№ 1612
гр. Пловдив, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330200222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Л.К. против Електронен фиш серия К № 5238582 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че при управлението на МПС
на посочената дата не е навлизал на територията на с. Черноземен. Поддържа
в границите на селото да не съществува улица № 27. Взема становище, че
географските координати, посочени в статичното изображение, не
съответстват на мястото, описано в електронния фиш като място на
извършване на нарушението. Моли електронният фиш да бъде отменен.
Претендира разноски. С допълнителна молба от адв. Л.К., с пълномощно по
делото, твърди да са допуснати съществени процесуални нарушения поради
неотбелязване в протокола за използване на мобилно АТСС на начало и край
на контролирания участък, непредставяне на снимка на разположението на
техническото средство, поради несъответствие на номера на използваното
АТСС с представените документи за одобряването на типа, както и поради
това, че срокът на валидност на последния е изтекъл към датата на деянието.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
1
представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г. Б.,
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на
извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на
административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено
с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата
на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в
полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. Т. М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с
доказателство за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на
жалбоподателя съгласно писмото с вх. № 11125/10.02.2022 г. на лист 14 от
делото, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена,
тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече
спрямо жалбоподателя. По тези съображения съдът приема срокът по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП за спазен, а жалбата за допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, като атакуваният електронен фиш следва да бъде
изменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 28.08.2021 г. в 13:43 часа в с. Черноземен, общ. Калояново, обл.
Пловдив, на ул. „27-ма“ № 15 в посока към с. Долна махала жалбоподателят
П. Т. М. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег. № ***
със скорост на движение от 85 км/ч при максимално разрешена скорост от 50
км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M с № 511. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 88 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 85 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 35 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя М. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К
с № 5238582, с който му било наложено административно наказание глоба в
2
размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства, както и от
гласните доказателствени средства.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 1-33-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с идент. № 511 е
преминало последваща метрологична проверка на 01.03.2021 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 273р-9160/30.08.2021 г. се установява, че на дата 28.08.2021
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични
изображения с номера от 22704 до 22741, с начален час на работа 13:15 ч. и
краен час на работа 15:15 ч. и с място на контрол с. Черноземен, общ.
Калояново, ул. „27-ма“ № 15, където е действало общото ограничение на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от
клип № 22713 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 88 км/ч, а заснемането е извършено на 28.08.2021 г. в 13:43 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя П. Т. М..
От писмо с вх. № 50626/21.06.2022 г. от кмет на кметство Черноземен
(лист 46 от делото) се изяснява, че в с. Черноземен съществува
административен адрес ул. „27-ма“ № 15.
От заключението на съдебно-техническата /геодезична/ експертиза (лист
31-34 от делото) се установява, че географските координати по статично
изображение с № 22713 от радар TFR1-M с № 511 попадат в границите на
населеното място с. Черноземен, като местонахождението им е обозначено с
т. 1 на скица № 1 на лист 33 от делото и на скица № 2 на лист 34 от делото.
Съдът изцяло дава вяра на експертното заключение, в което е отговорено
пълно и изчерпателно на поставената задача. Вещото лице подробно е
мотивирало изводите, като ги е и онагледило в двете приложени скици. За да
формира крайния си извод, експертът е трансформирал географските
координати в геодезични, установил е точното местоположение на
административния адрес ул. „27-ма“ № 15 в с. Черноземен, както и на
границите на населеното място, извършена е и справка в Кметство с.
3
Черноземен. При тези факти съдът намира, че заключението е подробно,
мотивирано, обективно и научно обосновано, а изводите му изцяло се ползват
с доверие от съда. Възражението на жалбоподателя е неоснователно, като в
експертизата по ясен и несъмнен начин е установено мястото, на което
съответстват географските координати, и начинът, по който това изследване и
трансформацията на координатите е направена.
Съдът дава вяра и на показанията на свид. П. В. Г.. От тях се установява,
че в с. Черноземен има административен адрес ул. „27-ма“ № 15, който е
обозначен с табела с вписано име на улицата. Установява се и че в този пътен
участък действа ограничение на скоростта от 50 км/ч, което е общото
ограничение за движение в населено място. Свидетелят потвърждава
авторството на предявения му протокол за използване на АТСС, като
изяснява, че отбелязването за наличен пътен знак е направил заради знак Д11,
който е за начало на населеното място. Показанията на свид. Г. получават
доверие от съда, тъй като те се явяват проверени, а достоверността им
доказана при съпоставката им с писмените доказателства и със заключението
по съдебно-техническата експертиза. Освен това показанията се ценят и като
добросъвестно дадени от незаинтересовано по делото лице.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – с. Черноземен, общ.
Калояново, обл. Пловдив, ул. „27-ма“ № 15 в посока към с. Долна махала;
датата – 28.08.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 13:43
часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателят П. Т. М.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 85 км/ч
при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката
и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ,
по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът приема, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
4
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него
снимка от клип № 22713 на радар TFR1-M с № 511. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 273р-9160/30.08.2021 г. се установява, че
работата с техническото средство е започнала на 28.08.2021 г. в 13:15 часа и е
приключила в 15:15 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 22704, а последното - с № 22741.
Процесната снимка е с № 22713 и следователно е заснета от техническо
средство TFR1-M с № 511 на дата 28.08.2021 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 28.08.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Неоснователно е възражението да е допуснат порок в процедурата по
установяване на нарушението поради липса на снимка на разположението на
АТСС. Изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася
единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на
участък от пътя. Такива например са преносимата система за контрол на
скоростта на МПС тип ARH CAM S1 или видео-радарната система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип Cordon М2. Процесното
нарушение обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M. Същата е била
разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен в
протокола регистрационен номер /***/ и на мястото, на което е осъществяван
видеоконтролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. са описани различните хипотези за разположение на АТСС.
Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно
разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане
на протокола със снимка на разположението на уреда е неприложимо към
настоящия казус. В този изричен смисъл е и съдебната практика на
административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к.а.н.д. № 725/2019 г. на
Административен съд – Бургас; Решение от 02.12.2019 г. по к.а.н.д. №
5
391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 1578 от
03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас;
Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. № 92/2017 г. на Административен съд –
Стара Загора. Доколкото се касае за хипотеза на автоматизирано техническо
средство, инсталирано в служебен автомобил, то достатъчно е наличието на
снимка на самия автомобил, в който е функционирало АТСС - така Решение
№ 1853 от 15.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1654/2021 г. на Административен съд –
Пловдив. Снимката е приложена по административнонаказателната преписка,
тя е на служебен автомобил със същия рег. номер, посочен и в протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В бланката на самия
протокол е предвидено, че номер на служебен автомобил следва да се вписва,
когато мобилното АТСС е разположено в превозното средство, тоест не на
участък от пътя.
Същевременно дори и в случаите, когато представянето на снимка на
разположението на уреда е било необходимо, то липсата на такава в
съдебната практика не се цени като процесуално нарушение, което да е от
категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за
отмяна на електронния фиш – така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д.
№ 3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2413/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Това е така, тъй като
хипотетичната липса на снимка на разположението на уреда не ограничава
правото на защита на дееца, не препятства възможността му да узнае срещу
какво обвинение от фактическа и правна страна трябва да се защитава, нито
създава пречка пред съдебния контрол. В настоящата хипотеза обаче, както се
посочи, предвид вида на конкретното АТСС, което е монтирано в служебен
автомобил, то липсва каквото и да е нарушение на процедурата.
По възражението на защитника по допълнителната молба за това срокът
на валидност на одобряването на типа на средството за измерване по
Удостоверение № 10.02.4835 да е изтекъл на 24.02.2020 г. съдът приема, че
това обстоятелство, макар и несъмнено доказано по делото, не опорочава
годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния
регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на това правило се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 511, тъй като тя е била в употреба
към 28.08.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство
е категорично доказано по делото от протокол № 1-33-21 за извършена
последваща проверка на средството за измерване на дата 01.03.2021 г.
Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно
периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е 1
(една) година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
6
председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 474
от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място неоснователно е и възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение чрез непосочване на начало и край на
контролирания участък в протокола за използване на АТСС. Протоколът се
попълва по бланка съгласно приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. За реквизитите начало и край на участъка изрично е
посочено, че следва да бъдат вписани „при режим измерване Д“. Съгласно
горестоящото поле в бланката на протокола с буквата „Д“ се отбелязва
режимът на измерване, което се осъществява „в движение“. Същевременно в
приетия като писмено доказателство по делото протокол е удостоверено, че
измерването е извършвано в стационарен режим, т.е. в режим „С“, а не „Д“.
Следователно не е осъществена предпоставката – измерване при режим в
движение, при която възниква задължението за попълване в протокола на
полетата „начало на участъка“ и „край на участъка“. Служителят, съставил
протокола, е постъпил правилно, като е оставил непопълнени коментираните
две полета от съдържанието му, тъй като в противен случай би могло да
възникне съмнение или неяснота в какъв режим в действителност е било
измерването. Последното обстоятелство на свой ред има важно процесуално
значение с оглед допустимия ред за реализиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя предвид
правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
За пълнота на изложението следва да се отбележи и че несподелим е
подходът всяка непълнота или пропуск в съдържанието на протокола
автоматично да се приравнява на порок от категорията на съществените и на
основание за отмяна на ЕФ. Тази преценка винаги следва да бъде съобразена
и с последиците от евентуален такъв пропуск за разкриването на обективната
истина и упражняването на правото на защита. В случая по делото ясно и
конкретно са посочени мястото на осъществявания контрол, датата с начален
и краен час, наличните пътни знаци, типа и номера на автоматизираното
техническо средство, режимът на измерване и посоката му на задействане.
Упражняването на правото на защита по никакъв начин не е препятствано.
Така мотивиран, съдът приема разгледаното възражение за неоснователно.
Твърдението на жалбоподателя, че „ Номерът на устройството не
кореспондира с представените с преписката документи за одобрен тип“ е
оборено от събраните по делото доказателства. В удостоверението за одобрен
тип са вписани типът на средството на измерване – мобилна система за
7
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, и
номерът, под който средството е вписано в Регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване – № 4835. Чрез същия тип средство
за измерване TFR1-M е установено деянието, за което е издаден обжалваният
електронен фиш, а номерът 511 е идентификационният номер на конкретното
средство за измерване. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. е попълнен за използването на дата 28.08.2021 г. именно на
това техническото средство с № 511 от тип TFR1-M, то успешно е преминало
последваща метрологична проверка съгласно протокол № 1-33-21 и е от
одобрен тип. По тези съображения липсва твърдяното от жалбоподателя
противоречие.
Несподелимо е и възражението да не е изготвен клип към нарушението,
напротив в статичното изображение, приложено по преписката, изрично е
вписано, че то е съставено от клип с № 22713. По делото не възниква
необходимост от приобщаване на целия клип, тъй като в снимката, която е
веществено доказателствено средство в процеса съгласно чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП, по ясен, категоричен и несъмнен начин е идентифицирано превозното
средство, движещо се с превишена скорост. Автомобилът на жалбоподателя е
в кадър, а регистрационният му номер е видим. Процесният лек автомобил с
рег. № *** е и единственият, движещ се в посока „приближаване“ спрямо
техническото средство, в която е осъществяван видеоконтролът. Това се
доказва както от протокола за използване на АТСС, така и от отбелязването ↓
в снимката за движение по посока на лазерния лъч. Жалбоподателят не е
формулирал изрично искане за прилагане на клипа, но по гореизложените
съображения това се явява и излишно, тъй като липсва основание да не бъде
зачетената доказателствената стойност по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП на
изготвената снимка.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от
обективна страна на 28.08.2021 г. в 13:43 часа в с. Черноземен, общ.
Калояново, обл. Пловдив в посока с. Долна махала жалбоподателя М. е
управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег. № ***, като се е
движил със скорост от 85 км/ч при разрешена максимална скорост за
населено място от 50 км/ч.
Оборени от доказателствата по делото са възраженията на жалбоподателя
за неправилно определено място на извършване на нарушението. На първо
място доказва се, че на територията на населеното място с. Черноземен има
административен адрес ул. „27-ма“ № 15, противно на твърдяното в жалбата.
Това обстоятелство се установява от справката от кметство Черноземен на
лист 46 от делото. На следващо място доказано е и че нарушението е
извършено в границите на село Черноземен. Това обстоятелство е изследвано
в заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза. Географските
координати, вписани в статичното изображение с № 22713, са преобразувани
в геодезични, като е установено конкретното им местоположение, което е в
8
границите на населеното място и кореспондира с вписания в ЕФ
административен адрес. В приложените към заключението скици графично е
отбелязано местоположението на географските координати (т. 1) и то е
съпоставено с границите на населеното място, очертани с червена линия
между точки 2, 3 и 4. По този начин се доказва, че движението на процесния
автомобил с рег. № *** към момента на заснемането му от техническото
средство е осъществено в с. Черноземен, а възражението на жалбоподателя е
неоснователно.
Така направеното описание на мястото на извършване на деянието
еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на
територията на страната, и позволява мястото на нарушението да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност.
Описанието е сведено до конкретен административен адрес, който е
уникален, т.е. не е дублиран, с което е постигната пълна индивидуализация на
мястото. Същевременно от доказателствата по делото /протокол за
използване на АТСС/ се установява, че именно на това място е осъществяван
видеоконтролът за спазване на правилата за движение с процесното
техническо средство TFR1-M № 511 към 13:43 часа на 28.08.2021 г. и
приложимото ограничение на скоростта е 50 км/ч.
От обективна страна е доказано и авторството на деянието.
Жалбоподателят М. е санкциониран в качеството си на собственик на лекия
автомобил, с който е извършено нарушението, и без да е посочил друго лице
като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят М.
да е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго
лице, което да е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е
ангажирана отговорността му като собственик на превозното средство. С
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
9
деянието си. Формирал е представа и за това, че е собственик на автомобила.
При правилно установена фактическа обстановка в обстоятелствената
част на електронния фиш съдът приема, че при издаването му не е приложена
правната квалификация, съответстваща на установените факти. Деянието на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП, но в обстоятелствената част е прието, че е нарушено общото
ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. С разпоредбата на
чл.21, ал. 1 от ЗДвП в табличен вид е определена максималната стойност на
скоростта на движение според категорията на ППС и мястото, където се
осъществява движението, която стойност водачите не трябва да превишават
при избирането на скоростта. В случая жалбоподателят М. е нарушил именно
тази стойност, определена за движение на леки автомобили в населено място.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В случая стойността на скоростта, която
жалбоподателят М. не е трябвало да превишава, не е различна от тази,
определена по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Всъщност направеното в
електронния фиш описание на нарушението изцяло се подвежда под състава
на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като в него никъде не се твърди да е
поставен пътен знак за скорост, което е обстоятелство, включено в състава на
нарушението по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В тази връзка наличието на пътен знак Д11, както е отбелязано и в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., не обуславя
квалификация на деянието по ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП. Пътният знак Д11
обозначава началото на населено място. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
визира такъв пътен знак, който сигнализира стойност на максимално
разрешена скорост. Такива са знаците от група В26. Действително по делото
се установява в границите на населеното място да е имало и поставен пътен
знак, който указва на водачите разрешена максимална скорост от 50 км/ч. На
първо място такъв знак се явява излишен, тъй като и без него стойността на
разрешената скорост в населеното място е 50 км/ч и няма изискване тя да
бъде сигнализира с нарочен знак. Така поставеният знак не води и до
квалификация на процесното деяние по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Това е така на
първо място, защото в хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, както беше
изяснено, попадат само такива пътни знаци, при които стойността на
сигнализираната скорост, която не трябва да се превишава, е различна от
стойността, посочена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В случая сигнализираната
скорост не е различна и това означава, че не е налице пътен знак, попадащ в
хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. На следващо място не е установена и
зоната на действие на този пътен знак, като в показанията си свид. Г. твърди,
а и в протокола за използване на мобилно АТСС е удостоверено, че на
посоченото място е действало общото ограничение за движение на МПС в
населено място. Съдът приема, че следва да бъде дадена вяра на тези
кореспондиращи си източници на доказателствена информация. При всяко
10
положение несъмнено и категорично доказано е, че стойността на
разрешената скорост е 50 км/ч.
По тези съображения съдът приема, че фактите по делото така, както са
описани в електронния фиш и са доказани в хода на съдебното следствие, се
подвеждат под състава на административното нарушение чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 09.16.2021 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки
да упражни правомощието си да преквалифицира, описаното в ЕФ
изпълнително деяние, за което е наказан жалбоподателят М., тъй като не се
прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата,
които описват обективната страна /време, място, начин на извършване и
автор/ и субективната страна на нарушението. По никакъв начин не се
променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия
административнонаказателен процес, а именно че на 28.08.2021 г. в 13:43 часа
в с. Черноземен, общ. Калояново, обл. Пловдив, на ул. „27-ма“ № 15 в посока
с. Долна махала е управлявал лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег. № *** със
скорост от 85 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от
50 км/ч. Следователно от обективна страна не се прибавя никакъв нов факт,
тъй като и описанието изначално кореспондира именно на този състав на
нарушение. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на
обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на
обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правото
на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен
в положение да се брани по нови, отегчаващи положението му факти.
Доколкото санкционната разпоредба е правилно определена, то видът и
размерът на наказанието не се променят и в този смисъл не се прилага закон
за по-тежко наказуемо нарушение.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и да потвърди електронния фиш в останалата му част.
11
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 35 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 85 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която по делото се
изясни да е 88 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 85 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 35 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание е правилно определено и е индивидуализирано в единствения
му възможен размер. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва
процесуална възможност за определяне на наказанието под предвидения най-
нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
12
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят П. Т. М..
В съдебното производство пред районния съд са направени още разноски
за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
(геодезична) експертиза в размер на 380 лева, както и сумата от 20 лева,
представляваща възстановени пътни разноски на свид. П. В. Г. от гр. Х. до гр.
П. и обратно за явяване в отрито съдебно заседание. Тези разноски в общ
размер на 400 лева също следва да бъдат възложени в тежест на
жалбоподателя предвид изхода на делото съгласно т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК. Разноските в
размер на 400 лева са дължими в полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5238582 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – ПЛОВДИВ, с който на П. Т. М., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл.21, ал.2
вр. с ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата му част.
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
13
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14