдът намира по отношение на предявяването – наистина се предявяват
приети писмени доказателства по делото приети, и налични по делото.
Съществува обаче и практика понякога да се правят констатации за наличие
или липса на определен записан текст в документи, които впоследствие се
връщат на представилия ги, като не винаги копия от тях остават по делото,
пример е трудовата книжка.
В конкретния случай самите страните заявиха, че представят тези
документи, и наистина не е имало определение за приемането им, но никъде
ГПК не забранява да се задават въпроси на свидетеля, свързани с всеки един
предмет или документ, намирал се в залата, без да има изискване да бъде
приет по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищовата страна да представят преписи от
двете фактури, заверени от тях.
СВИДЕТЕЛЯТ: - Възможно е подписа на купувач да е на баща ми на
гаранционната карта, по принцип на разписките на платените данъци го има
подписа на баща ми, ако има от тях, мога да кажа, но прилича на подписа на
баща ми.
29
Подписът на фактурата изглежда различен и не е на баща ми. Подписите
са различни и на фактурата и на гаранционната карта.
Когато дядо ми И. почина, те обитаваха долния етаж. Там имаше на
долния етаж в коридора фризер ракла, този фризер си остана и след смъртта на
дядо ми.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Свидетелят остана в съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото П. И. М..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
П. И. М. на ** години, родена на ******** г. в гр. П., живуща в П.,
българска гражданка, разведена, неосъждана, родство – сестра на С. и А.,
дъщеря на Т..
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Брат ми в момента не живеят в бащината ни къща. В момента живеят в
село и.. Живееха в бащината ни къща, докато сестра ми не започна дело да
иска дял от бащината ни къща в Г.. Да, в тази къща съм израснала.
30
Знам, че тази къща е била подарявана от баща ми на брат ми, през 97
година се е случило това нещо.
Къщата има два етажа, като единият е приземен с една стая, едно избено
помещение и един коридор малко като пътечка. Горе на етажа бяха три стаи.
Когато подариха къщата на брат ми през 97 г., той вече беше женен. Той
започна да живее на 2-рия етаж с уговорката, то е нещо като традиция, майка
ми ми е казвала, че в този дом когато се прехвърля имот, този, който е получил
дарението остава да живее в къщата, но с уговорката да си поеме всички
данъци за ток, вода.
Брат ми и жена му си ползваха втория етаж още от сватбата. Родителите
ми също имаха право. Майка ми имаше на горния етаж една стая. Предимно
се качваше, когато ставаха кавги. В стаята имаше едно легло и гардероб, вече
там не зная какво си е държала. Да преспивала е майка ми, когато бяха там
брат ми и жена му, защото имаше кавги с баща ми. След като се роди детето
на брат ми, и то живееше на горния етаж.
Дори и вътре направиха ремонти с гипсокартони брат ми и семейството
му. Да разширявана е, брат ми направи пристройка точно над гаража и една
лятна кухня, която я ползваха всички, която също направи брат ми.
Тогава на баща ми му направиха една операция и повечето там си
стоеше за превръзки и за наблюдение. Брат ми беше дал съгласие баща ни да
ползва кухнята, нямаха никакви проблеми.
Брат ми, така да го кажа, изгради с тухла с масивен дувар, входната
врата също е направена с желязо. Оградата също направи, тя е с две части,
защото е на ъгъл на две улици. Едната част е плътна ограда, всичко е
изградено. В другата част има ковано желязо. Къщата беше дървена дограма,
брат ми си смениха дограмата, след като си направиха и ремонт на самата
къща. Правиха ремонти на целия покрив. Ходила съм в имота и винаги съм
имала връзка с брат ми.
Виждала съм как работят на место. Да, и двамата, синът на А. също
работеше по тази ограда. Докато беше жив баща ми, се направиха тези
ремонти и тези огради, брат ми плащаше, да, от него знам.
Майка ми и баща ми гледаха зеленчуци в двора. Имаха две – три крави
то така на периоди. Майка ми и баща си решаваха какво да се отглежда в
31
двора, брат ми и жена му помагаха. Да, такава уговорка имаха брат ми да
помага, заради това, че ще живее в къщата и брат ми нямаше нищо против.
Брат ми плащаше всички тези сметки за ток, вода и данъци, защото
такава беше договорката, той да плаща разходите, за да остане да живее. Тези
договорки не само от баща ми, но и от майка ми съм ги чувала.
Аз първа напуснах дома, след това сестра ми напусна дома ни.
Баща ми почина 2017 ли, 2018 ли година.
На мен и на сестра ми баща ни се през 2002 г. когато ни се обади и каза
да отидем. Отидох там, сестра ми и майка ми бяха там. Той тогава каза, че
къщата остава на брат ми и той е решил на нас да даде по 5000 лв. Аз ги взех
тези пари. Сестра ми също ги взе тези пари.
В периода когато се пенсионира баща ни пак ни събра и ни даде по 500
лв. на всички.
Не знам дали баща ми е давал други пари на сестра ми.
Майка ми са пет сестри и тя една шест и един брат.
Двете мои лели, които присъстваха тук днес в залата, имаха забрана да
стъпват, от баща ми, да стъпват в бащината ми къща. Може би преди 2000 г. е
било, още когато работеше баща ми в МВР, защото като идваха, създаваха
напрежение и ставаха кавги.
Двете лели го обвиняваха, че имал любовница, и той затова им беше
забранил да идват в къщи. Тази забрана важеше докато той беше жив. Не съм
ги виждала след забраната до смъртта на баща ми, поне когато аз съм била
там.
Да, виждам съседка на бащината ми къща да присъства в залата, но не
мога да кажа името й, не знам да е имала близки отношения с майка ми.
Когато съм ходила, никога не съм я виждала в този дом.
Аз имам нещо друго да кажа. Тъй като до смъртта на баща ми нямахме
никакви проблеми, не мога да кажа точно кога беше, имах обаждане от зет ми,
съпруга на сестра ми, че сестра ми и майка ми били съгласни и аз трябвало да
се съглася да заведа дело срещу брат ми и да му вземем къщата, това е самата
истина.
17-годишна напуснах бащината си къща, това е 82-ра г. След това
32
отидох да живея в О. при съпруга си. Ходихме често със семейството си дори
сме помагали по нивите. В месеца сме ходили поне 3-4 пъти. Това с първия ми
съпруг.
В момента не сме в никакви отношения с майка ми, тъй като тя не иска
да разговаря с мен, може би е й е забранено, не знам.
Не мога да преценя дали майка ми и баща ми са консервативни хора.
АДВ. Г.: - Вие колко брака имате?
АДВ. У.: - Въпросът няма нищо общо с делото, госпожо съдия, кажете
как да реагирам?
СВИДЕТЕЛКАТА: - Един брак имам.
Знам за други дела между майка ми и брат ми.
Не съм казала, че от настоящото дело, казах, че след смъртта на баща
ми се влошиха отношенията.
АДВ. У.: - Моля да укажете на участниците в процеса да не повтарят
постоянно, че свидетелите лъжат.
СВИДЕТЕЛКАТА: - По другото дело, за домашно насилие, бях свидетел
на брат ми срещу майка ми.
Не съм присъствала на разговор, при който сестра ми да е повдигала за
дарението на къщата пред баща ми въпрос.
АДВ. Г.: - Моля да напомните на колегата, че правота на възстановяване
на наследство е уредено по ЗС и не е укоримо.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетелката. Да се
освободи.
Свидетелката остана в съдебната зала.
АДВ. У.: - Искам разпит на И. П., защото колежките повдигнаха
33
въпроса за делото по ЗЗДН. Искам той да отговори дали е бил свидетел на
някоя от страните и как са приключили делата.
СЪДЪТ счита, че не е необходимо поставянето на въпроса, тъй като това
са въпроси, които могат лесно да се установят и с писмени доказателства, и
свидетелят едва ли би заявил нещо друго. Въпросът няма отношение към
спора, а и за проверка не може да послужи с оглед изложеното по-рано в
мотивите на съда.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за поставянето на въпроса посочен от
адвокат У. към свидетеля И. П..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА като свидетел по делото З. И. Х..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
З. И. Х. на ** години, роден на ******** г. в гр. К., живущ в К.,
български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
34
И. С.в П. ми е вуйчо. Знам къде живееше вуйчо ми. В тази къща съм
израснал. Всяко лято съм ходил от 3-годишен.
Поддържах контакти с вуйчо ми, той споделяше много неща с мен. Бях
му като син направо. Живял съм при него.
В месеца почти един път ходя да си видя роднините. В същата къща
живееха вуйчо ми, жена му, неговия син А., жена му и неговия син, той там се
роди и там израсна.
Вуйчо ми и вуйна ми, докато не беше женен Н., живееха на 2-рия етаж,
там имаше 3 стаички. Като починаха баба ми и дядо ми, те слязоха на 1–вия
етаж, там има една стая и мазе.
Вуйчо ми направи дарение на А., не мога да кажа точно коя година
беше.
Къщата си беше, както аз като съм ходил като малък като дете.
А. на гаража си построи баня, тоалетна, всичко си построи и едната стая
я беше оставил на вуйчо, на учинайка, тя там се качваше да спи.
Той оправи и трите стаички. Качвал съм се там с малкия, малкият му
помагаше и държеше гипсокартон.
Лятна кухня е правена също от братовчед ми Н., и огради си направи.
Да, това означава, че и той е плащал, така се бяха разбрали с вуйчо ми.
Жена му на Н. работеше. Всички работеха.
С вуйчо ми сме си говорили и той ми каза, че те са се разбрали Н. да
плаща данъците, ток, води и да може да поддържа къщата. Да, Н. имаше право
да живее в къщата, защото му беше дарена. Дворът на тази къща се
използваше. Да животни си гледаха и вуйчо някоя друга овчица си гледаше
една, две, три овчици. Гледаше си и краставици и домати, всичко беше на
вуйчо ми и на вуйна. Те си решаваха за какво ще се използва двора, така се
бяха разбрали.
А. е помагал на майка си и на баща си, ходил е люцерна да събира, на
тях помагаше, а не си го е стопанисвал двора сам.
Ами слушал съм няколко пъти от вуйчо ми, че се карат, че е имало
конфликти, мъж с мъж винаги си думат. Вуйчо ми употребяваше алкохол
последните години.
35
Вуйчо ми като се разболя, съм ходил при него и съм казвал, да спре да
пие, защото болестта от това идва.
Да вуйчо ми ползваше тази кухня, която беше построена от Н.. Даже там
живееха и там си готвеха. С разрешението на Н. ставаше това, там навсякъде
си живееха.
През 2002 г. вуйчо ми като прехвърли имотите, идва при мен и им каза:
„Дай ми 10000 лв.“. Аз му казах: „В момента нямам пари!“. След време ми се
обади и ми каза: „Не се притеснявай, намерих“.
Каза, че е прехвърлил на Н. имота и да се разплати с дъщерите. Той
каза, че по 5000 лв. ще им даде като идваха в къщи.
Събирали са се на празниците, на Илинден, агне се печеше.
Тогава никога не е имало проблеми, защото вуйчо ми нямаше да го
допусне.
Вуйчо ми не е заможен човек, колко да е заможен един селски човек,
който се занимава със земеделие
Той беше полицай, не мога да кажа каква му е била заплатата. Не е била
висока заплатата на полицаите по онова време, просто имах доста приятели,
които работят в тази сфера. Казвали са ми, например, че взимат по 1200 лв.
Гледали са зеленчуци за себе си, но идваха и търговци и в къщи и
продаваха. Те са малки количества от 100-200 кг., какво ще изкарат, 2-3
кравички и 4-5 овчици гледаше.
Кравата може да даде 10 литра, може и 40 литра да даде. Гледаше ги
кравите, разбира се. По 20 стотинки се изкупуваше млякото, караше го на
мандрата. Имаше и кон вуйчо ми, ходеше ореше, не мога да кажа колко е
взимал, като оре. Като го извикаха, ходеше да оре, като не го викаха - в
кръчмата.
От тези животни те взимаха мляко и месо за домакинските си нужди.
Аз ги възприемах като едно семейство, домакинство, един готвеше,
докато не почина вуйчо ми.
АДВ. Г. - След като, както казвате вие, се отделиха, дали си купуваха
мляко, месо, зеленчуци, или вземаха от тези, които се гледат?
36
СВИДЕТЕЛЯТ: - Не знам кой на кого е плащал и дали е плащал, ако е
моят родител ще ми подаде.
Те се отделиха като се качиха горе преди смъртта на вуйчо.
Откъде да си спомням каква кола е имал А., дали е червена или зЕ..
Вуйчо идваше при мен с един „М.“.
А. е работил в полицията. Жената на А. работеше, някой път има работа,
някой път няма работа седмица-две. Но сега много години работи.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля. Да се
освободи.
Свидетелят остана в съдебната зала.
АДВОКАТ Г.: – Ваша чест, моля да се даде възможност на вещото лице
за следващото съдебно заседание да изготви допуснатата допълнителна
експертиза.
Също така представяме и моля да приемете новооткрито доказателство -
банкова карта открита от доверителката ни Т. докато е преравяла свои дрехи
на съпруга си И. П.. Представям я.
АДВОКАТ К.: - Във връзка в противовес на събраните днес свидетелски
показания на ответника на твърдяното днес, че нашата доверителка и
съпругът й И. П. не е разполагал с пари и банкова сметка, като молим да ни се
издаде СУ /съдебно удостоверение/, по силата на което да представим пред
Централно управление на БНБ, с оглед изискване на информация за всички
открити на името на И. С.В П., като се посочи и ЕГН-то, банкови сметки до
периода до смъртта му през 2018 г., както кой е правоприемник на
„ЕВРОБАНК“ и кой е приел архивите на тази банка. Като след снабдяване с
тази информация, ще подадем молба с оглед процесуална икономия ако
прецените, че е допустимо в закрито заседание да ни бъде издадено следващо
съдебно удостоверение, по силата на което да поискаме от така постановения
правоприемник на „ЕВРОБАНК“ информация относно банковите сметки на
37
И. С.в П., както и извлечение от движението по тези сметки.
Всички техни свидетели твърдят, че те не са имали пари, и се налагало
от този да иска заеми, от онзи да иска заеми, по този начин ще установи, че
наследодателят нашата доверителка на практика е разполагал с достатъчно
средства. По този начин ще опровергаем с това твърденията на свидетелите на
ответната страна, че те не са имали пари и се е налагало да искат заеми.
АДВОКАТ У.: - Госпожо съдия, аз не искам да казвам нищо, но няма да
бъда аз, ако не кажа.
За това новооткрито обстоятелство, не можах да разбера кое е, при мен
има отговор на наше изявление от двата адвоката, които в момента са тук,
имам становище по отговор на ИМ от същите адвокати, имам становище по
отговор на насрещна ИМ, събрах ги горе-долу три броя писмени изявления,
които са постъпили мисля, че преди първото съдебно заседание. Там, надяваме
се да не ме карате да търся, конкретно, е посочено, че тези хора били много
възможни, т.е. техните възражения, че са имали големи суми пари на
разположение, включително на едното място изрично се споменаваше и се
твърдеше „че имаха много имоти и пари в банки, банкови сметки“ и цитирам,
са можели да си организират и да си ги докажат.
В тази връзка ще кажа, че числя, че не необходимо на наследниците на
починало лице да получават съдебно удостоверение, за да установят какви
банкови сметки е имало на негово име.
Та в тези три изявления изрично се коментира как имало банкови сметки
и имоти. За имотите го оставям настрани, т.е. пак повтарям не обичам за
повтарям, но трябва да го кажа може ли са да се организират и да си проверят
всички възможни банки, без да издирват банкови карти и да си докажа това,
което сега се опитват тепърва да доказват. Това едно.
Това се налагало защото имало твърдения, че наследодателят всъщност
нямал пари, бил много беден и затова искал средства.
Сега до настоящия момент само да подчертая, нашите твърдения, а ние
все пак се движим по твърденията на ищеца, та аз се опитвам по някакъв
начин да следва правилата. Та пак казвам спорните са фактите които се
твърдят и от наша страна, ние никога сме казвали, че сумите които сме завели
38
като спорни, не сме правили никога такива твърдения това казвам. И затова
тези възражения това, което те искат сега да доказват, едва ли не сега се
налагало, ние никога не сме го твърдяли. Твърдяли сме, че е имам договорни
отношения, по силата на които ние сме били длъжни да плащаме процесните
суми, не защото наследодателят е нямал пари да си ги оправи, такива са им
били договорните задължения. А сега, че някой свидетел си дал. Вие искате да
се докаже, да се обори нашето твърдение, че той нямал пари и искал назаем,
ние такива твърдения нямаме. Така, че не можете де ги оборите.
Ние твърдим, че А. П. е плащал сметките на къщата, не защото баща му
е нямал пари, а защото такава уговорка са имали с баща си. Говорим за
твърдения.
И сега действително единият свидетел току що каза, че имал данни, че
от него е искал в един период пари назаем.
СЪДЪТ намира, че след като в отговора на насрещната ИМ се съдържат
твърдения за наличие на банкови сметки и имоти би следвало още в първото
съдебно заседание твърдящата го страна да поиска събиране на доказателства,
от друга страна и ответната страна не отрича наследодателят да е имал
банкови сметки и имоти и заявява, че твърденията на свидетеля не съвпадат
непременно с твърденията на страната. След като е имало твърдения за пари и
имоти съдът намира, че искането е преклудирано и изявленията на
свидетелите, че И. С.в П. е искал заеми, според този състав на съда не са
дотолкова ново обстоятелство, че да преодолеят пропускането на срока за
събиране на такива доказателства. Отделно от това самите показания на
свидетелите, съпоставени с всички други доказателства по делото ще могат да
се ценят и при преценка на останалите показания на свидетели и
доказателства да се прецени доколко да са достоверни, дали е възможно И. С.в
П. да е имал често нужда от заеми и т.н.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
39
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцовата страна за издаване на
съдебно удостоверение, с което да се снабди с данни за наличностите и
движението по банковите сметки на И. С.В П., като преклудирано.
АДВОКАТ У.: - Госпожо съдия, може ли да укажете на вещото лице при
изготвянето на експертизата да проучи и свидетелките показания относно
релевантни за него въпроси.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на вещото лице, че при изготвяне на заключението би могъл
да ползва и свидетелските показания по делото, както и всички други
материали по делото, доколкото могат да помогнат при изготвянето на
експертизата и в случай, че може да извлече от тях някакви несъмнени данни.
За събиране на допуснатите доказателства, а имено изготвяне на
допусната по делото СТЕ с допълнителна задача, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 11.04.2025 година от 10:00 часа, за която дата и
час: явилата се ищца С. И. С., процесуалните представители на страните
уведомени от днес.
Неявилата се ищца Т. Б. П. уведомена от днес чрез процесуалните си
представители адвокат Г. и адвокат К..
Да се призове вещото лице Б. З. Г., с указанията по-горе при изготвяне
на СТЕ с допълнителна задача по делото.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 22:00 часа.
40
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
41