№ 242
гр. Дупница, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510102690 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. И. Б. срещу М. С. С..
Ищцата твърди, че от 2004г. работила по трудово правоотношение в НЧ „Христо
Ботев-1918“, с. Смочево, общ. Рила на длъжност „административен секретар-библиотекар“.
На 13.02.2021г. ответникът бил избран за Председател, като въз основа подписана от него
заповед № 2 от 11.04.2022г. трудовото й правоотношение било прекратено поради
дисциплинарно уволнение. Заявява, че въз основа влезли в сила съдебни актове, уволнението
било признато за незаконно. Поддържа, че ответникът е издал уволнителната заповед,
въпреки че му е било известно, че липсват основания за уволнението й, като действителната
причина за уволнението била личната неприязън на ответника към ищцата. Поддържа, че в
резултат на поведението на ответника по прекратяване на трудовото правоотношение за
постигане на лични и неслужебни цели, въпреки че му е било известно, че липсват
основания за уволнение, ищцата претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в
тревожност, състояние на депресия, раздразнителност и сприхавост, безсъние и пр. Моли
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.04.2022г. до окончателното плащане.
Ответникът М. С. С. е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с
който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че
не е налице пасивна процесуална легитимация, поради което производството подлежи на
прекратяване. Отрича уволнението да е извършено за постигане на лични, а не служебни
цели, както и че е демонстрирал неприязън и лошо отношение към ищцата. Поддържа, че
1
решението за уволнението е взето след множество разисквания на Общото събрание на
читалището и изготвен одиторски доклад. Изтъква, че уволнителната заповед е издадена въз
основа решение на читалищното настоятелство от 03.04.2022г., както и че е свързано с
решението на ОбС – Рила от 31.03.2022г., с което не е приет финансовия отчет на
читалището. Оспорва в резултат на поведението му ищцата да е претърпяла вреди. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. 52 ЗЗД. В тежест на ищцата е да
докаже, че ответникът е осъществил описаните в исковата молба противоправни деяния
(прекратяване на трудовото правоотношение между ищцата и посоченото в исковата молба
читалище въз основа уволнителна заповед, подписана от ответника; основанието, поради
което е прекратено трудовото правоотношение, както и че на ответника е било известно, че
основанието за прекратяване не е било осъществено, но е издал уволнителната заповед, за
да постигне лични или други неслужебни цели), естеството и интензитета на претърпените от
ищцата в резултат на деянието на ответника неимуществени вреди.
В случая между страните не е налице спор, а и от приложените писмени доказателства е
видно, че между ищцата Т. И. Б. и НЧ „Христо Ботев-1918“, с. Смочево, общ. Рила е имало
трудово правоотношение, по което е заемала длъжността „административен секретар-
библиотекар“.
Не се спори и по отношение на това, че същото е било прекратено въз основа заповед № 2 от
11.04.2022г., подписана от ответника в качеството му на председател на читалището (л. 87).
От съдържанието на заповедта е видно, че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, мотивирано с извършено нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
констатирани липси на парични средства поради незаконосъобразно разходване на средства
в брой на читалището.
Не съществува противоречие и относно това, че извършеното уволнение е признато за
незаконно с влязъл в сила съдебен акт (решение № 447 от 14.10.2022г. по гр.д. № 740/2022г.
по описа на Районен съд – Дупница, потвърдено с решение № 291 от 03.08.2023г. по в.гр.д.
№ 690/2022г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, недопуснато до касационно
обжалаване с Определение № 3895 от 16.08.2024г. по гр.д. № 193/2024г. по описа на ВКС, III
г.о. – л. 3-15). От мотивите на въззивното решение е видно, че уволнението е признато за
незаконно на формално основание за част от вменените дисциплинарни нарушения (изтекъл
срок по чл. 194, ал. 1 КТ), а за друга част (РКО от 12.04.2021г. за 78 лв. – газ и РКО от
15.04.2021г. за 92 лв. – хранителни стоки) е прието, че тежестта на наложеното наказание не
съответства на вменените нарушения.
Основният съществен спорен въпрос между страните се отнася до това дали ответникът е
бил наясно, че ищцата не е допуснала вменените й нарушения, но въпреки това е издал
заповедта, за да постигне лични или други неслужебни цели, по който въпрос съдът намира
2
следното:
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради
липсата на пасивна процесуална легитимация. В съдебната практика се допуска
възможността ръководителят на предприятието, издал незаконната заповед за уволнение, да
отговаря за действително причинените на работника или служителя вреди. Изрично се
подчертава обаче, че тази отговорност може да бъде ангажирана само в случаите, когато при
издаването на заповедта той недобросъвестно е използвал служебното си положение за
постигане на лични или други цели извън кръга на служебните му задължения или когато му
е било известно, че не са налице основания за прекратяване на трудовото правоотношение
на работника, но въпреки това е издал заповед в този смисъл (т. 1 ППВС № 4 от 30.10.1975
г., Решение № 343 от 11.01.2018г. на ВКС по гр.д. № 428/2017г., IV г.о., Решение № 198 от
28.12.2017г. на ВКС по гр.д. № 270/2017г., III г.о., Определение № 168 от 16.02.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6074/2014 г., III г. о. и мн. др.).
Следователно, отмяната на уволнението с влязло в сила съдебно решение само по себе
си не означава, че издателят на уволнителната заповед е действал противоправно, а
работникът, който претендира вреди следва да установи недобросъвестното използване
на служебно положение от представителя на работодателя при извършването на
уволнителното волеизявление (Определение № 1511 от 01.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1494/2011 г., IV г. о.). С други думи, прекратяването на трудовото правоотношение може да е
признато за незаконно, но това не означава, че с издаването на заповедта ръководителят е
извършил деликт (Определение № 202 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5375/2014 г., III г.
о.).
В конкретния случай ищцата не е ангажирала доказателства, въз основа на които да се
заключи, че уволнителното волеизявление е извършено в резултат на недобросъвестно
използване на служебното положение от ответника М. С.. Косвени данни се съдържат
единствено в показанията на свид. Н. П., но същите са крайно недостатъчни, за да се приеме,
че е проведено пълно и главно доказване на основния спорен въпрос по делото. От една
страна, показанията на този свидетел могат да послужат като източник на данни единствено
за това, че е имало конфликт между „младите“ и „старите“ в читалището, но липсва
информация за наличието на знание у ответника за това, че ищцата не е извършила
вменените й нарушения на трудовата дисциплина. Напротив, от изявленията на свид. П. е
видно, че младите наричали ищцата „крадла“, което не изключва, а потвърждава тезата на
ответника, че уволнителната заповед е подписана при наличие на субективна увереност за
извършено дисциплинарно нарушение.
Този извод се подкрепя и от представените документи, предхождащи издаването на
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание. Така, от приложения протокол от
Общо събрание на НЧ „Христо Ботев-1918“, с. Смочево, общ. Рила от 05.06.2021г. (л. 52-61)
е видно, че още на 05.06.2021г. е изразено съмнение относно разходваните от ищцата
средства като читалищен секретар, като е прието решение за сформиране на комисия за
проверка на наличните и изразходвани средства, както и на вложените материали, закупени
3
от Т. Б.. От приложения протокол от Общо събрание от 17.07.2021г. е видно, че отново е
обсъждан въпроса за разходваните от ищцата средства. От приложения доклад за
фактически констатации от 30.09.2021г. (л. 68-75) е видно, че извършените разходи са били
предмет и на възложен въз основа договор с Община Рила одит, изготвен от одиторска
фирма, а от приложеното решение на Общински съвет – Рила от 31.03.2022г. (л. 76) е видно,
че не е приет отчета за размера на получената изразходвана субсидия на читалището. От
приложения протокол от заседание на настоятелството на НЧ „Христо Ботев-1918“, с.
Смочево, общ. Рила от 03.04.2022г. (л. 77-78) е видно, че настоятелството е упълномощило
М. С. като председател на читалището да изготви необходимите документи за
освобождаване на административния секретар.
При липсата на други доказателства, сочещи различна причина за извършеното уволнение,
обсъдените по-горе писмени доказателства сочат, че уволнителното волеизявление е
извършено не поради преследвани неслужебни цели от ответника, а поради констатираните
липси, които са счетени, че пораждат дисциплинарна отговорност на ищцата. Иначе казано,
уволненителната заповед е подписана в рамките на служебните отношения между страните,
което изключва осъществяването на фактическия състав на деликтната отговорност. В
подкрепа на този извод са и показанията на свид. С. З. и свид. Т. Н., от които е видно, че
причината за уволнението на ищцата са констатираните липси.
В обобщение, следва да се приеме, че ищцата не е провела пълно и главно доказване в
подкрепа на твърденията си, че ответникът като е знаел, че не е осъществено уволнителното
основание, недобросъвестно е използвал служебното си положение, за да постигне лични
или други неслужбени цели. Личен мотив не е установен и при разглеждане на спора за
законността на уволнението, което е признато за незаконно поради нарушения в процедурата
по издаване на заповедта и поради несъразмерност на наложеното наказание и вмененото
нарушение.
В допълнение на горното, следва да се отбележи и това, че съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 от
Закона за народните читалища прекратяването на трудовите договори се извършва от
председателя на читалището въз основа решение на настоятелството. Следователно, за
извършване на уволнението не е било достатъчно единствено личното отношение на
ответника, а е необходимо произнасяне и на друг орган (сходни хипотези напр. Определение
№ 168 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6074/2014 г., III г. о., Решение № 111 от 02.06.1997
г. на ВКС по гр. д. № 176/1997 г., III г. о.). В случая, както от обсъдените по-горе
доказателства, така и от съдържанието на самата уволнителна заповед, е видно, че същата е
издадена въз основа протокол от събрание на настоятелството от 03.04.2022г., поради което
личното отношение на ответника не е било достатъчно, за да настъпят твърдените от ищцата
вреди.
По изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да
се отхвърли. При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу М. С. С., ЕГН:
**********, с адрес: *** осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД вр. 52 ЗЗД за сумата от 10000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
прекратяване на трудовото правоотношение между Т. И. Б. и НЧ „Христо Ботев-1918“, с.
Смочево, общ. Рила, извършено въз основа подписана от М. С. С. заповед № 2 от
11.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.04.2022г. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5