Р Е Ш
Е Н И Е № 8
гр.П., 20.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от с ъ д и я т а АНД № 246
по описа за 2019 г. на ПпРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „С. К.“ООД със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано
от управителя Н. П. чрез юрисконсулт М.Р., против НП №В-0050452/06.11.2019 г.
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите В., Д.,
Ш., Р., Т. и С. със седалище гр.В. към главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което и
на основание чл.45,ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ на ЮЛ е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ за това,
че „при
направена проверка на 05.06.2019 г., в гр.П., обл.Т.,
бул.”Б.”№**,ет.*, в обект – офис „С. к.“ е установено следното:
„С.
К.“ООД извършва дейност – отпускане на бързи кредити в обект- офис „С. к.“, находящ се в гр.П., обл.Т.,
бул.”Б.”№**,ет.*.
В
момента на проверката офисът работи, обслужват се клиенти.
Проверката се извършва на основание
постъпила потребителска жалба с вх.№
В-03-952/ 16.05.2019 г. касаеща ДПК сключен със „С. К.“ООД.
При преглед на получения с ППД №
0119715/13.06.2019 г. договор за паричен заем № 207471/ 30.08.2018 г. е установено,
че „С. К.“ООД не са посочили в договора лихвения процент, който се прилага при
разсрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора, начините на
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора.
В същия, в т.7 /1/ е вписано – „В случай на
забава на която и да е погасителна вноска Заемателят дължи обезщетение в размер
на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, от пресроченото до
пълното погасяване.
Никъде не е указано колко е процента на
законовата лихва за забава или информация къде може да бъде изготвена справка
колко е законовата лихва за забава.
В т.7 /2/ е вписано, че – „При неплащане на дължимите вноски
Заемодателят ще направи разходи във вид на телефонни разговори, лични посещения
и изпращане на писма“, като отново не е посочена стойността на всички разходи,
дължими при неизпълнение на договора.
„С. К.“ не е изпълнил административното си
задължение да предостави в договора за потребителски кредит информация за
лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към
момента на сключване на договора, начините на неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора, с
което на 30.08.2018 г. в гр.П./офис П., е нарушил изискванията на
чл.11,ал.1,т.15 от Закона за потребителския кредит“- нарушение по чл.11,ал.1,т.15 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
В депозираната пред
съда подробно мотивирана жалба се поддържа, че НП е издадено за нарушение,
което не е извършено тъй като размерът на законната лихва за забава е
нормативно установен с ПМС и е ноторно известен, тъй като е обнародван в ДВ и
публикуван на интернет страницата на БНБ. Оспорва и направения от АНО извод за
липса на конкретна стойност на евентуално направените от заемодателя разходи
при неплащане,като поддържа, че законът не му вменява подобно задължение. По
тези съображения моли издаденото НП да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по
жалбата - Регионална Дирекция за областите В., Д., Ш., Р.,
С. и Т. към КЗП - административнонаказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1
от ЗАНН в съдебно заседание не изпраща представител.
Районна прокуратура
П.,уведомени съгласно чл.62 ЗАНН,не изпращат представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и
е процесуално допустима. По повод постъпила в КЗП жалба с вх.№ В-03-952/16.05.2019
г. касаеща сключен ДПК № 207471/30.08.2018 г. /приложена ведно с договора/ , на
05.06.2019 г. служители от КЗП– инспектор Н.Й. и ст. Инспектор Р. С. посетили
обект – офис на „С. К.“ООД, находящ се в гр. П., бул.
”Б.”№ **, ет.*. Длъжностните лица се легитимирали пред К. К. – мениджър екип в
търговското дружество, след което в 10.25 ч. започнали проверка във връзка с
постъпилата жалба, като изискали и им била представена цялата документация във
връзка с ДПК № 207471/30.08.2018 г. Всички констатации от извършената проверка
били отразени в констативен протокол № К-2670045 /приложен л.29/, който бил
подписан без възражения от лицата присъствали при проверката. След допълнителен
анализ на документацията, на 21.08.2019 г. в гр.Ш. бил съставен АУАН №
К-0050452 /приложен л.22/, в който актосъставителят Н.Й.
приел, че при сключване на ДПК № 207471/30.08. 2018 г. заемодателят е нарушил
разпоредбата на чл.11,ал.1,т.15 от ЗПК. На 18.09.2019 г. съставеният акт бил
предявен и връчен на надлежно упълномощено лице – Г. Д. И. /гл.ю.к. на „С. К.“ООД,
пълномощно л.25/, който се запознал с него и го подписал с отбелязване, че „представляваното от мен дружество не е
извършило твърдяното нарушение“. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 ЗАНН били депозирани
допълнителни подробни писмени възражения по акта /приложени л.18-20/, след
запознаване с които и приемането им за неоснователни, било издадено атакуваното
в настоящия процес НП № В-0050452/06.11.2019 г. на Директора на Регионална
дирекция за областите В., Д., Ш., Р., Т.
и С. със седалище гр.В. към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за
защита на потребителите, връчено лично на 14.11.2019 г. /разписка л.14/.
Фактическата обстановка беше установена от
съда след преценка на показанията на актосъставителя Н.Й.,
свидетелите Г. и Д., както и от приложените и приобщени по делото по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства, като видно от наведените доводи същата не
се оспорва от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, в съответствие с
административнонаказателно-процесуалните правила – предвид и обстоятелството,
че съгласно чл.233,ал.2 от ЗЗП НП се издават от ръководителя на контролния
орган…или от оправомощени от тях длъжностни лица, какъвто несъмнено се явява Х.
М. М. - Директор
на Регионална дирекция за областите В., Д.,
Ш., Р., Т. и С. със седалище гр.В. към главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, съгласно
приложената /л.66/ Заповед № 171/09.03.2017 г. на Председателя на КЗП. Същото
важи и по отношение съставилия АУАН инспектор Н.И.Й., на когото и съгласно
чл.233,ал.1 от ЗЗП и приложената /л.67/ Заповед № 373ЛС/22.04.2015 г. са
възложени такива правомощия.
В преценката си дали да издаде НП наказващият орган
се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна
обаче, по силата на чл.14,ал.2 НПК /към която препраща чл.84 ЗАНН/, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило,
което е категорично застъпено в т.7 от
ППВС №10/ 1973 год., Сб.1992, стр.530,
където е посочено, че “… отразените в
АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на
противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона доказателства…”.В посоченият контекст,
съдът е длъжен, разглеждайки делото, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената
проверка намира, че фактическите
констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят по несъмнен и убедителен начин от
приобщените към делото доказателства.
Не се спори по делото, че жалбоподателят „С. К.“ООД гр.С. се явява „кредитор“ по смисъла на легалната дефиниция по чл.9,ал.4 от ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл.11 от
същия закон несъмнено има задължението при предоставяне на
потребителски кредити да изготвя договори, съдържащи изрично предвидените в
посочената разпоредба задължителни реквизити.
В обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП е посочено, че кредиторът /респ. заемодателя/ не е вписал в сключения с
потребителя ДПК № 207471/30.08.2018 г. лихвения процент, който се
прилага при разсрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора,
начините на неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се
дължат при неизпълнение на договора – задължение, вменено му съгласно
изискванията на чл.11,ал.1,т.15 от ЗПК – нарушение, за което впоследствие е бил
санкциониран по реда на чл.45,ал.1 от същия закон.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК въвежда императивно две отделни изисквания към
кредитора – да посочи на разбираем език в ДПК: 1.лихвения процент, който
се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, начините за неговото променяне;и 2.стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на
договора. Съдът намира, че жалбоподателят стриктно не е спазил нито едно от тези
си задължения, което е видно от чл.7, ал.1 и ал.2 сключения договор /приложен
л.40/ където макар и на разбираем за потребителя език е отразил следното: „В случай на забава на която и да е
погасителна вноска , Заемателят дължи за нея обезщетение в размер на законната
лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване“; както и, че „в случай на неизпълнение на задължението си
за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят ще бъде задължен да
направи разходи за събиране на просрочените вземания във вид на телефонни
разговори, лични посещения и изпращане на писма, с които да уведоми Заемодателя
за некоректното му поведение“. Следователно, страните са постигнали
съгласие за това, че при просрочие на вноска по
кредита, заемателят дължи обезщетение
в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от
датата на настъпване на просрочието до неговото пълно
погасяване. Ноторно известно е, че размерът на законната
лихва е определим съгласно чл.1,ал.1 от ПМС № 426/18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения (Обн.,ДВ, бр.106 от 23.12.2014 г.), като
10 процентни пункта върху основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно 1 юли, на текущата година.
Жалбоподателят акцентира върху това обстоятелство цитирайки и съдебна практика (която не е задължителна за този съд по аргумент за противното от чл.130,ал.2 от ЗСВ) като заявява, че е изпълнил задължението си, тъй като размерът на
законната лихва е определяем въз основа на нормативно установени критерии. Макар, че въпросът е спорен в практиката (доколкото е налице незадължителна съдебна практика на същия
административен съд в обратния смисъл) този съдебен състав приема, че подобно тълкуване
свързано с липса на посочване в ДПК на конкретен лихвен процент, респ. начин,
по който същия се изчислява, е неоснователно. Това е така, понеже това
изискване е въведено с цел още при сключване на договора бъдещият
заемополучател да види и разполага с цялата информация, касаеща неговите бъдещи
задължения при погасяване на кредита, а не да му се вменява задължение да търси
и преценява тази макар и общодостъпна информация от други източници. Въпросната
информация е съществена, тъй като касае пряко заемополучателя и несъмнено влияе
при вземането му на решение дали да сключи предложения му договор за
потребителски кредит или не. При положение че същата е залегнала в него и
потребителят се е запознал със съдържанието му, за него съществува реалната
възможност да прецени дали информацията не го ощетява или подвежда, то това има
пряко отношение към решението му да сключи договора или не. В подкрепа за изложеното следва да се посочи и
обстоятелството, че чл.11,ал.1 от ЗПК визира съдържание на всеки Договор за потребителски кредит и
определя в 27 отделни точки
задължителните реквизити на този договор. Безспорно разпоредбата на чл.11,ал.1 от ЗПК във всичките точки е императивна и визира задължително
съдържание на ДПК, т.е. всеки
индивидуален договор за кредит следва да съдържа всички посочени в чл.11, ал.1
от ЗПК условия. Този извод не се променя и от обстоятелството,
че е напълно възможно в Общите условия към индивидуалните договори за
потребителски кредит /приложени по делото/ да се съдържат част от посочените в
нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК условия. Видно е, че в чл.11,ал.2 от ЗПК законодателят е
направил ясно разграничение между общите условия и индивидуалния договор за
кредит, като е посочил, че тези общи условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит. Следователно договорът за потребителски кредит следва да
отговаря на изискванията за съдържание по чл.11, ал.1
от ЗПК, независимо дали част от това съдържание е включено в общите
условия. Никъде не е предвидено обстоятелството, че ако в общите условия или в
друг нормативен акт /какъвто в случая се явява ПМС № 426/18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения или пък в
интернет страницата на БНБ/ се съдържат условията на чл.11, ал.1
от ЗПК, то същите не следва да се възпроизвеждат в индивидуалния
ДПК. Това е така и защото всеки договор се сключва в различен момент, за
различен период и за различна сума,
поради което следва неговото съдържание да отговаря и съдържа всички реквизити
по чл.11, ал.1
от ЗПК.
При горепосоченото съдът приема, че
санкционираното дружество не е изпълнило задължението си по чл.11,ал.1,т.15 от ЗПК, поради което правилно и законосъобразно е санкционирано по реда на
чл.45,ал.1 от ЗПК. Административнонаказателната отговорност на
ЮЛ е безвиновна, което означава, че не може да се търси аналогия с вината като
понятие от НК, касаещо субективната
страна на деянието на физическо лице, т.е. при нарушения на търговски дружества
изобщо не се изследва въпросът за вината. Във всеки един случай обаче следва да се установят релевантните
обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при
осъществяване на дейността на жалбоподателя. В настоящият казус се установи, че
в чл. 45,ал.1 от ЗПК действително е предвидена възможност за налагане на
имуществена санкция на ЮЛ, каквото се явява дружеството-жалбоподател. По
отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на 3 000 лв., съдът счита, че същата е
индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение. Визираната
обща санкционна норма предвижда имуществена санкция в размери от 3000 до 8000
лв. за различни нарушения, между които
и това по чл.11 от ЗПК, какъвто се явява процесния
случай. Санкцията е наложена в минималния възможен размер, при което липсва
възможност за обсъждане на нейното намаляване. Наред с това, видно от
съобразителната част на обжалваното НП, наказващият орган при налагане на
наказанието се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН като
мотивирано е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение –
преценка, която съдът споделя.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ В-0050452/06.11.2019
г. на
Директора на Регионална дирекция за областите В., Д.,
Ш., Р., Т. и С. със седалище гр.В. към главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което и
на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, на „С. К.“ООД ЕИК:****, със седалище и
адрес на управление гр.С., район „С.“, ул.“С.“№**, ет.*, представлявано от
управителя Н. П. П., действащ чрез юрисконсулт М.Р.Р.,
за административно нарушение по чл.11,ал.1,т.15 от ЗПК е наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки
административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: