РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. К., 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20235320200087 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия * №* на О.Д.М.В.Р. П., на основание чл. 189
ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, на Х. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. П.,
ул. А. №*, ет.* ап.*, е наложена глоба в размер на 800.00 лв. за нарушение
на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като незаконосъобразен, излага
съображения. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. С писмено становище чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна О.Д.М.В.Р. П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
1
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е издаден срещу собственика, на който е регистрирано
МПС. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-
дневен срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Съдът на база на събраните доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.05.2022 г., автопатрул на РУ на МВР – К., бил дежурен по
контрол безопасност на движението. Намирали се в с. К., ул.* до * в
полицейски автомобил. Били оборудвани с преносима автоматизирана
система ** с фабричен номер *, за работа с която служителят на РУ на МВР
К. С. бил преминал обучение на 20.04.2022г. Техническата система за контрол
на скоростта била настроена съобразно максималноразрешената за участъка
за движение скорост за движение в населено място 50км/ч., като в 11.35 ч.
било констатирано движение на отдалечаващ се л.а. Ш.Ф. с рег. № **.
Скоростта от 87 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 90 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с временно разположена
на контролирания участък от пътя преносима автоматизирана система ** с
фабричен номер *. Същата била преминала проверка в периода 23.11.2021-
02.12.2021г., за което бил издаден Протокол от проверка № ** г., при която
било установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № ** г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и
оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е
определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите-
една година. За мобилната система за видеоконтрол на 07.09.2017 г. било
издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ** със срок
за валидност до 07.09.2027г., което към дата на проверката се явява одобрен
тип. От служителя на РУ на МВР К. С. бил съставен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата
25.05.2022 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с фабричен
номер * е заснела статични изображения с номера от * до *, с начален час на
работа 10:00 ч. и краен час на работа 12:00 ч. и с място на контрол с. К., ул.*
2
до *, посока на движение на контролираните автомобили – отдалечаващи,
където е действало общо ограничение на скоростта за движение в населено
място от 50 км/ч. Последвало издаване на електронен фиш за нарушение на
чл.21 ал. 1 от ЗДвП, извършено с л.а. Ш.Ф. с рег. № **, с който на основание
чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 от ЗДвП на собственика, на който е
регистрирано превозното средство, била наложена глоба в размер на 800 лв. В
електронния фиш било посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишния срок от влизане в сила на **. Собственикът на
превозното средство не е посочил различно от него лице, което е било водач
на превозното средство по време на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1
от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил Ш.Ф. с рег. № **, тъй като
същият се е движил със скорост от 90 км/ч при разрешена в конкретното
място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на
превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с
МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на
същото. В процесния случай това право не е било упражнено от
жалбоподателя, нито се възразява в посочения смисъл. Посочена е
правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Възражението на защитата се свързва с посоченото в електронния фиш
основание за налагане на санкцията, чл. 189 ал.4 във вр. чл.182 ал. 4 от
ЗДвП, която разпоредба била непълна, което лишавало жалбоподателя от
възможността да разбере възоснова на коя законова разпоредба се наказва с
електронния фиш. Съдът приема, че във връчения на жалбоподателя
електронен фиш фигуриращата санкционна разпоредба е чл. 189 ал.4 във вр.
чл.182 ал. 4 от ЗДвП. Налице е несъответствие в тази част между
съдържанието на представения от жалбоподателя екземпляр и този, приложен
към материалите от административно-наказателната преписка, в който е
направена превръзка и с т. 4 на ал. 1 от ЗДвП. От ответната страна обаче не
беше доказано по категоричен начин, електронният фиш във вида, в който се
представя към преписката, да е бил връчен на жалбоподателя, още повече, че
и възражения във връзка със съдържанието са направени още с депозирането
3
на жалбата. Съобразявайки актуалната практика на касационната инстанция,
съдът счита възражението за основателно. С електронния фиш
жалбоподателят е наказан на основание чл. 189 ал.4 във вр. чл.182 ал. 4 от
ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Посочената като основание за
налагане на санкцията разпоредба чл.182 ал.4 от ЗДвП е относима за
случаите на повторни нарушения. Съгласно същата, когато нарушението по
ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 от ЗДвП е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. Посочената разпоредба е препращаща, препраща
към друга правна норма от същия нормативен акт- към различните хипотези
на чл. 182, посочени в ал. 1, 2 и 3 от същия. В случая във връчения на
жалбоподателя фиш не е посочена превръзка към някоя от хипотезите на
посочената санкционна разпоредба, съдържащи диспозиция и санкция, при
което напрактика липсва правна квалификация на извършеното нарушение,
което нарушава правото на наказаното лице да разбере на какво правно
основание се наказва и да осъществи защита. Посоченото съществено
нарушение обосновава отмяна на атакувания електронен фиш като
незаконосъобразен. /В този смисъл решение № 237 от 08.02.2023 г. по КАНД
№ 3028/2022 г. на Административен съд – П., Решение № 245 от 08.02.2023 г.
по КАНД № 3207/2022 г. на Административен съд – П., Решение № 90 от
16.01.2023 г. по КАНД № 2861/2022 г. на Административен съд - П. и др./
Възраженията в жалбата относно използваното техническо средство са
неоснователни. По делото не е спорно, че за тази цел е използвана мобилна
система за видеоконтрол. Законът за движение по пътищата допуска
установяване на нарушения от вида на процесното, както със стационарни,
така и с мобилни технически средства и системи. През 2015г. е изменен ЗДвП
(ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), като е дадена дефиниция за „автоматизирани
технически средства и системи - уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
4
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.“ (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). Била е изменена и разпоредбата на чл.189
ал.4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение,
установено и заснето с АТСС, без да е изключен някой от двата вида,
определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Текстът „в отсъствието на контролен
орган и на нарушител” не касае използването на мобилни АТСС, а
издаването на електронния фиш, което се извършва в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, изводимо от съдържанието на разпоредбата.
Изключение от това правило са случаите, при които измерването на скоростта
е сторено от технически средства, прикрепени към служебни автомобили или
мотоциклети, които също са в процес на движение, но процесният случай не е
такъв. Както се каза мобилната система е от одобрен вид и преминала
проверка относно годността й към момента на процесното нарушение,
доказано е и че на служителят на РУ на МВР К. С. е проведено обучение за
използването на същата.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които са в
минималния размер, съобразно размера на наложената глоба, по Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия * №* на О.Д.М.В.Р. П., с който на
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, на Х. С. С., ЕГН
********** с адрес гр. П., ул. А. №*, ет.* ап.*, е наложена глоба в размер на
800.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на М.В.Р. - П. да заплати на Х. С. С., ЕГН
********** с адрес гр. П., ул. А. №*, ет.* ап.* сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
5
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд П..
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6