РЕШЕНИЕ
№404/29.05.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в
открито заседание на двадесет и седми април, две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..................……………………………..и в
присъствието на прокурор….…….......……………………………...........……………………………..като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 237 по описа за 2023 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от ЕТ „Д. Д.- Г“- Димитровград, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-429-0116771/21.12.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна Дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, потвърдена с Решение №ГДФК-30/24.01.2023г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна, а в частта за продължителността на срока, за който се налага ПАМ – 14 дни, за немотивирана. В заповедта били посочени общи теоретични положения, но не и конкретните факти и обстоятелства, които в случая били взети предвид при преценка на тежестта на конкретното нарушение, с цел правилното обосноваване на определения в заповедта срок за запечатване на обекта. Оспорващият не счита, че посочените в заповедта обстоятелства обосновават точно и ясно тежестта на конкретното извършено нарушение и са показателни за степента на засягане на държавния и обществен интерес от конкретно констатираното нарушение по време на проверката, което било неиздаване на касова бележка за извършена контролна покупка на обща стойност 13,00 лв. Макар това деяние само по себе си да представлявало нарушение на наредбата, предвиждаща задължение на лицата, извършващи продажби на стоки и услуги в търговските обекти да регистрират чрез издаване на касова бележка от монтирано в обекта и регистрирано в НАП фискално устройство, всяка извършена продажба, за която плащането е в брой и да води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, то налагането на ПАМ „запечатване на обекта“ за определен срок, чиято максимална продължителност може да бъде 30 дни, задължавала административния орган да издаде заповед, в която да определи продължителността на срока, като в тази част същият следвало да мотивира това свое решение с конкретни обективни данни, а не с теоретични положения, както било в конкретния случай. Оспорващият сочи, че не можело като обстоятелство, мотивиращо продължителността на наложената ПАМ, което било показателно за тежестта на съответното нарушение, да се приеме констатираната към момента на проверката касова разлика, както и обстоятелството, че към момента на проверката не е имало все още отчетена продажба от обекта. Нито се твърдяло, нито било констатирано, че преди контролната покупка проверяващите са установили, че има и други направени от търговеца продажби, за които не е бил издаден ФКБ. Това, че обектът се намирал, пак според приходния орган, на атрактивно място с голям човекопоток, не можело да е доказателство, че преди конкретната контролна покупка има извършени и други продажби от обекта, които не са били маркирани. В случая можело да се приема за установено единствено, че е установена една продажба на обща стойност 13,00 лева, за която при получаване на парите в брой не е била издадена касова бележка от наличното в обекта ФУ, което е било в работен режим. Така че изводът на административния орган за системно немаркиране на продажби от обекта не бил подкрепен с никакви доказателства. Процесното нарушение се явявало първо за фирмата на търговеца, като същото до момента нямало констатирани други нарушения на посочената наредба, поради което неправилно било прието, че от страна на проверяваното лице, стопанисващо ТО, било налице трайно антифискално поведение, което мотивирало административния орган да определи срока на наложената ПАМ „запечатване“ на ТО да е именно 14 дни. Освен, че не била обоснована тежестта на конкретното нарушение, в заповедта не били посочени и какви са конкретните последици от това нарушение, които са взети предвид при определяне на продължителността на наложената ПАМ в случая. Срокът от 14 дни не бил никак малък, като през този период фирмата щяла бъде лишена от възможност да развива дейност в обекта, чрез която да реализира приходи и да покрива текущите си разходи, вкл. и да реализира приходи. Сочи се, че със затварянето на обекта, чрез прилагането на ПАМ, няма как да се предотврати извършеното нарушение – и извършената продажба от обекта щяла да си остане неотчетена с издаването на ФКБ. В случая при запечатването на търговския обект и невъзможността от същия да се извършва търговска дейност, труднопоправимите вреди щели да са повече за оспорващия. Твърди се, че преследваната с процесната ПАМ цел – да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетни приходи, няма как да бъде постигната именно със запечатването на търговския обект за определения в заповедта срок – 14 дни. Макар в случая формално да били налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл.186 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗДДС, то обжалваната заповед била необоснована, издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Моли се за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощник, който моли да бъде отменена оспорената заповед, респективно да се измени така определения срок, ако се приеме, че същият по никакъв начин не е обвързан и не е доказан от всички изложени съображения, а и от представените доказателства към преписката. Претендира се присъждане на разноски, съобразно представен списък.
Ответникът, в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.12.2022г. в 08.30ч. контролни органи от ЦУ на НАП, ГДФК, ОД Пловдив са извършили проверка на търговски обект – търговска маса №32 и №33 в сектор Г-2 на Неделен общински пазар Димитровград, стопанисван от ЕТ „Д. Д.– Г“ - Димитровград. Резултатите от същата са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) в обект Сер. АА №0116771 от 18.12.2022г. Видно от протокола, е била извършена контролна покупка на 2 бр. пакета с чорапи на обща стойност 13,00 лв., преди легитимация на проверяващите, като за направената покупка не е бил издаден фискален касов бон. След легитимация на проверяващите е бил изведен дневен отчет. Представен бил и опис на налични парични средства в размер на 80,00 лв. Констатирана била разлика в касовата наличност към момента на проверката в размер на 80,00 лв., като е отразено, че фактическата наличност на парични средства е 80,00 лв., а по данни от ФУ е 0,00 лв.
Екземпляр от съставения ПИП е бил връчен на присъствалите по време на проверката Д.Г.Д.– собственик и на Д.Г.К.– продавач-консултант.
Видно от Опис на налични парични средства в касата към момента на започване проверката, фактическата наличност на паричните средства е в размер 80.00 лв., а според отчета от ФУ – 0,00 лв. Посоченият опис е приложен към ПИП, приложени са също дневен отчет №000644 от 18.12.2022г. , Съкратен отчет на фискална памет от същата дата и други документи.
На 21.12.2022г. е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ вр. чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наредено запечатване на търговски обект – маса №32 и №33 в сектор Г-2 на Неделен общински пазар Димитровград и стопанисван от „Д. Д.Г“ ЕТ с посочен ЕИК и е забранен за срок от 14 (четиринадесет) дни достъпа до него на основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Прието е, че търговецът, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006г.) е допуснал нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ). Направен е извод, че ЕТ „Д. Д.Г“ не е издал съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, като е нарушен чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
На 22.12.2022г. на ЕТ е съставен АУАН за нарушение на чл3 от Наредба Н-18/13.12.2006г.вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Актът е връчен на Д. Д.собственик на ЕТ на същата дата.
ЗППАМ е връчена на Д. Д.на 03.01.2023г. Заповедта е обжалвана по административен ред, като с Решение №ГДФК-30/24.01.2023г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ Главна Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е връчено на Д.Г.Д.на 08.02.2023г.
Жалбата срещу ЗПАМ е подадена на 20.02.2023г. чрез административния орган.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед
№ ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Не се констатират допуснати съществени нарушения на формата на акта и административнопроизводствените правила при издаването му. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ.
От фактическа страна в заповедта е посочено, че при извършена на 18.12.2022 г., в 8.30 ч. проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - маса №32 и №33 в сектор Г-2 на Неделен общински пазар Димитровград и стопанисван от ЕТ „Д. Д.Г“, се констатирало, че търговецът, в качеството му на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г., не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената на 18.12.2022г. в 8.10ч. контролна покупка на два пакета чорапи на стойност 13.00 лв., платени в брой на Д. Д.от проверяващия орган С.Ч.преди легитимацията, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ /с посочени ИН и ИН на фискалната памет/, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. Посочено е, че извършеното нарушение се доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 80.00 лв между наличните парични средства и тези , маркирани във ФУ, както и от генерирания дневен отчет за деня на проверката, като нарушението води до неотразяване на приходи. Посочено е също, че установеното се потвърждава от ПИП серия АА №0116771 от 18.12.2022г., ведно с доказателства.
От правна страна заповедта се основава на разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС .
Съдът счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.
В чл. 186, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст правила за поведение.
Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
В съответствие със законовата регламентация на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Идентично задължение се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случая не е спорно, че жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и в тази връзка е задължен да регистрира и отчита извършваните от него услуги чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ. Безспорно е също, че от задълженото лице не е бил издаден ФКБ за извършената на 18.12.2022г. в 8.10ч. продажба на стойност 13,00 лв. , което се потвърждава от съставения ПИП серия АА №0116771/18.12.2022г., респ. от приложените към него доказателства. Така установеното сочи на неизпълнено от дружеството задължение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС , вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., респ. на извършено административно нарушение, наказуемо по реда на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
При безспорно установеното неспазване на реда и начина на издаване на документ за продажба, издаден по съответния ред за доставка/продажба е осъществена хипотезата по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и правилно при условията на обвързана компетентност е приложена ПАМ.
Независимо от
горното, съдът счита, определеният срок
от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него е незаконосъобразно
определен.
В тази насока
в заповедта са изложени обширни съображения, но в преобладаващата си част те
представляват общи изявления, без да се основават на
конкретни факти и обстоятелства. Единствените конкретни такива се отнасят до
местоположението на обекта, работното му време и характера на осъществяваната
дейност, както и установената фактическа
наличност в касата в размер от 80.00 лв, но те не са достатъчни да обосноват
определената продължителност на ПАМ от 14 дни.
Не става ясно как е направен извода за „организация в
търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство“ при
положение, че не се твърди ЕТ да е извършвал други нарушения в обекта за
предходен период и от същия вид, или други системни неспазвания на данъчното законодателство,
относно реда и начина на регистриране и отчитане на приходите от продажби. Посочените в
заповедта цели на ПАМ " да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране
на движението на стоки и на всички реализирани обороти“ са общо формулирани и
абстрактни. Освен това по никакъв начин не е отразено в заповедта каква точно промяна
в организацията на дейността в конкретния обект има предвид административният
орган, за да обоснове необходимостта от 14 - дневен срок за осъществяването
й.
Що се отнася до изложеното, че ако не бъде приложена
ПАМ, биха настъпили значителни или труднопоправими вреди за фиска, следва да се
посочи,че подобен мотив е относим към преценката дали следва да се допусне
предварително изпълнение на заповедта, каквото в случая не е разпоредено.
Бланкетното посочване за съобразяване срока на ПАМ с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразнитге практики в обекта, със значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение не изпълнява изискването за обосновка на определената продължителност на същата.
В заповедта за ПАМ липсва анализ за последиците от изпълнението на мярката по отношение на ЕТ, като е налице и липса на действително обосноваване на съразмерността между евентуалните щети, които ще бъдат нанесени на фиска /не е посочено в какъв размер биха могли да бъдат тези щети/ и предвидимите последици за търговеца. Съобразно регламентацията в ЗАНН, както и установените в теорията и съдебната практика критерии, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Що се отнася до регулираната от ЗДДС материя, преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва с оглед характера ѝ във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС. В случая обаче, налагането на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, дори да е установено нарушение от вида на визираните в посочената разпоредба, не съответства на целите на ПАМ, посочени в чл. 22 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че дори, когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал.2 от АПК. Съдът счита, че в случая прилагането на принудителна административна мярка за срок от 14 дни , би ограничило в значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да упражнява търговска дейност. Не може да се приеме, че с налагането на ПАМ за срок от 14 дни ще се предотврати настъпването на вредни последици, тъй като не е изяснено какви ще бъдат те. Следва да се отчете, че стойността на покупката е 13.00 лв, а изводът, че констатираната разлика в касовата наличност се дължи на неотчетени продажби, се базира на предположения.
С налагането на ПАМ за посочения срок, на оспорващия се причиняват вреди, несъобразени с търсената цел и в противоречие и с принципа на съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК. Предоставената от закона възможност за преценка от страна на административния орган трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило в настоящия случай води до превратно упражняване на власт, което представлява отменително основание по чл.146, т. 5 АПК.
Предвид горното
съдът счита, че в случая при определяне срока на ПАМ не е бил съобразен напълно
принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. Административният акт е издаден без да се
извърши адекватна преценка за наличието на баланс между личните и обществени
интереси. Запечатването на обекта за срок от 14 дни засяга съществено правната
сфера на адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона
цел.
По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна и в негова полза следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 350 лева - заплатена държавна такса и разноски за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-429-0116771/21.12.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна Дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - София да заплати на ЕТ „Д. Д.– Г “ - Димитровград със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: