№ 14612
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20251110101368 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е повод на по искова молба на ЗД „Б. И.” АД срещу Н. А.
Г., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 458.61 лв., представляваща изплатеното от ЗД “Б. И.”АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева,
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба /09.01.2025 г./ до пълното изплащане на дължимите суми.
В исковата молба се твърди, че на 25.05.2020 г. в района на гр. П. ул.
С. З. № * било реализирано ПТП с участието на МПС „М. ****” с per. №
********, собственост на А. Н. Г., управлявано от Н. А. Г., който ударил
паркирано МПС и разпределителна газова кутия, собственост на “О. М.” АД.
Според Протокол за ПТП № *******, съставен от органите на КАТ, причините
за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на Н. А. Г.,
който загубил контрол над управляваното от него МПС и блъснал
последователно паркирано МПС и разпределителна газова кутия. “О. М.” АД
било застраховало съоръженията си по застраховка “Имущество” в ЗАД ”Б.
В.” със застрахователна полица № ****************, която била валидна към
1
момента на събитието. В ЗД „Б. И.”АД била заведена щета под № **********
от застрахователя на пострадалото МПС. След направена оценка на щетата
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 433.61 лв. Н. А. Г.
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества към датата на ПТП. На основание
чл. 500 от КЗ, ЗД “Б. И.” АД имало право да получи от него платеното
застрахователно обезщетение. С писмо ищецът уведомил ответника да
заплати претендиралата сума, но до момента на исковата молба не била
изплатена. За ЗД “Б. И.” АД възникнал правния интерес от предявяване на
претенциите по съдебен ред. Моли за уважаване на иска и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
признава иска. Твърди, че не е станала повод за завеждане на делото и не
дължи лихва и разноски, които следва да се възложат на ищеца.
С писмена молба вх. *****/04.07.2025 г. ищецът признава, че е
получил плащане от ответника в размер на 458,61 лв., както и 25 лв. –
държавна такса. Твърди, че незаплатено остава задължение в размер на 8,33
лв.- за мораторна лихва от датата на исковата молба /09.01.2025 г./ до плащане
на дълга. Претендира посочената сума от 8,33 лв., както и разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
В предоставения срок ответникът не взема становище по молбата на
ищеца.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и
правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КЗ за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата в размер на 458.61 лв., представляваща изплатеното от ЗД “Б.
И.”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на
25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на
исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.
Основателността на така предявения осъдителен иск изисква
кумулативното позитивно установяване от страна на ищеца на следните
2
материални предпоставки: 1. / наличието на валидно застрахователно
правоотношение между виновния водач – ответник и застрахователя – ищец;
2. / настъпването на процесното застрахователно събитие по време на
действие на договора за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите; 3. / всички елементи от обективната и субективна страна на
деликта – 3. 1. / деяние /действие или бездействие/; 3. 2. / противоправност на
деянието; 3. 3. / вредоносния резултат; 3. 4. / причинната връзка между
вредите и противоправното деяние; 4. / размера на претендираните вреди; 5. /
плащането на обезщетение на увреденото лице, както и следва да докаже, че 6.
/ делинквентът е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, респ. при настъпване на ПТП не е притежавал
правоспособност за управление на МПС, или временно му било отнето
свидетелството за управление на моторното превозно средство.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяването на дълга.
С проекта на доклад, обективиран в 22656/22.05.2025 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 07.07.2025 г.
открито съдебно заседание, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, всички релевантни обстоятелства от фактическия състав на предявения
иск са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване. Същите се установяват по несъмнен начин и от събрания по делото
доказателствен материал.
От страна на ответницата е заявено оспорване на вземането
единствено с правопогасяващо възражение за плащане на дължимата сума,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до датата на
извършеното плащане.
Видно от представения с отговора по чл. 131 ГПК като писмено
доказателство платежен документ от 21.02.2025 г., на посочената дата е било
извършено плащане от Г. в полза на ЗД "Б. И." АД на сумата в общ размер на
458,61 лева, като е посочено, че плащането е извършено за погасяване на
задължение по гр. д. № 1368/2025 г. на СРС.
Платената сума покрива изцяло търсената от ищеца главница, като
последният не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него се явява
погасена в пълния й размер търсената главница.
3
Не се установява обаче да е погасено задължението за законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до датата на
плащането.
Изчислена с помощта на лихвен калкулатор лихвата за забава за
периода 09.01.2025 г. – 21.02.2025 г. върху главницата от 458,61 лв. възлиза на
7,26 лв.
Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно
предявеното вземане е частично основателно, поради което исковата
претенция подлежи на отхвърляне поради извършеното плащане на
дължимата сума за главница в хода на висящия процес.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати мораторна лихва в
горепосочения размер и за горепосочения период.
По разноските:
Ищецът претендира заплащане на разноски за платен адвокатски
хонорар в размер на сумата от 480, 00 лева.
Ответникът възразява срещу присъждането на така поисканите
разноски, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Прави и
възражение за прекомерност.
Разпоредбите на чл. 78 ГПК регламентират общия принцип за
отговорността за разноски в съдебното производство – че те се понасят от
страната, която е загубила правния спор, респ. – неправомерното й поведение
е станало причина за воденето на делото, поради което тя следва да заплати на
насрещната страна всички направени от последната разноски по
производството Цялостната концепция на законодателя, заложена в
разпоредбите на чл. 78 ГПК, е, че отговорността за разноските в процеса
следва да се понесе от страната, която неоснователно е предизвикала делото,
без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1 да не е дал
4
повод за завеждане на иска и 2 да признае иска.
В случая, с оглед на процесуалното поведение на ответника и
направеното от него плащане в хода на процеса, съдът намира, че безспорно е
налице втората от двете предпоставки, визирани в нормата на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Спорен между страните е въпросът относно наличието на първата
предпоставка, очертана в законовия текст на чл. 78, ал. 1 ГПК, а именно дали
ответницата е дала повод за завеждане на делото.
Ответникът твърди, че разноските по делото следва да се възложат в
тежест на ищеца, тъй като същият не е отправил извънсъдебна покана за
плащане на процесното вземане, като за първи път е узнал за него с
получаването на препис от исковата молба по настоящото дело.
Съобразно практиката на Върховната инстанция, обективирана в
Определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017 г., II т. о.,
ТК, която настоящият състав споделя, вземането на застрахователя по
регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение.
В конкретния случай, със сезиращата съда искова молба са ангажирани от
ищеца доказателства за изпратена до ответницата регресна покана изх. № РГ-
00108/27.01.2022 г., ведно с приложена към нея товарителница от 27.01.2022 г.
и разписка от 10.02.2022 г., удостоверяваща, че практиката "не е потърсена от
получателя".
По преценка на настоящия съдебен състав наличието на такова
удостоверяване не е достатъчно, за да се направи извод за надлежно
получаване на изпратената покана за плащане, доколкото в приложените
документи липсва посочване на обстоятелствата, при които адресатът е бил
търсен – няма отбелязване за датите, на които лицето е търсено, но не е
намерено, за броя и времевия интервал на оставените служебни известия,
както и изрично удостоверяване последните да са достигнали до него и
съответно да са били връчени.
Да се приеме обратното би било в противоречие с правилата за
уведомяване с препоръчано писмо с обратна разписка, регламентирани в
Закона за пощенските услуги.
При това положение и с оглед на липсата на други доказателства по
5
делото, удостоверяващи надлежното връчване на покана за изпълнение на
процесното задължение преди завеждане на делото, съдът намира, че
вземането на ищеца е станало изискуемо с исковата молба по настоящото
дело. Ответникът е погасил в цялост съдебно предявеното вземане в срока за
отговор, като изцяло е признал предявения от застрахователя иск. С оглед на
последното съдът приема, че ответникът не е дал повод за завеждане на
делото, респ. налице са предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, второ гражданско
отделение, 178 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, за осъждане на Н.
А. Г., ЕГН **********, да му заплати, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2
КЗ, сумата в размер на 458,61 лева – представляваща изплатено от ЗД “Б.
И.”АД застрахователно обезщетение по щета № ********** и ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н. А. Г., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б. И.“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 7,26 лева –
мораторна лихва върху главницата от 458,61 лв. за периода 09.01.2025 г. –
21.02.2025 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6