РЕШЕНИЕ
№ 19947
гр. ..., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20251110115704 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 338,56 лева,
представляваща непогасено регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на ул. „...“, с включени
разноски по определянето му в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /18.03.2025 г./ до окончателното изпълнение на задължението.
Ищецът ..., ЕИК: ..., излага, че на ... г., в района на гр. ..., на ул. „...“, на стръмния
участък, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ...,
управляван от М. Г. Т., и лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., собственост на ... ...,
управляван от Г. С. Ч., като съгласно изготвения двустранен констативен протокол за ПТП,
виновен за ПТП е водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № .... Навежда, че лек
автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., е застрахован при ищеца по договор за
имуществено застраховане „Автокаско”, а собственикът на лек автомобил с марка и модел
„...“, с рег. № ..., е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът
сочи, че е образувал щета № ... във връзка с инцидента, вредите са описани от експерти на
дружеството и за възстановяването на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 313,56 лева. Поддържа, че във връзка с
ликвидацията на преписката е реализирал обичайни разноски в размер на 25,00 лева. Излага
твърдения, че ответникът не е възстановил претендираната сума в общ размер на 338,56
лева, въпреки връчената му извънсъдебна покана. Моли за уважаване на иска. Претендира
1
разноски.
Ответникът ..., ЕИК: ..., поддържа становище за неоснователност на предявения иск.
Не оспорва, че „...“ на автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., е застрахована при същия.
Оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ при ищеца към датата на процесното ПТП за увредения автомобил. Не оспорва
изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
както и причинната му връзка с претендираните вреди. Прави възражение за изключителна
вина на водача на увредения автомобил за настъпването на вредоносния резултат, твърдейки
че същият не е спазил необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил „...“.
Евентуално навежда, че приносът на водача на лек автомобил с марка и модел „...“ е
преобладаващ за настъпването на произшествието. Поддържа, в случай че се докаже
основанието на иска, че действително причинените вреди в резултат от инцидента са в по –
нисък размер, а не този заявен от ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
В представения по делото двустранен протокол от ... г. участниците в ПТП – М. Г. Т.,
като водач на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., и Г. С. Ч., като водач на лек
автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., са удостоверили, че на посочената дата, при
движение в гр. ..., между тях е реализирано ПТП. От описания от участниците в ПТП
механизъм и изготвената скица на пътната обстановка при ПТП е видно, че водачът на лек
автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., потегля назад и реализира ПТП с намиращия се
зад него и извършващ маневра за завой надясно лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. №
..., при което са причинени щети и на двете превозни средства, като лек автомобил с марка и
модел „...“, с рег. № ..., е увреден в областта на предната броня.
Констатациите в протокола се потвърждават в пълна степен от дадените по делото от
водача Г. С. Ч. свидетелски показания. От изложеното от свидетеля се установява, че лек
автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., се е движел в гр. ..., като на едно кръстовище
водачът му е предприел маневра за завой надясно, по улица със значителен наклон на
изкачване, при което двигателят на автомобила е изгаснал, превозното средство е потеглило
назад и е реализирало произшествие с намиращия се зад него и управляван от свидетеля лек
автомобил с марка и модел „...“, с рег. № .... Установява се, че преди двигателят на лек
автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., да изгасне, между него и автомобила,
2
управляван от свидетеля, е имало разстояние от около четири, пет метра. Установява се, че
лек автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., е имал повреда, вследствие на която се е
случвало да изгасва, което обстоятелство е споделено на свидетеля от водача на лек
автомобил „...“. Установява се, че водачът на лек автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ...,
се е опитал да предотврати произшествието, като в момента, в който лек автомобил с марка
и модел „...“ е потеглил назад, водачът на лек автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., е
придвижил автомобила също назад, но е спрял, защото зад него е имало друго превозно
средство, с което е щял да настъпи сблъсък. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
логични, ясни и изцяло кореспондиращи с останалите доказателства, приети по делото.
Свидетелят безпротиворечиво разказва за обстоятелствата, при които е настъпил инцидента,
като очевидец и участник в него, като същевременно няма данни същият да е заинтересован
от изхода на делото.
По делото е изслушано заключение на съдебно – автотехническа експертиза, изводите
на което потвърждават удостоверения от водачите и потвърден от свидетеля механизъм на
настъпване на произшествието
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Водачите са длъжни и да поддържат изправни
управляваните от тях пътни превозни средства, респективно не следва да ги управляват до
отстраняване на възникнала повреда или неизправност в тях, която застрашава
безопасността на движението (арг. от чл. 101, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП). В случая водачът на лек
автомобил с марка и модел „...“ не е осъществил достатъчно контрол върху управляваното
превозно средство, при съзнание и за наличие на техническа неизправност в него, като освен
това е допуснал превозното средство да е в движение при наличие на повреда, която
очевидно застрашава сигурността на останалите участници в движението. С това си
поведение този водач е станал единствена причина за настъпване на произшествието и на
вредите от него.
По делото не са ангажирани доказателства за установяването на фактите, с които
ответникът е обосновал възраженията си за изключителен принос, евентуално
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил с марка и
модел „...“, с рег. № .... Поради това, тези възражения остават недоказани.
Видно от заключението на съдебно - автотехническата експертиза, вещото лице е
съпоставило представения механизъм с щетите в описа на застрахователя, сравнявайки
последните и с отразените в двустранния протокол за ПТП видими увреждания, като така е
достигнало до категоричния извод, че щетите по лек автомобил с марка и модел „...“, с рег.
№ ..., се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на ... г.
произшествие в гр. ....
С оглед становището на страните, съдът е приел с неоспорения по делото окончателен
доклад за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, че за лек
автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., към датата на процесното събитие – ... г., има
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, и че
3
застрахователното обезщетение в размер на 313,56 лева е изплатено от ищеца на
собственика на увредения лек автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., в изпълнение на
договорното му задължение по застраховка „Автокаско“.
Ответникът е оспорил съществуването на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ при ищеца към датата на процесното ПТП за лек
автомобил с марка и модел „...“, с рег. № .... Във връзка с направеното възражение, съдът
приема следното.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ –
„абсолютни търговски сделки“, чиито търговски характер произтича от изричната норма на
чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от
връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е търговска сделка, по
отношение на договора за застраховка намира приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ,
според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга
форма само в случаите, предвидени в закон. Такава специална правна регламентация
относно формата на застрахователния договор се съдържа в Част Четвърта на КЗ. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 344, ал. 1 КЗ, застрахователният договор се сключва
писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. В чл. 345 КЗ е
посочено и задължителното съдържание на застрахователния договор. Анализът на
посочените разпоредби налага извод, че предвидената в закона писмена форма е условие за
действителността на този договор, а не за неговото доказване.
По делото не е представена застрахователната полица, подписана от страните, в която
да е обективиран договор за застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил, но те са
изпълнили задълженията си по него – по делото не се спори, че дължимата застрахователна
премия е платена, а след настъпването на процесното ПТП застрахованият е предявил
уведомление за щета, като е получил определеното му от застрахователя обезщетение,
поради което съдът приема, че договорът не е нищожен поради липса на форма, а е породил
желаните от страните правни последици по смисъла на чл. 293 ТЗ. От поведението на
страните може да се направи категоричен извод, че те не са оспорвали действителността на
изявлението по сключване на застрахователния договор по смисъла на чл. 293, ал. 3 ТЗ,
поради което е санирана липсващата форма за действителност на договора.
В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на
сделката, изисква, по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ, оспорване на действителността на сделката и
то от страна по същото, а не от трето лице. Или нищожността, при неспазване на
изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението. В случая, застраховката не е нищожна в отношенията между ищеца и
собственика на застрахования автомобил, макар и да няма представена двустранно
подписана полица по делото, тъй като от поведението и позициите на страните, въз основа
на доказателствата по делото, следва, че страните не са оспорвали действителността й.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ забраната за позоваване на нищожността на
договора е по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на
действието на изявленията по сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва
оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора.
Случаите, в които трети лица, могат да се позоват на относителна недействителност
на един договор, са изрично и изчерпателно посочени в закона – чл. 135 ЗЗД, чл. 646 и 647
ТЗ, като посочената хипотеза не е между тях. След като действието на договора е санирано с
конклудентни действия от страните по него по смисъла на чл. 293, ал. 3 ТЗ, счита се по
отношение на всички трети лица, че същият е валидно възникнал и породил желаните от
страните правни последици. Последващо позоваване на изначална висяща недействителност,
която е вече санирана, е правно ирелевантно предвид наличието на изрично предвидената в
чл. 293, ал. 3 ТЗ оборима презумпция.
Следва да се посочи и че самият ищец, с удостоверение на л. 7 от делото, признава
оспореното облигационно правоотношение.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице сключен договор за застраховка „Каско
на МПС“ по отношение на увреденото МПС със срок на валидност, включващ датата на
настъпване на застрахователното събитие.
Плащането има погасителен ефект спрямо задължението по застраховка „Каско на
МПС”, доколкото е довело до отстраняване на щетите, възникнали при реализиране на
покрит по тази застраховка риск.
От изложеното съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на
лек автомобил с марка и модел „...“, с рег. № ..., е извършил виновно противоправно деяние,
в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена
застраховка автомобил, като ищецът е платил обезщетение в горепосочения размер.
Следователно искът е доказан по основание.
Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но
не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско” /плащането
на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три
стойности, за да се определи, в какъв размер в случая е възникнал регресният дълг. В случая
заключението на съдебно – автотехническата експертиза е определило сумата 463,75 лева,
изчислена на база средни пазарни цени, като това е размерът на действителните вреди,
поради което и регресното вземане е възникнало до размера на платеното застрахователно
обезщетение от 313,56 лева, заедно с 25,00 лева вземане за ликвидационни разноски /съдът
приема, че сумата от 25,00 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ/, или общо за сумата
338,56 лева. Доколкото искът е предявен до този размер, същият се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
5
По разноските:
Ищецът претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени, с оглед изхода
на делото, в общ размер от 630,00 лева, съгласно представен списък за разноските на л. 66
от делото /държавна такса, депозити за САТЕ и свидетел и юрисконсултско възнаграждение/
и представени доказателства за сторени такива.
Предвид изхода на спора, на ответника не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., бул. „...“ ..., ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ул. „...“ ..., на
основание чл. 411 КЗ, сумата 338,56 лева, представляваща неизплатено регресно вземане за
изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за претърпени щети по лек автомобил с
марка и модел „...“, с рег. № ..., /щета № .../ от застрахователно събитие, настъпило на ... г. в
гр. ..., на ул. „...“, с включени разноски по определянето му в размер на 25,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.03.2025 г./ до окончателното
изпълнение на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 630,00 лева,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски в исковото производство пред
първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6