О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260028
гр.
Пловдив, 20.01.2021 година
Пловдивският апелативен съд, трети състав, търговско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
разгледа докладваното от съдия Г. Чамбов частно търговско
дело № 7 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Ю. Б.“ АД против решение № 153 от 04.05.2020 г., по т. д. № 155 по
описа за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е оставен без
разглеждане предявения от „Ю. Б.“ АД против
Г.Х. В. и Р.Х.С. иск за заплащане на претендираните в заповедното
производство по ч.гр.д. № 193/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
разноски, от които: сумата 2637.91 лева – адвокатско възнаграждение, сума от 15
лева – държавна такса за частна жалба и сумата от 1112.17 лева – държавна такса
за частна жалба, като недопустим. Искането е да се отмени обжалваното решение,
включително и в описаната част, и да бъдат присъдени направените деловодни
разноски за заповедното производство.
Доколкото с обжалваната
част от съдебния акт, Старозагорският окръжен съд е отказал произнасяне по
въпроса за претендираните от страната разноски и е преградил по-нататъшното
развитие на делото по това искане, тази част има характер на определение и подлежи
на самостоятелно обжалване с частна
жалба.
Жалбата е подадена от надлежна страна, същата е редовна и допустима, а по същество е основателна.
Преди всичко, Старозагорският окръжен
съд неправилно е квалифицирал искането на страната за присъждане на сторените в
заповедното производство по ч.гр.д. №
193/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски като самостоятелен
иск. Подобен иск поначало би бил недопустим, тъй като разноските в заповедното
производство представляват последица от уважаване на заявлението. Искането за
присъждане на разноски не представляват самостоятелно съдебно предявено
притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. Тъй като
отговорността за разноски се реализира по изрично и изчерпателно уредените от процесуалният
закон способи, същите не могат да бъдат предмет на самостоятелен иск. В този
смисъл е мотивирано решението по т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Освен
това, самият ищец „Ю. Б.“ АД не е предявявал подобен иск, а е заявил искане за
присъждане на направените от него разноски, както в исковото, така и във
заповедното производство, съответно е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид така направеното своевременно искане, Старозагорският окръжен съд
е следвало да се произнесе по отговорността за разноски, съобразно с
изискванията на чл. 236, ал.1, т. 6 във вр. с чл. 81 и чл. 78 ГПК.
Ето защо обжалваното разпореждане следва
да се отмени, а делото – да се върне на Старозагорски окръжен съд за
произнасяне по направеното от „Ю. Б.“ АД искане за заплащане на сторените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2017 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора разноски.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 153 от 04.05.2020 г., по т. д. № 155 по
описа за 2018 г на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е оставен без
разглеждане предявения от „Ю. Б.“ АД против Г.Х. В. и Р.Х.С. иск за заплащане
на претендираните в заповедното производство по ч.гр.д. № 193/2017 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора разноски, от които: сумата 2637.91 лева –
адвокатско възнаграждение, сума от 15 лева – държавна такса за частна жалба и
сумата от 1112.17 лева – държавна такса за частна жалба, като недопустим.
ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за произнасяне по направеното от „Ю.
Б.“ АД искане за заплащане на сторените в заповедното производство по ч.гр.д. №
193/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: