РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Бургас, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500510 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 308/24.10.2024 год. по гр.д. № 26/2024 год. по описа
на Окръжен съд-Сливен е осъден Г. М. М. с ЕГН ********** от гр. С., кв.
“Д.“ *-*-** ДА да заплати на К. С. С. с ЕГН ********** със съдебен адрес
гр. С., ул. “Р.“ № **, офис * сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод нанесена средна
телесна повреда на 25.05.2021 г. в гр.Сливен в заведение „Чамбао“, ведно със
законната лихва, считано от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлена исковата претенция до пълния
претендиран размер от 30 000 лева. Осъден е Г. М. М. с ЕГН ********** от
гр. С., кв. “Д.“ *-*-** да заплати на К. С. С. с ЕГН ********** със съдебен
адрес гр. С., ул. “Р.“ № **, офис * сумата в размер на 1627 лева -
възнаграждение на адвокат, представляваща деловодни разноски. Осъден е К.
С. С. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., ул. “Р.“ № **, офис * да
заплати на Г. М. М. с ЕГН ********** от гр. С., кв. “Д.“ *-*- ** сумата в
размер на 2033 лева - възнаграждение на адвокат, представляваща деловодни
разноски. Осъден е Г. М. М. с ЕГН ********** от гр. С., кв. “Д.“ *-*-** да
заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 400 лева и
възнаграждение на вещото лице в размер на 450 лева.
Постъпили са въззивна жалба и допълнение към въззивната
жалба от името на Г. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
община С., област С., кв. „Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, подадени чрез
1
упълномощен процесуален представител адвокат М. М. Г. - **АК, от които се
установява, че решението е обжалвано изцяло в неговите осъдителни
части за сумата от 10 000 лв.
В първоначално депозираната въззивна жалба се твърди, че в
обжалваните части, включително в частта за разноските /при извършено
изрично уточнение с допълнението към въззивната жалба, че обжалването в
тази част няма характера на молба по чл.248 от ГПК/, решението е неправилно
тъй като е необосновано, постановено при неправилно тълкуване на
материалния закон във връзка с установените факти и събраните
доказателства в хода на делото, като присъденото обезщетение е прекомерно,
и не отговаря на установените със свидетелските показания и приетата
съдебна експертиза обективни обстоятелства. Във въззивната жалба е заявено,
че съдът не е следвало да кредитира свидетелските показания на родителите
на ищеца - заинтересовани от изхода на делото и необосновано е приел, че той
е изпитвал силни болки от нанесената му от ответника травма, който извод на
съда според въззивника се опровергава от заключението на вещото лице,
сочещо „болки със среден интензитет, нищо нетипично“. Твърди се, че съдът
не се е съобразил с критериите по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедливо
обезщетение, поради което в противоречие с допустимите доказателства е
определил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който
според ответника следва да е в рамките на не повече от 2000 лв. Възразено е и
срещу присъдените съдебни разноски в полза на ищеца. След уточнение на
въззивната жалба с допълнението към нея въззивникът твърди извършено
от окръжния съд съществено нарушение на процесуалните права, изразяващо
се в допуснати от съда доказателства - двама свидетели при довеждане, за
установяване на твърденията на ищеца, без това да е поискано от него. Твърди
се, че по този начин е нарушен принципа на равнопоставеност на страните,
като на едната страна не само са дадени указания за представяне и ангажиране
на доказателства, а са допуснати доказателства, без това да е поискано.
Първоначалното искане за намаляване на размера на обезщетението е
променено, като е заявено, че решението се обжалва до пълния размер от
10 000 лв., респ. - направено е искане решението да бъде отменено изцяло и
делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Окръжен съд -
Сливен. Алтернативно е направено искане решението в обжалваните части да
бъде отменено като неправилно, а исковата претенция на ищеца да бъде
изцяло отхвърлена. Не са заявени доказателствени искания. Поискано е
присъждане на съдебните разноски.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба и
допълнението към нея от насрещната страна – ищецът по делото К. С. С.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване в обжалваните части и е
ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Сливенският окръжен съд се е
произнесъл по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл.45 от ЗЗД, вр. чл.52 от ЗЗД и по претенция за законна
лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която исковата
2
претенция за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над
10 000 лв. до първоначално претендирания размер от 30 000 лв.
В открито съдебно заседание на въззивния съд, въззивникът чрез
процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решението в обжалваната част е постановено по предявения от К. С. С.
ЕГН ********** срещу Г. М. М. ЕГН **********, иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., от които предмет
на разглеждане от въззивния съд е сумата от 10 000 лв. - претърпени болки и
страдания от деликт - виновно причинена от Г. М. М. на К. С. С. средна
телесна повреда – счупване на челюст, с което е затруднено дъвченето и
говоренето, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
деликта – 25.05.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
Твърди се, че с влязла в сила присъда по НОХД №861/2022 год. на РС-
Сливен, изменена в частта за наказанието с решение по ВНДОХ № 481/2023
год., ответникът Г. М. е признат за виновен, че на 25.05.2021 г. в гр. Сливен в
заведение „Чамбало“ причинил на ищеца С. на ** години, от гр. С., чрез удар
в долната му челюст със свита в юмрук ръка средна телесна повреда
изразяваща се в счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето,
с което е осъществил състава на престъпление по чл.129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Твърди се, че в резултат на травматичното увреждане ищецът е претърпял
оперативно лечение, имал е интензивни болки непосредствено след травмата
и по време на болничното лечение, неудобства в периода на зарастване на
челюстта и затруднения при хранене и говорене, поради което ответникът
следва да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
размер определен съгласно критериите за справедливо обезщетение по чл.52
от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от момента на деликта, до
окончателното плащане на сумата.
Пред въззивния съд ответникът първоначално поддържа възражението
направено с отговора на исковата молба за прекомерност на размера на
претендираното обезщетение, като счита, че справедливото обезщетение е в
размер на 2000 лв., но предвид направеното допълнение, пред настоящия съд
се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част и за цялостно
отхвърляне на исковата претенция, поради допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения.
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустим иск, решението в обжалваната част е
допустимо.
Видно от приложеното НОХД № 861/2022 год. на РС-Сливен с влязла в
сила присъда, изменена в частта за наказанието с решение по ВНДОХ №
481/2023 год., ответникът Г. М. М. е признат за виновен в това, че на
25.05.2021 год. в гр. Сливен в заведение „Чамбало“ причинил на ищеца К. С.
3
С., от гр. С., чрез удар в долната му челюст със свита в юмрук ръка среда
средна телесна повреда изразяваща се в счупване на челюст, което
затруднява дъвченето и говоренето, с което е осъществил състава на
престъпление по чл.129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От заключението на приетата от окръжния съд съдебномедицинска
експертиза изготвена от вещо лице Р. - неоспорена от страните по делото се
установява, че ищецът е постъпил за лечение на третия ден след нанесения му
от ответника удар - на 28.05.2021 година и е опериран под местна анестезия в
МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД в град С. в същия ден, предвид
относителната спешност на състоянието му. Клинично и рентгенологично е
била установена фрактура на долната челюст билатерално - вляво в областта
на ъгъла и вдясно около зъб 45. Типичен ход на фрактурната линия вдясно -
спускаща се косо назад към долночелюстния ръб. Вляво фрактурната линия е
била в областта на мускулния маншон на долночелюстния ъгъл, който е
формиран от масетериалния и медиалния птеригоиден мускул. Липсвала е
значителна дислокация, имало е минимална патологична подвижност на
фрагментите. Не са констатирани промени в областта на кожата на лицето и
шията с изключение на слабо изразен оток в областта на долночелюстния ръб
вдясно. Не са констатирани кръвонасядания и промени в цвета на кожата и
лигавиците в устната кухина. Установено е затруднено дъвчене, а при опит за
отваряне на устата са се усещали крепитации /специфичен шум/. Имало е
слабо изразена болка, предимно вдясно, при палпация и притискане на двете
зъбни редици. Съотношенията между зъбите на горна и долна челюст са били
нормални, липсвали са отклонения в оклузията. Отварянето на устата е било
ограничено до 3,5 сантиметра при норма от 4,5 сантиметра. Вещото лице
сочи, че на операцията под местна анестезия извършена на 28.05.2021 год. на
ищеца са поставени осем винта за междучелюстна фиксация - четири от тях
на долна челюст и още четири - на горна челюст. Била е осъществена
стабилна междучелюстна фиксация с лигатурна тел, двете зъбни редици са
били фиксирани в нормални оклузални съотношения. Оздравителният процес
от операцията, която е отнела около час, е протекъл в рамките на 48 часа, без
усложнения. По време на оздравителния период на фрактурата, като
оздравяването на счупването на челюстта нормално е за 30-40 дни, са се
увеличили стойностите на плаковите индекси, поради затрудненията по
отношение на нормалната устна хигиена, тъй като фиксиращите
приспособления са попречили на почистването на зъбната плака, а
фиксирането на зъбните редици е направило това почистване невъзможно в
много участъци на съзъбието. Междучелюстната фиксация е била свалена
след тридесет дни на 29.06.2021 под местна анестезия, като не са били
установени никакви патологични промени в областта на лицевия череп и
шията. Болният е изписан клинично здрав. Имал е затруднения в отварянето
на устата за около седем дни след премахването на междучелюстната
фиксация, което е в границите на нормата и се смята за нормален
оздравителен процес. При премахването на междучелюстната фиксация
болният е нямал оплаквания и промени в областта на меките тъкани, а
оклузалните съотношения са били в норма. При прегледа на ищеца от вещото
лице – около 3 години след инцидента, е констатирало, че пострадалият е
възстановен напълно от прекараната травма още в момента на сваляне
4
на фиксацията на 29.06.2021. Към тази дата не са били открити патологични
процеси в лицево-челюстната област, анатомично и функционално тъканите
са били в границите на физиологичната норма. От обясненията на вещото
лице при разпита в открито съдебно заседание става ясно, че през времето на
междучелюстната фиксация с винтове и лигатурна тел /което при ищеца е
продължило 30 дни/ храненето е силно затруднено, ищецът е нямал
възможност за отваряне на устата и за извършване на дъвкателна дейност,
поради което храненето е било със сламка, само на пасирани храни. Говорът
му също е силно затруднен. Вещото лице сочи, че понякога възпалителния
процес е много болезнен, понякога е със среден интензитет, а понякога
отсъства. Уточнява, че премахването на фиксацията под местна анестезия се
извършва като се срязва лигатурната тел и се развинтват винтовете. Тази
операция също е болезнена, а оздравителният процес след нея настъпва в
рамките на няколко дни /в писменото заключение са посочени седем дни/. При
разпита в съдебно заседание вещото лице е посочило, че според него болката
при ищеца е била със среден интензитет, като не си спомня точно колко винта
са били поставени на ищеца - четири или шест или повече.
Въззивният съд не споделя възраженията на въззивника за допуснато
съществено процесуално нарушение от окръжния съд с дадените към ищеца
указания с определението от закрито заседание от 11.03.2024 год. - за
ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията му по исковата молба,
чрез представяне на медицинската документация във връзка с проведеното
лечение и чрез разпит на свидетели за установяване на твърденията на ищеца
за претърпените болки и неудобства. С исковата молба ищецът не е направил
искания за ангажиране на доказателства в подкрепа на твърденията си
изложени в нея относно релевантните за спора обстоятелства, за които той
носи тежестта на доказване. Дадените от окръжния съд указания към
ищеца за ангажиране на доказателства в подкрепа на твърдените от него
обстоятелства са изцяло в задълженията и правомощията на съда по
чл.146 ал.2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба съдът указва на страните за
кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, като точно това е
направил окръжният съд с обжалваното определение. По повод искането с
допълнението към въззивната жалба за цялостна отмяна на решението поради
соченото процесуално нарушение – недопустимо събиране и кредитиране на
свидетелски показания, следва да се има предвид, че дори
първоинстанционният съд недопустимо да е събрал свидетелски показания и
да ги е кредитирал в отклонение от процесуалните правила /което в случая не
е така/, такова процесуално нарушение не би могло самостоятелно да доведе
до цялостна отмяна на решението от въззивния съд и връщане на делото на
окръжния съд за разглеждането му от друг състав. Като втора инстанция по
същество, дори след отмяна на решението на окръжния съд, въззивният съд
няма правомощия да върне делото, а следва да реши спора въз основа на
останалите ангажирани по делото валидно събрани доказателства.
Предвид изложеното по-горе въззивният съд приема свидетелските
показания на водените в първото по делото съдебно заседание от ищцовата
страна двама свидетели – В. С. и С. С. – съответно майка и баща на ищеца, за
валидно събрани. По отношение на изложеното от свидетелите по
релевантните въпроси, въззивният съд намира, че следва да бъде дадена вяра
5
на свидетелските показания на майката и бащата на ищеца в частта, в която са
в съответствие със заключението на вещото лице по медицинската експертиза.
Свидетелката С. сочи, че след случката на 25.05.2021 год. два дни синът е
имал болки в челюстта, но е търпял. След като направили снимка се оказало,
че челюстта е счупена и веднага го оперирали. След операцията ищецът бил с
винтове и обездвижена горна и долна челюст, а две седмици след операцията
бил на обезболяващи. Наложило се свидетелката да си вземе отпуск за да
помага на сина си при храненето - 40 дни той можел да се храни само със
сламка и да приема само пасирани храни и сокове. Свидетелят С. сочи също,
че за 40 дни, в които е продължило лечението на ищеца, той не е можел да
говори и не можел да се храни нормално. Майка му се грижела за него и го
хранела със сламка, говорел през зъби, а първите около 10 дни след
операцията имал по-интензивни болки и пиел лекарства. Според майката на
ищеца – свидетелката С.а, през този период болките на сина й са били
невероятни, като за тях е приемал течен аналгин и други лекарства. Горните
показания на свидетелите С.и по никакъв начин не се опровергават от
свидетелските показания на свидетелите Ж. С. и П. А., които са от
приятелския кръг на ответника и които сочат, че са видели ищеца в деня на
инцидента и на следващия ден. Ищецът бил навън с приятели и според тях
изглеждал и се държал нормално. Установи се по делото, че два дни след
инцидента ищецът е имал болки, но не е предполагал счупване на челюстта и
не е посетил лекар, до момента в който такова счупване не е било показано на
направената снимка и не е предприето оперативно болнично лечение. По
данните от медицинската експертиза, именно извършената междучелюстна
фиксация с осем винта и лигатурна тел е усилило болковия синдром при
ищеца за период около 10 дни, както и след това при свалянето на винтовите и
телта, за период от около 7 дни.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая е установено виновно
противоправно поведение на ответника по делото в резултат на което е
причинена средна телесна повреда на ищеца по делото, поради което искът с
правно основание чл.45 от ЗЗД е доказан по основание.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на телесни повреди са видът и характерът
на увреждането, начинът на извършването и обстоятелствата при които е
извършено, причинените морални страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, осакатявания, загрозявания и др.
Икономическата конюнктура в страната към момента на деликта е
6
спомагателен критерий.
Към момента на процесния деликт минималната работна заплата в
страна е била 650 лв., а средната работна заплата- 1525 лв. По делото се
установи, че към този момент ищецът е бил на ** години, имал е нормален
битов и социален живот, като телесното увреждане представляващо средна
телесна повреда му е причинило физически и душевни болки и страдания за
период около 40 дни след първата оперативна интервенция, отразило се е на
нормалния му ритъм на живот, на неговия бит и на социалния му живот,
създало му е проблеми и неудобства при обслужването, храненето и
говоренето, по начина описан по-горе. По отношение на спорния въпрос
поставен с въззивната жалба за характера и интензитета на болките на ищеца в
оздравителния период, както вещото лице, така и родителите му сочат, че той
е изпитвал по-интензивни и силни болки около 10 дни след междучелюстната
фиксация, през който период за болките е приемал и обезболяващи
медикаменти. Дали тези болки са били със силен или среден интензитет, не би
могло да се определи със сигурност предвид обстоятелството, че това е
субективно и индивидуално усещане, но съществено е, че ги е имало и за
периодите посочени по-горе, тези болки са били интензивни. Тъй като вещото
лице при изразеното становище относно силата на болките като средни при
ищеца е уточнило, че не си спомня подробности за процесния случай, съдът
счита, че в това отношение следва да се вземат предвид и свидетелските
показания на майката на ищеца, която за периода е била неотлъчно до сина си
и има най-точни възприятия за начина по който той се е чувствал. Ето защо,
при комплексния анализ, настоящият съд приема, че в периода около 10 дни
след първата оперативна интервенция ищецът е имал интензивни, средни до
силни болки, като болки с по-висока интензивност е имал и след
премахването на междучелюстната фиксация, за период от седем дни, а за
целия възстановителен период, поради затрудненията при храненето и
говоренето е претърпял съществени ограничения в нормалния начин на
живот.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното по-горе, споделя приетото
от окръжния съд, че сумата от 10 000 лв. е справедлив размер по смисъла
на чл.52 от ЗЗД за обезщетение на претърпените от ищеца нематериални
вреди, като не споделя възражението на въззивника, че този размер е
прекомерен. Пълното възстановяване на ищеца след изтичане на
възстановителния период и липсата на данни за влошено психическо и
емоционално състояние са отчетени от окръжния съд при отхвърлянето на
първоначално заявената претенция от 30 000 лв., за размера над 10 000 лв.,
поради което тези обстоятелства не следва да бъдат отчитани отново от
настоящия съд.
Предвид горното искът е основателен за сумата от 10 000 лв., която
сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца ведно със
законната лихва. На осн. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД законната лихва
следва да се присъди от момента на деликта - 25.05.2021 год. до окончателното
плащане на главницата.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Сливенският окръжен съд е
постановил правилно решение в обжалваната част, което следва да бъде
потвърдено от настоящия съд в тази част.
7
Тъй като въззиваемият не е представил доказателства за направени пред
въззивния съд разноски, такива не му се следват.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 308/24.10.2024 год. по гр.д.№ 26/2024
год. по описа на Окръжен съд-Сливен, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8