Решение по адм. дело №1454/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Св.Св.К. и Е. Х.“ АД [населено място] против РА № Р-03000323005199-091-001/13.03.2024г., изменен с Решение № 80/06.06.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. Жалбоподателят счита ревизионния акт за неправилен и незаконосъобразен по съображения подробно изложени в жалбата;твърди, че при издаването на процесния РА не е спазен срока по чл.109 ал.1 от ДОПК; оспорва извода за липса на документална обоснованост по отношение на доставките и издадените фактури от „А.“ ЕООД; оспорва и извършеното на основание чл.16 ал.1 от ЗКПО увеличения на счетоводния финансов резултат със сумата от 231 822лв.; сочи, че оценяваните паркоместа имат своята специфика и характеристика, като част от тях са маломерни и за да се паркира лек автомобил се налага да се ползват две паркоместа.Поради изложените съображения моли съда да отмени ревизионния акт. В съдебно заседение и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 2558лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

П роизводството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323005199-020-001/29.08.2023г., изменена със ЗВР № Р-03000323005199-020-002/30.11.2023г.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000323005199-092-001/16.02.2024г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000323005199-091-001/13.03.2024г., с който на „Св.Св.К. и Е.Х.“ АД за 2016г. са определени данъчни задължения по ЗКПО.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП“ при ЦУ на НАП - [населено място], който с Решение № 80/06.06.2024г. го е изменил.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

І.По отношение твърденията за допуснати процесуални нарушения.

Жалбоподателят счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено, тъй като към датата на възлагане на ревизията и с оглед на ревизирания период са изтекли установените в ДОПК срокове за установяване на данъчни задължения. Не споделя доводите на ревизиращия орган, че настоящото ревизионно производство не е ново, а представлява продължение на предходно завършило производство.

Съдът намрира жалбата в тази част за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

В конкретния случай липсва спор, че настоящото ревизионно производство е второ такова, след постановено Решение № 160/25.08.2023г. на Сиректора на Дирекция ОДОП Варна, с което е отменен предходния издаден на лицето РА и е върната преписката за нова ревизия. Новата ревизия е възложена със ЗВР № Р-03000323005199-020-001/29.08.2023г., връчена на 04.09.2023г. на дружеството. Задълженията за корпоративен данък за 2016г. е следвало да бъдат декларирани до 30.06.2017г., а срокът е започнал да тече от 01.01.2018г. и изтекъл на 31.12.2022г. Като се има предвид, че производството по отменения ревизионен акт е започнало със ЗВР № Р-03000322006490-020-001/15.11.2022г. връчена на 21.11.2022г., то с отмяната на първия РА е възстановена висящността на ревизионното производство, започнало през 2022г. Затова следва да се приеме, че е налице едно ревизионно производство, като след отмяната на първия РА при административното му обжалване е върната преписката за издаването на нов РА. С оглед на така установеното правилно, съдът намира, че за данъчните задължения по ЗКПО за 2016г. преклузивният срок не е изтекъл.

 

ІІ.По приложението на ЗКПО.

1. По отношение извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя с отчетените текущи счетоводни разходи по издадени от „А.“ ЕООД фактури по реда на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.

Установено е, че между „Св. Св. К. и Е.Х.“ АД, в качеството на възложител и „А.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен Договор за абонаментно рекламно обслужване и PR от 30.04.2014г., с който последното приема да изпълни възмездно рекламно- информационни и PR услуги, в работните дни от седмицата и в рамките на работното време, за срок от 1г. С Анекс от 28.04.2016г., срокът на договора е определен до 30.04.2017г., а със споразумение от 31.08.2016г., договорът е прекратен, считано от 01.09.2016г. В хода на ревизията е констатирано, че във връзка с този договор в счетоводството на „Св. Св. К. и Е.Х.“ АД са начислени счетоводни разходи за външни услуги в общ размер на 8000лв., с които счетоводният му финансов резултат за 2016г. е намален.

По повод получените доставки от посочения контрагент, ревизираното лице, в хода на предходна за ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства, е представило копия на издадените му от този доставчик фактури (л. 278-282), сключен договор за абонаментно рекламно обслужване и PR от 30.04.2014г. с „А.“ ЕООД (л.288), анекс към договора от 28.04.2016г. (л. 290), споразумение за прекратяване на договора от 31.08.2016г. (л. 289), платежни нареждания за извършени плащания по банков път (л. 284-287). В писмени обяснения (л. 283), жалбоподателят е посочил, че съгласно договора, „А.“ ЕООД предоставя рекламно-информационни, консултантски и PR услуги за нуждите на рекламното представяне на курортен комплекс „Св. Св. К. и Е.“, както и дейности, свързани с рекламното позициониране и рекламни стратегии на „Св. Св. К. и Е. Х.“ АД. Услугата се е изразявала в ежемесечни консултации във вербална форма с отдел Реклама и PR на територията на административния адрес на дружеството. В хода на предходната ревизия, с допълнителни писмени обяснения (л. 55-56) е посочено, че срещу тези разходи са генерирани насрещни приходи, по силата на валидно сключени с дъщерни дружества договори за Реклама и PR, без да е конкретизирано кои точно са те.

С Искане от 13.12.2023г. (л. 316-318), от жалбоподателя допълнително са изискани всички, държани от него доказателства, свързани с получените от „А.“ ЕООД доставки на услуги, удостоверяващи техния характер, мястото на извършването им, наличието или не на ползвани подизпълнители, вкл. данни за точен адрес, на който представители на дружеството доставчик, респ. търговската и счетоводната му документация, могат да бъдат открити, съответно надлежно проверени. Депозираният отговор е лимитиран единствено до писмени обяснения, с които се препраща към вече дадените в предходното ревизионно производство сведения (л. 319-320). На „А.“ ЕООД е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол от 13.12.2023г. (л. 12). С искане за представяне на документи и писмени обяснения от 27.10.2023г. (л. 3-4) е изискана необходимата информация във връзка с документираните от него доставки на услуги на „Св. Св. К. и Е. Х.“ АД, включително копия на фактурите, доказателства за извършените разплащания, за необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, вкл. договори, приемо-предавателни протоколи. Същото е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на 28.11.2023г. (л. 5-11), като исканите документи и писмени обяснения не са представени.

След извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП, органите по приходите са констатирали, че от дружеството доставчик не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г., същото няма и не е имало наети по трудови правоотношения лица (л. 411-412). Въз основа на така очертаната фактическа обстановка е преценено, че не са налице доказателства за фактически осъществявана от „А.“ ЕООД независима икономическа дейност през 2016г., за притежавани от него дълготрайни и краткотрайни активи, за ползвани подизпълнители или назначен персонал с необходимата квалификация за извършване на фактурираните услуги. Освен това, установено е, че представеното Споразумение за прекратяване на договора е подписано от В. З. на 31.08.2016г., която е била едноличен собственик и управител в дружеството до 23.08.2016г. вкл.

В резултат на изложеното, прието е, че липсват достатъчно доказателства, които да удостоверяват извършени от „А.“ ЕООД доставки на услуги. Изведен е фактическият и правен извод, че издадените от това дружество фактури на обща стойност 8000лв. не документират реално осъществени стопански операции, поради което на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, декларираният от „Св. Св. К. и Е.Х.“ АД финансов резултат за календарната 2016г. е преобразуван допълнително в посока увеличение с отчетените текущи счетоводни разходи, по издадените от „А.“ ЕООД осем фактури на обща стойност 8000лв.

Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни; твърди, че са представени множество доказателства за извършена рекламна дейност; счита, че констатациите на ревизиращите органи в тази част противоречат на трайната съдебна практика, както и на възприетото в решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

Съдът намира жалбата и в тази част за неоснователна.

Отчетеният от жалбоподателя разход, представлява постоянна разлика по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗКПО и не следва да се признава за данъчни цели. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, когато разход не е признат за данъчни цели, с този разход следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане.

Фактурите, издадени от „А.“ ЕООД са осчетоводени от жалбоподателя по сметка 602 - Разходи за външни услуги и са участвали при формирането на отчетените от дружеството извършени разходи за дейността, с които фактически е намален счетоводният финансов резултат за 2016година. Но счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на жалбоподателя не може да бъде доказателство за това, че тези разходи са доказани като реално извършени, защото документалната обоснованост на стопанските операции е основно изискване, което Законът за счетоводството поставя като определящо за вярното отразяване на фактите и събитията. Съгласно чл. 26, ат. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10 от ЗКПО е посочено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти. В хода на съдебното производство не се представиха доказателства за реално осъществяване на доставките от доставчицика, за да намери приложение нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО. Във всички фактури е посочен предмет- услуги, които по никакъв начин не са индивидуализирани/ липсват натурално и стойностно изражение на стопанската операция, а доказателства за липсващата информация не са представени от страна на жалбоподателя нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство.

Облагаемата печалба за данъчни цели се формира на основата на счетоводния финансов резултат, преобразуван по предвидения от закона ред. Съгласно параграф 1, т. 16 от ДР на ЗКПО "Счетоводен финансов резултат" е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че органът по приходите неправилно е извършил увеличение на финансовия резултат, тъй като нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство той представи доказателства, че тези разходи са документално обосновани и са свързани с реално осъществена доставка. Заплатената стойност на фактурите е без каквото и да е основание, предвид непредставянето на никакви доказателства за наличие на реално осъществена доставка, което води до извод, че жалбоподателят е заплатил суми и то по доставки, които по никакъв начин не са осъществени и безспорно е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - отклонение от данъчно облагане-когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Съгласно алинея втора на същия текст за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

2. В хода на ревизията е установено, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 102, том 2, per. № 2361, дело № 228/24.03.2016г. (л. 296-310), „Св. Св. К. и Е. Х.“ АД продава на „А П.И.“ ЕООД, [ЕИК] следните самостоятелни обекти, изградени в жилищен комплекс „Е.“, находящ се в [населено място], курортен комплекс „Св. Св. К. и Е.“:

- 1 магазин, 2 апартамента и 5 паркинг места, находящи се в сграда 1, „Е. 1“ за сумата от 285154 евро/557712.75лв. без ДДС/;

- 5 апартамента и 24 паркинг места, находящи се в сграда 2, „Е.2“ за сумата от 530094 евро/1036773.75лв. без ДДС/;

-1 обект за търговска дейност и 4 паркинг места, находящи се в сграда 3, „Е. 3“ за сумата от 86657 евро/169486.36лв. без ДДС/.

Констатирано е, че за продажбата на купувача са издадени фактура № 34813/25.03.2016г. на стойност 1499935.81лв. (л. 294) и фактура № 34814/25.03.2016г. на стойност 264037.05лв. (л. 294гръб). Отчетени са текущи счетоводни приходи в посочените размери (л. 70), намалени е балансовата стойност на продадените активи, възлизаща общо на 1645965.03лв. (л. 119гръб, л. 71). Установено е, че участниците в сделката не са свързани по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК лица. С оглед местоположението и спецификите на продадените имоти, органите по приходи са изследвали и обичайните цени на сходни такива в [населено място], налични в интернет пространството - от сайтове на imoti.net, imot.bg, mirela.bg като след сравнение на отчетените от жалбоподателя приходи от продажби в размер на 3260.37лв. за всяко от отчуждените паркинг места е констатирана значителна разлика.

В хода на ревизията е установено още, че на 23.12.2016г. жалбоподателят е издал на „Г. АД, [ЕИК], фактура № 38489/23.12.2016г. на стойност 6875лв., с предмет автомобил „Тойота RAV4 2.0 L CVT Executive“ (л. 293). В тази връзка, в счетоводството на жалбоподателя е отчетен текущ приход в размер на 6875лв. по кредита на сч. с/ка 709 „Други приходи“ и транспортното средство е отписано от активите на предприятието с балансовата му стойност в размер на 23129.15лв. (л. 119гръб). Констатирано е, че участниците в сделката не са свързани по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК лица. За процесната доставка още в хода на предходно ревизионно производство са представени Договор за финансов лизинг № **********/21.06.2012г. (л. 61-64), Тристранно споразумение към договора за финансов лизинг, сключено през м. 12/2016г. между „С. Б.“ ЕООД - клон Варна като Лизингодател, „Свети Свети К. и Е. х.“ АД като Лизингополучател и „Г.“ АД като Приобретател (л. 292-293гръб). От съдържанието му е изяснено, че Приобретателят придобива право върху автомобила срещу платена от Лизингополучателя остатъчна стойност. Уточнено е, че в конкретния случай, предвид факта, че ревизираното лице реално не е собственик на автомобила, се реализират приходи от продажба на права. С оглед това, че автомобилът е заведен в счетоводството като актив, прехвърлянето на правото на собственост води до отписването му от баланса и съответно отчитане на остатъчната му стойност като разход. Срещу този разход, Лизингополучателят следва да отчете приход от прехвърляне на право на придобиване. Цената на това право следва да е равна на разликата между пазарната цена на актива към момента на прехвърлянето на правото на придобиване и остатъчната стойност, дължима за придобиването. Предвид обстоятелството, че с чл. 6 от Договора за финансов лизинг не е уговорена дължима остатъчна стойност е прието, че цената на прехвърленото право следва да е равна на пазарната цена на лизинговия актив към датата на прехвърляне на това право.

При тази фактическа обстановка, ревизиращият орган е инициирал възлагането на експертиза по реда на чл. 60 и сл. от ДОПК за определянето на пазарните стойности на отчуждените от жалбоподателя общо 33 паркинг места, ситуирани в сгради „Е. 1“, „Е.2“ и „Е. 3“, в курортен комплекс „Св. Св. К. и Е.“, [населено място], както и на споменатото превозно средство (л. 314-315). Съгласно изготвените от оценителя Б. Т. заключения, към датите на продажбите им: пазарните цени на паркинг място варират от 8596лв. до 16256лв., в зависимост от площта и индивидуалните им характеристики, като общата им справедлива пазарна стойност е изчислена на 339414лв. без ДДС (л. 329-349гръб). Пазарната цена на автомобил „Тойота RAV4 2.0 L CVT Executive“ е фиксирана на 33300лв. с ДДС или 27750лв. без ДДС (л, 349-354).

С оглед обстоятелството, че единичната продажна цена, отбелязана в нотариалния акт за продажба, на всяко едно от отчуждените тридесет и три /33/ паркинг места е определена на 3260.37лв., а тази на продаденото транспортно средство - на 6875лв., на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, е увеличен финансовият резултат на дружеството със сбора от разликите в продажните цени на процесните вещи и пазарните им цени в общ размер на 252697лв. В крайна сметка, формираният с оспорения РА данъчен финансов резултат за 2016г. е данъчна загуба, подлежаща на пренасяне по правилата на чл. 70-72 от ЗКПО, в размер на 543635.23лв.

По отношение продажбата на процесния автомобил по фактурите, издадени на „Г.“ АД в решението на ОДОП-Варна е прието, че в тази част издадения РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Жалбоподателят оспорва горните изводи на ревизиращия орган; твърди, че при изготвянето на експертизата не са взети предвид спецификите на конкретните оценявани обекти; не става ясно с какви имоти и тяхната продажба е правено сравнение; оспорва изготвените в хода на ревизията експертиза, поради което същата не може да послужи за определяне пазарните цени на процесните обект.

В случая не е спорно, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 102, том 2, per. № 2361, дело № 228/24.03.2016г. (л. 296-310) от „Св. Св. К. и Е. Х.“ АД е прехвърлено правото на собственост върху самостоятелни обекти, ситуирани в сгради от жилищен комплекс „Е.“, находящ се в [населено място], курортен комплекс „Св. Св. К. и [община]“, в т.ч. и на 33 паркинг места, на „А П.И.“ ЕООД, [ЕИК].

Спорен е въпросът дали сделките по продажба на отбелязаните в нотариалния акт 33 паркинг места са сключени по пазарни цени, и правилно ли в РА е определен данъчният финансов на дружеството жатбоподател за календарната 2016г.

Органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО и са преобразувал ФР на дружеството за 2016г. с разликата между пазарната стойност на оценяваните имоти и отчетените приходи от продажби.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. В тежест на органа по приходите е да установи наличието на хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО, т. е. че сделката е сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.

За да обоснове хипотезата на цитираната разпоредба органът по приходите се е позовал на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, включително изготвената оценка за определяне на пазарната цена на имотите.

Експертизата, изготвена в хода на ревизията е определила пазарни цени на имотите в размер на общо 339414лв. без ДДС. При определяне на пазарната цена експертът е посочил, че е използван методът на сравнимите неконтролируеми цени, в съответствие с Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Органът по приходите е приел, че пазарната цена на имотите е определената от назначената в хода на ревизията експертиза и че дружеството не е отчело приходи от продажбата им в размер на 231 822лв.

Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК "методите за определяне на пазарните цени" са: а/ методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б/ методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в/ методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г/ методът на транзакционната нетна печалба; д/ методът на разпределената печалба. Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. на Министерството на финансите прилагането на методите за определяне на пазарните цени има за цел постигане на резултат, който би бил постигнат в обичайни търговски или финансови взаимоотношения между независими лица при съпоставими условия. В изготвената експертиза в хода на ревизията оценителят е посочил, че е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци.

В тежест на органа по приходите е да установи основанието за преобразуване на финансовия резултат, т. е. в случая, че продажбата на недвижимите имоти е по цени, които се отклоняват от пазарните цени, определени по методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.

За да се приеме, че е налице основанието по чл. 16 от ЗКПО, пазарната цена следва да е определена по някой от методите посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и при спазване на разпоредбите на Наредба № Н – 9/2006г.

Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, пазарна цена е цената определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, т. е. сумата без ДДС и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, по сделка между лица, които не са свързани. Методите по които се определят пазарните цени са тези по § 1, т. 10 ДР на ДОПК Редът и начинът за прилагане на методите са определени в Наредба № Н – 9 от 14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Съгласно чл. 7 от Наредбата, за определяне на пазарните цени се използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени или методът на увеличената стойност. Методът на сравнимите неконтролирани цени се прилага, когато е налице сходство в характеристиката на продукта или услугата - предмет на контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка – чл. 8 от Наредбата. Съгласно ал. 2 на с. р., методът на пазарните цени и методът на увеличената стойност се прилагат, когато е налице сходство в изпълняваните функции по контролираната и съпоставимата неконтролирана сделка, като методът на пазарните цени се прилага в случаите на покупка и последваща продажба на продукти, при които лицето, осъществяващо препродажбата, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите в резултат на изменение на физическите им характеристики или в резултат на използването на нематериални блага, а методът на увеличената стойност се прилага в случаите на производство и последваща продажба на продукти и в случаите на предоставяне на услуги, когато производителят или лицето, което предоставя услугите, не добавя значителна стойност към стойността на продуктите или услугите в резултат на използването на нематериални блага или не използва високостойностни активи. Методите се прилагат въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка – чл. 5 от Наредбата, като за целта се извършва анализ за съпоставимостта между контролирана и неконтролирана сделка на посочените фактори.

За да е налице хипотезата на чл. 16 ЗКПО пазарната оценка следва задължително да се основава на някой от методите по Наредба № Н-9 и да е извършена по реда в наредбата. Стриктното спазването на методите по Наредба № Н-9 изисква прилагане и анализ на неконтролирани сделки с оглед съпоставката им с контролираната сделка по показателите относими за всеки един от методите по чл. 7 от Наредбата.

За да се обоснове приложението на някой от методите по Наредба № Н – 9, следва да е извършено реално съпоставяне на някой, няколко или на всички показатели относими към конкретен метод или методи по наредбата, която урежда изключително детайлно както самите критерии и механизма на оценяване, така и хипотезите, при които се прилага всеки един от методите. Предвид разпоредбата на чл. 65 от Наредба № Н-9, за целите на определяне на пазарните цени може да се ползват оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.

В хода на ревизионното производство е изготвена експертиза от лицензиран оценител за определяне на пазарна цена на процесните имоти към датата на продажбата на обектите, като оценителят е използвал като информационни източници – нотариални актове за реално извършени сделки, информация за цените на недвижими имоти в пресата, статистическа информация от посочените в заключението сайтове.

Прилагането на методите по Наредба № Н-9/2006г. изисква извършването на реална съпоставка с конкретни сделки. Доколкото методите за оценка са нормативно установени, приложението им подлежи на съдебен контрол за целите на ЗКПО. При метода на сравнимите неконтролирани цени се съпоставя цената, при метода на пазарните цени се съпоставя брутната печалба реализирана в резултат на препродажба, а при метода на увеличената себестойност съпоставя нормата на надбавка реализирана при продажба на продукти собствено производство. Тези методи задължително изискват наличието на съпоставими сделки /неконтролирани/ и то само такива при които различията между сделките не влияят съществено върху съпоставяните показатели в пазарни условия или е възможно да се извършат корекциите по чл. 11 от Наредба № Н-9.

Съдът намира, че в случая следва да се съобрази приетата допълнителна съдебно-оценителна експертиза в съдебното производство, която дава пазарната стойност на процесните обекти по метода на увеличената стойност. Вещото лице е извършило оглед на имота, взело е предвид местоположението и характеристиките на сградата. За прилагане на метода е ползвана обобщена количествено-стойностна сметка за СМР на сградите, където се намират процесните имоти. Определило е пазарните цени на всеки един от обектите, продадени от жалбоподателя, както и пазарната им цена общо. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е обосновано, като са съобразени конкретните характеристики на оценяваните имоти и е съобразена спецификата им. Начислена е физическа амортизация на сградите спрямо ефективната възраст на сградите в общ експлоатационен срок от 100г. по формулата на Рос за нелинейното физическо износване.

Предвид горното съдът намира, че пазарната цена на продадените обекти е в размер на определената от вещото лице при спазване методите на Наредба № Н-9/2006г. и изискванията на ДОПК/цената е определена без ДДС/.

Предвид горното, ФР на дружеството следва да бъде увеличен със сумата от 30 187.80лв., представляваща разликата между определената от вещото лице по СОЕ пазарна цена на имотите – 137 780лв. и сумата от продажните цени, посочени в нот. актове в размер на 107 592.20лв. Данъчният финансов резултат на дружеството за 2016г. е годишен корпоративен данък – 3018.78лв., внесен- 3850. 87 лв., дължим за внасяне- 12547 лв.

С оглед гореизложеното, РА в частта, с която е установен дължим за внасяне корпоративен данък в размер на 3018.78лв. е правилен и законосъобразен. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли. В частта, с която е установен дължим корпоративен данък за 2016г. за разликата над 3018.78лв. до 23 982.20лв. РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора и предвид направените искания съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото /за ДТ, СОЕ и адвокатско възнаграждение/ в размер на 2023.49лв. съобразно уважената част от жалбата, а на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 601.88лв., съобразно отхвърлената част от жалбата.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000323005199-091-001/13.03.2024г., изменен с Решение № 80/06.06.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, в частта, с която на „Св.Св.К. и [община] „АД е установен дължим за внасяне корпоративен данък за 2016г. за разликата над 3018.78лв. до 23 982.20лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Св.Св.К. и [община] „АД против Ревизионен акт № Р-03000323005199-091-001/13.03.2024г., изменен с Решение № 80/06.06.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна в частта, с която за 2016г. е установен дължим за внасяне корпоративен данък в размер на 3018.78лв.

ОСЪЖДА „Св.Св.К. и [община] „АД, [ЕИК] [населено място] да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП- [населено място] сумата от 601.88лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП- [населено място] да заплати на „Св.Св.К. и [община] „АД, [ЕИК] [населено място] сумата от 2023.49лв. разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.