№ 10665
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110162491 по
описа за 2022 година
Л. Н. Г. е предявил срещу „.... ЕАД установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че не дължи сумата от 1007,64 евро, представляваща лизингово
възнаграждение за периода 04.2009 г. - 10.07.2009 г., сумата от 564,26 евро, представляваща
мораторна лихва за периода 06.03.2009 г. - 10.07.2009 г., дължима съгласно ..., чл. 6.1 от ....
№ 5662 от 28.08.2007 г., както и сумата от 297,33 лева, представляваща неплатен данък
МПС за 2009 г., ведно със законната лихва от 25.03.2011 г. до окончателното плащане, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на СРС,
72 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е титуляр на следните погасени по давност вземания,
произтичащи от изпълнителен лист от 31.08.2012 г., издаден по гр. д. № 12872/2011 г. на
СРС, 72 състав, а именно: сумата от 1007,64 евро, представляваща лизингово
възнаграждение за периода от 04.2009 г. - 10.07.2009 г., сумата от 564,26 евро,
представляваща мораторна лихва за периода 06.03.2009 г. - 10.07.2009 г., дължима съгласно
..., чл. 6.1 от .... № 5662 от 28.08.2007 г., както и сумата от 297,33 лева, представляваща
неплатен данък МПС за 2009 г. Излага, че въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело № 20227230400257 на ...., като с покана за доброволно
изпълнение ищецът бил поканен да заплати олихвяема сума в размер на 297,33 лева от
25.03.2011 г. и сумата в размер на 1970,77 лева, която към момента на получаване на
поканата била в размер на 2608,36 лева, неолихвяема сума в размер на 1368,08 лева, както и
такси и разноски, като към 11.07.2022 г. общото задължение възлизало на 7058,82 лева.
Излага, че изпълнителният лист бил издаден въз основа на съдебно решение, поставено по
гр. д. № 12872/2011 г. на СРС, 72 състав, с което ищецът, в качеството си на ЕТ, бил осъден
да заплати на ответника процесните суми. В исковата молба се твърди, че първоначално
1
било образувано изпълнително дело № 20127230400323 на ...., което било перемирано и
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 17.05.2022 г. Твърди, че последното
валидно изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнително дело е
изпращане на запорно съобщение на 04.12.2013 г., като след това други действия не са
предприемани. В тази връзка счита, че е налице основание за прекратяване на
новообразуваното изпълнително дело, тъй като процесните вземания по изпълнителния лист
са с изтекла петгодишна погасителна давност и принудително изпълнение за тях не може да
бъде предприето.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че въз основа на процесния
изпълнителен лист са образувани сочените от ищеца изпълнителни дела. Счита, че
двугодишната погасителна давност, съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е
започнала да тече от датата на постановяване на ТР от 26.06.2015 г., с оглед на което едва на
26.06.2017 г. е настъпило основание за прекратяване на изпълнителното дело от 2012 г.
Заявява, че след изтичането на този преклузивен срок започва да тече петгодишният
давностен срок за процесните вземания, поради което давността за тези задължения
следвало да изтече на 26.06.2022 г. Отделно посочва, че ответникът е подавал молби за
предприемане на изпълнителни действия след 26.06.2015 г., с оглед на което давностният
срок отново бил прекъсван.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
2
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 31.08.2012 г., издаден по гр. д. № 12872/2011 г. на
СРС, 72 състав, с който ЕТ „Л. Н. Г.“ е осъден да заплати на „.... ЕАД на основание чл. 342,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по ....№ 5662/28.08.2007 г. сумата от 1007,64 евро,
представляваща дължимо лизингово възнаграждение за периода 04.2009 г. - 10.07.2009 г.,
сумата от 564,26 евро, представляваща мораторна неустойка за периода 06.03.2009 г. -
10.07.2009 г., дължима съгласно ..., чл. 6.1 от .... № 5662 от 28.08.2007 г., сумата от 297,33
лева, представляваща неплатен данък МПС за 2009 г., ведно със законната лихва от
25.03.2011 г. до окончателното плащане.
Въз основа на него на 28.06.2013 г. е образувано изп. д. № 20127230400323 на ..... С
молбата за образуване на делото от 02.10.2012 г. взискателят е поискал да се пристъпи към
принудително изпълнение чрез налагане на запор или възбрана върху движими или
недвижими вещи на длъжника, както и налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника. На 04.12.2013 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения за налагане на запор на
вземанията на длъжника по банковите му сметки.
Не се установява в рамките на двугодишния период от изпращане на запорни
3
съобщения на 04.12.2013 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до
прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва, че изп. д. № 20127230400323 на .... се е
прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 04.12.2015 г. (с изтичането на
две години) преди ЧСИ да го прекрати с постановление от 19.04.2022 г.
По образуваното изп. д. № 20227230400257 г. на ...., образувано въз основа на същия
изпълнителен лист от 31.08.2012 г., с молбата за образуването му от 18.05.2022 г.
взискателят е поискал да се пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на запор
или възбрана върху движими или недвижими вещи на длъжника. Не са извършвани други
изпълнителни действия от естество да прекъснат давността.
Извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като
даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това /решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/. Ето
защо с образуването на изп. д. № 20127230400323 на .... давността за вземанията по
изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата
на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание
чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва
да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена
с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от
26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения
на ищеца за изтекла погасителна давност.
След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ и поради това
висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за
извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и
предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за
прилагане на нови изпълнителни способи.
Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия следва да
се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни
действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не
приложи правилата на чл. 129 ГПК /решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на
ВКС/. В случая част от поисканите от взискателя изпълнителни действия не са фактически
извършени, но не се установява причините за това да са свързани с волята на кредитора.
Поради това съдът приема, че исканията за извършване на изпълнителни действия имат
прекъсващ давността ефект.
4
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗЗдр. (ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „д.в.“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително
погасителната давност е била спряна по силата на закона.
В обобщение съдът приема, че до 26.06.2015 г. давността е била спряна, а след това с
поисканите и извършени изпълнителни действия давността е прекъсната отново на
18.05.2022 г., като в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. тя е била спряна по силата на
закона. Следователно новата 5-годишна давност, която е приложима в случая, доколкото се
касае за вземания, произтичащи ...., които не са периодични вземания съгласно ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, е изтекла на 03.09.2020 г.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 31.08.2012 г. изпълнителен лист, са
се погасили по давност, поради което и предявения отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени от ищеца в настоящото производство, а именно в
размер на 282,35 лева държавна такса и 750 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Н. Г., ЕГН **********, срещу
„.... ЕАД, ЕИК ... иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Л. Н. Г. не дължи „.... ЕАД сумата
от 1007,64 евро, представляваща лизингово възнаграждение за периода 04.2009 г. -
10.07.2009 г., сумата от 564,26 евро, представляваща мораторна лихва за периода 06.03.2009
г. - 10.07.2009 г., дължима съгласно ..., чл. 6.1 от .... № 5662 от 28.08.2007 г., както и сумата
от 297,33 лева, представляваща неплатен данък МПС за 2009 г., ведно със законната лихва
от 25.03.2011 г. до окончателното плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от
31.08.2012 г. по гр. д. № 12872/2011 г. на СРС, 72 състав, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА .... ЕАД, ЕИК ... да заплати на Л. Н. Г., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1032,35 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
5
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6