ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 826
гр. Бургас, 29.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно
наказателно дело № 20222100600966 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.341 ал.2 и следващите, във връзка с чл.306 ал.1
т.4 предложение второ и ал.3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от Национално бюро за правна помощ-гр.София,
представлявано от председателя Н. И., против определение № 149 от 01.08.2022г.,
постановено по НОХД № 148/ 2022г. по описа на Районен съд-Царево, с което съдът е
оставил без уважение молба вх. № 3286/ 26.07.2022г. на Председателя на НБПП в
полза на бюрото да бъде присъдено изплатеното от него възнаграждение на адв. Т. Я.
Я. от АК-Бургас в общ размер на 1030 лева, съгласно Решение № БС-611-11843 от
07.06.2022г. на НБПП.
В частната жалба се изразява несъгласие с преценката на първоинстанционния
съд, че НБПП е следвало да определи конкретен размер на възнаграждението на
служебния защитник адв. Я. по отношение на всяко от лицата, които са били
обвиняеми по едно и също досъдебно производство, но са осъдени по отделни съдебни
производства. Излагат се съображения, че адв. Я. е определена за служебен защитник
на лицата З. И. Х., И. И. Х. и М. Х. Р., тримата обвиняеми по ДП № 99/ 2019г. по описа
на РУП-Царево, като е преценено, че те нямат противоречиви интереси, и
назначаването на един и същи защитник по отношение на тези обвиняеми било и в
тяхна полза, тъй като рефлектирало върху размера на възнаграждението на защитника,
с приложение на разпоредбите на чл.17 т.1 във връзка с чл.9 ал.2 от НЗПП в
досъдебното производство, и съответно чл.22д ал.1 от НЗПП – в съдебната фаза на
1
производството. Поддържа се теза, че съдът в изпълнение на предвиденото в чл.189
ал.3 от НПК е следвало да съобрази тези обстоятелства и да присъди в тежест на
подсъдимите заплащането на сторените от НБПП разноски за служебна адвокатска
защита, като раздели общата сума на платеното от бюрото възнаграждение по равно
между тримата осъдени при условията на солидарност.
Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок,
срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от
процесуално легитимирана страна – държавен орган, натоварен с правомощия да
определя и заплаща възнаграждения за предоставена в наказателни производство
правна помощ, и пред компетентния съд. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От прегледа на материалите по делото се установяват следните фактически
обстоятелства:
Досъдебно производство № ЗМ 99/ 2019г. по описа на РУ на МВР-Царево е
образувано за извършени през м.май 2019г. на територията на Община Царево
престъпления по чл.194 ал.1 от НК. В хода на разследването, лицата З. И. Х., И. И. Х. и
М. Х. Р. били привлечени в качеството на обвиняеми за престъпления по чл.194 ал.1 от
НК, извършени от всеки от тях самостоятелно. По искане на органите на досъдебното
производство, съветът на Адвокатска колегия – Бургас определил адв. Т. Я. да
осъществява служебна адвокатска защита по отношение на тримата обвиняеми.
След приключване на досъдебното производство, между прокурора и всеки от
тримата обвиняеми, с участието на адв. Я., били постигнати отделни споразумения за
решаване на делото срещу конкретния обвиняем, които били внесени поотделно в
Районен съд-Царево и въз основа на тях били образувани съответно НОХД № 146,
НОХД № 147 и НОХД № 148 по описа на същия съд за 2021г.
С определение № 31 от 14.05.2021г., постановено по НОХД № 148/ 2021г. по
описа на Районен съд-Царево, в сила от същата дата, било одобрено споразумение,
съгласно което обвиняемият И. И. Х. се признал за виновен в извършване на
престъпление по чл.197 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1
т.2 б. „б“ от НК му било наложено наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца, и в
негова тежест били възложени 1/3 от сторените в досъдебното производство деловодни
разноски.
След приключване на наказателното производство, по делото постъпило
Решение № БС-611-11843 от 07.06.2022г. на Председателя на Националното бюро за
правна помощ, с което на основание чл.17 т.1 вр. чл.9 ал.2, и на основание чл.22д ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, на служебния защитник адв. Т. Я. било
определено и изплатено възнаграждение в общ размер от 1030 лева, обхващащо
предоставената правна помощ на обвиняемите З. И. Х., И. И. Х. и М. Х. Р. по
2
Досъдебно производство № ЗМ 99/ 2019г. по описа на РУ на МВР-Царево, както и
правната помощ, оказана на всеки от тях по НОХД № 146, НОХД № 147 и НОХД №
148 по описа за 2021г. на Районен съд – Царево.
При така установените факти, оплакването на жалбоподателя е неоснователно.
Разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК действително изисква подсъдимият, който е бил
признат за виновен, да бъде осъден да заплати разноските по делото, включително
адвокатското възнаграждение и другите разноски на служебно назначения защитник.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк.
дело № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС, подсъдимият, който е признат за виновен, на
основание чл.189 ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на
служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички
случаи на задължителна защита. По делото не се спори, че служебния защитник адв. Я.
ефективно и добросъвестно е предоставила дължимата правна помощ на всеки от
обвиняемите през цялото досъдебно производство, а и след неговото приключване -
при постигане и одобряване на споразумения с всеки обвиняем поотделно.
Изложените безспорни факти обаче не водят до извод, че претенцията на НБПП
подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят по равно и солидарно изплатеното на
защитника възнаграждение може да бъде уважена във вида и формулировката, дадени
в Решение № БС-611-11843 от 07.06.2022г. Извършената от настоящия съд служебна
справка в общодостъпната електронна страница на Районен съд-Царево (https://tsarevo-
rs.justice.bg) констатира, че обвиненията срещу З. И. Х., И. И. Х. и М. Х. Р., макар със
сходна правна квалификация, са съвършено различни от гледна точка на фактология,
пострадали, брой и вид на отнетите вещи и тяхната парична равностойност, като
единственото общо е, че всички престъпления са извършени на територията на
населени места в Община Царево през м. май 2019 г. Всяко от престъпленията е
извършено самостоятелно от всеки от тримата обвиняеми, никое не е осъществено в
съучастие, при посредствено извършителство или друга форма на общност между
двама или повече осъдени. При това положение, след приключване на разследването, с
всеки от обвиняемите логично е договорено и подписано отделно споразумение, които
са внесени самостоятелно и са образувани като отделни НОХД в Районен съд-Царево.
Всяко съдебно дело е било разгледано в отделно съдебно заседание и е приключено със
самостоятелен съдебен акт.
С оглед казаното, обосновано и законосъобразно районният съд по НОХД №
148/ 2021г. е отказал да уважи искането за присъждане на претендираните от НБПП
разноски, дадени в общ размер не само за осъдения по това дело И. И. Х., но и за
останалите двама обвиняеми, осъдени по НОХД № 146/ 2021 и НОХД № 147/ 2021г. по
описа на Районен съд-Царево. Правилото на чл.189 ал.3 от НПК е императивно и
намира приложение по всяко отделно дело, но касае единствено подсъдимите/
обвиняемите/ осъдените по това дело. В същия контекст разпоредбата на чл.189 ал.3
3
изречение второ от НПК намира приложение единствено, когато осъдените по
конкретното производство са няколко, и в тези случаи съдът е властен да определи
частта, дължима от всеки осъден. Разглежданият казус не е такъв – тримата обвиняеми
по досъдебно производство № ЗМ 99/ 2019г. по описа на РУ на МВР-Царево са били
осъдени по различни съдебни дела, като предоставената на всеки от тях правна помощ
под формата на процесуално представителство в досъдебното производство, изготвяне
и одобряване на споразумение пред съда е следвало да бъде надлежно остойностена и
претендирана от НБПП по конкретното дело срещу конкретния осъден. Конкретното
съдържание, обем и сложност на правната помощ, предоставена от служебния
защитник на всеки от обвиняемите в двете фази на наказателното производство, следва
да е посочено в отчета на защитника. При условие, че се касае за три лица, извършили
самостоятелно три отделни престъпления, възивната инстанция не намира очевидни
аргументи в полза на предложения с жалбата начин на разпределение на разноските –
по равно за всеки осъден и в условията на солидарност, защото такава солидарност не
следва от законна разпоредба, а и по делата липсват твърдения за връзка между лицата
и между извършените от тях деяния. Поради изложеното, при подготовката и
постановяване на Решение № БС-611-11843 от 07.06.2022г. за изплащане на
възнаграждението на адв. Я., НБПП е следвало въз основа на одобрения отчет на
адвоката да диференцира и остойности предоставената на всеки осъден правна помощ,
и съответно да претендира съответната сума по делото, по който той е осъден,
съгласно правилото на чл.189 ал.3 от НПК.
Като е достигнал до идентични фактически и правни изводи, районният съд е
постановил обоснован и съобразен с разпоредбите на НПК, ЗПП и НЗПП съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд, I
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 149 от 01.08.2022г., постановено по НОХД №
148/ 2022г. по описа на Районен съд-Царево, с което съдът е оставил без уважение
молба вх. № 3286/ 26.07.2022г. на Председателя на НБПП в полза на бюрото да бъде
присъдено изплатеното от него възнаграждение на адв. Т. Я. Я. от АК-Бургас в общ
размер на 1030 лева, съгласно Решение № БС-611-11843 от 07.06.2022г. на НБПП.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5