Р Е Ш
Е Н И Е
№380
гр.
Враца, 01.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, І-ви състав, в
публично заседание на 27.09.2023г. /двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и трета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм.
дело № 574 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. със Закон за
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Е.“
ЕООД ***, представлявано от * П. Г. Ч., действаща чрез пълномощника си*М.М. ***,
срещу Ревизионен акт № Р-04000621003828-091-001/30.05.2022г., потвърден с
Решение № 81/16.08.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с
който са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.03.2021
г. до 31.05.2021 г., общо в размер на 13 494,56 лева, от които за внасяне 5 019,03
лева и лихви в размер на 538,32 лева.
В жалбата се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения РА. Твърди се,
че неправилно и незаконосъобразно са установени задължения на ревизираното лице
по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2021г. до
31.05.2021г., като са формирани допълнителни данъчни задължения по стандартната
ставка 20% върху извършените доставки на търговски обект „С.на к. „***“.
Основните
възражения по отношение на установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС
са свързани с твърдението за нарушение на материалния закон, тъй като по
отношение на обекта е приложимо определението за „*** и ***“ дадено в т. 61 на
§ 1 от ДР на ЗДДС и е относима диференцираната ставка от 9% ДДС.
Иска
се отмяна на Ревизионен акт № Р-04000621003828-091-001/30.05.2022г. и
присъждане на направените по делото разноски в размер на 300,00 лева, съобразно
представеният списък – л. 276.
Представена
е административната преписка, по опис, обективиран в придружително писмо вх. № 2861/12.09.2022
г. по описа на АдмС - Враца.
В
представената по делото писмена защита от процесуалния представител на „Е.“
ЕООД *** са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания
ревизионен акт. Поддържа се, че стоките, предлагани в ** са* (***) от
асортимента на с. „***“, *,* и **, като стоките се предлагат на гише,
придружени с достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират
непосредствено, чрез предоставяне на прибори и чаши за еднократна употреба, на
място, на поставените за целта 3 броя маси. Твърди се също, че в търговския
обект на дружеството-жалбоподател е предоставена възможност на клиентите до
инфраструктурата, осигуряваща възможност за консумация на храната на място, а
персоналът – продавач-консултантите, формират индивидуалните порции според
желанието на клиентите.
Ответникът
- Директор на Дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново, редовно призован, чрез * В. В., оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1614,51 лева, съобразно материалният интерес и представен списък – л.
282 от делото. В хода на устните състезания излага подробни съображения за
законосъобразност на оспорения Ревизионен акт, като издаден при спазване на
процесуалния закон и наличие на материално-правните предпоставки за това.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се прие от съда, без възражения
от страните.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, приема за
установени следните обстоятелства по делото:
След
като прецени жалбата и изложеното в нея във връзка с приложената
административна преписка, съдът счита, че същата е редовна и допустима, като подадена
от лице с правен интерес, адресат на оспорения акт, чиято правна сфера
неблагоприятно е засегната от акта, създаващ нови публични задължения за
дружеството, и в преклузивния срок по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, след приключване на задължителното обжалване по
административен ред.
РА е връчен по електронен път на 31.05.2022г.
– л. 32 от делото, жалбата срещу него е подадена на 14.06.2022 г. и входирана
на 15.06.2022 г., в срока по чл. 152 от ДОПК. Решение № 81/16.08.2022 г. е
постановено в срока по чл.155 от ДОПК, започнал да тече от 24.06.2022 г., след
срока по чл. 146 от ДОПК. Оспореното решение е връчено на 18.08.2022 г. – л.
19, като жалбата срещу него е подадена на 01.09.2022 г., видно от пощенското
клеймо – л. 11, входирана на 05.09.2022г., при което срокът по чл. 156 от ДОПК
за депозирането ѝ е спазен.
Разгледана
по същество е неоснователна.
От данните по преписката е видно, че
жалбоподателя „Е.“ ЕООД ***
развива търговска дейност в *** –
продажби на * „***“ и * в обект „*** на * „***“. Обекта е преместваем,
представлява оборудван специализиран автомобил „Фиат-Дукато“, тип „***“, с рег.
№****, с * ***“ – фактически „* разположен на наета тераса 50 кв.м. пред ** „***“
от към *** На терасата има три броя маси, с общо 8 броя стола за консумация.
За ревизирания период жалбоподателя е приложил
диференцираната ставка за облагане в размер на
9 % съгласно чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Ревизионното производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000621003828-020-001/06.07.2021 г.
/на л.54 от делото/, издадена Р. И. Ф. – *** при ТД на НАП Велико Търново,
надлежно оправомощен за това, съгласно представената Заповед № 1270/15.11.2021 г. на
Директора на ТД на НАП Велико
Търново /л. 75/. С посочената ЗВР е
определен обхват на ревизията – задължения за Данък добавена стойност /ДДС/ за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2021г.,
със срок за завършване на ревизията – два месеца от връчване на ЗВР. Със
заповедта е разпоредено ревизията да бъде извършена от Л. В. Ц. – ** по
приходите, ** и В. Г. Н. - **. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя
„Е.“ ЕООД на дата 12.07.2021г. /л. 56/
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и е изслушана съдебно
счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от
съда.
След
извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- Р-04000621003828-020-001/06.07.2021г.
и Заповед за изменение на
ЗВР № Р-04000621003828-020-002/10.09.2021г., Заповед за изменение
на ЗВР № Р-04000621003828-020-003/11.10.2021г. – л.54 - 63, са издадени от оправомощени органи
по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, с оглед делегирането на правомощия
по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № 1270/15.11.2021 г. на Директора
на ТД на НАП – Велико Търново – л. 75 и сл. от делото.
Ревизионен
акт № Р-04000621003828-091-001/30.05.2022г. и Ревизионен доклад № Р-04000621003828-092-001/22.11.2021г.
са издадени от оправомощени органи, съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност.
В
съдържанието на ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и
ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“
като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК.
От представените на технически носител справки от публичния регистър на
електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги, се установява, че
лицето възложило ревизията, ръководителя на ревизията и члена на екипа, са имали валидни квалифицирани
електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените
по-горе електронни документи.
Въз
основа на представените доказателства, съдът констатира, че ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД са
подписани от компетентните лица, посочени в тях, с валидни квалифицирани
електронни подписи, представляват валидни електронни документи и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
Ревизията
е приключила в установения от чл.114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил.
Ревизионен
доклад № Р-04000621003828-092-001/22.11.2021г. е съставен в срока по чл.117, ал. 1 от
същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване
разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. – в
тридневен срок от съставянето му, а именно на 23.11.2021г. – л.53.
Ревизионен
акт № Р-04000621003828-091-001/30.05.2022г. е издаден в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Освен това изложение на фактическите основания за
установяване на процесните задължения се съдържат в ревизионния доклад, който е
неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД,
когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт.
На
задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно
уведомявано, както за откриването на ревизионното производство, така и за
всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от
тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му
задължения.
В
хода на ревизията преписката е попълнена с необходимите според ревизиращите
органи доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези
доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на
преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат
обсъдени в настоящото решение. Извън това, в процесуалния закон са предвидени
достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на
защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително
чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране,
като жалбоподателят се е възползвал от тези възможности.
По
отношение съответствието на РА, в обжалваната му част, с
материалноправните разпоредби на ЗДДС:
С ревизионния акт, потвърден по
административен ред, чиято законосъобразност понастоящем е предмет на делото, органите
по приходите са установили допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди от
01.03.2021 г. до 31.05.2021 г., общо в размер на 13 494,56 лева, от които за
внасяне 5 019,03 лева и лихви в размер на 538,32 лева.
В хода на съдебното производство, по
искане на процесуалния представител на жалбоподателя и със съгласието на
процесуалния представител на ответника, беше допуснат до разпит свидетел – Ц.И.Х.,
която при дадена от съда възможност и отлагане на делото за нейния разпит не бе
осигурена.
Според заключението на вещото лице, отчетените
разходи на обект „С. „***“ са отнасяни по дебита на счетоводна сметка 702
„Приходи от продажби на стоки“, като по дебита на тази сметка е осчетоводявана
отчетната стойност на продадените стоки,
формирана само от платената цена на доставчиците за доставените стоки, като
извършените разходи за експлоатация на обекта не са включвани в отчетната
стойност на продаваните стоки, а участват директно във формиране на финансовия
резултат на дружеството за календарната година.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този
кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция.
Седалището на жалбоподателя „Е.“
ЕООД ***, както и търговския обект се намира в ***, от което следва, че
компетентната териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне
на ревизионен акт е ТД на НАП Велико Търново.
Въз
основа на приложените към административната преписка доказателства и
предвид разпоредбата на чл. 160, ал .2
от ДОПК, съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по
приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия,
съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите,
посочени в чл. 120 от ДОПК. Извършените
процесуални действия са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите
по чл. 50, ал. 2 от ДОПК, поради което на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК –
обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях.
В
ревизионния акт, са посочени фактическите и правните основания за
издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ на
доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за
ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на
ревизионния доклад, който е неразделна
част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено
от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за
издаването му.
С РА е извършен анализ на реализираните
приходи от търговска дейност на „С. на * „***“, за ревизирания период от 01.03.2021 г. до 31.05.2021 г., за който е била приложена от жалбоподателя
диференцирана ставка за облагане с ДДС от 9 % по реда на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Установено е, че за реализацията на стоките в ** е използван
специализиран ** за продажба и съхранение на стоките. Персонала е от двама продавач-консултанти,
които предлагат и продават стоките на гише в автомобила и един работник –*,
който доставя *„***“ от складово помещение на доставчика „С. **“ ЕООД в ***, до
обекта в ***. *** са получавани от доставчика под формата на завършен в цялост продукт,
готов за консумация от крайния потребител, без да се налага допълнително влагане на
материали и дейности по завършване на продукта. При придобиване на *,
ревизираното ЮЛ – жалбоподателя „Е.“ ЕООД, е получил фактури от доставчика „С. **“
ЕООД с начислен ДДС в размер на 20 %, по които е упражнил правото на приспадане
на данъчен кредит в пълен размер. Не са установени други осчетоводени и вложени
съпътстващи услуги, чрез които да се завършва вида на предлаганите стоки към
момента на реализацията до крайния клиент. Предлагането на крайния продукт – **
или цяла *, се свежда главно до общи и стандартни действия – **, опаковане на ***,
подаване на прибори за еднократна употреба и почистване на търговската зона,
като тези действия през повечето време се извършват не по поръчка на конкретен
клиент, а постоянно или редовно в зависимост от общите очаквания за търсенето.
В обекта няма сервитьор, няма обслужване в същинския смисъл, което да се състои
в предаване на поръчки в кухня, в допълнително оформяне на ястията и сервиране
на масата на клиента, няма специално предназначени за консумация места за
сядане, няма съдове, мебели или прибори за подреждане. Другия вид предлагане в
обекта – опаковане на храната за в къщи, също не налага допълнително влагане на
материали или услуги –*** е получена от доставчика в готов вид и е продадена в
същия вид на клиента, без допълнителна обработка. Услугата по рязане на *** и
опаковането не може да бъде определена, като съпътстваща услуга, която да заема
значителна от част от доставката.
Съгласно дефиницията по § 1, т. 61 от ДР
на ЗДДС, „***“ са *** услуги и *** услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на
мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка
върху добавената стойност. В изр. второ на посочената норма е прието, че не е **
услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини
и други подобни. По смисъла на чл.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011
на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива
2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност: „1. **
и ** са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени
храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от
достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено.
Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно
цяло, в което услугите играят по-голяма роля. ** е доставката на такива услуги
в заведенията на доставчика, а *е доставката на такива услуги извън помещенията
на доставчика. 2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки
или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други
помощни услуги, не се смята за* *, нито за * * по смисъла на параграф 1. „.
В случая по делото няма данни
дружеството да е категоризирано да извършва * дейност и не се установява обем
от помощни услуги, които обуславят квалифициране на осъществяваната дейност от
„Е.“ ЕООД като предоставяне на *, респ. * услуги. В обекта на жалбоподателя се
предлагат за продажби * (***) и напитки, в преместваем обект „* на * „***“,
който представлява оборудван специален автомобил „Фиат-Дукато“, тип „***“, с* „***“
– фактически ***, разположен на наета тераса 50 кв. м.
Независимо, че през ревизирания период
на терасата има 3 броя маси, това само по себе си не променя преценката за
характера на осъществяваната дейност в обекта като различаваща се от
предоставяне на ** услуги. Предлагането на крайния продукт – ** или **, се
свежда главно до общи и стандартни действия – **, опаковане на ***, подаване на
прибори за еднократна употреба, като тези действия през повечето време се
извършват не по поръчка на конкретен клиент, а постоянно или редовно в
зависимост от общите очаквания за търсенето. С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че не са налични съответния обем и
качество от помощни услуги, които да обуславят определянето на дейността
осъществявана от дружеството-жалбоподател като ***дейност или предоставяне на ***
по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС.
Съгласно практиката на СЕС, *** сделки
се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на
* е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано
следва да доминират. Според Решение на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г.
по дело C-703/19: „Член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност,
изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка
12а от приложение III към тази директива и член 6 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за
прилагане на Директива 2006/112, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на
понятието „***“ попада доставката на *, придружена от достатъчно помощни
услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези *. В т.
58 от същото решение се посочва, че за квалифицирането на дадена облагаема
сделка като „***“ законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не
на начина на приготвяне на * или на тяхното доставяне, а на осигуряването на
помощни услуги, които придружават доставката на приготвените *, които услуги
трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези * и
да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка. От друга страна, видно
от т. 59 на решението критериите, които са решаващи, за да се прецени дали
услугите, съпътстващи доставката на приготвените *, могат да се считат за „остатъчно
помощни услуги, се отнасят до предлаганото на потребителя ниво на услуги. В т.
60 в това отношение съдът отчита по-специално елементи като присъствието на *,
наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки
в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на
клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на* затворени и
отоплени помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и в
осигуряването на съдове, мебели или прибори за * (вж. в този смисъл решение от
10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09).
С оглед дейността на ревизираното лице,
свързана с предлагане на* „***“ (***) на място, различно от това, където са
приготвени, както и съчетанието на съпътстващите услуги, предоставящи условия
за консумация (обзавеждане, средства, липсващо специализирано обслужване от
сервитьор), при което процесът на поръчване е опростен и частично автоматизиран
и клиентът има ограничена възможност да персонализира поръчката, в случая липсва
предоставяне на „***“ по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, а диференцираната
ставка на данъка от 9% по реда на чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е неприложима.
В този смисъл е Решение №
2637/14.03.2023 г., постановено по адм. дело № 6628/2022 г. по описа на ВАС.
По
изложените съображения оспореният Ревизионният акт е законосъобразен и жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1614,51 лева, което е съответно на
минималното такова, съобразно материалният интерес – 13494,56 лева и съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
По
изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Е.“ ЕООД ***, представлявано от * П. Г. Ч., действаща чрез пълномощника си
адв. М.М. ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000621003828-091-001/30.05.2022г.,
потвърден с Решение № 81/16.08.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново, с който са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни
периоди от 01.03.2021 г. до 31.05.2021 г., общо в размер на 13494,56 лева, от
които за внасяне 5019,03 лева и лихви в размер на 538,32 лева.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите направените по делото разноски в размер на 1614,51 лева (хиляда
шестстотин и четиринадесет лева и 51 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК
да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: