№ 260046
гр.Дулово, 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дуловски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на пети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при секретаря Нина Станчева, като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 761 по описа на
съда за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е въз основа на искова молба, подадена от Д.Й.Г. с ЕГН **********,***, с която се претендира ОД на МВР
гр. Силистра, с адрес: гр. Силистра, бул. „Македония“ № 144, да бъде осъдена да
заплати на ищеца
сумата от 1000 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие на преобразуване на нощния към дневен такъв за периода от 19.12.2016г.
до 19.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателно плащане на сумата.
На основание чл.86 от ЗЗД
претендира за сумата от 300 лева представляваща обезщетение за забава върху
възнаграждението за положен извънреден труд вследствие на преобразуването на
нощния към дневен такъв за периода от 19.12.2016г. до 19.12.2019г.
Претендира съда да му присъди направените по
делото разноски включая минималния размер на адвокатския хонорар по чл.7,ал.2
т.2 от НМРАВ.
В исковата молба се сочи, че между
страните съществува служебно правоотношение, като за периода от 19.12.2016г.
до 19.12.2019г. ищецът е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в група „Пътен контрол”
при РУ-Дулово към ОДМВР - Силистра.
В този период е полагал нощен труд
за времето от 22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. На
основание чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа
седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал.
3 от ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Посочва, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В
тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че реално полаганият труд през
нощта е 8 часа и разликата между номиналния брой часове нощен труд за
тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен
извънреден труд, за който следва да се приложи съответната часова ставка.
Твърди, че в периода от 19.12.2016г. до 19.12.2019г., е полагал нощен
труд, който не е преизчислен, като дължимото за него допълнително
възнаграждение, възлиза в размер на 1000 лева. Твърди, че върху тази сума за проесният период му се дължи и лихва за
забава в размер на 300 лв. Претендират се разноски.
От ответника, на когото бил редовно
връчен препис от исковата молба, е постъпил отговор в
законоустановения срок по чл. 131
ГПК, с който се оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът за
посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение заемайки
длъжност по щата на ОДМВР -Силистра.
Потвърждава, че ищецът е работил на 12 часови
смени, определени в заповед № 3423-705/18.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР - Силистра. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от полицейските служители в МВР. Сочи, че в чл. 179, ал. 4 от ЗМВР
изрично е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.
178, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат и други възнаграждения
в случаи определени със закон или акт на МС. Действаща за периода е Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на
Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки правни доводи за това.
Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания
относно преизчисляването на дневния и нощен труд. Счита, че липсва основание за
трансформиране на нощния в дневен труд и определяне на извънреден такъв.
Твърди, че положеният от ищеца нощен и извънреден труд са били заплатени, като
вид допълнителни възнаграждения. Претендират се разноски.
В проведеното на 05.08.2020г. открито съдебно заседание въз основа на представена от ищеца писмена молба е допуснато изменение на предявения иск за главница по размер от 1000 лв. на 453.72 лв. и на иска за обезщетение за забава от 300.00 лева на 48.75лв., като за процесния период, изменението е съобразено с приложение № 1 от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Няма спор между
страните по фактите, а и от приетите доказателства:
-Заверено
копие на Заповед №8121з-791/28.10.2014г;
-Заверено
копие на Заповед №8121з-1429/23.11.2017г;
-Заверено
копие на Писмо с изх.№94-НН-198/29.08.2011 на МТСП;
-Заверено
копие на Докладна записка № 8121р-20741/30.04.2015г.;
-Заверено
копие на Заповед УРИ 342з-705/18.08.2016 г.;
-Заверено
копие на Заповед №342з-770/27.09.2017г.;
-
Заверено копие на Заповед №342з-1105/26.10.2018г;
-
Заверено копие на Заповед УРИ 342з-1120/03.11.2019г.;
-Заверено
копие на Писмо с рег.№ 812р-17549/04.10.2019г.;
-Заверено
копие на Акт за встъпване в длъжност от 01.04.2015г.;
-Заверено
копие на Заповед № 342з-251/19.03.2015г. за преназначаване;
и 37 бр.платежни бележки за
начислено и изплатено трудово възнаграждение, се
установява, че: от 19.12.2016 г. до
19.12.2019 г. ищецът е заемал длъжността „младши
автоконтрольор“ в група „Пътен контрол” при РУ-Дулово към ОДМВР - Силистра.
В този период е работил нощни смени за
времето от 22.00 ч. до 06.00ч., при сумирано изчисляване на работното време.
Въз основа на така установените факти, съдът, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
При претенция за трудово възнаграждение,
което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд,
разпределението на доказателствената тежест изисква ищецът да докаже, че е бил
в служебно правоотношение с ответника и в претендирания период е полагал труд
на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение
за положения труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното
възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това
доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване
изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Спорният въпрос е изцяло правен и се
свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния
статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон - ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на
нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва
ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се
начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.
Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. За исковия период от 19.12.2016 г.
до 19.12.2019 г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани
в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд.
А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изменението на
ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Така, за периода
от 19.12.2016
г. до 10.12.2019 г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен
състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за
отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от
10.12.2019г. Наредбата урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза на 1. 143. Не
може да се приемат и доводите на ответника в писмената защита, че в случая за
периода от 01.04.2017
г. до 19.12.2019 г. следва да намери приложение чл. 9 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските в редакцията й на ДВ бр. 41/2017г. в сила от 01.01.2018г.
отм. с ДВ бр.58/13.07.2018г., предвиждаща, че отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Тази
Наредба урежда въпросите относно организацията на работното време, почивките и
отпуските на работниците и служителите, и
има характер на общ подзаконов нормативен акт. Регламентацията, която дава по
тези въпроси не може да намери приложение по отношение на работещите в МВР,
доколкото за тях по законовата делегация на чл. 187 ЗМВР, е регламентирано да
се уреждат с акт на министъра на вътрешните работи и това е именно действала за
периода Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. В чл.1, от същата е
регламентирано, че с нея се определят редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР и по пар. 86 от
ПЗР на ЗМВР/ДВ, бр. 14 от 2015г./. Тоест Наредбата за работното време,
почивките и отпуските би имала приложение единствено по отношение на въпроси,
които не са регламентирани от специалния подзаконов ред и
касаещи организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за почивка на държавните служители. Още повече, че чл. 9г.
визира дейността по отчитането на положения извънреден, а не тази по неговото
заплащане на работниците и служителите. Последните въпроси се регламентират от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, единствено
намираща приложимост в настоящия казус. В заключение налага се извод, че
исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът възприема
неоспореното от страните заключение по приетата ССчЕ. От него се
установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни
и след вземане предвид на отразеното в представените по делото графици,
размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд за
процесният период от 19.12.2016
г. до 19.12.2019 г., възлиза на сумата от 453.72 лева, което не е заплатено на ищеца.
Размерът е определен при отчитане на
ползван платен годишен отпуск от ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР
8/2013г. на ОСГК на ВКС.
За процесният период от 19.12.2016 г.
до 19.12.2019 г.,
дължимото на ищеца възнаграждение за положения нощен труд е за 62 часа,
подробно отразено по месеци и размери в приложение № 1 от заключението на
вещото лице.
Следователно исковата претенция е
доказана и по размер съобразно допуснатото изменение, а именно в размер на 453.72
лева. Не се установи приетият за дължим извънреден труд, получен след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143, да е начислен и
изплатен на ищеца, поради което следва да се присъди, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
Предвид основателността на главния иск
следва да се уважи и претенцията за обезщетение за забава за периода от 19.12.2016 г.
до 19.12.2019 г., в размер съобразно приетото заключение по ССчЕ в размер 48.75 лв.
По отношение на дължимите такси и
разноски:
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса, като предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Дулово дължимата в
производството държавна такса в размер
на 50.00лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 150 лева
платено възнаграждение за вещо лице.
От страна на процесуалния представител на
ищеца се претендира заплащане от ответника на адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 300 лв. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение
не се представят, искането се явява неоснователно, поради което такова не следва
да се присъжда, по следните съображения:.
По делото ищецът е представляван от адв. Д.Ч.
въз основа на издадено пълномощно в негова полза. Видно от приложения по
делото Договор за правна помощ, в същия е отразено, че договореното
възнаграждание е „безплатно”.
Съгласно трайната съдебна практика, след като в представеното по делото адвокатско пълномощно или договора за правна помощ не е посочено при условията на коя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата се осъществява оказаната безплатна правна помощ, то не се дължи
присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна такса не рефлектира автоматично върху
възможността адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие и не
предопределя приложението на чл. 38 от ЗАдв. /в този смисъл:
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 97 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Татяна Върбанова; Решение № 122 от 16.11.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 5185/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Иляна Папазова/.
В добавка на изложеното може да бъде
посочено, че настоящият случай е едно от потвъжденията за основателността на
наложената съдебна практика. Общата разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ГПК регламентира общия принцип за за
заплащане на направените от ищеца разноски. Дължимостта на същите е обвързана
единствено с изхода на делото в полза на ищеца.
Разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/ регламенира изключение от посочения принцип, като дава
възможност за присъждане на адвокатско възнаграждение и в случай, че същото не
е заплатено от страната. Посоченото изключение обаче,
съгласно разпоредбата на ал. 1 от посочения член на ЗА, касае само
три групи случаи – оказана безплатна помощ на лица, които имат право на
издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг
юрист. От данните по делото е видно, че ищецът по делото не
е материално затруднено лице, искът не е и относно присъждане на
издръжка. Няма никакви данни ищецът да е роднина или близък на адвоката,
осъществил безплатната правна помощ, или пък да е юрист - представянето на
такива доказателства е в тежест на претендиращия заплащането на възнаграждение
за осъществена безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Силистра, с адрес: гр. Силистра, бул. „Македония“
№ 144, да заплати на Д.Й.Г. с ЕГН **********,***, сумата от общо 453.72 лв. /четиристотин петдесет и три лева и седемдесет и дви стотинки/, за положен и незаплатен
извънреден труд в размер на 62 часа за периода от 19.12.2016г. до 19.12.2019г. получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на завеждане на иска – 19.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД ОД на МВР гр. Силистра, с адрес: гр. Силистра,
бул. „Македония“ № 144, да заплати на Д.Й.Г. с ЕГН **********,***, сумата от
общо 48.75 лева /четиридесет и осем лева и седемдесет
и пет стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 19.12.2016
г. до 19.12.2019 г.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Силистра, с адрес: гр. Силистра,
бул. „Македония“ № 144, да заплати на Д.Й.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 150/сто и петдесет/ лева,
представляваща направени съдебно-деловодни разноски за вещо лице.
Присъдените суми на Д.Й.Г. с ЕГН **********, да бъдат заплатени по
банкова сметка: ***, BIC: ***, „Банка ДСК“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ОД на МВР гр. Силистра, с адрес: гр. Силистра, бул. „Македония“
№ 144, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Дулово, сумата в размер на 50.00 лева/петдесет лева/, представляваща
дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: